Решение по дело №664/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 89                                         14.04.2020г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на девети март                                                                      две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 664 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на К.К.А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 68, вх. 3, ет. 7, ап. 21, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева" срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87.

Видно от изложеното в исковата молба, на 12.12.2018 г., около 12:07 часа, в град Бургас, на кръстовище образувано между ул. „Уилям Гладстон" и бул. „Сан Стефано", водачът В.Т.В., при управление на лек автомобил „М.", модел „***" с per. № ***, извършва маневра за навлизане по път с предимство, при което извършва грубо нарушение на правилата за движение по пътищата при наличието на пътен знак „Б-3", отнема предимството и реализира пътнотранспортно произшествие с правилно движещия се по пътя с предимство лек автомобил „П.", модел „***" с per. ***, управляван от ищцата К.К.А.. При настъпилото произшествие е пострадала ищцата К.К.А., която е била бременна. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 769р-13109/12.12.2018 г. и е взето административно отношение към виновния водач В. със съставянето на АУАН № АА003893/12.12.2018 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че виновният за ПТП е водачът Василев, който е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. 

В резултата на случилото се твърди, че ищцата е преживяла болки и страдания и впоследствие усложнения при протичане на бременността и преждевременно раждане на плода. К.А. твърди, че е приела изключително тежко последиците от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Уплахът и притеснението, които е изпитвала след настъпилото произшествие са неизмерими - била е бременна, като преди произшествието не е имала проблеми с протичането на бременността, а гореописаните последици са довели до болки, страдания, емоционален стрес и тревоги. За всяка бременна жена, мисълта, че може да роди детето си преждевременно и в увредено състояние, поражда невъобразими страхове и притеснения. След настъпилото пътнотранспортно произшествие ищцата е претърпяла отрицателни изменения в здравословното си състояние, като болките и патологичните симптоми са непосредствен физиологичен причиняващ стрес фактор, от който дори и по-устойчива психика не би могла да се абстрахира напълно. Непосредствено след произшествието ищцата е била в шоково състояние, предизвикано предимно от неизвестността как произшествието, стресът и травмата в областта на главата ще рефлектират върху плода, който преди произшествието, не е давал никакви сигнали и поводи за притеснение освен обичайни и нормални подритвания и движения в утробата. В случая страховете на ищцата след произшествието са се оправдали и действително се е стигнало до преждевременното раждане на детето и. Един от най-щастливите моменти - раждането на първа рожба - е помрачен от стресът и притесненията, които е изпитвала след настъпилото произшествие и особено в деня на раждането - *** г., след като е узнала за увреденото състояние на новородената си дъщеря. През периода след произшествието и след преждевременното раждане на детето, притесненията на ищцата са били напълно основателни по отношение здравословното състояние на новороденото й дете. Емоционалният стрес от месеците, следващи пътнотранспортното произшествие, не напуска ищцата и до настоящия момент, като няма перспектива в обозримо бъдеще да се отърси от преживения кошмар.

С оглед на преживяния стрес, болки и страдания от случилото се, ищцата иска възмездяване на тези неимуществени вреди, които остойностява на сумата от 26 000 лева. Обезщетението се претендира от ответното застрахователно дружество, тъй като същото е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за пътния инцидент водач. Сумата се претендира със законна лихва и разноски, като законната лихва се претендира от датата на която изтича срока за извънсъдебно уреждане на отношенията със застрахователя, като ищцата твърди, че е поискала плащането на обезщетението от ответника преди да заведе настоящия иск.

