Решение по дело №1519/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „Дис Строй 2009“ ЕООД, представлявано от управителя С. П. Г.чрез адв. И.С. срещу решение № 691/05.05.2023г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20233110200472/2023 г., с което е изменено наказателно постановление № 03-2201072/16.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Дис Строй 2009“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, чийто размер е намален от съда на законовия минимум от 1500 лева.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано съществуването на трудово правоотношение между дружеството и П. П. Подчертава се, че между тях е имало сключен на 06.10.2022г. граждански договор, по който се е дължал конкретен резултат, което обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление. Иска се отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на строените по делото съдебни разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в писмени бележки с.д. № 15141/26.10.2023г., повторени в писмени бележки с.д. № 15262/27.10.2023г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и мотивирано. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да не уважава искането на насрещната страна за присъждане на разноски, а при условие, че бъде уважено, същите да бъдат присъдени в законоустановения минимум.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Дис Строй 2009“ ЕООД е санкционирано за това, че на 14.10.2022г., в качеството на работодател, е допуснало лицето П. И. П. да извършва в негова полза трудови функции като тенекеджия на строителен обект – жилищна сграда в УПИ ІХ-270 в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ с уговорено трудово възнаграждение в размер на 800 лева, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение. За гореописаното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 03-2201072/26.10.2022г., в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган (АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

В производството по установяване на административното нарушение, лицето, което е било заварено от проверяващите инспектори на строителния обект, изграждан от „Дис Строй 2009“ ЕООД е подписало декларация, в която с четлив и прилежен почерк е посочило, че е започнало да работи за дружеството през м.септември 2022г. като тенекеджия – поставяне на ламарина в обект в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, с работно време от 8:00ч. до 17:00ч., с трудово възнаграждение от 800 лева месечно /последно получено трудово възнаграждение на 30.09.2022г./ и почивни дни: събота и неделя, както и дневна почивка от един час. Посочило е, че има сключен трудов договор, от който е получил екземпляр и уведомление и съответно няма сключен граждански такъв.

Пред проверяващите органи е представен граждански договор №1/06.10.2022г., сключен между същите две лица за поставяне на водосточни тръби, улуци и жалузийни решетки за сумата от 850 лева и краен срок за издаване – 21.10.2022г. Въззивният съд е разпитал П. П. като свидетел в откритото съдебно заседание на 6 април 2023г., като същия е признал, че гражданският договор е бил подписан с дружеството след извършената проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна. Разпитаният свидетел Т. К., който в същия ден е работил на процесния строителен обект, потвърждава, че П. П. сам е попълнил декларацията. Показанията и на двамата свидетели П. и К. доказват полагането на труд от П. в полза на наказаното юридическо лице.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел за доказано извършването на нарушението, като е счел, че са налице всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател. Посочил е, че представеният от санкционираното търговско дружество граждански договор прикрива трудовото правоотношение, още повече същия е подписан след проверката, както е признал и самия работник П.П., което означава, че е антидатиран. Констатирал е, че е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради наличието на специалната по чл.415в от КТ, която обаче изключва маловажност на нарушението по чл.62 ал.1 от КТ. По отношение справедливостта на наказанието, съдът е приел, че няма доказателства, които да обуславят размер по-голям от минимума посочен в чл.414 ал.3 от КТ, поради което е намалил имуществената санкция на 1500 лева.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема на основание чл.221 ал.2 от АПК изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение: работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудово-правното отношение.

В случая в производството пред въззивния съд са представени достатъчно доказателства, от които по категоричен начин се установява, че работника П. И. П. е престирал трудова сила в полза на „Дис Строй 2009“ ЕООД, без да има сключен трудов договор между тях. В декларацията, попълнена и саморъчно подписана от П. П. по време на извършената от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка, е посочил грамотно и четливо, че работи за дружеството като тенекеджия – поставя ламарина с месечно трудово възнаграждение от 800 лева, с работно време от 08:00 ч. до 17:00ч., с почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден – 1 час. Правилно въззивният съд възприел потвърждението на П. П. относно авторството на подписа под процесната декларация и показанията на Т. К., че П. сам я е попълнил. Признанието на П., че гражданския договор е подписан между него и наказаното дружество след проверката потвърждават антидатирането на същия и целеното с него прикриване на трудово правоотношение.

В допълнение, гражданският договор по своята правна същност представлява частен документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат преценяван в съвкупност с останалите доказателства и с установените по делото факти. Настоящият съдебен състав счита, че при извършена такава преценка правилно районният съд е приел, че този граждански договор не разколебава извода на АНО, че констатираните към датата на проверката взаимоотношения между „Дис Строй 2009“ ЕООД и П. И. П. са трудово-правни, а не облигационни.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от ВРС мотиви относно неприложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради наличието на специална такава по чл.415в от КТ, който изключва прилагане на института за маловажност спрямо нарушенията по чл.62 ал.1 от КТ.

В заключение на изложеното, обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и потвърденото с него наказателно постановление е законосъобразно. Не се установиха касационни основания за отмяната му.

С оглед изхода на правния спор и осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт, както и своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да му се присъди такова в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 691/05.05.2023 г. на Варненския районен съд, постановено по АНД № 20233110200472/2023 година.

ОСЪЖДА „Дис Строй 2009“ ЕООД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „****“, бл. **, вх. **, ет. *, ап. 15, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: