Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна, ______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на тридесети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Наталия Зирковска |
и с участието |
||
|
на прокурора |
С. И. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 395/2021г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Ф.Р.Р., ЕГН: **********,***-Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 27,00лв. (двадесет и седем лева), представляващи разходи за освобождаване на автомобил Шкода с рег.№ ***, във връзка с приложена ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП – поставяне на техническо средство тип „скоба“, отменена с влязло в сила решение на Административен съд-Варна по адм.д. № 2114/2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с КП № 00029853/17.09.2020г. и на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, му наложил ПАМ – поставяне на техническо средство тип „скоба“, за периода от 9,47 часа до 16,47 часа на 17.09.2020г. За освобождаване на автомобила била събрана такса в размер на 27,00лв. – обстоятелство, отразено в констативния протокол. Наложената ПАМ била отменена с Решение № 1620/03.11.2020г. на Адм.съд – Варна по адм.д. № 2114/2020г., поради което е отпаднало основанието, на което таксата се дължи. По изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 27,00лв., представляваща претърпени имуществени вреди вследствие отменената ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, ведно със законната лихва от 18.09.2020г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.А., който поддържа иска на наведените основания и моли да бъде уважен като доказан по основание и размер. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Намира за неоснователно възражението на ответника – че не е станал причина за завеждане на делото, поради което счита, че независимо от признанието на иска, адвокатско възнаграждение се дължи.
Ответникът – Община-Варна, в писмен отговор С.д. № 4610/26.03.2021г. признава иска за основателен в частта на претенцията за обезщетяване на вреди във връзка с отменената ПАМ в размер на 27,00лв. Относно претенцията за присъждане за сторените в настоящото производство разноски счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. В тази връзка сочи, че ответникът с действията си не е дал никакъв повод за завеждане на иска, от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане/покана за заплащане на обезщетение, поради което и предвид направеното признание на иска моли съдът по отношение на разноските да приложи чл.78, ал.2 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, т.к. е налице незаконосъобразна ПАМ и настъпили имуществени вреди в патримониума на ищеца. Счита, че предявеният иск следва да бъде уважен.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
Със Заповед № 3144/27.08.2020г. на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 ЗМСМА, вр.чл.99 от ЗДвП и раздел IV.2 от Наредба за организация движението на територията на Община-Варна, кметът на Община-Варна оправомощил на основание чл.167, ал.2 от ЗДвП длъжностни лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които и Н. М. Я..
На 17.09.2020г. Я. съставил КП № 00029853 за прилагане на техническо средство тип „скоба“ на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП по отношение на МПС с рег.№ ***, паркирано на ул.****, поради това, че не е заплатена дължимата цена за престой и паркиране в „синя зона“. За освобождаване на автомобила от извършеното „заскобване“, на 17.09.2020г. е събрана такса в размер на 27,00лв. За плащането на сумата е издаден фискален бон от ОП „Общински паркинги и синя зона“.
Съгласно свидетелство за
регистрация, автомобил с рег.№ *** е собственост на ищеца Ф.Р.Р.. Същият е
обжалвал наложената на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП ПАМ пред
Адм.съд-Варна и в тази връзка е образувано
адм.д. № 2114/2020г.
С Решение № 1620/03.11.2020г. по адм.д. № 2114/2020г. Адм.съд-Варна е отменил като незаконосъобразна наложената на 17.09.2020г. ПАМ – поставяне на техническо средство тип „скоба“, по отношение на МПС с рег.№ ***. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 30.12.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът, който я е наложил, поради което искът е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото. Налице е наложена ПАМ от оправомощено, по силата на Заповед № 3144/27.08.2020г. на кмета на Община-Варна, лице, при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в налагане на ПАМ по реда на ЗДвП. Мярката е отменена с влязло в сила решение на Адм.съд-Варна, поради което е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт.
Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на ищеца. По делото е представено копие на фискален бон от 17.09.2020г., от който се установява заплащането на сумата в размер на 27,00лв. на ОП „Общински паркинги и синя зона“ за освобождаване на автомобила от извършеното „заскобване“. Заплащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с наложената ПАМ, като поради отмяната на акта, с който мярката е наложена, заплащането ѝ се явява недължимо. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ, поради което същата следва да се обезщети.
По отношение на претендираната лихва следва да бъде съобразено ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им.
В случая актът, от който се претендират вреди е отменен като
незаконосъобразен – поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради което лихва за забава се дължи от
момента на влизане в сила на Решение
№ 1620/03.11.2020г. по адм.д. № 2114/2020г. – 30.12.2020г., а не от
18.09.2020г. – както претендира ищеца.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски – 10,00лв. за държавна такса.
На основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.А. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Неоснователно ответната страна претендира по отношение на разноските да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.
Поведението на ответника в хода на съдебното производство, последващо
предявяването на иска, в резултат на което може да отпадне необходимостта от
търсената съдебна защита, не са обстоятелства, които го освобождават от
отговорност за разноски. Отделно, разпоредбите, свързани с присъждане на
направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по
отношение на регламентацията по АПК
и ГПК.
Член 10, ал.2 и 3 от ЗОДОВ
съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при уважаване на иска ответникът е задължен да
заплати внесената държавна такса, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно уважената
част на иска. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски,
преценена в контекста на чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, изключва приложимостта на чл.78,
ал.2 от ГПК – В този смисъл Определение на ВАС № 3446 от 19.03.2018г. по
адм.д. № 1728/2018г; Определение на ВАС № 11151 от 21.09.2018г. по адм.д. №
11494/2018г.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Ф.Р.Р., ЕГН: **********,***, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 27,00лв. (двадесет и седем лева), представляващи разходи за освобождаване на автомобил Шкода с рег.№ ***, във връзка с приложена ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, по КП № 00029853/17.09.2020г. – поставяне на техническо средство тип „скоба“, отменена с влязло в сила решение на Административен съд-Варна по адм.д. № 2114/2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪДЖА Община-Варна да заплати
на Ф.Р.Р., ЕГН: **********,*** разноски за производството в размер на
10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на адв.А.А.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: