Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097/10.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
2105 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.С. срещу Наказателно постановление №
508475/27.04.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП – Варна, с
което на жалбоподателя на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 3, ал.
3, т. 2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005 г. (действ. до
31.12.2019 г.) във вр. с чл. 5, ал. 4 КСО.
Във въззивната жалба са наведени доводи за явна
несправедливост на наложеното наказание и приложимост на чл. 28 ЗАНН. Отправено
е искане за налагане на минималното предвидено в закона наказание.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от юрисконсулт Х.А., която
изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 04.02.2020 г. с резолюция е възложено на св. А.Р. И. – Г. (инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна)
да извърши проверка на К.И.С..
Св. А.Р. И. – Г. извършила проверка в информационната система на НАП
относно подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като се установило, че от самоосигуряващото
се лице К.С. не е подадена декларация обр. 6 за 2018
г. След изпратена покана от органа по приходите задълженото лице подало на
10.02.2020 г. неподадената декларация.
На 18.02.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу въззивника за нарушение чл. 355, ал.
1 КСО и чл. 5, ал. 4 КСО вр. чл. 3, ал. 3, т. 2 от
Наредба № Н – 8/29.12.2005 г. на МФ (отм.), действаща до 31.12.2019 г.).
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта, като
на 18.02.2020 г. Ч.Я.Д.(зам. директор на ТД на НАП – Варна) приел идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от следните
гласни доказателствени средства: показанията на св. А.Р. И. - Г. и писмените
доказателства, събрани в хода на административнонаказателното
производство, а именно: заповед на изпълнителния директор на НАП; резолюция;
справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.
6/Заявление (актуално състояние) за период на задължението от 2015 г. до 2020
г.; 2 броя покани; пълномощно; протокол.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. А.Р. И. - Г. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., бр. 1 от 3.01.2020 г., в
сила от 3.01.2020 г.) декларация образец № 6 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за: а)
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година; б)
задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда
на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за
извършена дейност през минали години, различни от предходната.
В чл. 5, ал. 4 КСО е регламентирано задължение за осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите
данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2.
декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите
на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване
се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
От доказателствата по делото се установява, че К.И.С. е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н –
8/29.12.2005 г. (действ. до 31.12.2019 г.) във вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, доколкото до 30.04.2019 г. не е
подал декларация – образец 6 за 2018 г.
Деянието е извършено умишлено, доколкото С. е съзнавал, че има задължението
за подаване на декларация – образец 6 до 30.04.2019 г. за календарната 2018 г.,
но въпреки това не го е направил. Този извод следва и от обстоятелството, че
такива декларации са подавани в периода 2015-2018 г.
Ето защо правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на К.И.С. за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н –
8/29.12.2005 г. (действ. до 31.12.2019 г.) във вр. с чл. 5, ал. 4 КСО.
По възраженията на въззивната страна:
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Действително нарушението е извършено за първи път и е отстранено, но тези
смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни да обусловят
приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо място това означава, че при всяко първо
нарушение не следва да се налага наказание. На следващо място отстраняването на
нарушението е едва след неговото установяване от контролните органи и около 10
месеца след извършването му, поради което и това обстоятелство не е достатъчно
да се приеме наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
По наказанието:
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл.
6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който
не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с
глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица.
При определяне на размера на
наказанието следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
това, че нарушението е извършено за първи път и неговото отстраняване.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 200 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 50 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 508475/27.04.2020 г., издадено от заместник
директор на ТД на НАП – Варна, с което на К.И.С. на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005 г. (действ.
до 31.12.2019 г.) във вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до размер от 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: