Решение по дело №533/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20197220700533
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 114

гр. Сливен, 24.06.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Ваня Костова                                                 и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело № 533  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 Производството е административно и намира правното си основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във врчл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Ж.Б., срещу Решение № СН-6546/21.11.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 и т. 4 от Заявление с вх. № СН-6435/15.11.2019 г., подадено от Ж.Ж.Б., а именно: по т. 2 - относно списъците, изготвени от кметствата на посочените села в т. 1 от заявлението, включващи лица, на които са изплатени еднократни обезщетения за избитите им здрави животни; и по т. 4 - пълна информация за изплащане (взели) обезщетенията на стопаните от Община Сливен, с временни адресни регистрации.

В жалбата се твърди, че оспореният частичен отказ е в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Твърди, че непроизнасянето на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен представлява прикриване на нарушение на длъжностни лица в дирекцията. Твърди, че в списъците се изисква информация, която включва имената на лицата, без да се изисква информация за личните им данни. Твърди, че отказът е постановен при съществено противоречие с материалния закон. Заявява, че тази информация е обществена, няма законова пречка за получаването й. Моли съда да постанови решение, с което отмени Решението за частичен отказ по т. 2 и т. 4 от заявлението, и да задължи ответника да му я предостави.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, не изразява становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление от Ж.Ж.Б. с вх. № СН-6435/15.11.2019 г., препратено от БАБХ София с изх.№ 6479-ВОК/15.11.2019 г. с което се иска достъп до обществена информация - по следните въпроси:

1. Графиците с посочените дати и места за изплащане на обезщетенията на стопаните, съгласувани с кметовете на селата Крушаре, Жельо войвода, Селиминово, Чокоба, Гавраилово, Мечкарево и Чинтулово в община Сливен.

2. Списъците, изготвени от кметовете на посочените села, включващи лицата на които са изплатени еднократни обезщетения за избитите им здрави животни

3. Общата сума на обезщетенията, изплатена на стопаните съответно за всяко село - за Крушаре, Жельо войвода, Селиминово, Чокоба, Гавраилово, Мечкарево и Чинтулово в община Сливен

4. Пълна информация за изплащане (взели) обезщетения на стопаните от община Сливен, с временни адресни регистрации.

Заявителя е поискал достъп до обществена информация, като му се предоставят копия на технически носител или на електронна поща по посочените въпроси.

С Решение № СН-6546 от 21.11.2019 г. Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен ПРЕДОСТАВЯ частичен достъп до обществена информация, както следва: по т. 1. - графици с посочени дати и места за изплащане па обезщетения па стопаните, съгласувани с кметовете на селата Крушаре, Жельо войвода. Селиминово, Чокоба, Гавраилово, Мечкарево и Чинтулово в община Сливен. По т. 3 Общата сума на обезщетенията, изплатена на стопаните съответно за всяко село - за Крушаре, Жельо войвода, Селиминово, Чокоба, Гавраилово. Мечкарево и Чинтулово в община Сливен, чрез предоставяне по електронен път на информация за датите на изплащането и общия размер на изплатените суми в pdf формат на посочения от заявителя адрес, а именно: ***. Отказал да предостави информация по т.2 и т.4 от заявеното искане поради характера на съдържащите се данни (защитени личи данни но ЗЗЛД) и поради обстоятелството, че по т. 4 данни за временни адресни регистрации в ОДБХ и в наличните списъци не се съдържат.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 24, ал.1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление същото е в предвидената от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ за съдържание.

В случая търсената от заявителя информация касае информация във връзка действия на държавен орган по справяне с последиците от заболяването „Африканска чума по свинете", като искането е отправено до задължен субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ. По отправеното запитване в законоустановения срок по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ – административния орган се е произнесъл с решение, което е съобщено на оспорващия на 27.11.2019 г. В този смисъл подадената на 06.12.2019 г. жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, в рамките на предвидения срок по чл. 149, ал.1 от АПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на  задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице предпоставките по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, за да се приеме, че Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен е задължен по този закон субект. Съгласно цитираната норма такива са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България.

В контекста на легалната законова дефиниция несъмнено информацията относно заболяването „Африканска чума по свинете" във връзка с дейността на ОДБХ Сливен е обществена. Според определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер исканата информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.)

Исканата от оспорващия информация по т.2 и т.4 от заявлението му не отговаря на изискванията на закона - чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Обществена е не всяка информация, която по един или друг начин се намира в ОДБХ, а само тази, която отговаря кумулативно на двете законови изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. В случая именно тези характеристики на исканата информация не са налице. Исканата информация не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до отделни физически лица, получили еднократни обезщетения за умъртвени животни.

„Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 1) и означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Имената и адресите на лицата, получили обезщетения, са лични данни по смисъла на § 1, т. 2 ЗДОИ и с оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗДОИ не следва да бъдат предоставяни, както правилно сочи в мотивите административния орган.

В случая не е относима процедурата по чл.31 от ЗДОИ, тъй като личните данни не са обществена информация относно трето лице по смисъла на закона, поради което не могат да бъдат предоставяни по реда на ЗДОИ. В този смисъл не следва да се коментира и твърдението за надделяващ обществен интерес.

Поради изложените мотиви съдът счита, че подадената жалба против  Решение № СН-6546/21.11.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ж.Б.,***, срещу Решение № СН-6546/21.11.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 и т. 4 от Заявление с вх. № СН-6435/15.11.2019 г., подадено от Ж.Ж.Б..

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.40 ал.3 от ЗДОИ.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: