МОТИВИ: по НОХД № 1909/2019 г. по описа на ПОС
Срещу подс. К.П.К. е
повдигнато обвинение по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК понеже в периода от
31.10.2018 год. до 29.11.2018 год. в гр.Пловдив при условията на продължавано
престъпление е използвал платежен инструмент-дебитна карта „Виза Електрон“ с № ***
издадена от „Банка ***“ЕАД“ с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра – С.С.Ц.,
като е изтеглил парична сума в общ размер на 920 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
- на 31.10.2018 год. в 09.03.56 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 200 лева
- на 02.11.2018 год. в 11.12.04 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 180 лева
- на 13.11.2018 год. в 08.05.50 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №78 чрез АТМ устройство №00001004 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 120 лева
- на 16.11.2018 год. в 08.34.56 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 120 лева
- на 23.11.2018 год. в 08.40.12 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 70 лева
- на 26.11.2018 год. в 08.28.06 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. ЕГН ********** без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие
на което е изтеглил парична сума в размер на 110 лева
- и на 29.11.2018
год. в 07.13.12 часа в гр.Пловдив бул. „Пещерско шосе“ №78 чрез АТМ устройство
№00001004 на „ОББ“ АД е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Виза
Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“ с титуляр С.С.Ц. ЕГН **********
без съгласието на титуляра – С.С.Ц., вследствие на което е изтеглил парична
сума в размер на 120 лева
Прокурорът
поддържа обвинението ипсчита,че следва да бъде наложено наказание при условията
на чл. 55 от НК,като се наложи наказание лишаване от свобода, под определения
от закона минимум,ведно с наказанието глоба. Да се приложи института на чл. 66
за тнова наказание с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
моли да бъде оправдан по така повдиганотото му обвинение.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е предявен
граждански иск от постррадалата Ц. в размер от 920 лева,представляващ
обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъплението.
Съдебното производство е протекло по реда на гл. ХХVII НПК с приложението на чл. 371 т.1.При разгледаното съкратено съдебно
следствие и по исксане на защитата и
подсъдимия е постигнато съгласие да не
се провежда разпит на всички свидетели,като при постановяване на присъдата да
се ползва съдържанието на протоколите им
за разпит от досъдебното производство.
Съдът възоснова на събраните по досъдебното производство
доксзателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,няамира и приема за
установеноследното:
Подсъдимият К. е
роден на *** в гр.*** , живущ в гр. **, комплекс „**“ секция ** ет.** ап.**, българин,
български гражданин, с висше образование, работник склад във ф-ма „****“ООД,
неженен, неосъждан и е с ЕГН **********.С пострадалата Ц. *** и от някоко години поддържали приятелски
отношения. На това основание,макар и да била наела собствена квартира тя
пребивавала често в жилище, което било собственост на подс. К.. Взаимоотношенията
между двамата се редували от добри към
влошени,като не намерили основания да
заживеят на семейни начала. Тя работела
в *** като **, работела и на второ място в „***“. Жилището на подс. К. ***,
комплекс „***“, секция **, ет.*, ап.**. На пострадалата Ц. било удобно да остава и преспива при него след приключване на нощна смяна,защото
апартамента се намирал в голяма близост до ** и тя обикновено пристигала след
нощната смяна към около 08:00 часа сутринта. Трудовото възнаграждение,което тя
получавала от двете й работни места, ведно
с известна парчина сума издръжка от нейните родители тя получава чрез привеждането им по банков път.
За целта тя имала издадена дебитна карта
с № *** на нейно име от „Банка ***“,съгласно приложения по делото договор за издаване и обслужване на карта-л.
36-41 от ДП.
В края на месец септември 2018 г. и началото на месец октомври
при ползване на дебитната си карта, св.Ц. установила наличност с приблицително 200
лева по-малко от необходимото, но си помислила, че родителите й не са и превели
паричната издръжка за месеца. На 02.12.2018 г. около 18:30 часа свидетелката,
след приключване на работния ден, решила да провери дали са и преведени
трудовите възнаграждения. Посетила банкомат в района на болница „Св.
Пантелеймон“ гр.Пловдив и при извършената справка на банкомата констатирала
наличност с около 1 000 лева по-малко. За целта направила изчисления с оглед отчета за преведените й вече две заплати от двете *** заведения и от
това следвало в дебитната й сметка да има наличност от около 4 100 лева.Вместо
това наличната сума била значително по по-малко. Тя посетила „Банка ***“ – издател на картата и
поискала извлечение за периода от 31.10.2018 г. до 27.11.2018 г. от дебитна
сметка,съгласно упоменатия по-горе договор с банката.При получаване на
справката констатирала общо 7 на брой нерегламентирани тегления на различни
суми от две банкоматни устройства на територията на гр. Пловдив, които тя не
била ползвала, като тегленията били отразени съответно на дати, по
часове,минути и секунди и размер на сумата:
-
на 31.10.2018 г. в 09:03 часа
изтеглена сума в размер на 200 лева,
-
на 02.11.2018 г. в 11:12 часа
изтеглена сума в размер на 180 лева
-
на 13.11.2018 г. в 08:05 часа
изтеглена сума в размер на 120 лева
-
на 16.11.2018 г. в 08:34 часа
изтеглена сума в размер на 120 лева
-
на 23.11.2018 г. в 08:40 часа
изтеглена сума в размер на 70 лева
-
на 26.11.2018 г. в 08:28 часа
изтеглена сума в размер на 110 лева
-
на 29.11.2018 г. в 07:13 часа
изтеглена сума в размер на 120 лева
Съобразно
датите и часовете,в които са били извършени транзакциите по тази справка тя достигнала до извод за
вероятността кой може да е извършителя
на тези транзакции. Пострадалата съпоставила
времето, в което било отчетено осъществяването на тегленията от нейната карта, сумите,които
са били изтеглени и предвид нейния
работен график. Тя констатирала,че на
02.11.2018г сутринта привършила нощното си дежурство и към 08.00 часа си тръгнала от работа,като
се прибрала обичайно в жилището на подс.
К.. Веднага легнала да спи и на този ден не е извършвала тегления от дебитната
си карта.Но от справката на банката било видно,че на 02.11.2018г в 11.12 часа е
била направена транзакция.
Предвид
това,че тя не била предоставяла дебитната си карта и ПИН кода на никого,
последната отново се намирала в нейната лична чанта се усъмнила в приятеля си
подс.К., който бил е единственият човек имащ достъп до личните й вещи включително
и до дебитната й карта. Пострадалата отчела,че е имало случаи тя да се разплаща в магазинната
мрежа с дебитната си карта, при които тя въвеждала ПИН кода на картата си в присъствието на подс.
К.. Допуснала възможността той да е запомнил цифровата комбинация на този код и
да се е възползвал от това,тъй като за
времето през което се намирала в жилището на подсъдимия личната й чанта и портмоне с
дебитната й карта стояли както обикновено в коридора на апартамента.
За това на
13.12.2018г пострадалата подала писмена молба във ** РУ на МВР гр. Пловдив,посочила част от гореописаните обстоятелства,но без
да излага своите съмнения по отношение
на подсъдимия. След няколкодни тя отново присмено сезирала РПУ, като вече уточнила,че на никого не е разрешавала и
на никого не е предоставяла банковата си карта, за да извършва транзакции. Изразила вече своите съмнения спрямо
подсъдимия, с оглед необходимия времеви
период да бъде взета дебитната й карта от чантата, без нейно знание,да се
извършат въпросните транзакции и след всяка една транзакция дебитната й карта
отново да бъде върната в нейното портмоне.В този период от време сслед
13.12.2018г напуснала гр. Пловдив и прекратила
всякакви отношения с подс. К..
След подаване на жалбата и образуване на досъдебното
производство, с постановление на разследващия прокурор било възложено на служители
при сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ при ОДМВР гр. Пловдив извършването
на оперативни действия за установяване на извършителя на престъплението.
Работата по преписката осъществил служителя при ** РУ на МВР гр. Пловдив св. Б..Той посетил апартамента на подс. К. заедно
с колегата си св.А. сутринта на 07.03.2019г. На входната врата ги посрещнал
подсъдимия,при което двамата служители
се легитимирали и го помолили да ги придружи до ** РУ на МВР гр. Пловдивз а
справка по повод подадената жалба. Там била извършената беседа между св Б. и в присъствието на св. А.. Подсъдимият К. заявил,
че е използвал моменти, в които С.Ц. е била в апартамента му и вещите й са били
без надзор. По този начин взимал дебитната й карта и от нея извършвал тегления
от банкомати, намиращи се в близост до жилището му. Нe уточнил броя
на извършените от него транзакции,но заявил,че те били в размер между 100-200
лева. Знаел ПИН кода на дебитната карта на Ц.,защото я бил виждал как го
въвежда. След тегленето на паричните суми той оставял дебитната карта отново в
портмонето на пострадалата, като за извършеното
не казвал и не е искал нейното съгласие. Като основание за
тази си действия подсъдимият обяснил,че в този период имал необходимост от парични
средства,за да изплати свои парични задължения по стар кредит.
За свидетелите полицейски служители заявеното от подсъдимия се намирало в
съответствие с показанията дадени от пострадалата,в качеството й на
свидетел по делото, наред с изисканата за нуждите на ДП справка от **-л.32, 34-35
от ДП. Освен това бил извършен оглед на веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител,който по указание на разследващия
прокурор е бил изискан с писмо от Началника на ** РПУ Пловдив от Дирекция
„Сигурност и охрана“ на ОББ АД гр. София. На този носител бил съдържащия се снимков материал от
камерите и записващи устройства на двете
АТМ.- едното находящо се в гр.
Пловдив на бул. „Пещерско шосе“
№135 АТМ устройство №00000691 на „ОББ“
АД и другото находящо се в гр.Пловдив
бул. „Пещерско шосе“ №78 устройство №00001004 на „ОББ“ АД. При извършения по реда на чл. 110 ал.1 НПК оглед на ВД разследващите органи документирали съдържанието на оптичния
носител относно седемте инкриминираните транзакции по часове,минути и секунди, дата,месец и
година,обстоятелствата отразяващи
лице,което осъществява
конкретната транзакция,възможното описание на видимите части от неговото
облекло и тяло. Двамата свидетели Б. и А. също прегледали записите от това ВД.
Установили,че е заснето едно и също лице,което борави с
инкриминираната дебитна карта на пострадалата Ц. в отразеното от всеки един
запис време,тъй като лицето е облечено в повечето от седемте
записа по идентичен начин и има едни
и същи морфологични белези сходни с тези
на подс. К.. Междувременно пострадалата била разпитана допълнително и тя добавала,че през м. ноември й се позвънил от
непознат тел.номер, но тя не успяла да
се свърже с него. Малко след това й се обадил подс. К.,попитал я
дали са я търсили от „ К.“,защото бил
кандидатствал за кредит.Тя не реагирала положително и го укорила,че е следвало
предварително да я извести,че ще предостави
нейния телефонен номер. След разговора с подсъдимия, тя по-късно се обадила в „К.“
и съобщила,че не е съгласна да има участие в този евентуален кредит на К.. В
отговор на твърденията на К. пред органите на ДП отрекла да е получавала от
него пари. На разпита заявила,че е провела разговор с бащата на
подсъдимия,който уведомила,че К. е теглил пари
от нейната сметка и без нейното съгласие,а той я укорил,че е следвало да
му каже за действията на сина му,за да
се разплати с нея и споменал за възможността тя да си оттегли жалбата от полицията, за което
тя заявила,че няма да направи.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от доказателствата събрани от ДП, чието съдържание се ползва от съда по реда на чл. 371 т.1 НПК
и на които е дал своя кредит на
доверие,наред с протоколите относно:
искане за промяна до сведения в ***-л.10,справки извлечения по сметка-л.11-13,32, 34-35, писмо
до ***-л.17, догово за обслужване на
карта от **-л. 36-451протоктол за доброволно предаване-л. 46, св. съдимост-л.51,
характеристика-л. 52, писмо за предоставяне на ВД-л. 33,протокол за оглед на
ВД-л.69-75 и 1бр ВД-л.76.
Съдът кредитира
проказанията на св. Ц., предвид тяхната
логичност, добросъвестност и взаимна връзка с писмените, кредитираните други гласни доказателства и доказателствено средство по делото.
Достоверността на нейните показания кореспондира с развитието на наказателното производство в неговата
досъдебна фаза. След подадената от пострадалата жалба,последвалото установяване на инкриминарния период и
обективна страна от изпълнителното деяние на това престъпление,като било
установено с най-значителна степен на вероятност авторството на деянието.
Възоснова на съобщените от нея безспорни
факти относно възможността безпрепятствено да се борави с дебитната й карта, недобросъвестно да се ползва и ПИН-кода,да се осъществят седем неправомерни
транзакции и след това дебитната карта отново да бъде върната в чантата на
пострадалата, без нейното знание, то логично изказаните от нея съмнение насочили
разследването в посока към подс. К..
Съдържащите се факти в показанията на свидетелите Б. и А. съдът анализира в съответствие с
установената съдебна практика относно годността на достоверността на показанията дадени от полицейски служители,които
в рамките на своите правомощия са
провеждали беседа с лице,което не е било
привлечено към наказателна отговорност. Според съда техните показания се явяват достоверен и обективен източник на информация. В логична последователност свидетелите
съобщават в своите показания за причината да посетят жилището на подс. К..
Информацията,която те са имали относно заявлението на пострадалата и изказаните
от нея съмнения за начина за осъществяване на деянието и евентуалния извършител
те я споделили на подс.К.. Свидетелят Б. с оглед провежданата от него
беседа твръди,че отговорите на подсъдимия К. логично и обективно отразявали неговото съпричастие
към авторството в
извършването на тези транзакции като
период от време, начина на добиването му с дебитната карта, АТМ
устройствата и близкото им отстояние от неговото жилище, приблизителния размер
на теглените парични суми и неуведомяването
за тези му действия на пострадалата.Относно обстоятелствата,които
подсъдимия е заявил за причината да извърши това св. Б.
твърди,че К. заявил за наличието на
стари задължения по кредит. Според св. А.
подсъдимия заявил,че действията
му били продиктувани от факта,че
пострадалата живеела в неговото жилище,ядяла храната,която той купувал и
той плащал сметките.
Съдът приема липсата на
противоречия между показанията на
двамата свидетели с тези на пострадалата
и останалите възприети от съда
доказателства по делото, които на това основание да водят до съмнение в тяхната обективност. Добросъвестносттта
и явната непредубеденост на тези показания, според съда се намира в изказаната от пострадалата единствена възможност да се борави без нейно знание с дебитна карта
във време,когато тя не е била под нейния
надзор,необходимия период от време да се
посетят двете АТМ,които се намират много близо до жилището на К. и след това
своевременно,без тя да разбере картата отново да се остави в личното й портмоне. Наред с
това детайлната справка издадена от
банка *** конкретизира времето,мястото и
съответното АТМ устройство,от
което е извършена всяка една от
транзакциите. Посочената от пострадалата възможност за знанието на ПИН-кода на
картата от подс. К. и факти споделени й от него за евентуални намерения да тегли кредит от
финансова институция, според съда се намират в същата обективна връзка с кредитирани свидетелски показания на св. Б. който
заявява какво е било заявлението на подсъдимия за причината да извърши тези
свои действия.
Следва да се уточни,че при изследване на фактите,които
са представяни от пострадалата за осъществените неправомерни транзакции от
нейните показания привидно се намира
несъответствие с приложената към нейното заявление за извършено деяние: справка
извлечение от *** – л. 11-13 от ДП и явяващо се едно от писмените доказателства
по делото. Справката представлява
извадка от счетоводната програма на банката относно обслужването на
дебитната сметка на пострадалата. На това основание програмата отчита броя на транзакциите,начално и крайно салдо
по сметката и времето, в което е получена информацията за извършената
транзакция,за да се осчетоводи. Приложените по делото следващи 2бр справки-извлечения от *** и също
приложени като писмени доказателства по делото с необходимата
яснота установяват датата и часа
на транзакциите,сумата на същата и местонахождението на АТМ устройствата, от
които са теглени инкриминираните суми, която информация е послужила на
обвинението да определи точно параметрите
на обективната страна на деянието.л. 32—33, л. 34-35 от ДП.
Съдът не кредитира показанията на св. П. К. в частта им
относно твърденията,че е бил свидетел на случай, в който пострадалата Ц. е дала
своята дебитна карта,за да „свърши някаква работа“. Вложения смисъл на
заявеното от свидетеля влиза в противоречие от една страна с твърдения от
постр. Ц. факт,че тя на никого не е
давала дебитната си карта,включително и на подсъдимия К.К. и не е съобщавала ПИН-кода на картата на
някого. На следващо основание
твърдението на св. П. К.
кореспондира и със заетата защитна позиция на подс. К.. В тази връзка
разясненията на свидетеля сочат, че той
проявил интерес в каква връзка пострадалата си дава картата, на което подсъдимия му отговорил,че
това били техни работи и че имали общи
пари. Останал учуден,след като по-късно разбрал,че Ц. уличава подсъдимия в това престъпление.
Според съда в тази им част показанията се явяват предубедени,необосновани и нелогични. Първото съображение за това се явява
родствената връзка между свидетеля и подсъдимия,като баща и син и
стремежа на свидетеля да облекчи
положението на подсъдимия. На следващо место в тези си показания свидетеля
изразява учудването си,че Ц. уличавала неговия син в случаи той да е теглил
пари от сметката,след като той знаел,че тя му е давала картата си. Това негово твърдение,
че Ц. е „ давала картата“ на подсъдимия свидетелят извлича от посочения от него случай. Тоест прави предположение,че и друг път Ц. е давала картата си на
подсъдимия,допуска това обстоятелство безкритично, с оглед възможността и без съгласието на Ц. да са извършвани
транзакции, а с това дава своето необосновано уверение,че неговия син не бил ползвал
дебитната карта на Ц. без нейно съгласие. Освен това проявения интерес на свидетеля относно случая на това „даване“ на картата от Ц. е
възможност и основание да се констатира противоречие с тезата на обвиненята
та Ц.,но св. К. не проявил интерес какви са тези заявени му
от подсъдимия „ техни си работи“ и „общи пари“,като почти година след този случай до проведения му разпит не се заинтерисувал
за това и което обстоятелство не е посочено в данните по делото. Друга част от
показанията на св. К. се намират в
косвено противоречие с показания на св.Ц. и св. Б.,които изразяват заявеното им
от подс. К. свие финансово затруднение,свързано с паричен кредит. В показанията
си св.П. К. твръди за това,че подс. К.
бил безработен за около месец и половина и през този период той финансово
помагал на своя син,но добавя,че той ежемесечно подпомагал сина си с финанси от
между 200 и 400 лева и за което
твърди,че според него подсъдимия бил финасово обезпечен. Липсва
основание съдът да приеме и тази част от показанията безкритично. Данните за
липсата на наета постояннна работа
от подсъдимия и твърдението на
св. К., че той давал посочените парични
средства на сина си не може обективно
да определят,че подсъдимя е бил финасво
обезпечен и това да бъде довод,който съдът да възприеме като основание
за липсата на интерес и рвъзможност за подсъдимя да осъществи неправомерните транзакции.
Показанията на св. Д.К. съдът кредитира с оглед заявените от нея
обстоятелства,че в един период от време
пострадалата и нейния син-подс. К. живеели съвместно и че била свидетел
как сина й давал пари на Ц.,за да
пазарува. Твърдението на свидетелката за съвместнвото съжителстване не се
опровергава от пострадалата,но последната обосновава връзката си с подсъдимия
не в смисъла,в който заявява свидетелката К.,че живеели като семейство. Според Ц.
тя имала квартира в гр.***, но често
преспивала в жилището на подс. К.,предвид обстоятелдтнвото,че той живеел сам,а
неговите родители живеят в гр. **. Пояснява, че на нея й било удобно,в дните
когато се прибира от нощна смяна
да преспива в жилището на подсъдимия.
С оглед на установената
безспорна фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и от субективна страна подс. К. е осъществил признаците на изпълнителното деяние по чл.
249 ал.1 ,вр. чл. 26 ал.1 от НК понеже
за периода от 31.10.2018 год. до 29.11.2018 год. в гр.Пловдив
при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент-дебитна
карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“ с титуляр С.С.Ц. без нейното
съгласие, вследствие на което е изтеглил парична сума в общ размер от 920/деветстотин и двадесет/ лева, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление, както следва:
- на 31.10.2018 год. в 09.03.56 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на
титуляра, вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 200 лева
- на 02.11.2018 год. в 11.12.04 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра вследствие на което е изтеглил
парична сума в размер на 180 лева
- на 13.11.2018 год. в 08.05.50 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №78 чрез АТМ устройство №00001004 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра
вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 120 лева
- на 16.11.2018 год. в 08.34.56 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на
120 лева
- на 23.11.2018 год. в 08.40.12 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра
вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 70 лева
- на 26.11.2018 год. в 08.28.06 часа в гр.Пловдив бул.
