Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 18.11.2021 г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осемнадесети
октомври Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1659 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество
юриск. М. заявява, че от името на доверителя ѝ „Б.Д.“ АД предявява срещу А.И.З.
осъдителни искове, за вземания в общ размер на 1231,47 лева, от които: главница
- 958,77 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист - 23.06.2020 г., в условията на
евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
погасяване; договорна /възнаградителна/ лихва – 188,95 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.08.2019 г. до датата на изискуемост -
16.06.2020 г.; лихва за забава - 0,00 лева - лихва за забава до датата на
настъпване на изискуемост за периода от 20.08.2019 г. до 16.06.2020 г.; 2,39
лева - лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода
16.06.2020 г. до 24.06.2020 г.
Дължими
такси – 81,36 лева.
Твърди, че исковете се основават на следните фактически
обстоятелства и правни доводи:
По силата и при условията на Договор за кредит от *** г.
(„Договора за кредит“) Банката е отпуснала на кредитополучателя А.И.З., ЕГН **********,
револвиращ кредит в размер на 1 000 лева, със срок за погасяване - съгласно
Договора за кредит и Общите условия към него. Отпуснатия кредит бил предоставен
в пълен размер и напълно усвоен на *** г., съгласно условията на договора за
кредит. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил
лихвоносен. Кредитът бил отпуснат с променлив лихвен процент в размер на 21,95%
годишно или 0.06% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент
0,220%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 21,73%. Годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита бил 24,30. Наред с това, страните предварително били
определили размера на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита. В
чл. 30 и следващите от подписаните от кредитополучателя Общите условия за
издаване и обслужване на кредитни карта с револвиращ кредит на „Б.Д.“ АД,
неразделна част от договора за кредит, били уговорени реда и начина на
обслужване на кредитната карта с револвиращ кредит, както и обстоятелствата,
при които кредитното задължение ставало изискуемо, а именно: в случай, че
четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира
кредита си или револвира същия със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране през съответния период, правото на ползване се спира. В чл. ЗЗ от
ОУ било посочено и при кои случаи кредитният лимит става изискуем и се олихвява
с допълнителна надбавка за забава.
Сочи, че Банката е изпълнила всички свои задължения,
съгласно подписания Договор за кредит от 11.04.2018г. На кредитополучателя била
отпусната парична сума за възмездно ползване, която била усвоена от него. От
страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и
подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на
договорните отношения между страните.
Твърди, че обстоятелства довели до предсрочната
изискуемост на кредита са следните:
Основно задължение за заемателя според чл. 430 от ТЗ е да
върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения,
кредитополучателят е спрял плащанията - към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което било
образувано ЧГД 1238/2020 г. по описа на РС К.. Не били платени вноски в общ размер
от 180,00 лева с падежни дата - 20.08.2019 г. - 20.01.2020 г.
Заявява,
че неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът
отговаря. Поради неплащането на вноските по лихва и/или по главницата в срока
на уговорените погашения, с настоящата искова молба упражнява правото по чл. 33
от приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка с чл. 432 от ТЗ
да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от
получаване на препис от молбата от ответника. Позовава се на Решение №
706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009 г., в което унифициращият
съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника
в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 25.06.2020г., в
условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното им изплащане.
Сочи, че предсрочната изискуемост на кредита е санкция за
неизправност на длъжника, последиците й следва да включват пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при
настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна)
лихва, наказателна лихва (лихва за забава) и комисиона за изискуем кредит.
Относно редовно падежиралите суми до датата на подаване
на настоящата искова молба счита, че е приложим чл. 84 от ЗЗД. Поради липса на
изпълнение, счита, че в полза на кредитора са възникнали вземания, посочени в
петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът
не изпълни точно задължението си.
Претендират присъждане на законна лихва за забава върху
всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист - 25.06.2020 г., в условията на
евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
им изплащане. Доколкото възнаградителната (договорна) лихва, неустоечното
съглашение (наказателна лихва) и комисионната за изискуемост на кредита са
предвидени в Договора за кредит (или в приложимите към него Общи условия), очевидно
е, че те съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са
вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер
на наказателната лихва (неустойка) не препятстват приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от
задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (позовавам се на Решение №
73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., 1-во т. о., ТК).
Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят
несъмнения извод, че по силата на сключеният Договор за кредит от *** г., между
страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно
Решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1242/2010 г., III г. о. на ВКС,
ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като
недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на
ОСГК на ВС, Решение № 119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г., II г. о. на
ВКС). В този смисъл и разпоредбата на чл.
162 от ГПК.
С оглед на изложената фактическа обстановка моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника А.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Банката следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от *** г., а именно: главница - 958,77 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
изпълнителен лист - 23.06.2020 г., в условията на евентуалност от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване; договорна
/възнаградителна/ лихва – 188,95 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.08.2019 г. до датата на изискуемост - 16.06.2020 г.; лихва за
забава - 0,00 лева - лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 20.08.2019 г. до 16.06.2020 г.; 2,39 лева - лихва за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода 16.06.2020 г. до 24.06.2020 г.;
Дължими такси – 81,36 лева. Претендира присъждането на разноски в настоящото и
в заповедното производство. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли
за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от юрисконсулт К. М., която моли съда да уважи предявеният иск
като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, адвокат Н. Г.. В съдебно заседание заявява,
че не е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, тъй като особения
представител не можел да приеме изявлението на банката. Моли съда да отхвърли
предявеният иск като недоказан.
С протоколно
определение на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска в
частта относно претенцията за лихва за
забава като същия се счита за предявен за сумата от 101.81 лева за периода 03.08.2020г.
до 17.12.2020г.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело
ч. гр. дело № 1238/2020 г. по описа на Районен съд - К. се установява, че съдът
е отхвърлил като неоснователна молбата на заявителя "Б.Д." АД, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
сумите: 958,77 лева
главница, 188,95 лева договорна (възнаградителна) лихва от 20.08.2019 г. до 16.06.2020
г., 2,39 лева лихва за забава, след датата на настъпване на изискуемостта от 16.06.2020
г. до 24.06.2020 г., 81,36 лева дължими такси по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от *** г. и законната лихва върху главницата от считано от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски, въз основа на извлечение от
25.06.2020г. от счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора
за кредит, от който произтича вземането, и общите условия към него, срещу
длъжника А.И.З.. Мотивът
на съда за отхвърляне на заявлението на ищеца е липсата на данни
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до длъжника. Със същото разпореждане на заявителя е указано, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да
предяви осъдителен иск относно вземането си. В указания срок заявителя е
предявил настоящия иск относно вземането си.
По делото е
представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от *** г. , с първоначално уговорен размер 1 000 лева, със срок на
издължаване на кредита 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с
падежна дата на издължаване на месечните
вноски 13 – то число на месеца, при условията и ред подробно описани в договора
и Общите условия /ОУ/ към него..Договорът е сключен при лихва с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% /годишно/или 0.06 на ден/, формиран
от стойността на референтния лихвен процент и фиксирана надбавка в размер на 211.73 % при месечна
падежна дата : 20-то число месеца, ГПР е 24.30%. Съгласно чл.33 от ОУ при
изискуемост на кредита – на краен падеж или предсрочно – върху усвоената главница,
наред с предвидената в договора за кредит редовна лихва, се начислявя добавка
за забава в размер на 5 % до окончателното погасяване на главницата. Посочено
е, че ако кредитополучателят не погаси задължението си в срока ползването на
кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен
лимит става изискуемо и се олихвява, с лихва равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка за забава в
размер на 5 /пет/ процентни пункта. Договора е
подписан от кредитополучателя. Към договора са представени Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
„ДСК“
По делото е назначена и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е
оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От същото се установява, че кредитът е усвоен на три етапа на
21.09.2018г. са изтеглени 400 лева, на 25.09.2018г. са изтеглени 200 лева и
25.09.2018г. са изтеглени 400 лева. Посочено е че за погасяване на кредита от
посочената в договора сметка са постъпили суми общо 302.44 лева. Установени са
6 броя непогасени минимални суми за револвиране да датата на изискуемостта. На
20.08.2019г. е преустановено плащането по кредита. Към датата на подаване на
исковата молба размерът на дължимите суми по процесния кредит е 1 260.67
лева по компоненти 958.77 лева главница,
188.95 лева редовна възнаградителна лихва за периода 20.08.2019г. до
16.06.2020г., 3.39 обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемостта за периода от 16.06.2020г.
до 24.06.2020г., 29.20 обезщетение за забава след датата на заявлението
за периода 25.06.2020г. до 03.08.2020г. 81.36 дължими такси.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
|
С оглед на гореописаното съдът приема, че
договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно
правоотношение. От неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза безспорно се
установи, че ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на
заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение
по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и
такси, в сроковете уговорени в договора. Установи, че ответника не е изпълнил
насрещното си задължение да върне заетата сума по начин и срок посочени в
договора и Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, представляващи
неразделна част от същия. Съгласно
разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в
множество решения /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014
г., II т. о., Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1272/2015 г.,
II т. о. и др. /, когато искът по чл. 422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на
заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава
правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е
станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата молба по чл. 422 ГПК,
то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до
длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на
препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя. В
настоящия случай не се установи преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 25.06.2020 г., по което е образувано ч. гр. д. № 1238/2020
г. по описа на Районен съд - К., ищецът да е изпратил уведомление до длъжника
за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Заповед за изпълнение на
парично задължение не е била издадена, заявлението е отхвърлено с влязло в
законна сила разпореждане, поради което и предявеният иск е осъдителен. Връчването на уведомлението обаче,
ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме
като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът
следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС и решение №
123/24.06.2009г по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение №
86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о. Определение № 112 от
22.02.2021 г. по т. д. № 2068 / 2019 г. на ВКС, I т. О.). С оглед приетото в
решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по т. д. №
193/2018 г., особеният представител е процесуален представител на ответника и
той може да получи редовно копие от исковата молба и да направи всички
възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. Връчване
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е осъществено в хода на настоящото
производство и поради невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на
предсрочната изискуемост е извършено не само чрез залепване на уведомление,
но и чрез връчване на особения представител, който е лице с юридически
познания. Това охранява правата на длъжника в
по - голям обем, в сравнение процедура по връчване от нотариус чрез залепване
на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК.
Освен това никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, изразяващо се в случая в нарушение на чл. 94, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от ЗГР, според които настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни
да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези разпоредби са създадени в
публичен интерес, включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (посочен и в процесния договор
за кредит), то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство.
Процесуалният закон в чл. 47, ал. 6 от ГПК е предвидил надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Последният от своя страна, по аргумент за противното
на чл. 29, ал. 5 от ГПК, може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително да е надлежен адресат
на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива
за предсрочна изискуемост. В настоящия случай препис от исковата
молба е връчен на особения представител на ответника на 08.02.2021 г. От
заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че претендираната
от ищеца главница в размер на 958.77 лева е дължима, поради, което искът в
тази му част се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид
достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е обявена в хода на
исковото производство, с връчване на препис от исковата молба и при
съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след 20.08.2019г
и на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна
експертиза, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази
дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид достигнатите изводи от страна на
съда, че предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса с връчване на
препис от исковата молба на 08.02.2021г. следва изводът, че същата е дължима
до 07.02.2021 г. вкл., но предвид недопустимостта съдът да се произнася извън
заявените от ищеца рамки, следва изводът, че претендирана договорна лихва
следва да се уважи в заявения размер за процесния период – 188.95 лева за
периода от 20.08.2019г. до 16.06.2020г г. Върху дължимата главница следва да
се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2020
г. Тъй като искът е основателен ответникът дължи и лихва за забава в размер на 101.81 лева за периода от 03.08.2020 до 17.12.2020г. По
претенцията за дължими такси в размер
на 81.36 лева съдът намира , че
претенцията е неоснователна. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Събирането на такса за изискуем кредит има за цел
заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е
обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на
практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над
допустимия размер. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Отделно от това, такава такса е
начислена към момент, когато предсрочната изискуемост не е настъпила. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
делото разноски в размер на 594.66
лева представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. Воден
от горните мотиви съдът, Р Е
Ш И : ОСЪЖДА
А.И.З., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Б.Д." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. следните суми: 958.77
лева главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от *** г, ведно със законната лихва
считано от 04.08.2020 г. до окончателното плащане, 188.95 лева възнаградителна лихва за периода
20.08.2019г. до 04.08.2020г., 101.81 лева лихва за забава за периода
04.08.2020 до 17.12.2020г. ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б.Д." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н. против А.И.З., ЕГН
**********, с адрес *** иск за сумата от 81.36 лева, дължими разноски, като
неоснователен. ОСЪЖДА А.И.З., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на "Б.Д." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.
сумата от 629.29 лева, представляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Районен съдия: |
|