Р
Е Ш Е Н И Е № 789
07.03.2018г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17720/2017г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е с иск
правна квалификация чл.109 ЗС .Ищците Л. С.С. и съпругата му И.Г.С. твърдят, че
са собственици въз основа на покупко – продажба на първи жилищен етаж от
построената в УПИ VI – 360 от квартал 163 по плана на гр.С.масивна жилищна
сграда , ведно със западната половина от приземния етаж и 1/ 2 / една втора /
от дворното място цялото с площ от 720кв.м с адрес : гр.С.ул „ ***.Твърди се
,че ответник И.Г.И. живее на втори
жилищен етаж в процесната сграда ,като източната половина на двора била
преградена с тухлени и други огради , а входната врата към източната половина
на двора се заключвала с вериги и катинар , за който само ответницата имала
ключ.На молбите на ищице за предоставяне на ключ ,респективно за досптъп до
общите части отвентицата отговаряла отрицателно.Твърди се ,че поставените в
дворното място прегради са масивни и правят невъзможно свободното
преминаване.Иска се ответник И.Г.И. да преустанови действията, с които пречи на ищците да упржняват в пълен
обем правото си на собственост като осигури достъп до общите части на сградата
в това число външните стени / фасадата на сградата откъм източната половина на
двора .Ангажира доказателства претендира разноски .
Отвеник И.Г.И. оспорва изцяло предявения
иск .Оспорва да я поставяла преграда като е поставила телена мрежа, с
която е обособила своя дял съгласно
съдебва спогодба по гражд.дело № 19/1990 на ПОС относно реалното ползване на
имота .Твърди се че сградата е в окаяно състояние ,поради неправомерните
действия на самите ищци , които се изразяват в прекъсване на тръбите на
обратната вода .Ангажират доказателства , моли съда да отхвърли предявение иск
като неоснователен .
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства , поотделно и в
съвкупност на осн.чл.12 от ГПК намира следното : Л. и И. С.са придобили чрез
покупко – продажба оформена в натариален акт № ***на нотариус ***с рег.№ ***от
НК ½ идеална част от дворно място съставляващо УПИ УПИ VI – 360 от
квартал 163 по плана на гр.С., ведно първи жилищен етаж от построената сграда ,
ведно със западната половина от приземния етаж от жилищната сграда , ведно със
съответните идеални части на сградата. Видно от констативен протокол от
6.02.2017 г издадено от администрацията на Община гр.С.поради неосигурен достъп
до втория жилищен етаж комисията не е
могла да установи причините на теча и предполага ,че същия е в следствие на
спукана водопроводна тръба.също така се установява от представителите на Община гр.С., че в
процесния поземлен имот е поставена ограда от телена мрежа в северната част на
имота , която възпрепятства ползването на
общия имот на жилищната сграда .С констативен протокол издаден от
06.01.2016г. от общинската администрация
на гр.С.констатира ,че поради липсата на достъп до втори жилищен етаж , на
процесната жилищна постройка се предполага , че същият е в следствие на спукана
водопроводна тръба или отворен водопроводен кран. С протокол от 20.09.1990г по гражд дело № 19/1990 г на ПОС е одобрена
сключената между И.И.и И.И. и от друга страна Л.С. спогодба за разпределение
реалното ползване на процесния имот като дворното място ведно с източната част
от сутерена към жилищната постройка се
разпределя за ползване на И.И.и И.И. , а
дворното място ведно със западната част от сутерена се разпределя за ползване
на Л.С. която се явява праводателка на ищците .Правната характеристика на
съдебната спогодба за разпределение на реалното ползване на процесния имот
дворно място с част от жилищнта
постройка – сутерен представлявава по своята същност договор между страните у
който е съдебно санкциониран в рамките на съдебното производство по
гражданското дело.Този договор има изцяло облигационна характеристика и
действие само спрямо страните , които са го сключили , в случая И.И.- починал и
И.И. , а от друга Л.С..Следователно ищците Л. и И. С.не са обвързани от
одобрената съдебна спогодба т.к не са страни по нея , поради което и
възражението на ответник И.И. ,че вече е било извършено реално разпределение
ползването на имота въз основа на което същата отказва да осигури достъп до
общите части на сградата откъм източната половина е неоснователно.Това е така
т.к реалното разпределение предполага възникването на относителни субективни
облигационни права , а не на абсолютни , вещни / собственически / правомощия.
По делото е разпитан свидетелят Г.С. - ***на ищците,
който живее на първия етаж от двуетажната къща и посочва ,че при влизане
долният етаж е партерен и е разделен на половина, както и че двора е разделен
на половина с ограда и тухлена стена.Свидетелят Г.С. в показанията си посочва ,че ***му нямат достъп до общата
част от сутерена понеже същата е вързана с катинар и синджир и че ответник И.И.
е заявила на ищците ,че няма да получат достъп каквото и да правят .
При така установената фактическа обстановка съда от
правна страна следното :
Безспорно и несъмнено ,че ищците са собственици на
½ идеална част от дворното място и западната половина от приземния етаж
на построената жилищна сграда , а ответник И.И. е собственик на другата ½ идеална част от дворното
място , втория жилищен етаж и източната половина от приземния етаж.Установява
се ,че отвеник И. пречи на ищците да ползват източната половина от двора т.к го
е преградила с ограда и че само тя притежава ключ за катинара на входната врата
.За успешно провеждането на иска по чл.109 по ЗС е необходимо ищецът собственик
,че неоснователните действия на ответника ограничават упражняването правото на
собственост на имота , респективно че въпрепятстват ползването на общата вещ.
Съгласно тълкувателната практика Решение № 33/ 6.04.2010 г на ВКС по гражд дело
№27/2009 по 2 гражд.отделение при сгради които са в режим на етажна собственост
всеки от титулярите на самостоятелните обекти следва да осигурява достъп на
другия етажен собственик до общите му части .Преграждането достъпа до общата
част представлява неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява
собственическите си права .Ето защо предявения иск се явява доказан по
основание и следва да бъде уважен .
На осн.чл.78 ГПК с оглед изхода на спора по делото
ответник И.И. следва да заплати сумата от 600 лв заплатен адвокатски хонорар от
ищците и държавна такса в размер на 52 лв .
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.Г.И.
с ЕГН ********** с адрес: *** да преустанови действията, с които пречи на Л.С.С.
с ЕГН ********** и И.Г.С. с ЕГН ********** ***, като им осигури достъп до
общите части на масивна жилищна сграда – външни стени/фасадата на сградата
откъм източната половина на двора, находяща се в дворно място, което
представлява УПИ VI – 360 от квартал 163 по регулационния план на гр.С.с
административен адрес: гр. С., ул. ***;
ОСЪЖДА
И.Г.И. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Л.С.С. с ЕГН **********
и И.Г.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 7 сумата от 652 лева,
която представляват разноските в настоящето производство за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Веселин
Атанасов/
Вярно
с оригинала
РС