Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 822 /
03.07.2020Г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при
секретар С.А. като изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 478/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
„Макронекс“ ЕООД, ЕИК ********* е оспорил решение №1619/20.12.2019г. постановено
по АНД № 4299/2019г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление №34/10.06.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) - Бургас. С наказателното постановление на касатора за
нарушение на чл.29, ал.2, предложение 3 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО), на основание чл.134, ал.2, т.2, предложение 1 от ЗУО е наложена глоба в
размер на 10 000 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В
съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът
по касация Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, редовно
призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище по съществото на
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваното решение е правилно.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е
основателна.
Административнонаказателната
отговорност на „Макронекс“ ЕООД е ангажирана за това, че на 11.02.2019г. в цех
за производство на мебели, находящ се в гр.Бургас, Промишлена зона Север,
нерегламентирано изгаря опасен отпадък – изрезки от плоскости от дървесни
частици (ПДЧ) от производствената дейност на дружеството. Прието е, че с това
деяние е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.2, предложение 3 от ЗУО.
Съгласно
чл.29, ал.2 от ЗУО се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и
изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.
Съгласно
чл.134, ал.2, т.2, предложение едно от ЗУО с имуществена санкция в размер от 10 000
до 50 000 лв. се наказва едноличен търговец или юридическо лице, което
нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране
на опасни отпадъци.
Районният
съд е приел, че от събраните доказателства безспорно се установило, че на
11.02.2019г. в цех за производство на мебели в гр.Бургас, стопанисван от
„Макронекс“ ЕООД, са се изгаряли отпадъци от ПДЧ-материали. Съдът не е приел за
основателно възражението на наказаното дружество, че отпадъкът неправилно е бил
квалифициран като опасен. Съдът се е солидаризирал с показанията на
свидетелката Юлия Николова – старши експерт в отдел „Управление на отпадъците и
опазване на почвите“ в РИОСВ Бургас, според която наказаното дружество трябва
да докаже, че отпадъкът не е опасен. Съдът се е позовал на разпоредбите на
Наредба №2/23.07.2014г. за класифициране на отпадъците, като е приел, че това
класифициране изцяло е в тежест на причинителя на отпадъка и оттам на него е
вменено задължението да докаже, че отпадъкът не е опасен. Затова съдът е счел,
че възражението на жалбоподателя представлява само защитна теза, която не е
доказана. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.
Обжалваното
решение е неправилно.
Елемент
от състава на нарушението според приложената санкционна норма на чл.134, ал.2,
т.2 от ЗУО е отпадъците да са опасни. В случая дружеството е санкционирано за
това, на 11.02.2019г. в цех за производство на мебели, който се намира в
гр.Бургас, Промишлена зона „Север“, нерегламентирано са се изгаряли опасни
отпадъци, които представляват изрезки от плоскости от дървени частици, които
отпадат при производствената дейност на дружеството.
От
показанията на свидетелката Радева, която е свидетел по АУАН и е присъствала
при извършване на проверката на място, се установява, че проверяващите органи
констатирали печки на твърдо гориво, които се използвали за отопление на
производствени халета. В твърденията си свидетелката посочва, че отворили
печките и видели, че в тях има изрезки от ПДЧ-плочи, част от които били
обгорели. След това посочва, че на отделно място имало поставени дърва и
въглища, но отвън на производствената площадка видели 18 чувала пълни с изрезки
ПДЧ. Същата свидетелка посочва, че при проверката те не са правили класификация
на отпадъци, които твърдят, че са възприели да се гори в печките. Нямали
практика да правят снимки от извършените проверки, тъй като не били нормативно
задължени. Свидетелката е заявила, че по принцип не правят нито снимки, нито
анализ, тъй като той се извършва в акредитирана лаборатория. Другата
свидетелката Недялкова също е твърди, че в печките е имало ПДЧ-изрезки и
въглища. Не си спомня около печките да е имало чували с изрезки ПДЧ, но твърди,
че отвън извън цеховете имало 18 чувала. Не са извършили проверка на кодовете
на отпадъците, нито са взели проби за химичен анализ.
