ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 480
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501176 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.278 и сл.от ГПК.
С разпореждане № 3599/07.03.21г.,постановено по ч.гр.д.№ 962/21г.,ПдРС,7-ми гр.с.
е отхвърлил изцяло депозираното от „ОТП Лизинг“ЕООД,ЕИК-********* Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за предаване на движими вещи вх.№
2441/21.01.21г.по описа на ПдРС против „ЕРТ Логистик“ЕООД,ЕИК-*********.
Подадена е частна жалба от заявителя „ОТП Лизинг“ЕООД,представлявано от М. К.
чрез процесуалния представител юрск.К. С.,с която се навеждат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по изложени в жалбата
съображения.Иска се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение за
предаване на описаните в заявлението по чл.410 от ГПК движими вещи.
ПдОС, след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна по чл.413,ал.2 от ГПК против
обжалваемо разпореждане по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е по реда на чл.279 ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр.с
чл.410 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
заявителя „ОТП Лизинг“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
„ЕРТ Логистик“ЕООД по реда на чл.410 от ГПК за предаване на следните движими вещи:
1
1бр.MAN TGX *******************,Двигател № *********************,Шаси №
**************************,регистрационен № ********************* и 1 бр.
*****************************,Двигател № *****************8,Шаси №
*************************,регистрационен № **************************,като в
заявлението се посочва,че описаните движими вещи са предоставени на длъжника по
Договор за финансов лизинг № ************************/*****************г.Поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на лизингови вноски,кредиторът връчил на
***************г.на длъжника нотариална покана с предизвестие за прекратяване на
договора за лизинг при предоставен десетдневен срок за заплащане на дължимите суми.Тъй
като в посочения срок длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на
лизинговите вноски,договорът бил прекратен на осн.чл.87 от ЗЗД,считано от
*****************************г.Задължението за предаване на процесните вещи в
седмодневен срок от датата на прекратяване се претендира като последица от
прекратяването на лизинговия договор,доколкото вещите не били предадени.
Към заявлението са приложени два бр.удостоверения за застрахователна стойност на
процесните МПС.С уточнителна молба заявителят е конкретизирал,че претендира
връщането на движимите вещи въз основа на обстоятелството,че договорът за лизинг между
страните е развален.Посочва се,че размерът на лизинговите вноски за една година за двата
влекача е в размер на 18 036,72 евро,а за всяка една от движимите вещи размерът на
годишния сбор от лизинговите вноски е *********************** евро.
Районният съд е оставил без уважение заявлението,като е приел,че е невъзможно
издаването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на две самостоятелни основания:
На първо място, с оглед разпоредбата на чл.410,ал.1,т.2 от ГПК,която изисква
последващият издаването на заповедта иск да е подсъден на районен съд като първа
инстанция,се е позовал на указанията,дадени в т.20 от ТР №6/2012г.на ОСГТК на
ВКС,според които цената на иска за връщане на полученото вследствие прекратен договор
за лизинг следва да се определи съобразно чл.69,ал.1,т.5 от ГПК-лизинговите вноски за една
година и е приел,че размерът на вноските възлиза на 18 036,72 евро,равняващо се на
35 276,76лв.по фиксинга на БНБ,т.е.искът не е подсъден на Районен съд като първа
инстанция предвид нормата на чл.104,т.4 от ГПК.
По отношение на този извод на съда настоящата инстанция намира за основателни
направените в частната жалба възражения,като намира,че районният съд при определянето
на размера на годишните лизингови вноски е взел предвид общия размер от вноските за
двете моторни превозни средства,вместо за едното.Договорът за лизинг е за два влекача и
годишната вноска за всеки от тях е в размер на *********** евро,т.е.сумата в лева по
фиксинга на БНБ е под определящата подсъдността по чл.104,т.4 от ГПК сума от 25 000лв.и
следователно искът е подсъден на Районен съд.
Въпреки това разпореждането е правилно на другото посочено в него основание.От
2
заявлението и уточнителната молба към него се установява,че характерът на предявените
вземания за предаване на движими вещи е с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето от
ГПК,тъй като се твърди от заявителя връщане на полученото по развален договор за
лизинг.Разпоредбата на чл.410,ал.1,т.2 от ГПК обаче дава възможност на кредитора да иска
издаване на заповед за изпълнение за връщане на движими вещи,които е предал на
длъжника,а последният се е задължил да върне,а това предпоставя неизпълнение на
договорно задължение на длъжника да върне вещ,която му е била предадена.Правилно
районният съд е отбелязал,че в случая основанието на претенцията за връщане на дв.вещи
не е договорно,а извъндоговорно основание-прекратен договор за лизинг.Следователно
заповед за изпълнение не може да бъде издадена на основание чл.410,,ал.1,т.2 от ГПК
поради липсата на договорно основание.
Предвид изложеното правилно ПдРС е отхвърлил заявлението на „ОТП
Лизинг“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против „ЕРТ Логистик“ЕООД,поради
което частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3599/07.03.21г.,постановено по ч.гр.д.№
962/21г.,ПдРС,7-ми гр.с.,с което е отхвърлено подаденото „ОТП Лизинг“ЕООД, ЕИК-
********* Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за предаване
на движими вещи вх.№ 2441/21.01.21г.по описа на ПдРС,срещу „ЕРТ Логистик“ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3