Ответникът счита ищцовата претенция изцяло за неоснователна по основание и размер. В условията на евентуалност, счита, че претендираният размер на обезщетение е прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства. Ответникът не оспорвам наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност сключена между собственика на лек автомобил марка М., модел 200, е per. № А5981 НА (управлявано в деня на ПТП от В.Т.В., с ЕГН **********) и ответното дружество. Ответникът твърди, че не е налице деликт (виновно, противоправно деяние, в причинно- следствена връзка, с което е настъпила вредата). Оспорва се ПТП да се дължи единствено и само на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил марка М., модел 200, е per. №*** - В.Т.В., като се оспорва и представения констативен протокол за ПТП №769р-13109 от 12.12.2018 год., в частта относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, като се счита, че  изложеното в тази част не се основава на преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице, съставило и подписало протокола.  Ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като не са налице доказателства, че същото като водач на лекия автомобил - участник в ПТП, е спазило задълженията си по Закона за движения по пътищата. Счита се, че не може да се направи категоричен извод и за механизма на пътно - транспортно произшествие, че липсват доказателства за причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и претендиране от ищцата неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление, последиците, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. При условия на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдяните психически и физически травми, същите, както и продължителността на оздравителния процес би могло да се дължат и на поведението на самата пострадала, както и на предходното на ПТП здравословно състояние на същата. Оспорват се твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно транспортно произшествие на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от ищцата неимуществени вреди.

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 26 000, настъпили в резултат на ПТП на другия участник в произшествието. Претендира се мораторна лихва в размер на законната върху търсеното обезщетение от 13.10.2019г. - изтичане на срока за произнасяне на ответника по претенцията извънсъдебно, до изплащане на обезщетението. Претендира се присъждането на разноски.

Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.

По основателността на претенциите съдът намира следното:

Не е спорно по делото, че между управлявания от ищцата автомобил и автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП на 12.12.2018г. Безспорно е, че към момента на пътния инцидент ищцата е била бременна. Спорно по делото е, кой е виновен за настъпилото ПТП, спорно е, дали получените от ищцата вреди са в причинно следствена връзка с пътното произшествие и какви са по вид тези вреди, спорно е, дали има съпречиняване на тези вреди от страна на ищцата като обезщетението за същите съдът следва да определи по справедливост.

От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза съдът намира за безспорно установено по делото, че виновен за пътния инцидент с автомобила на ищцата е бил другия участник в ПТП. Въпреки оспорване от страна на ответника на изготвения протокол за ПТП, по който безспорно съставителят няма непосредствени впечетления от механизма на настъпилата катастрофата, в протокола са описани участниците в пътния инцидент, мястото на събитието и начина, по който са заварени същите след катастрофата. За тези факти, съставителят на протокола за ПТП има непосредствени впечетления и ги е отразил. Ползвайки тези данни, вещото лице по изготвената по делото съдебно- автотехническа експертиза е дало заключение за механизма на настъпилото ПТП, скоростта на всеки един автомобил и вината на конкретен водач за настъпване на инцидента. Експертът се е мотивирал, че вина за ПТП носи водачът на другия автомобил, с който се е блъснал автомобила на ищцата, тъй като същият се е намирал на кръстовище, на което е бил без предимство, имал е възможност да види, че ищцата наближава навлизането в кръстовището и че е с предимство. Следователно същият е следвало да изчака преминаването на автомобила на ищцата. Този водач обаче е счел неправилно, че ще има възможност да извърши своята маневра преди да наближи автомобила на ищцата и е потеглил. При така предприетата маневра, инцидентът е бил неизбежен, защото преценката на водача, че ще успее да премине, е била невярна. При така изложеното за механизма на ПТП от страна на експерта по извършената съдебно-автотехническа експертиза, съдът приема, че ищцата няма вина за настъпилото ПТП, тъй като водачът на другия автомобил-участник в инцидента е нарушил правилата на Закона за движение по пътищата, тъй като е отнел предимството на ищцата. Недоказано остана твърдението на ответника, че има съпречиняване на пътния инцидент, тъй като няма установено виновно поведение на ищцата за случилото се ПТП.

Съдът намира, че по делото се доказа, че в резултат на пътния инцидент ищцата е приета в болницата. Тя е получила травма на главата, без да е губила съзнание. От експертизата на вещото лице Н.-специалист невролог и изслушването му в съдебно заседание, както и от разпита на свидетеля Д.А.става ясно, че в резултат на удара, ищцата е имала за кратко световъртеж, гадене. Експертът е заключил, че тази симптоматика е в причинна връзка с удара на главата, като данните са за еднократност на състоянието, което следва да е отшумяло за около седмица. Съдът намира, че по справедливост за така получената травма, която не е продължителна като времетраене, но е свързана и с пребиваване в болница на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 1 000 лева.