В
друго съдебно заседание е разпитан актосъставителят и двамата свидетели, които
са служители на наказаното дружество. Актосъставителят е потвърдила, че не
извършват химични анализи, а счита, че дружеството само трябва да докаже, че
отпадъкът не е опасен. Затова дали един отпадък е опасен или не е опасен се базира
на класификацията, която самото дружество е направило. Тук е мястото да се
каже, че в хода на производството пред районния съд се установило, че
дружеството „Макронекс“ ЕООД не е заявявало отпадъци, които да се квалифицират
като опасни. Заявило е само, че генерира отпадък с код, който сочи, че отпадъкът
е неопасен. В РИОСВ е била направена поправка и дописване, което не е извършено
от дружеството. Поправката била в насока, че е променен квалифициращият код,
така че той да стане код за опасен отпадък.
В
противовес на изложеното от актосъставителя и свидетелите по акта, които са
извършили проверката, двамата служители на наказаното дружество, които също са
присъствали при извършване на проверката, твърдят, че в печката имало жар и
малко огън и от този остатък не може да се установи какво се гори. Свидетелите
посочват, че ПДЧ остатъците ги събират в чували, изнасят ги навън, където ги
събират в контейнер на „Титан“, който ги извозва на съответните места. Твърдят,
че не горят ПДЧ. Единият от свидетелите твърди, че той лично е зареждал печката
с въглища и чам, който идвал от палетите, които чупели. Посочва, че не слагат в
печката ПДЧ и МДФ.
Тези
показания на свидетелите са очевидно противоречиви. Съдът не е кредитирал
показанията на свидетелите Костадинов и Симонян, защото е приел, че те са
опровергани от показанията на другата група свидетели - проверяващите служители
на РИОСВ. По същата логика може да се твърди, че показанията на служителите на
дружеството опровергават показанията на актосъставителя и свидетелите по акта.
А настоящият съдебен състав счита, че от показанията на двете групи свидетели
не може да се направи еднозначен извод дали по време на проверката е
констатирано, че в печките са горели отпадъци от ПДЧ. Това прави обвинението
недоказано. По-същественото, обаче е, че в случая административнонаказващият
орган, а не наказаното лице носи тежестта да докаже, че дружеството е горяло
опасен отпадък. Именно затова проверяващите служители е следвало да вземат
проба от печките и да извършат съответния анализ в акредитирана лаборатория.
Само тогава категорично би се доказало дали дружеството гори опасен отпадък.
Гласните доказателства практически са дума срещу дума и не са достатъчни, за да
обосноват извода, направен от наказващия орган и районния съд. Отделно от това,
след като отпадъкът от ПДЧ може да се квалифицира, както като опасен, така и
като неопасен според наличието или отсъствието на различни компоненти в него,
обстоятелството, че в случая е горен опасен отпадък следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Погрешни са изводите на съда, че дружеството е длъжно да докаже
твърдението си за неопасния отпадък. Това е така, защото независимо от
съдържанието на разпоредбите на Наредба № 2/23.07.2014г. за класифициране на
отпадъците, във всяко административнонаказателно производство се прилагат
принципите на наказателния процес, според които този, който обвинява е длъжен
да докаже осъществяването на всички елементи от състава на нарушението, за
което ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
съответния субект. Това означава за процесния случай, че директорът на РИОСВ
Бургас като административнонаказващ орган, преди да наложи съответното
наказание е бил длъжен да събере достатъчно доказателства, от които се
установява, че дружеството „Макронекс“ ЕООД е горило отпадъци на съответната
дата и че тези отпадъци са опасни. Такова доказване не е проведено.
По
тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1619/20.12.2019г. постановено по АНД № 4299/2019г. на Районен съд – Бургас,
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №34/10.06.2019г. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: