Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 358 09.03.2021
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 182 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от С.Р.У. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение № 260530/02.12.2020 г., постановено по АНД № 2342/2020 г. по
описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и
съществено нарушение на процесуални правила, изразено в липса на мотиви. В нея
се сочи, че не са налице съставомерните признаци на деянието, тъй като
автомобилът на касатора не е бил паркиран нито върху тротоар, нито извън
определените от администрацията места за паркиране. Твърди се, че автомобилът е
бил паркиран върху „гаражна рампа“ на кооперацията, в която касаторът притежава
жилище. Наведени са доводи, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение, като се сочи, че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. В тази връзка е
отбелязано, че е налице смекчаващо обстоятелство- създадена порочна практика на
Община Бургас да издава „годишни разрешителни за паркиране“, чийто брой
няколкократно надхвърля осигурените места за паркиране. Наведени са също доводи
за незаконосъобразност на решението, досежно присъдените разноски, като се
сочи, че такива не се дължат, защото ответникът е представляван, а не защитаван
от юрисконсулт, както и поради липса на списък на разноските. По същество се
иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
касаторът не се явява, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Бургаският
административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид
доводите на жалбоподателя, намира следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № НП-768 от 13.03.2020
г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 178е
от ЗДвП е наложено на касатора С.Р.У. административно наказание глоба в размер
на 50 лева за нарушение по чл. 94, ал.3, предл.2 от ЗДвП. В мотивите на
съдебното решение е прието, че наказателното постановление е издадено при
спазване на процесуалните правила, а нарушението е установено по несъмнен начин
от събраните доказателства и не са налице основания за прилагане нормата на чл.
28 от ЗАНН.
Според настоящия
касационен състав, решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 02.02.2020 г. касаторът У. е паркирал собствения си автомобил марка „Ланд
роувър“ с рег. № А 49 80 НН върху тротоара на улица „Оборище“ пред № 24. В 14.48
часа на същата дата служители на Община Бургас извършвали обход на района. След
констатация, че описаният автомобил е паркиран на място, което не е сред
определените от общината места за паркиране на МПС, свид. К.Ц.съставил фиш,
който залепил върху стъклото на автомобила от страната на водача. Изготвил и
фото снимки. В предоставения му срок У. депозирал възражение срещу съставения
фиш, поради което бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Според нормата на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2.5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези
правила съставлява административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП. От данните по
делото е видно, че автомобилът на касатора е бил паркиран върху тротоара на улица „Оборище“ пред
№ 24. По делото няма доказателства този тротоар да е определен от общинската администрация
за паркиране на автомобили, няма и такива твърдения на страните, и с оглед на
това хипотезата на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП е неприложима. Не са
ангажирани и доказателства за установяване на въведения с жалбата факт, че автомобилът
е бил паркиран върху „гаражна рампа“. От приложените в преписката фото снимки е
видно, че същият е бил паркиран върху свободната площ между жилищна сграда и
отделено с бордюр пътно платно. Тази площ несъмнено представлява тротоар,
според дефиницията, дадена с нормата на § 6. т. 6 от ДР на ЗДвП- „изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Ето защо
съдът приема, че са налице елементите от състава на нарушението и отговорността
на касатора е ангажирана законосъобразно.
Касаторът счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН,
поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка
сочи, че е създадена порочна практика на Община Бургас да издава „годишни
разрешителни за паркиране“, чийто брой няколкократно надхвърля осигурените
места за паркиране. Тези доводи са неоснователни и правилно първоинстанционният
съд не е намерил основание да приложи цитираната норма. С оглед данните по
делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Сочените от
касатора обстоятелства не обуславят по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 178е от ЗДвП, значителна
част от които се извършват именно поради недостиг на места за паркиране.
В касационната жалба
се сочи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение
на съдопроизводствените правила, изразено в отказ на съда да събере
доказателства за твърдения недостиг на местата за паркиране. Този довод е
неоснователен. Районният съд се е произнесъл по искането, като обосновано е
счел за ненужно да събира сочените доказателства, като неотносими към предмета
на спора. Неоснователно е също оплакването за допуснато
прозесуално нарушение, изразено в липса на мотиви. Мотивите на обжалваното решение разкриват пълен
анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в
процесуалния закон.
Неоснователни са и
доводите за незаконосъобразност на решението в частта за разноските. Разноските
по делото по общо правило се възлагат върху страната, за която съдебният акт е
неблагоприятен. В конкретния случай с постановеното по спора решение жалбата е
приета за неоснователна и обжалваното наказателно постановление е потвърдено. В
съдебното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, който е
направил своевременно- в с.з. на 02.11.2020 г. искане за присъждане на
разноски. Налице са основанията на чл. 143, ал. 4 от АПК и разноските са
присъдени законосъобразно. Ирелевантно е обстоятелството, че не е представен
списък на разноските- на основание чл. 80 от ГПК неизпълнението на изискването
за представяне на такъв съставлява пречка за страната да поиска изменение на
решението в частта за разноските, а такова искане в случая не е депозирано.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата
основания за отмяна на обжалваното решение, респ. наказателното постановление. Ето
защо решението, като обосновано и постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се
остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260530/02.12.2020 г., постановено по АНД № 2342/2020 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.