РЕШЕНИЕ
№ 161/5.9.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1283/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, вр.
чл.86 ЗЗД. Ищецът „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна, ЕИК *********, срещу твърди, че ответникът П.С.Х., р. 07.10.1975 г., му дължи: 625.78 лв, представляваща главница за незаплатена
ел. енергия и такса за възстановяване по фактури, издадени за периода
25.07.2012 г. – 15.10.2012 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на
адрес: ***, по кл.№**********, и 306.88 лв, обща стойност на мораторната лихва,
върху всяка от главниците, считано от съответните падежи до 17.08.2017 г.
Твърди, че ответникът е
регистриран клиент на „Енерго-Продажби” АД, с кл.№********** във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб.№**********, ****,
като облигационните отношения между ищеца и ответника се регламентират от
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. ОН България
Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от
УС на „Е. ОН България Продажби” АД и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Твърди също, че към момента на подаване на
исковата молба за обекта с абонатен №**********, находящ се на адрес: с.
Николаевка, ул.13-та, №15, по кл.№**********, чийто титуряр е регистриран
ответника, е имало неизплатени задължения в общ размер 932.66 лв, от които
625.78 лв – главница за консумирана и незаплатена ел. енергия и такса за
възстановяване по фактури, издадени за периода 25.07.2012 г. – 15.10.2012 г.,
както и 306.88 лв обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от
главниците, считано от съответните падежи до 17.08.2017 г. Твърди още, че след
настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на
фактурите не е заплатена. Моли съда, да осъди ответника, да заплати
претендираните задължения за обект на потребление, заведен с аб.№**********,
находящ се на адрес: с. Николаевка, ул.13-та, №15. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез особен
представител, представя писмен отговор вх.№3395 от 07.05.2019 г., като излага
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен поради липса на
договор за доставка на електроенергия между ответника П. Х. и дружеството-ищец.
Заявява, че исковата молба е необоснована и недоказана поради липса на
документи и доказателства, удостоверяващи, че ответника е потребител на
претендираните за плащане количества електроенергия, както и недоказано от
ищеца, че именно за процесния период ответника е обитавал въпросното жилище и е
бил ползвател на въпросната електроенергия. Оспорва представените от ищеца
доказателства, поради това, че представляват само Общи правила и
вътрешнофирмени нормативни документи, недоказващи по никакъв начин връзката
между ответника и претендираното за плащане количеството електроенергия. Моли
съда, да постанови решение, с което да отхвърли или остави без уважение
исковата претенция, като необоснована, неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Съдът, след
преценка на представените доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представената
фактура №********** от 25.07.2012 г. на стойност 271.26 лв без ДДС с отразено
основание „ел. енергия за периода от 15.06.2012 г. до 13.07.2012 г.“ и включва
подпериод от 01.07.2012 г. до 13.07.2012 г. на стойност 234.39 лв без ДДС,
издадени за обект №********** с адрес: ****.
Видно от
представената фактура №********** от 15.10.2012 г. на стойност 19.00 лв за
обект №********** с адрес: ***, същата е с отразено основание „възстановяване
на захранването“.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза вх.№4549 от 13.06.2019 г., към 12.06.2019
г. претендираните от ищцовата страна вземания по фактура №********** от
25.07.2012 г. на обща стойност с ДДС 625.78 лв, не са заплатени, като размера
на лихвата за забава върху вземането по процесните фактури, издадени за периода
15.06.2012 г. до 13.07.2012 г. от съответните падежи до 17.08.2017 г. е в
размер 306.88 лв.
Като писмени
доказателства по делото са приети ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ - 061
от 07.11.2007 г. и документи, удостоверяващи тяхното влизане в сила.
Представено е
извлечение от сметка към 17.08.2017 г., фактури и Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца, на името на Х.П.С., от които се установява, че на
името на същия има открита партида като клиент на ищцовото дружество с
клиентски №********** за продажба на ел. енергия за обект с абонатен №**********,
и адрес на потребление: ****. Съгласно описаните в тези извлечения и приложени
по делото Фактури №********** от 25.07.2012 г., през периода от 15.06.2012 г. до
13.07.2012 г. по дати, отразени във фактурите, ищцовото дружество е доставяло
за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана ел. енергия на обща
стойност 606.78 лв, като последната фактура е издадена за дължима такса за
прикачване (възстановяване на захранването) от 15.10.2012 г. на стойност 19.00
лв, общо 625.78 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
вземането, предмет на фактура №********** от 15.10.2012 г. на стойност 19.00 лв
за обект №**********, с отразено основание „възстановяване на захранването“,
ищцовата страна не е представила доказателства, които да удостоверяват реално
извършване на тази дейност към конкретен момент. По този начин не е установено,
дали съответното основание за начисляване на сумата 19.00 лв е реализирано
изобщо. Тези констатации налагат извод за недоказаност и неоснователност на
исковата претенция в частта относно вземането по фактура №********** от 15.10.2012
г. на стойност 19.00 лв.
Съобразно
Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011 г., вземанията
на електроснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща
се и за вземанията за лихви върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Също
така, чл.42 от ОУ регламентира, че при неизпълнение в срок, потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на падежа, който
настъпва след изтичане на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и
чл.31, ал.2 от ОУ. Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответника П.Х.
възражение за изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и
лихви за забавено плащане по визираните в приобщената експертиза фактура №**********
от 25.07.2012 г. за целия период от 15.06.2012 г. до 13.07.2012 г., към датата
на предявяване на исковата молба – 05.12.2017 г. е изтекъл тригодишният
давностен срок от падежа на всяка от фактурите, издадени за процесния период, поради
което предявения иск срещу този ответник се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК
*********, срещу П.С.Х., р. 07.10.1975 г., за установяване дължимост на сумите:
625.78 лв, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.12.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактура №********** от 25.07.2012 г. за периода от 15.06.2012 г. до
13.07.2012 г. и такса за възстановяване на ел. захранване по фактура №**********
от 15.10.2012 г., за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: ***, по
кл.№**********; 306.88 лв
представляваща обща стойност на мораторна лихва върху главницата, считано от
съответните падежи за всяка отделна фактура до 17.08.2017 г., на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.111, б."в"
ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
