Решение по адм. дело №3025/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 179 - чл.184 от АПК.

Образувано е по жалба на Б. Г. И. от гр. Варна, срещу издадената от кмета на община Варна заповед № 3808/30.10.2024 г. в частта й, с която в определените граници на районите, в които през 2025 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /в завод за ТБО в [населено място] и в РУСО [населено място]/ и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е включена ул. „****“, СО „***“, Район „Приморски“, гр. Варна, без № ** от същата.

В жалбата и с подадената към нея уточняваща молба с.д. 12823/29.07.2025 год. /л.43 от делото/ са изложени доводи за допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила , състоящи се в неспазване на изискванията на чл. 66 и чл. 71 от АПК и липсата на изготвена за всеки район схема за поставяне на съдовете за събиране на отпадъци. Твърди се, че услугата фактически не се предоставяла на ул. „***“ с изключение на № ** от същата, като формалното включване на тази улица в заповедта създавало предпоставки да се плаща нещо, което не се дължи. Иска се отмяна на заповедта в оспорената й част, като в съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя Б. И. и упълномощения от него адвокат М. Т..

Ответникът – кметът на община Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Ст. Н. изразява становище за липсата на правен интерес за И. от предявеното от него оспорване.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С договор за дарение по [нотариален акт], ****, Б. Г. И. придобива самостоятелен обект в сграда № ****, находящ се в гр. Варна , местност ***№ ***, с предназначение жилище - апартамент №**, на етаж **, с площ от 93,80 кв.м., състоящ се от входно антре, тоалет, тоалет-баня, мокро помещение, две спални, дневна, кухня и тераса. Имота се намира на административен адрес гр. Варна, ул. „***“ № ***, на който Б. Г. И. е регистрирал своя настоящ адрес , съгласно издаденото от Район „Приморски“ удостоверение за настоящ адрес с изход. № АУ087417ПР/10.09.2020 г. – л.25 от делото.

След многократно подавани през 2023 г. до кмета на община Варна жалби от Б. Г. И. във връзка със сметосъбирането в СО „***“, ул. „****“, същият подава поредната адресирана до кмета молба, която е приета в община Варна с рег. № РД23004421ВН-018ВН/24.09.2024 год. В молбата е посочено, че предвид наближаващото време за изготвяне на нова заповед за определяне на границите на районите за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, подателят възразява за включването на СО „***“ в тази заповед , тъй като според него е невъзможно извършването на споменатите услуги заради липсващата инфраструктура , активното строене на нови сгради и липсата на контейнери за смет. Отправен е апел СО „****“ да бъде изключено от границите на районите за сметосъбиране , сметоизвозване и почистване. По повод на тази молба е съставено от и.д. кмет на район „Приморски“ М. Б. писмо с рег. № РД24025396ПР-001ПР/2.10.2024 г. /л.89 от делото/ , което е адресирано до П. П. директор на дирекция ЕООС, с копие до Б. И.. В писмото е посочено , че във връзка с молбата на Б. И. и с оглед предстоящото изготвяне на заповед за границите на районите , в които Община Варна да организира дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване през 2025 г. , се внася следното уточнение и допълнение към писмо с рег. № ЕООС24000566ВН-024ПР/9.09.2024 г. : за СО „***“ - ул. „***“ № ** – за имот с [идентификатор]. Независимо от така внесеното уточнение и допълнение , без да извърши регламентираната в чл.66 от АПК процедура за уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт , кметът на община Варна издава заповед № 3808/30.10.2024 г. , в която е посочено, че на основание чл.44, ал.1, т.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА и чл. 63, ал.2 от ЗМДТ се определят границите на районите, в които през 2025 г. Община Варна организира услугите по : 1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното събиране ; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации / в завод за ТБО в [населено място] и в РУСО [населено място]/ ; 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедта в границите на Район „Приморски“ е включено и СО „***“ с цялата улица „****“ и [улица]в участъка от [улица]до обръщача над Хлебозавода – за имоти от дясната страна на [улица]посока обръщача, както и имоти около обръщача.

Съгласно съставеното от директора на дирекция „Информационно и административно обслужване“ при община Варна писмо с рег. № ЕООС25000389ВН-001ВН/28.07.2025 г. /л.47 от делото/ , заповед № 3808/30.10.2024 г. на кмета на община Варна е публикувана в сайта на Община Варна на 30.10.2024 год. Съдебната жалба на Б. И. срещу тази заповед е подадена чрез Община Варна, където тя е приета с рег. № РД24032310ВН/2.12.2024 год.

 

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на едномесечния срок по чл. 179 от АПК, считано от датата на съобщаването на заповедта – 30.10.2024 г. , който изтича в неработен ден / събота - 30.11.2024 г./, съответно датата на подаване 2.12.2024 г. се явява първия работен ден. Налице е за жалбоподателя правен интерес от съдебно оспорване на този общ административен акт, предвид притежаването от него на имот попадащ в определените със заповедта граници , т.е. засегнат е законен интерес на жалбоподателя И. по смисъла на чл. 147, ал.1 от АПК – характера на обжалваната заповед като общ адм. акт и наличието на правен интерес са потвърдени с определение № 7694/10.07.2025 г. по адм. дело № 3658/2025 г. по описа на ВАС, с което е отменено прекратителното определение № 458/15.01.2025 г. и настоящото дело е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издаден от компетентен адм. орган съгласно предоставените от нормата на чл.63, ал.2 от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/ правомощия на кметовете на общини , при спазване на формата на адм. акт – посочени са фактически и правни основания , но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила , представляващо основание по чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна в оспорената част.

Процедурата по издаване на общ адм. акт , какъвто в случая несъмнено представлява обжалваната заповед по смисъла на дефиницията дадена в разпоредбата на чл.65 от АПК , изисква съгласно чл.66 от АПК оповестяване от адм. орган на откриването на производството по начините посочени в същата норма. Изключението от стриктното спазване на тази процедура е уредено в нормата на чл.73 от АПК , съгласно която същото е приложимо само и единствено в изчерпателно изброените хипотези – за предотвратяване или преустановяване на нарушения свързани с националната сигурност и обществения ред ; за осигуряване на живота , здравето и имуществото на гражданите. В случая , нито една от предпоставките на изключението не е приложима. Процесуалното нарушение по чл. 66 от АПК е съществено , тъй като лишава заинтересованите лица /такива са всички носители на вещни права върху имоти попадащи в границите определени с обжалваната заповед/ от правата им по чл.68 от АПК на достъп до информацията по преписката и по чл.69 от АПК за участие в адм. производство. Последица от тези нарушения е наличието на следващото такова по чл.71 от АПК – издаване на обжалваната заповед без да се изяснят от адм. орган фактите и обстоятелствата наведени в многото на брой подавани от Б. И. молби , касаещи именно определянето на границите на районите по предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Наличието на съществено процесуално нарушение от вида на коментираното е прието и в съществуващата съдебна практика – решение № 5356 от 12.05.2015 г. по адм. дело № 5362/2013 г. , 7-мо отд. на ВАС.

Нормата на чл.170, ал.1 от АПК възлага в тежест на адм. орган да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на адм. акт , което включва спазването на законово регламентираната процедура. Тази доказателствена тежест е двукратно указана на ответника по делото – веднъж с разпореждането за насрочването му /л. 49 от делото – гръб / и втори път в последното проведено съдебно заседание след констатацията на съда за липсата на представени в тази насока доказателства – адм. преписка не съдържа доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 66 от АПК. С тази доказателствена тежест ответника не се е справил – от процесуалния представител на същият е направено изрично волеизявление за липсата на съществуващи каквито и да било доказателства установяващи изпълнението на процедурата по чл. 66 от АПК. Налице е в случая хипотеза при която се установява неизвършване на административнопроизводствено действие без извършването на което е правно невъзможно издаването на процесния адм. акт, поради което контрола за правилното приложение на материалния закон е невъзможен.

Наличието на така установеното основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК води до незаконосъобразност на обжалваната заповед в нейната цялост , но тъй като същата е оспорена само в конкретно определена нейна част, то следва да бъде отменена именно в оспорената част /за ул. „*** с изключение на № ***от същата/ , без възможност за съда да извърши вместо адм. орган пропуснатото от него административнопроизводствено действие. Доколкото обаче , регламентирания в разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗМДТ срок за издаване на заповед от вида на процесната такава е 31.10. на предходната година /в случая 31.10.2024 г./, то правилното извършване на пропуснато административнопроизводствено действие е обективно невъзможно, тъй като този срок отдавна е изтекъл. По причина на последното , след отмяната на обжалваната заповед преписката не следва да се връща на адм. орган за ново разглеждане и произнасяне.

При този изход на делото, разноски на страните не следва да бъдат присъждани , поради липсата на отправени от тях такива искания.

С оглед на така изложените съображения , съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ издадената от кмета на община Варна заповед № 3808/30.10.2024 г. само в частта й , с която в определените граници на районите в които през 2025 г. Община Варна извършва услугите по сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране , третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /в завод за ТБО в [населено място] и в РУСО [населено място]/ и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е включена ул. „****“, СО „***“, Район „Приморски“, гр. Варна, без № *** от същата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.