РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Плевен , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104097 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ***, със седалище и
адрес на управление: ****, юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: *** против Р. Й. П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и Ж. П. П., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***, на основание чл.415, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, в условията на
евентуалност - чл.79 от ЗЗД, в която се твърди следното : на 19.11.2018 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
**** и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ***, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Р. Й. П.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 2302015/7.06.2016 г., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
1
Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
Съгласно чл.4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция
за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията
на закона на кредитополучателя Р. Й. П. е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УПЦ-П- УКФ/2302015 от 23.11.2018 г. и още едно
уведомление с изх. № УПЦ-С-УКФ/2302015 от 30.09.2019 г. от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез
Български пощи ЕАД с известие за доставяне. И двете писма са върнати в
цялост, тъй като са останали непотърсени от получателя. До поръчителя също
е изпратено уведомление за цесия с изх. № УПЦ-С-УКФ- СД/2302015 от
30.09.2019 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно с
уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, чрез
Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Видно от известие за доставяне
с баркод № PSSDTS00FYI02 писмото е получено лично от Ж.П. на 09.10.2019
г.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за
извършената цесия, ведно с уведомление за обявената предсрочна
изискуемост на кредита, до двамата ответници съответно с изх. № УПЦ-С-
УКФ/2302015 и УПЦ-С-СД-УКФ/2302015 от 19.09.2019г. и двете, чрез ЧСИ
***, per. №896, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
възложила правомощията по чл.18 ал.5 от Закона за частните съдебни
изпълнителипо. Уведомлението е връчено на кредитополучателя и
поръчителя на 09.11.2019 г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление. На 11.11.2019 г. ответникът Р. Й. П. е посетил кантората на ЧСИ
и е получил лично уведомителното писмо за цесия.
Представя се копие от уведомлението за извършената цесия и обявената
предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
2
ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№УПЦ/УПИ-С-
УКФ/2302015, с искане за връчване на ответника Р. Й. П., както и
уведомление за извършената цесия и обявена предсрочна изискуемост с изх.
№ УПЦ-С-СД-УКФ/2302015, за връчване на ответника Ж. П. П., ведно с
исковата молба и приложенията към нея - в случай, че последните оспорят
действията във връзка с уведомяването им за станалата продажба на
вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. В тази връзка
ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от
ГПК Решение №3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение
№123/24.06.2009г. по т.д. №12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Прави се изявление в случай, че ответниците не бъдат намерени на
установения по делото адрес и съдът постанови горепосоченото връчване
като нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда
на чл. 47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е
погасено, да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се посочва
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
3
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Твърди се, че процесното вземане произтича от потребителски паричен
кредит №2302015, одобрен на 7.06.2016 г. и сключен на 8.06.2016 г. между Р.
Й. П. в качеството на Кредитополучател и Ж. П. П. като Поръчител, двамата
от една страна и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - от друга, на
7.06.2016г. Р. Й. П. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит № 2302015 с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски
кредити. Цитираните Общи устория са неразделна част oт договора за кредит.
С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от
страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях
и безусловно ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 50000,00 лева, която сума е преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, на дата 08.06.2016 Съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на
кредита е 51500,00 лв., който представлява сборът от чистата стойност на
кредита 50000,00 лв. и такса за разглеждане на кредита 1500,00 лв., като
таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитора на 120 брой равни части, които са включени в размера
на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните са постигнали
съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по
която е договорена застрахователна премия в размер на 2214,00лв., за което
Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане.
Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.
Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща
месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната
вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде
извършено плащане по застрахователната премия застрахователното
4
покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от
21.09.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни
премии.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и
която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на договора да бъде в общ размер на 23537,76лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за
кредит е в размер на 77251,76 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 643,76 лева, като първата погасителна вноска е дължима на
21.06.2016 г., а последната е с падеж на 21.05.2026 г., съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
21.05.2026 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13 ал.2, б.„а“ от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът
има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
5
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до
кредитополучателя и поръччителя по Договора са изпратени уведомително
писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2302015 и уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/2302015, отпечатани на гърба на уведомлението за
цесия, с което им е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е връчено на двамата ответници на 09.11.2019 г. по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. На 11.11.2019 г. ответникът Р. Й.
П. е посетил кантората на ЧСИ и е получил лично уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл.13 от Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити, с
подписването на договора за кредит Ж. П. П., в качеството на Поръчител е
поел задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да бъде
солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни
и безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на
Общите условия, като Поръчителят е декларирал, че е запознат с Общите
условия и поема задължение, в качеството си на поръчител да осигури пълно
и точно изпълнение на всички задължения на потребителя произтичащи от
Общите условия и от договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1202,51 лв. за
периода от 09.11.2019 г. до 12.03.2020г.
6
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството-ищец. Сумата, която е погасена до момента по цялото
задължение, е в размер на 16405,38 лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 8968,44 лв., главница: 6821,99 лв., застрахователна
премия: 498,15 лв. и лихва за забава 116,80 лв.
Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците в Районен съд - Плевен,
съгласно което претендираме от Р. Й. П., като Кредитополучател и от Ж. П.
П. в качеството му на поръчител по договор за потребителски паричен кредит
№ 2302015, одобрен на 7.06.2016г. и сключен на 8.06.2016 г. да заплатят при
условията на солидарна отговорност: главница в размер на 12882,47 лв. и
обезщетение за забава в размер на 1202,51лева, начислено за периода от
9.11.2019 г. до 12.03.2020 г. или сума в общ размер на 14084,98 лева, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил претенцията ни и
по образуваното ч.гр.д. № 2786/2020 г. по описа на Районен съд- Плевен, е
издадена заповед за изпълнение. На 24.07.2020 г. представляваното от мен
дружество получи съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал.
1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което предявяваме настоящата
искова молба срещу Р. Й. П. и Ж. П. П..
Прави се искане съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали
вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи
се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС пот. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение
№15/09.05.2017 г. по търг. д.№ 60034/ 2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
7
установено, че Р. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в качеството
на кредитополучател и Ж. П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в
качеството на поръчител, по Договор за потребителски кредит, № 2302015,
одобрен на 7.06.2016 г. и сключен на 8.06.2016 г., дължат при условията на
солидарна отговорност на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ***,
следните суми, присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №2786/2020 г. по описа на PC-Плевен, ХIII
състав, а именно:
- 12 882,47лв. - частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № 2302015 представляващи главница по 31
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2020 г. до
21.08.2022 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал, 2, б.“а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 09.11.2019 /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/;
- 1202,51лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г.;законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се разноски по делото, вкл. в заповедното производство по
ч.гр.д. №2786/2020 г. по описа на РС-Плевен, ХIII състав.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи
изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове срещу Р. Й. П. и Ж. П. П., се предявява
осъдителен иск срещу ответниците за заплащане при условията на солидарна
отговорност на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с *** следните
неизплатени по процесния договор суми:
- 12 882,47лв. - частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № 2302015 представляващи главница по 31
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2020 г. до
21.08.2022 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал, 2, б.“а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
8
считано от дата 09.11.2019 /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/;
- 1202,51лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците, чрез адв.К., в който се твърди следното : кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем от кредитодателя. Договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК поради неизпълнение на
задължителните изисквания за съдържанието му съгласно чл.11 ал. 1 т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 ЗПК.
Претендират се разноски.
С определение на съда от 25.01.2021год. производството по делото е
прекратено по отношение втория ответник в процеса – Ж. П. П., като актът
на съда е влязъл в сила.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Представено е писмено становище от пълномощника.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се представлява и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Предявеният иск е дпопустим, т.к. исковата претенция е заявена в
регламентирания от закона 1-месечен срок от получаване на указанията на
заповедния съд в тази връзка. По същество е частично основателен и доказан.
От приложеното ч.гр.д. №2786/2020г. по описа на ПлРС се установява,
че на 03.07.2020год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
9
заповед за изпълнение за сумите, както следва : 12 882,47 лева – частично
претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит №2302015,
представляващи главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.02.2020 г. до 21.08.2022 г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 09.11.2019 г., обезщетение
за забава 1202,51 лева за периода от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със
законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението 03.07.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 281,70 лева
държавна такса, както и разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2302015,
сключен на 07.06.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
**** /Кредитодател/ и Р. Й. П. /Кредитополучател/, като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ***
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Т.е.,
установява се, че вземането – предмет на заповедното и исковото
производство, е идентично по основание и размер.
Представените от ищеца писмени доказателства не се оспорват от
ответната страна и в този смисъл не се оспорва наличието на описаната в
обстоятелствената част на исковата молба /отразена по-горе/ облигационна
връзка между страните по делото и наличието на неизпълнено задължение на
ответника спрямо ищеца в твърдените от последния размери и за посочените
периоди от време.
Съдът намира за несъстоятелни наведените от пълномощника на
ответната страна доводи за това процесната цесия да не е произвела действие
спрямо ответника. Вземанията, които произтичат от договора за кредит са
били цедирани на ищеца и цесията е била редовно съобщена на длъжника
съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Старият кредитор е овластил с изрично
пълномощно новия от негово име да информира длъжника за сключените
цесии, като по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането
спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от
предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се
10
направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, както е
станало в случая, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В
този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като
пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда
правните си последици. Длъжникът е получил уведомлението за
прехвърленото вземане, а и той принципно се счита уведомен за това с
получаване на заповедта за изпълнение и исковата молба. Няма данни лицето
да е плащало на стария кредитор след прехвърлянето на дълга, а смисълът на
съобщаването е именно това - да се уведоми длъжникът да не изпълнява на
лице, което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при
евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. В конкретния случай по
делото се установява, че с Рамков договор за цесия от 20.12.2016г.,
индивидуален договор за цесия от 19.11.2018г. и препис - извлечение от
Приложение №1 към него, заемодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Представено е писмено потвърждение от цедента за извършената цесия – л.13
– л.22 от делото. По делото са приобщени като доказателства пълномощни,
изходящи от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с № ПЛ-18- 00200-
1/19.11.2018г. и с №Д-16-00162-1/20.12.2016г. /л.26 и сл. от делото/, от които
се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „Агенция за
събиране на вземания” да уведоми от името на цедента всички длъжници по
вземания, които са били цедирани с рамковия договор от 20.12.2016г. и
индивидуалния договор от 19.11.2018г. Уведомяването на ответника Р.П. е
извършиено на 11.11.2019год. – л.38 от делото. Същото съдържа уведомление
от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе
пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. С тези изявления
цесионерът е упражнил правото на кредитора за обявяване на предсрочна
изискумост на всички вземания по договора за кредит. От всичко изложено
дотук, в конкретния случай се налага извод за това, че цесията е валидно
противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените
суми в качество на цесионер.
Налице е и надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
11
на ответника. Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ, страните са уговорили право в полза
на кредитора да прекрати едностранно кредитното правоотношение и да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно
изискуеми в пълен размер при посочени хипотези, сред които допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски, при
условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок,
считано от датата на падежа. От приетото заключение на ВЛ Т.И. се
установява, че кредиторът е предоставил заемната сума от 50 000лв. на
кредитополучателя, като е превел същата на 08.06.2016г. по негова банкова
сметка. Ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 16
331,58 лв., с която са били погасени вноски с падежи от 21.06.2016г. до
21.05.2018г. частично, застраховки по 18,45лв. месечно за периода от
21.06.2016г. до 21.04.2018г., както и 116,80 лв. лихви за просрочие към
19.11.2018 г. /датата на цедиране на задълженията/. Непогасени са останали
вноски с падежи от 21.05.2018г. до края на срока на договора и размерът на
непогасената главница по всяка една от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 21.02.2020год. до 21.08.2022год. е 12 254,48лв.
Размерът на непогасената договорна лихва за периода от 09.11.2019г. до
12.03.2020г. е в размер 425,49лв. Установява се, че ответникът е бил
неизправна страна по договора за кредит, настъпили са основанията за
обявяване на предсрочната му изискуемост от страна на кредитора и това е
направено с изрично изявление, връчено на ответника на 11.11.2019год. –
приложено на л.38 от делото.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Направените в тази
връзка възражения от страна на пълномощника на ответника - за
недействителност на договора поради неспазване при изготвянето му на
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7-12, чл.20 ал.2 от ЗПК, съдът намира за
несъстоятелни. В договора се съдържа ясна и точна информация за
изчисляване на лихвения процент. В договора и ОУ е регламентирано, че
страните са постигнали съгласие годишният лихвен процент за съответния
период на олихвяване на главницата да се определя на база на надбавка, която
е фиксирана като размер за целия лихвен период - посочена на 7,85%. и
12
пазарен лихвен индекс, който е променлива величина и е равен на конкретно
посочен индекс - тримесечния Софибор, който към момента на сключване на
договора е бил 0,14%. При сумиране на фиксираната надбавка и размера на
тримесечния Софибор към посочената дата /7,85% +0,14%/ се изчислява
размера на ГЛП към датата на подписване на договора - 7,99%, като това е
отразено на стр.1-ва от договора. В чл.6 от ОУ подробно е описана
методиката на изменение на ГЛП и кое изменение на тримесечния Софибор
предпоставя изменение на лихвения процент. Размерът на пазарния лихвен
индекс е извън контрола на банката и по този начин основанието за
едностранно изменение на ГЛП не зависи от волята на търговеца. Неговото
увеличаване с повече от 0,25 процентни пункта (основанието за изменение
съгласно чл.6, ал.2) е обстоятелство, което е известно и може лесно да бъде
проверено и от потребителя - фиксира се в посочения чл.6, ал.1, б.“б“ от ОУ
час и се публикува на изрично посочената в същата клауза страница.
Съгласно разпоредбата на чл.11 т.10 от ЗПК при сключване на договора
следва се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по
арг. от чл.19 ал.1 от ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В случая страните са
уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 9,76
%, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл.19 ал.1
ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключване на договора, последните са установими
от разпоредбите на закона. Т.е. установява се съдържанието на включените
13
разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски
кредит, съотнесени към разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК и тази на §.1 т.1 от
ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на §1 т.1 от
ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед
изложеното съдът приема, че при сключване на процесния договор за кредит
не е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. ГПР
не надхвърля максимално допустимия размер по чл.19 ал.4 от ЗПК. Не е
налице недействителност на процесния договор за кредит с оглед наведените
от ответната страна възражения в тази връзка – на основание чл. 22 ЗПК вр.
чл.11 ал.1 т.9а и т.10 ЗПК. Процесният договор за кредит има идругото
необходимо съгласно закона съдръжание, а именно - погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Предвидена е и възможността на
кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок. При така
изложеното съдът приема процесния договор за кредит за действителен.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Т.И. се
установява, че процесният договор за кредит е сключен за сумата от 50
000лв., която е преведена по банковата сметка на Р. Й. П. на 08.06.2016год.
Съгласно сключения договор договорната лихва се формира от тримесечен
СОФИБОР и фиксирана надбавка в размер на 7,85%. Към датата на
подписване на договора годишният лихвен процент е в размер на 7.99 % -
общо 23 537,76 лв. е размера на договорната лихва за периода на договора
към датата на неговото сключване. Срокът за погасяване на договора за
кредит е 120 месеца по 643,76 лв. месечно, с първа погасителна вноска с
падеж 21.06.2016год. и последна вноска с падеж 21.05.2026год. съгласно
14
първоначалния погасителния план. Съгласно Общите условия към договора,
при забава на плащанията на вноските, кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена върху
просрочената главница. Сумата, която е погасена по процесния договор от
ответника е в размер на 16 331,58 лв., с която са заплатени вноски с падежи от
21.06.2016 г. до 21.05.2018г. частично, застраховки по 18,45 месечно за
периода от 21,06,2016г. до 21,04,2018г., както и 116,80лв. лихви за просрочие
към 19.11.2018 г. - цедиране на задължението. Установява се от
заключението, че непогасени остават вноски с палежи от 21.05.2018 г. до края
на срока на договора. Съгласно изчисленията на ВЛ, размерът на лихвата за
забава върху дължимата главница вследствие на забавено плащане по
процесния договор за периода от 09.11.2019 г. до 12.03.2020 г. /върху
претендираната и цедирана част от главницата 12254,57 лв./ е 425.49 лв.
/претендирана е 1202,51 лв./. От заключението на Вл се установява , че при
формиране на задълженията по договора, към нетната стойност на главницата
от 50000лв. е прибавена такса за разглеждане на кредита в размер на 1500лв.,
като допълнителна сума и върху сумата от 51500лв. е начислена договорната
лихва. Застраховката по договора е месечна и е заплащана с всяка месечна
погасителна вноска от кредитополучателя, т.к. същата е част от вноските.
Застрахователната премия от 2 214 лв. е разпределена на 120 вноски.
Погасена от тази такса с плащания от ответника са 24 вноски по 18.45лв. или
общо 424,35лв. Сумата за застрахователна премия не е олихвявана, не се
претендира в настоящото производство, не е предмет и на договора за цесия.
ВЛ обобщава, че такса за разглеждане на кредита е част от месечната вноска
за главница и тази сума е олихвявана с договорна лихва, а месечната
застраховка от 18,45лв. е прибавяна към всяка месечна погасителна вноска, а
върху нея не е начислявана лихва. Такава сума е начислявана до м.04.2018г.
или общо 424,35лв. от платените суми по кредита, са погасили месечни
вноски по застраховки.При изготвяне на вариант на задължението, което
включва нетната стойност на главницата от 50000лв., която се олихвява
съобразно клаузите на сключения договор до м.08.2017г. - 7,99%, след
м.09.2017г. — 11,99%, като не се включва към главницата такса разглеждане
на кредит и застрахователни премии, се установят следните погасителни
вноски : при главница 51150лв., в т.ч. месечна застр.премия от 18,45лв. :
до м.08.2017 - 7,99% - 643,76лв., след м.09,2017 - 1,99% -746,54лв. При
15
главница 50000лв. - без такси и застраховка : до м.08,2017 - 7,99% - 606,37лв.,
след м.09.2017г. - 1,99% - 709,38лв. Съдът приема, че следва да присъди
дължимите суми от страна на ответника по вариант II-ри от заключението на
ВЛ, поради недължимост на сумата от 1500лв. - такса за разглеждане на
кредита. Съдът приема, че уговореното от страните по договора противоречи
на разпоредбата на чл.10а ал.1 ал.2 от ЗПК, а именно - кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Освен, че този вид такса не е ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит - ал.3, то в случая несъмнено не се касае за такса за
допълнителна услуга, свърздана с усвояване и управление на кредита.
Уговарянето на такава такса съдът приема, че е в противоречие с критерия за
добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска
в тази му част. Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.10а ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
таксата е уговорена в договора като задължителна, като ищецът твърди, че е
включена в месечните вноски по кредита. Съдът счита, че посочената
уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е
неясна- не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната
такса. Следователно, заобикалят се изискванията на закона и като такава
клаузата е нищожна по аргумент на чл.21 ал.1 от ЗПК. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ се установява, че таксата е
прихваната от размера на предоставения кредит на датата на усвояването му.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че същата не се дължи от
ответната страна. При това положение съдът намира, че следва да присъди на
ищеца главница в размер 9410,17лв. и лихва за забава в размер 326,74лв. За
разликата до претендираната главница в размер 12882,47лв. и за разликата до
претендираната лихва за забава в размер 1202,51лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
16
По предявените при условията на евентуалност осъдителни искове :
съдът приема, че същите се явяват неоснователни и недоказани и т.к. се касае
до едни и същи фактически твръдения от страна на ищеца, то съдът препраща
към мотивите за отхвърляне на претенцията, предявена по реда на
производството по чл.422 от ГПК.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска и по компенсация. Следва да се отбележи, че
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответната страна е неоснователен, предвди размера на същия и цената на
иска. При присъждане на разноските следва да се има предвид също така, че
съдът приема, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 150лв. - на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Или,
разноските, които ответната сдтрана дължи на ищеца за заповедното
производство са в размер на 194,74лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер 50лв., който е минималният по размер. За исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер
393,17лв.
При излислението на разноските съдът взе предвид претенцията на
ответника за заплащане на разноски за един адвокат - Списък, приложен на
л.111 от делото. По отношение ответницата Ж.П. производството по делото е
прекратено с определение №171 от 25.01.2021год., поради недопустимост на
предявения срещу същата иск, като в мотивите на съдебния акт съдът се е
обосновал защо не присъжда на същата разноски, а такова искане е нямало
нито към онзи момент, нито понастоящем. Определението е влязло в сила.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Р. Й.
П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
17
със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: ***, сумите, както следва : сумата
9410,17лв. - частично дължима сума по договор за потребителски паричен
кредит №2302015, представляващи главница по 31 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2020г. до 21.08.2022г.,
сумата 326,74лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.11.2019г. до 12.03.2020г., законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист – 03.07.2020год., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2786/2020год. по описа на
Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за претендираната
главница за разликата от присъдената сума от 9410,17лв. до претендираните
12882,47лв., както и иска за претендираната лихва за забава от присъдените
326,74лв. до претендираните 1202,51лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, *** против Р. Й. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, осъдителни искове на основание чл.79 вр.
чл.240 от ЗЗД, на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, както следва : за
сумата 3472,30лв. - претендирана главница по договора за процесния период
от време 21.02.2020 г. до 21.08.2022г. и за сумата 875,77лв. - претендирано
обезщетение за забава за периода от 09.11.2019г. до 12.03.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК Р. Й. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление: ****, юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: ***, разноски по делото за исковото
производство в общ размер 393,17лв. и разноски за заповедното
производтство по ч.гр.д. №2786/ 2020год. по описа на ПлРС – 194,74лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
18
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19