№ 3959
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100510130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20117401 от 17.05.2021 г. по гр.д. №14009/20 г., СРС, ГО, 27
с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ТПК от „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, положителни
установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Е.
Т. З., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Зона ****, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, сумата от 3603,75лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2016г. до м.04.2019г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. Зона ****, аб. № 194557, ведно със
законната лихва от 08.01.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата в размер на 382.15лв. за периода от 15.09.2017г. до 20.12.2019г., сумата от
48.22лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 08.01.2020г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8.56лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2017г. до 20.12.2019г., за които суми
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.01.2020г.
по ч.гр.д. № 412/2020г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата от 410,53лв., представляваща разликата над уважената част от
главницата до пълния претендирай размер от 4014.28, поради погасяване по давност за
1
периода от м.05.2016г. до м.10.2016г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.10.2016г. за сумата от
43,53лв., представляваща разликата над уважената част от 382.15лв. до пълния претендиран
размер от 425.68лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Е. Т. З., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. Зона ****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, разноски по делото в размер на 463,06лв. в настоящото
производство, както и разноски по ч.гр.д. № 412/2020г. по описа СРС, 27 състав, в размер на
125,9лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****, да плати на адв. Т. С. П. от САК, гр.София, бул.
„****, офис 236, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60.58лв.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата.Обжалва
се решението като незаконосъобразно,постановено в противоречие с процесуалните
правила,както и необосновано. Поддържа ,че заключението на вещото лице се основава на
неподпписани документи,а и съдържащите се в тях данни за факти са изгодни за тезата на
ищцовата страна и нямат формална и материална доказателствена сила.За периода 11.16 г.-
04.19 г.са били в сила ОУ за продажба на ТЕ от 2016 г.Според чл.33 ал.4 ОУ длъжникът
изпада в забава при неизпълнение задължението за заплащане на ТЕ в 45- дневен срок от
момента на издаване на фактурата за потребено количество ТЕ за целия отчетен
период,т.е.мораторна лихва се дължи само върху общата фактура ,а не по
месечните.Липсвали данни дали упълномощено лице е информирало клиентите в СЕС за
общата изравнителна сметка,на коя дата я е получил и след като процедурата не е била
изпълнена,то ответницатга не е изпаднала в забава с издаването на фактурата за потребена
ТЕ и фактурирането е преждевременно.По иска за главницата за дялово разпределение,счита
че е присъдена неправилно.За потребителя възниква задължение да възстанови на ищцовото
дружество парична сума за дялово разпределение само ако последното е платило на ФДР за
извършената услуга.Липсват доказателства ,че за ищцовото дружество е възникнало
задължение към ФДР в претендирания размер ,което да му е платило.Дори да се приеме,че
фирмата е извършила услугата,липсват доказателства каква сума й е платило ищцовото
дружество за дяловото разпределение.По иска за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение –неправилно бил приет за изцяло основателен.След като не е ясно дали
ищцовото дружество е платило едно свое задължение към ФДР и не е ясно в какъв срок
следва да се възстанови в полза на ищеца ,някаква платена от същия в полза на ФДР сума за
дялово разпределение,то не може да се разбере кога изпада в забава.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните
части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски
Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД не е депозирала отговор на жалбата
Третото лице помагач на ищеца - "ПМУ Инженеринг." ООД, не е депозирало
отговор на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
2
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и
чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон .
Атакуваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваните части.
По възражението,че заключението на вещото лице се основава на неподпписани
документи,а съдържащите се в тях данни за факти са изгодни за тезата на ищцовата страна и
нямат формална и материална доказателствена сила,съдът намира следното:
По делото са представени 2 броя Протоколи за отчет от 29.04.2017 г. и от 22.04.2018
г.подписани от клиент,които документи не са оспорени от ответниците.Енергията е
начислявана при осигурен достъп.За 2019 г.е представен протокол за неосигерун достъп.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на
писмените доказателства по делото, както и на заключението на съдебно-техническата
експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от
първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизата е била допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на
чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия
при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на
ползваната ТЕ на база показанията на три броя водомери за топла вода ,радиаторите са
били свалени като е начислявана сградна инсталация.
По делото са представени известия към издавани фактури ,справки за изравнителни
сметки. Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото
техническа експертиза във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата
доставена на ответника топлинна енергия.Вещото лице по СТЕ е работило не само въз
основа на изходящи от ищеца документи, а въз основа на документите по извършеното
дялово разпределение от фирмата за топлинно счетоводство и на база доставена в
абонатната станция на сградата - етажна собственост топлинна енергия, при проверени отчет
за показанията на топломера в абонатната станция и свидетелствата за метрологичните му
проверки. Доколкото за проверката на последните са необходими специални знания и СТЕ е
изготвена въз основа на тях и на извършени математически изчисления по специалните
формули, заложени в нормативните актове, регламентиращи отчитането и разпределението
на топлинна енергия, съдът приема, че заключението на СТЕ, е обосновано и дава
задълбочен отговор на поставените задачи при независима от издадените от ищеца
документи преценка, касаеща обстоятелства, за които се изискват специални знания. Следва
да се отбележи и че част от документите, въз основа на които е работило вещото лице
(протоколи за отчет от фирмата за дялово разпределение) са подписани от ответника, и
свидетелстват за обстоятелството, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е
3
оспорвал начислените му стойности за доставена топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия
за периода м. 11.2016 г. - м. 04.2019 г. са приложими Общите условия от 2016 г., съгласно
които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ, както и
стойността на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 2.
Според чл. 33, ал. 4 от тези общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, неплатени в посочения
срок. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника. Според нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо за задълженията за
топлинна енергия за периода м. 11.2016 г. - м. 04.2019 г. ответникът дължи лихва за забава за
периода 15.09.2017 г. - 20.12.2019 г., размерът на която, съгласно заключението на СТЕ,
възлиза на 382.15 лв. До този размер акцесорният иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е основателен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за
дялово разпределение: Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Според чл. 22, ал. 1 от същите
ОУ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача на
топлинна енергия, а съгласно чл. 22, ал. 2 клиентите заплащат на продавача на топлинна
енергия стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Аналогични са и клаузите на чл. 36 и чл. 22 от сега действащите Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на клиенти в град София, в
сила от 11.08.2016 г.
С оглед изложеното, ищецът е доказал основанието да получи цената на услугата
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР. От заключението на СТЕ се
установява, че дължимата от ответника сума за дялово разпределение възлиза на 48.22 лв.,
като същата е дължима за периода м. 12.2016 г. - м. 04.2019 г.Без значение е кога ищцовото
дружество ще плати задължението си на ФДР. Ето защо този главен иск е основателен и
правилно е уважен от районния съд.
По акцесорния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение: По отношение цената на
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане в ОУ от 2016 г. Поради
това купувачът изпада в забава след покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което този иск е
неоснователен.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно
4
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение е уважен в размер от 8.56 лв. и вместо това въззивният съд ще
отхвърли този иск за посочения размер.
Съответно първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство над
сумата 125.30 лв., и разноски за първоинстанционното производство над сумата 462.56 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1, т. 2 ЗА - на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на
62 лв.
В останалите обжалвани части първоинстанцонното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Във възивното производство на въззивника се дължи сумата 0.22 лв.за д.т.и 30
лв.адвокатско възнаграждение за процесуалния представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20117401 от 17.05.2021 г. по гр.д. №14009/20 г., СРС, ГО, 27
с-в в частта,с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Е. Т. З., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Зона ****, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, сумата от 8.56лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2017г. до 20.12.2019г., за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.01.2020г. по ч.гр.д. № 412/2020г. по описа на СРС, 27 състав ;ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Е. Т. З., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Зона ****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****,
разноски по делото в размер на 463,06лв. в настоящото производство, както и разноски по
ч.гр.д. № 412/2020г. по описа СРС, 27 състав, в размер на 125,9лв. и ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „****, да плати на адв. Т. С. П. от САК, гр.София, бул. „****, офис 236,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60.58лв.като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415 ,вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за
установено,че Е. Т. З., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** , сумата от
8.56лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.01.2017г. до 20.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Е. Т. З., ЕГН: **********, гр.София,
5
ж.к. Зона ****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****, разноски по делото в размер на 462,56лв. в исковото
производство, както и разноски по ч.гр.д. № 412/2020г. по описа СРС, 27 състав, в размер на
125,30лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****, да плати на адв. Т. С. П. от САК, гр.София, бул.
„****, офис 236, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 62 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****, да плати на адв. Т. С. П. от САК, гр.София, бул.
„****, офис 236, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
на 30 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК 8**** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „****, да плати на Е. Т. З., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. Зона **** сумата 0.22 лв.разноски за д.т.пред въззивната инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6