Отделно от тази травма съдът намира за доказано по делото, че ищцата, в резултат на пътния инцидент е имала проблемна бременност до термина на раждане и преждевременно раждане. По делото е извършена съдебно медицинска експертиза от лекар-детски болести и неонаталогия и лекар-гинеколог. Експертите са констатирали, че след ПТП на ищцата и се наложило три пъти да бъде хоспитализирана  по повод кървене и болки ниско в корема и кръста.  Експертите са констатирали, че ищцата е била бременна, като плацентата и е била ниско разположена. Пак от тяхното заключение става ясно, че така разположена плацента може да е причина за кървене по време на бременността, т. е. не може да се заключи, че кървенето на ищцата след инцидента е било само в резултат на претърпяното ПТП. От друга страна експертите заключват, че контракциите, които е получила ищцата, са в причинна връзка от инцидента. От заключението на експертите съдът намира, че проблемите с кървенето, контракциите и по-ранното раждане на детето на ищцата са в причинна връзка с инцидента. Въпреки ниско разположената и плацента, която би била причина за проблеми с бременността, ищцата не е имала такива до шестия месец на бременността си, а такива са започнали след пътния инцидент. Едва след това е започнало кървенето и контракциите, както и осъществено по-ранно раждане. Ищцата е родила здраво дете, което обаче е било недоносено, с ниско тегло, което е изисквало специална грижа. Детето бързо е влязло в нормални показатели, без да има някакви увреждания. Съдът намира, че всички тези усложнения при бременността на ищцата и по-ранното раждане безспорно са и причинили сериозно психологическо страдание. Разпитаните като свидетели- майката на ищцата и нейния съпруг установяват, че ищцата е изпитвала огромен страх и притеснение, че ще загуби детето или че в резултат на катастрофата детето може да има някакви недъзи или увреждания. Такъв страх и стрес майката е изпитала и след раждането на детето, тъй като поради недоносеността на същото е имало притеснения, дали няма да получи някакви увреждания. Съдът намира, че психическите травми на ищцата за това, че може да загуби детето си или че същото няма да се роди здраво са такива, които са предизвикали в една бременна жена и бъдеща майка, сериозен стрес и притеснения, които съдът определя на стойност от 10 000 лева. Тази сума съдът намира като достатъчна да възмезди страданията на ищцата, като съдът отчита и факта, че след като детето се е родило и е компенсирало недоносеността си, майката се е успокоила, след като не е имало трайни последици за детето от ранното му раждане.

Майката на ищцата и съпругът и свидетелстват също така, че към настоящия момент ищцата се страхува да шофира, стряска се при звук от клаксон на коли, напрегната е, когато трябва да се вози в кола. Тази травма у ищцата съдът намира, че следва да бъде компенсирана с обезщетение в размер на 1 000 лева.

При така изложеното съдът намира, че общо за преживяните травми от ПТП на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 12 000 лева, която основателно се претендира от ответника, който не оспорва, че е застраховател на прекия причинител на вредите на ищцата. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 13.10.2019г. - изтичане на срока за произнасяне на ответника по претенцията извънсъдебно до окончателно изплащане на сумата.

             На адвоката на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 890 лева или 1 068 лева с ДДС.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 480 лева. Дължат се и разноски за експертиза, платена от бюджета на съда в общ размер на 253 лева, съобразно уважената част на иска.

Ответникът е направил искане за разноски. Такива са направени в размер на 2 620 лева-платено адвокатско възнаграждение и платени експертизи в размер на 1 000 лева. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 1 410,76 лева, които съответстват на отхвърлената част на иска.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати на К.К.А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 68, вх. 3, ет. 7, ап. 21, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева",  сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни при пътно-транспортно произшествие на 12.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 13.10.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 12 000 лева до претендираната от 26 000 лева.

ОСЪЖДА К.К.А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 68, вх. 3, ет. 7, ап. 21, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество В. и Бачева",  да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов., сумата от 1 410,76  /хиляда четиристотин и десет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева", сумата 1 068 /хиляда и шестдесет и осем/ лева с ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сума в размер на 733 /седемстотин тридесет и три/ лева, представляваща държавна такса и разноски за делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: