Присъда по дело №312/2022 на Районен съд - Самоков

МОТИВИ
към Присъда № 11 (№ 10 по ЕИСС) на С.ския районен съд от 27.03.2023 г.
по НОХД № 312/2022 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на С. районна прокуратура А. С. С. е обвинен в престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане
на подсъдимия да бъде наложено наказание около предвидения в закона минимум
предвид събраните доказателства за смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият заявява, че съзнава задължението си да заплаща издръжка на сина
си М. А..С. и възнамерява да го изпълнява.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият не прави
конкретно изявление.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Подсъдимият А. С. С., ЕГН **********, е роден на ... г. в гр. С., български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „И. ш.“ № .., неженен, осъждан, не
работи.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие, включително и чрез процесуалните способи, установени в чл.
282-283 от НПК за приобщаване на доказателствени източници от досъдебното
производство № 86/2022 г. по описа на РУ – С. по несъмнен начин се установява, че за
времето от 03.06.2019 г. до 03.06.2022 г. в гр. С., след като е бил осъден с решение №
27/26.01.2021 г. по гр. д. № 318/2020 г. по описа на Районен съд – С., потвърдено с
окончателно решение № 52/01.09.2021 г. по гр. д. № 421/2021 г. по описа на С. окръжен
съд, да издържа свой низходящ, а именно детето си М. А..С., подсъдимият А. С. С.
съзнателно не е изпълнил съдебно установените свои задължения за издръжка на
детето за минало и за бъдеще време в размер на две и повече месечни вноски, а именно:
36 месечни вноски, всяка в размер 230 лв., или общо 8280 лв.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че бездейства за заплащане
на издръжка на детето си, която е осъден да му заплаща въз основа на влязло в сила
съдебно решение по горепосоченото дело, както и че не изпълнява задължението си за
плащане на две и повече вноски по издръжката, предвиждал е общественоопасните му
последици – че с деянието си ще накърни правото на детето на издръжка и е искал
тяхното настъпване.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
За това престъпление алтернативно са предвидени наказания лишаване от свобода
до една година или пробация.
Подсъдимият не е заплатил в цялост на малолетното свое дете М. А..С.
дължимата и съдебно установена издръжка за инкриминирания период. Изявлението на
И. Н. И..– майка на малолетния М. А..С., съдържащо се в представената от подсъдимия
в хода на съдебното следствие декларация с нотариална заверка на подписа й,
1

извършена на 4.11.2022 г. от нотариус М. Х., а именно, че на 4.11.2022 г. И. И..е
получила от подсъдимия изцяло издръжката на детето за инкриминирания период, е
изцяло опровергано от показанията на И. И.., дадени от същата като свидетел в хода на
съдебното следствие, в т. ч. и след като декларацията й беше предявена. Поради това
не е налице визираната в чл. 78а, ал. 1, б. „в“ от НК предпоставка за освобождаването
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
(в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от ППВС №
7/1985 г.) и е безпредметно обсъждането на наличието на останалите предпоставки за
това, установени в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Наред с това, не само до 4.11.2022 г., а и до 27.3.2023 г. – датата на постановяване
на присъдата от първоинстанционния съд в настоящото съдебно производство,
подсъдимият, въпреки нарочно предоставената му възможност, не е изпълнил изцяло
задължението си за издръжка на детето си за инкриминирания период, поради което не
са налице основания за прилагане на поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3, изр.
първо от НК.
При определяне на вида на наказанието, което да наложи на подсъдимия измежду
алтернативно предвидените в закона – „лишаване от свобода” или „пробация”, съдът
взе предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на дееца като
извършител на престъпление, както и следното смекчаващо обстоятелство –
критичност към деянието, която е намерила обективен израз в това, че в хода на
съдебното производство подсъдимият е започнал изпълнението на задължението си за
издръжка на детето, дължима за инкриминирания период, извършвайки частични
плащания (50 лв. на 26.01.2023 г., 50 лв. на 31.01.2023 г. и 50 лв. на 5.3.2023 г.), макар и
те да са незначителни спрямо общия размер на задължението му за посочения в
обвинителния акт период.
Ето защо при горепосочените обстоятелства, които съдът прие за смекчаващи
отговорността на подсъдимия при избора на наказание между алтернативно
предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК наказания „лишаване от свобода” и „пробация” и
на основание чл. 54 от НК съдът му наложи по-лекото от наказанията, предвидени в
чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – пробация. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са
нито изключителни, нито многобройни, поради което не обосновават извод, че и най-
лекото предвидено в закона наказание – пробация, ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия, за да бъде то заменено с глоба от 100 лв. до 500 лв. на основание чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. “в” от НК. Това е така, защото до приключването на инкриминирания
период (3.6.2022 г.) подсъдимият не е платил нито една вноска от задължението си за
издръжка на своя син (вж. приетото заключение на вещото лице Ц. Н. по назначената в
досъдебното производство счетоводно-оценителна експертиза).
При определяне на конкретния брой, видове и продължителност на
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 6 от НК, съдът взе предвид вече
изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и
социалното и материално негово положение. Съдът обаче отчете и продължителния
период на инкриминирано неизпълнение на задължението на подсъдимия за заплащане
на издръжка на детето му като обстоятелство, което е релевантно като отегчаващо
такова не за избора на вида наказание измежду алтернативно предвидените в закона
„лишаване от свобода” и „пробация”, а за определяне на вида и продължителността на
пробационните мерки.
Поради това и все пак при превес на смекчаващите обстоятелства съдът определи
на подсъдимия следните пробационни мерки с продължителност над минималната (6
2

месеца), но и значително под средната (1 година и 9 месеца) съгласно чл. 42а, ал. 3, т.
1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК - “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1
година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично;
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, а така
също определи на подсъдимия и пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото” с продължителност 150 часа годишно за срок от 1 година в рамките на
диапазона по чл. 42а, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 6 от НК. Определянето на пробационната
мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност под средната
съгласно закона е според съда наложително, за да допринесе за осъзнаване от
подсъдимия, че с раждането си децата престават да бъдат само естествен резултат на
стремеж за възпроизводство и стават отговорност преди всичко за родителите си.
Подсъдимият е млад, здрав и не работи, поради което тази пробационна мярка нито е
неизпълнима, нито ще ограничи някаква негова сериозна трудова заетост, за каквато
няма данни по делото.
С оглед изложените по-горе съображения за съотношението между смекчаващите
и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за
неподходящо определяне на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 3-4 от НК –
“ограничения в свободното придвижване” и “включване в курсове за професионална
квалификация, програми за обществено въздействие”. Подсъдимият не работи по
трудов договор, поради което съдът не му определи пробационната мярка по чл. 42а,
ал. 2, т. 5 от НК, а именно „поправителен труд”, която съгласно чл. 43, ал. 1 от НК се
изпълнява по конкретната месторабота на осъдения. Затова и с оглед липсата на
трудова заетост на подсъдимия съдът му определи, както се посочи по-горе,
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на
обществото”.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание, а именно
“пробация” при пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 1 година, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 150 часа годишно за
срок от 1 година, е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – С. сумата 85,20
лв. за направените в досъдебното производство № 86/2022 г. по описа на РУ – С.
разноски за счетоводно-оценителна експертиза, както и да заплати по сметка на
Районен съд – С. сумата 60,00 лв. за направените в настоящото съдебно производство
разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице по счетоводно-
оценителната експертиза.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	10
Дата:	30 март 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия:	Янко Венциславов Чавеев

Дело:	20221870200312
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2022 г.

Присъда по дело №312/2022 на Районен съд - Самоков

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите