Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1018/2020
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез старши юрисконсулт Б. Н., против
Решение №195/04.02.2020 г. постановено по НАХД №4393/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна, с което е отменено Наказателно постановление
№03-011243/26.06.2019 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с
което на „Неотекс“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция”в размер на 3 000 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
С
касационната жалбата се релевират доводи, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, както и че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че отговорността на дружеството
е била ангажирана за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ, които разпоредби въззивният съд е тълкувал неправилно. Посочва се,
че от саморъчно попълнената декларация на М., се установява, че лицето се е
намирало в обекта, попълнило е в декларацията, че предоставя работната си сила
в полза на дружеството, като тези данни съответстват на установеното от
проверката. Изложени са доводи, че съгласно данните от декларацията,
доказателствата по делото и свидетелските показания, безспорно се установява,
че са налице предпоставките за сключване на трудов договор с лицето. Посочва се,
че релевантно за определяне на правоотношението между страните е не
наименованието на договора – трудов, за изработка и др., а елементите на
правоотношението. В този смисъл намира, че уговорените между дружеството и
лицето елементи на правоотношение имат характерните белези на трудово
правоотношение. Навежда твърдения, че факта, че извършената работа е срочна и
няма постоянен характер не изключва трудовия характер на възложените функции,
като трудов договор може да се сключи и за определен срок или до завършване на
определена работа. Позовава се на свидетелските показания на М., че същата е
ползвала работно оборудване на дружеството, посещавала е работно място
стопанисвано от дружеството, белези, които показват йерархичната връзка между
лицето престиращо труд и лицето възложило работата, т.е. уговорените между
страните правоотношения, съдържат елементите на трудово правоотношение. Посочва
че АУАН и НП са издадени в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответник
– „Неотекс“ ЕООД, чрез депозиран писмен отговор от адв.Р. срещу касационната
жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния
закон. Посочва, че АУАН е издаден в нарушение на чл.42 от ЗАНН, НП е издадено в
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че видно от протокол за
приемане на извършена работа от 03.07.2019 г. възложителят е приел от
изпълнителя изработената от него продукция, като възложителя е изплатил на
изпълнителя възнаграждението по договора. Посочва, се че в АУАН и НП не е
обсъден факта, че е налице сключен договор за извършване на определена услуга,
като при извършваната проверка на лицата е било „указано“ какво точно да се
попълни в декларацията. Изложени са доводи, че административнонаказващият орган
не е съобразил чл.27, ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание адв. Р. поддържа
изложеното в писмения отговор. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съдът да отхвърли
жалбата.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното: На 21.05.2019 г. служители на Дирекция
”Инспекция на труда” Варна, извършили проверка в шивашки цех, находящ се в гр.Варна,
ул. „Т. Влайков“ № 65, стопанисван от „Неотекс“ ЕООД. При влизането в обекта
свидетелите установили, че вътре работници няма, тъй като същите ползвали
почивка. Малко след това шивачките се върнали в цеха и на всички били
предоставени за попълване готови бланки - декларации по чл. 402 от КТ. Една от
шивачките в цеха била Красимира М.. Още при получаване на декларацията М.
уведомила проверяващите, че тя има сключен граждански договор с въззивника. На
същата било обяснено, че трябва да попълни декларацията и тя го сторила като
при попълването й били давани насоки от страна на проверяващите. В
предоставената й декларация по образец М. отразила личните си данни, посочила,
че работи за санкционираното дружество на адреса, където се извършвала
проверката от 20.05.2019 г., като шивачка, с работно време от 08:00 ч. до 17:00
ч., отразила, че има сключен граждански договор, че е поела задължение към
въззивното дружество срещу възнаграждение от 560 лв. за срок от 20.05.2019 г.
до завършване на поръчката – ушиване на възложени изделия, че почива събота и
неделя, има почивки през работния ден. В последствие в хода на документалната
проверка въззивникът представил трудови договори сключени с всички установени
на място в цеха работници с изключение на М.. За нея бил представен граждански
договор. Във връзка с гореизложеното в акта, актосъставителя е приел, че лицето
Красимира М. е допуснато до работа без да е сключен трудов договор между
страните по трудовото правоотношение. Деянието е квалифицирано като нарушение
на чл.62, ал.1, във вр. чл.61 ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ. Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващия административен
орган и възпроизведена в спорното наказателно постановление.
Съдът
не е кредитирал декларацията по чл.402 от КТ на Красимира М. в частта за
работно време, длъжност и договорено възнаграждение, които данни противоречат
на показанията за сключен граждански договор, както и че е попълнила същите,
защото е била насочвана от проверяващите. Посочил е, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат реквизитите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон, защото липсват безспорни доказателства, които
да установяват, че към 21.05.2019 г. между М. и дружеството е имало възникнало
ТПО. Предвид посоченото в декларацията, че М. има сключен граждански договор, въззивният
съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че е налице договор
за изработка, според който изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск,
съобразно поръчката, а възложителят трябва да приеме изработеното и да го
заплати. Уговорката по договора, че изработката може да бъде извършена с лична
шевна машина или с машина на възложителя, според съдът се обяснява присъствието
на лицето в цеха, както и обяснението на М., че при изпълнението на поръчката,
тъй като е нямала лична машина, се е съобразявала с работното време на цеха.
Наличието на шевна машина в цеха на възложителя, според въззивният съд е
обосновал вписания часови диапазон на работното време в декларацията. Предвид
факта, че декларацията е по образец и съдържа елементи на трудово
правоотношение, съдът е приел, че не е достатъчно убедително доказателство, въз
основа на което да се приеме, че е налице трудово правоотношение. В подкрепа на
този мотив, съдът е изследвал правата и задълженията на страните по сключения
граждански договор, които описват характерни елементи за граждански договор за
извършване на определена работа. Според посоченото в декларацията и
представения договор, съдът е приел, че са налице елементите на договор за
изработка.
Оспореното решение е законосъобразно.
Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Правилно
са преценени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, при
съобразяване на разпределението на доказателствената тежест между страните.
Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд
изложени в решението. Районен съд Варна правилно не е кредитирал декларацията
по чл.402 от КТ в частта, в която лицето е посочило работно време, длъжност и
договорено възнаграждение, защото именно „бланката” – декларацията определя
съдържанието, което следва да се попълни. В случай, че в представената
декларация бяха посочени и елементи на договор за изработка и лицето попълни
елементите на трудово правоотношение, то би могло да се приеме, че е налице
трудово правоотношение. Прави впечатление, че и проверяващите са „насочвали”
лицата какво да попълнят, което допълнително внася съмнение за достоверността
на фактите, от там и на извода, че правоотношението е трудово. Лицето е
посочило в декларацията, че има сключен граждански договор, който не е
коментиран от актосъставителя, не са били обсъдени правата и задълженията на
страните по гражданския договор. Актосъставителят и административнонаказващият
орган, категорично са приели, че правоотношението е трудово, без да обсъдят
предпоставките за наличието на договор за изработка, което е нарушение на административнопроизводствените
правила.
Правилно
Районен съд Варна е приложил материалния закон към фактическите установявания и
формирал извода, че в несъответствие с доказателствата наказващият орган приел,
че „Неотекс” ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа Красимира М.
без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. Това
дружество не е доказано да е "работодател" по смисъла § 1, т. 1
от ДР на КТ. Преди издаване на НП е следвало да бъде извършена проверка по
спорните факти и обстоятелства и те да бъдат изяснени. Като не е направено това
преди произнасяне на наказващият орган, е способствало да бъде издадено НП, с
което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
"Неотекс” ЕООД в качеството на работодател на лице, което изпълнява
задължения по договор за изработка. Правилно е приложен от въззивният съд материалния
закон, като е постановено, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни
органи, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
довели до незаконосъобразност на НП.
Мотивите
на въззивният съд се подкрепят от представената Декларация по чл.43, ал.5 и
ал.6 от ЗДДФЛ, както и „сметка за изплатени суми” по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, от
които се установява, че лицето е декларирало, че за периода 20.05.2019 г. до
30.06.2019 г. не е получавало доходи от трудови и приравнени на тях
правоотношения. Със „сметка за изплатени суми” се доказва, че на лицето е било
изплатено договореното възнаграждение по гражданския договор, както и че е било
наето да извърши конкретна услуга, за процесния период, поради което не са
налице предпоставки да се смята, че е било в трудови правоотношения.
Първоинстанционният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение.
Правилен
е извода на Районен съд Варна, че описаното в АУАН и в НП нарушение не е
доказано по категоричен начин. По аргумент от чл.303 от НПК, нарушението
трябва да е безспорно установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да
почива на предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не
доказват констатацията на АНО за основните факти и обстоятелства описани в НП и
в АУАН, с оглед на които е прието, че е осъществено нарушението, обоснован и
законосъобразен е извода на Районен съд - Варна, че НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Касационният
състав не установи наличие на основание за отмяна на въззивното решение
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, издадено след като са изяснени релевантните факти и
обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответника
„Неотекс” ЕООД искане за присъждане на разноски се явява основателно, поради
което следва му се присъдят такива, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал.1 от АПК. От страна на процесуалният представител на касатора не е направено
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, поради
което съдът следва да го присъди в претендирания размер – 1 000 лв.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал.3 от АПК, вр. чл.
143, ал.4 от АПК искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Водим
от което и на основание чл.221, ал.2 предл.1 от АПК във
вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 195/04.02.2020 г., постановено по
НАХД № 4393/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Варна, да заплати на
„Неотекс” ЕООД, ЕИК ***** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.