Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 3297 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от З. „А.“ АД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20218590400027
срещу постановление от 29.01.2021 г. на съдебен изпълнител С.С., рег. № 859 КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с
което са определени като дължими от него такива в размер на 2820,00 лева за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, като твърди така определеното
възнаграждение да е недължимо, тъй като не е платено от длъжника, евентуално да
е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за
образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителния способ. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева.
Оспорва и размера на определените от ЧСИ такси, в т.ч. и пропорционална такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Обжалва и размера на законната лихва, като твърди, че
за периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., незаконосъобразно е събрана такава,
без да е съобразен чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в редакцията до изменението й с ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.
Претендира разноски.
Взискателят Т.И.Ц., представляван от
адв. Ц.М., оспорва жалбата. Твърди, че е дължимо възнаграждение и за
представителство в изпълнителното производство, тъй като извън образуването му
е вложил и набор от професионално и фактически действия, воля, енергия и време,
в т.ч. и за подаване на възражението. Излага доводи, че възнаграждението по чл.
10, т.2 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
дължи всякога, когато има парична претенция. Твърди жалбата срещу начисления от
ЧСИ размер на законната лихва да е недопустима, евентуално – да е
неоснователна, тъй като е основана на неправилно тълкуване, в т.ч. и с оглед
мотивите на законопроекта по §5 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение.
В мотиви на ЧСИ С.С., сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземанията, като сочи че последните са дължими, тъй като
длъжникът е имал възможност да изплати дълга преди образуване на изпълнителното
производство. Сочи, че е дължима от длъжника и изчислена коректно таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ в размер на 8305,99 лева, с ДДС, както и авансово платените такси за
образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лева, с ДДС, за връчване на
покана за доброволно изпълнение в размер на 24,00 лева, с ДДС и за налагане на
запор в размер на 18,00 лева; 36,00 лева за изготвяне на сметка на дълга и
24,00 лева за връчване на съобщение за вдигане на наложения запор.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Частната жалба, в частта, в която се обжалва размерът на начислената и събрана от ЧСИ лихва за
забава е недопустима, тъй като в закона не е предвидена възможност за обжалване
на това действия на съдебния изпълнител. Редът за защита срещу такова
незаконосъобразно действие е по чл. 441, ал.1 ГПК.
В останалата част жалбата, като подадена срещу
постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна
на постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление
представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК,
подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От представените материали по изп.д. № 20218590400027 срещу постановление
от 29.01.2021 г. на съдебен изпълнител С.С., рег. № 859 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 19.01.2021 г. на взискателя Т.И.Ц., чрез адв. Ц.М. срещу длъжника З. „А.“ АД за събиране
на вземания по изпълнителен лист от 15.01.2021 г., издаден по гр.д. № 2949/2020
г. на САС, 12-ти състав за сумата от 120 000,00 лева – главница, законна
лихва за забава от 30.03.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 31 247,25 лева – лихва за забава за периода
05.09.2015 г. – 29.03.2018 г. Към молбата е представено пълномощно от
21.10.2015 г. и пълномощно от 18.01.2021 г. и договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2021 г.
На 19.01.2021 г. длъжникът по изпълнението е получил
покана за доброволно изпълнение с изявление за прихващане за сумата от 120 000,00 лева – главница, законна лихва
за забава от 30.03.2018 г. до окончателното плащане, която към 01.02.2021 г. е
в размер на 34667,97 лева, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от
31 247,25 лева – лихва за забава за периода 05.09.2015 г. – 29.03.2018 г., такси и разноски по изпълнението
съгласно раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 8519,64
лева, както и 2820,00 по договор за правна защита и съдействие.
На същата дата – 19.01.2021 г. е изпратено запорно
съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД като на 21.01.2021 г. по сметка
на ЧСИ е преведена сумата в размер на 196 422,55 лева.
На 22.01.2021 г. длъжникът по изпълнението е подал
възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е
посочил, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение,
евентуално, че е недължимо на взискателя възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи,
тъй като от взискателя по изпълнителното дело не са извършени действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на
изпълнителното дело с посочен в нея изпълнителен способ и се иска намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размер от 200,00 лева по чл. 10,
т.1 от Наредбата. Изложени са доводи, че не е дължима пропорционалната такса, както и се оспорва размерът на таксите, тъй
като не е посочено как е формиран и изчислен.
С постановление от 29.01.2021 г. на съдебен изпълнител С.С., рег. № 859 КЧСИ е отказано намаляването на адвокатското
възнаграждение на взискателя, както и е намален размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ до размер от 2305,99 лева с ДДС, изчислена върху размера на главницата,
законната лихва и лихвата за забава; постановено е присъединяване към дълга за
сметка на длъжника и авансово платени такси в размер на 66,00 лева - за образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лева,
с ДДС, за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 24,00 лева, с
ДДС и за налагане на запор в размер на 18,00 лева, както и допълнително
начислени поради естеството на дълга - 36,00 лева за изготвяне на сметка на
дълга и 24,00 лева за връчване на съобщение за вдигане на наложения запор.
Видно от представения договор за правна
защита и съдействие между Тодор Цветанов и адв. Ц.М. страните са уговорили
възнаграждение за образуване, правна защита, съдействие по изпълнителното дело
и действия по удовлетворяване възнаграждение в размер на 2820,00 лева, за което
е посочено, че е заплатено в брой.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Предвид
обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са
постъпили доказателства за признаване на вземането по наложения запор, съдът
приема, че случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата
адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни
действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за
образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор за
правна защита и съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено,
както за образуване на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на
това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се
заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното
производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв.,
определен по чл. чл.
10, т. 1 от Наредбата. Изпълнителното делото предвид качеството на длъжника и
посоченото по-горе сигурно удовлетворяване от приложения първи изпълнителен
способ не се характеризира с фактическа и правна сложност.
На основание чл.
79, ал. 1 ГПК и чл. 34 ТТРЗЧСИ разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника.
По размера на
таксите по изпълнението.
Видно от сметка
№ 805/19.01.2021 г. в изпълнителното
производство авансово са внесени следните такси: 20 лева за образуване на
делото без ДДС; 20 лева за връчване на 1 брой покана/съобщение, без ДДС; 15
лева, без ДДС за налагане на запор или общо 66,000 лева с ДДС, като са
начислени и сумата от 36,00 лева за изготвяне на сметка на
дълга, която е инкорпорирана в постановлението и 24,00 лева за връчване на
съобщение за вдигане на наложения запор. Така начислените са съобразени с
размерите по ТТРЗЧСИ, ето защо съдът намира същите за правилно определени.
От смисловото тълкуване на
разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху
събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че
пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че
използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички
вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези,
за които е представен изпълнителен лист. С обжалваното постановление размерът
на пропорционалната такса е изчислен само върху сумите по изпълнителния лист,
съобразно правилото на т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което не следва да бъде изменян с
оглед изменения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя.
При този изход от делото на страните
не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба на З. „А.“ АД – длъжник в изпълнителното производство по
изп.дело № 20218590400027 срещу постановление от 29.01.2021 г. на съдебен
изпълнител С.С., рег. № 859 КЧСИ, в
частта срещу постановление от 29.01.2021 г. на съдебен изпълнител С.С.,
рег. № 859 КЧСИ, по изп.дело № 20218590400027, в която е начислена законна лихва от 34 667,97 лева.
ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2021 г. на
съдебен изпълнител С.С., рег. № 859 КЧСИ по изп. дело №
20218590400027, в частта, в която е оставено без уважение възражението на З. „А.” АД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението за адвокатско
възнаграждение, посочени в покана за доброволно изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВЕЖАНИЕ частната жалба на З.
„А.“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20218590400027
срещу постановление от 29.01.2021 г. на съдебен изпълнител С.С., рег. № 859
КЧСИ, в частта, в която е оставено без уважение възражението на длъжника за
отмяна на постановлението за разноски за адвокатско възнаграждение за
образуване на делото в размер на 200,00 лева, както и в частта на определения с
обжалваното постановление размер на таксите по изпълнителното производство.
Решението, в частта, с която
се оставя частната жалба без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част
решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.