„Пещерско шосе“ №135 чрез АТМ устройство №00000691 на „ОББ“ АД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта „Виза Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“
с титуляр С.С.Ц. без съгласието на титуляра вледствие на което е изтеглил
парична сума в размер на 110 лева
и на 29.11.2018
год. в 07.13.12 часа в гр.Пловдив бул. „Пещерско шосе“ №78 чрез АТМ устройство
№00001004 на „ОББ“ АД е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Виза
Електрон“ с № *** издадена от „Банка ***“ЕАД“ с титуляр С.С.Ц. без съгласието
на титуляра вследствие на което е
изтеглил парична сума в размер на 120 лева
От
субективна деянието е извършено с пряк умисъл,като деецът съзнавал обществено опасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
От
обективна страна изпълнително деяние се състои в ползването на чужд
платежен инструмент, без да има
съгласие на титуляра. Престъплението по чл. 249 ал.1 НК засяга
обществените отношения свързани с
правилното функциониране на паричната и кредитната система на Държавата.
Престъплението е на формално извършване и за осъществяване на престъпния резултат
е без значение дали неправомерно е изтеглена сума,като имуществената вреда за
пострадалия се явява отегчаващо обстоятелство.
Квалифициращото обстоятелство на продължавано
престъпление е налице,тъй като
единичните дейния осъществени от подс.К. са осъществявали поотделно един и същ състав на едно и също по
вид престъпление- използването на на
платежен инструмент без съгласието на
титуляра.Деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,като
последващите деяния се явяват и от обективна и от субективна страна продължение на предшествувуващите. Правната
доктрина определя,че продължавано престъпление е налице при
осъществени само малозначителни деяния,каквито подс. К. е осъществил, но
ако преценени като цяло,не са малозначителни, а в случая вредоносния резултата
от 920 лева постигнат с
осъществените седем броя транзакции се
явява над минимално пределения размер на минималната работна заплата и осъществяват с това основния състав на престъплението по чл. 249 ал.1 от НК.
Съдът не възприема за обосновани частта от доводите и
съображенията на защитата,предвид представената оценка на част от доказателствата
и с това да произнесене оправдателна
присъда. Според защитата от обективна страна било установена безспорно авторът
на осъществените транзакции,времето и мястото на тяхното извършване, но пледира,че основния елемент от фактическия състав на
деянието- несъгласието на титуляра в
случая не е установен по несъмнен начин.
В тази връзка защитата сочи каква е била
представената от подсъдимия защитна
версия,която е подкрепена от св. П. К. и негов баща, като факти, които
защитата намира за житейски
правдоподобни. В подкрепа на тези
защитни доводи изтъкна необходимостта да не се вземат като годни доказателства
показанията на свидетелите полицейски служители,като се посочи,че
практиката на съдилищата е утвърдила това,а в показанията на един
от тези свидетели били налице
сериозни неточности.Според защитата е налице и вероятността мотивът на заявените
претенции и обвинения от страна на пострадалата
да кореспондира с прекратената от страна на подс. К. издръжка на пострадалата. Твърди,че наличните сложни
взаимоотношения между двамата не следва
да бъде основание да се постанови осъдителна присъда.
Според
съда необсноваността и неоснователността
на доводите на защитата за недоказаност на деянието с оглед основния елемент от изпълнителното деяние
ползването на платежен инструмент,без съгласието на титуляра се отнася до
твърдението,че по делото липсват
ясно и и категорични доказателства за това. Аргументите на защитата за това
твърдение се отнасят до съображенията,че мотива пострадалата да поддържа обвинението бил,че е оскърбена
от някакво поведение на подс. К. към нея или че била изоставена.Според
защитата доказателство за съществуващите сложни вазимоотношения между подсъдимия и пострадалата е
установеното съвместно съжителстване между тях на семейни начала,
осъществените от нея раздели между тях и последащи се събирания. За това
защитата сочи логическата връзка между аргумента,че пострадалата не съобщава за
живота си на семейни начала в жилището на подсъдимия и житейски обоснования извод,че е нормално в такава ситуация пострадалата да
е давала дебитната си карта на К.,предвид
вид съвместното съжителство и общ бюджет.
Съдът намира тези съображения за неоснователни най-вече с
оглед кредитираните показания на св. Ц.. Тази част от изпълнителното деяние на
престъплението, което изяснява
обективната стана на деянието без съгласието на титуляра
категорично включва установяване какво е
знанието на титуляра за конкретната инкриминирана транзакция. Пострадалата е
категорична,че никога не е съобщавала пин кода на подсъдимия и никога не му е е
давала дебитната си карта. Пред опасността да бъде уличена в лъжестване,ако
бъде потвърден визирания от св. К. случай показанията й биха имали друг вариант,но със същата правна
сила,че е давала картата си на подсъдимия,но
за визираните транзакции не е
имало съгласие и знание какво е извършил
подсъдимия. Последователната позиция на пострадалата в случая е атакувана с необоснованите
и не кореспондиращи с доказателства по
делото контрааргументи на защитата,за обида и желание за мъст,защото била
изоставена. На следващо место
довода са съжителство на семейни
начала,според съда не може да се обвърже
императивно с направения извод,че това е
основание да се отхвърли твърдението на
пострадалата.
Съображенията на защитата относно оценката за показанията на св. Б. са, че те съдържат
сериозни неточности. Защитата прави
този извод с твърдението,че подс. К. не
е имал кредити и погасявания, което обстоятелство не е установено по делото, а
свидетелят е посочил такъв факт,което се явява в подкрепа на защитната теза.Според съда
тази част от показанията на св. Б. не следва да бъде оценена като противоречаща или „неточна“.
Възприетата добросъвестност на тези показания кореспондира със съпоставянето им
с показанията на св.Ц. и останалите
писмени доказателства. Обстоятелството относно
действителното съществуване на финансови задължения на подсъдимия не е
бил изследван по делото.При условията на чл. 371 т.1 НПК обосновано защитата
може да ползва това свое твърдение,но никъде в кредитираните от съда свидетелски
показания не се твърди,за действително знание, а за твърдение на подс. К. пред
св. Б. за свое задължение,докато пред
св. Ц.,че той имал намерение да ползва
кредит от „К.“. С оглед заявеното в тази връзка от св. Ц. е налице оторно
известен факт,че кредитните институции –
особено бързите кредити задължително изискват гаранти по кредита, които „прозвъняват“
в ползване на подобно уверение.В тази връзка показанията на св. Ц. се явяват
обосновани,но не и както необосновано твърди защитата,че сочат знанието за финансови задължения на подсъдимия.
При така
посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и
посочените обстоятелства на чл. 55 ал.1
т.1 от НК,съдът намира,че наказанието на подс. К. следва да се определи при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи отговорността обстоятелдства се явяват
чистото съдебно минало,добри характеристични данни, млада възраст и вредоносен резултат, близък до средната
работна заплата в страната.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява
проявената престъпна упоритост за довършване на деянието.
Най- справедливо е да се наложи наказание от шест месеца
лишаване от свобода,което се явява по размер относимо към степента на
обществена опасност на дееца и на
деянието.
Налице са основанието на чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Освен
генералната превенция относно целта на
наказанието,съдът намира че преди вичко за поправянето на дееца
и наказателната превенция на закона, не
е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване
от свобода.
Налице е основание да се приложи и кумулативно предвиденото наказаниеи Глоба.
Размерът на това наказание следва да бъде относим към характера и степента на
общестевената опасност на дееца и деянието. Предвид възприетата ниска степен на
обществена опасност наказанието
глоба следва да бъде определено на 920 лева,колкото се явява еднократния
размер на неправомерно получената от подсъдимия сума.
Приетия за съвместно разглеждане граждански иск е с
предмет чл.45 и следващите от ЗЗД. Той е
предявен срещу подс.К. за причинените на пострадалата Ц. имуществени вреди от
престъплението по чл. 249 ал.1,вр. чл. 26 ал.1 от НК в размер от 920 лева.
Искът е допустим по основание и размер,тъй като представлява действително
установения размер на причинената имуществена вреда от престъплението,поради
което подс. К. е осъден да заплати
размера на причинените вреди,ведно с лихви и разноски от датата на настъпване
на деянието,до окончателното им
изплащане.
Вещественото докъзателство – 1бр СД следва да остане по
делото на основание чл. 112 ал.4 НПК.
Подсъдимият К.П.К. следва да заплати сумата от 50 лева-
ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване не престъплението- занижен
самоконтрол.
Предвид изложенотно съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: