Решение по дело №709/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20237100700709
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

657

Добрич, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20237100700709 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на И.В.И. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед № 8121К-15005/ 11.12.2023 г. на гл. секретар на МВР – гл. комисар Живко Коцев, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок общо от 1 година на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във в. с чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 във вр. с чл. 204, т. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е спазен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и че е нарушен чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят сочи, че дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) не го е изслушал, а с покана е определил 24-часов срок за представяне на писмени обяснения или възражения. Смисълът на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е да се осигури възможност ДНО да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя, и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като така да формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Поради императивния характер на разпоредбата, и поради изложеното относно смисъла на приемането на писмени обяснения, следва извода че задължението за изслушване не може да се делегира. То не е част от производството по изясняване на случая, съгл. Чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, за да се приеме, че дадените пред комисията, извършваща проверката обяснения са тези, които законодателят е разпоредил с чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Не са такива и обясненията, дадени пред друг орган, който не формира становище, и не определя вида и размера на дисциплинарното наказание, т.е. не е решаващ орган с дисциплинарна власт в системата на МВР, който единствено би могъл да приеме съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР такива обяснения с резолюция. Единствената хипотеза, освобождаваща органа от задължението по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване, е предвидена в чл. 27 от Инструкцията – приемане с резолюция на писмените обяснения и възражения на служителя, в които отбелязва своето име, длъжност и дата. В заповедта не е посочено, че ДНО е приел дадените от жалбоподателя писмени обяснения. От приложимата Инструкция и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР следва, че основното задължение на ДНО е да изслуша служителя, и че се освобождава от него в случай на дадени писмени обяснения. Последното обаче е регламентирано като право на служителя и той сам избира в каква форма да изложи доводите си във връзка с воденото дисциплинарно производство. Или само той може да реши – дали да бъде изслушан, или да даде писмени обяснения. В случая жалбоподателят е бил лишен от тази възможност за избор, защото и бил поканен единствено да даде писмени обяснения.

В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Ст.К. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането на разноски. В дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище за отмяна на процесния адм. акт.

Ответникът по оспорването – гл. секретар на на МВР, редовно призован, не се явява, и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. Т. Ц., редовно упълномощена (л.273б), са получени писмени бележки (л. 271 до 273), с които се изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната заповед.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна поради следните съображения.

Съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят И.В.И. заема длъжността гл. инспектор – началник на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, назначен в системата на МВР със Заповед № К-1976/ 04.09.1995 г., считано от 11.09.1995 г., като разузнавач І степен в група „Оперативна“ при ІІ РПУ – Добрич при РДВР – Добрич. От 2022 г. е началник на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, която длъжност заема и в момента, с поред представената Кадрова справка (л.99 от делото).

Дисциплинарното производство е образувано по данни в предложение № 357р-7996/ 06.07.2023 г. по описа на ОД на МВР – Добрич, за това че на 19.04.2023 г. около 10, 00 ч. при обход и осъществяване на охрана на неограден имот с постройка и оранжерия, находящ се в с. Тригорци, общ. Балчик, предмет на разследване от ОД на МВР – Бургас, приет за охрана от служителите на РУ – Балчик на 13-14.04.2023 г. инсп. П.В. е установил, че лицето К.Х., изскубва растения от рода на канабиса. Инспектор В. е докладвал за това на началника на РУ – Балчик – жалбоподателя В., от който е получил разпореждане да установи самоличността на нарушителя, да снеме писмените му обяснения и да отстрани лицето от обекта. Въпреки че е бил уведомен своевременно, то жалбоподателят не е информирал за това ръководството на ОД на МВР – Добрич на 19.04.2023 г., включително и на сутрешната оперативка на 20.04.2023 г. относно оперативната обстановка по възложения за охрана обект, предмет на разследване от ОД на МВР – Бургас. Така жалбоподателят не е изпълнил свое основно длъжностно задължение, вписано в т. ІІ “Основни длъжностни задължения“ – да информира директора на ОД на МВР за оперативната обстановка….“ от длъжностната му характеристика (типова) № 328р-1914/ 15.01.2016 г. за длъжността „началник на РУ при ОД на МВР“.

Деянието на жалбоподателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, наказуемо по реда на чл. 200, ал. 1, т 11, пр. І от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което е предвидено дисциплинарно наказание –„порицание“.

Отделно от горното на 19 и 20.04.2023 г. в гр. Балчик, жалбоподателят В., знаейки за първоначално извършените ПСД от служителите на ОД на МВР – Бургас, и въпреки че е бил уведомен своевременно не е предприел никакви действия за проверка на предоставената му от служителя информация за извършено престъпление от общ характер. През посочените два дни жалбоподателят не е положил резолюции (съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за документооборота в МВР) върху обяснението на К.Х.и върху докладната записка на инсп. П.В., с което да възложи проверка по случая, а служителите от ОД на МВР – Бургас, ангажирани с разследването не са били уведомени. Така жалбоподателят В. не е изпълнил вмененото му основно длъжностно задължение с т. ІІ „Основни длъжностни задължения“ в типова длъжностна характеристика № 328р-1914/ 15.01.2016 г. за длъжността „началник на РУ при ОД на МВР“, утвърдена със заповед № 3286з-278/ 22.01.2016 г. основно длъжностно задължение да „Проверява и оценява съобщения и други материали с оглед на данни за извършени престъпления от общ характер като съблюдава стриктно разпоредбата на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разкриването на престъпления съобразно компетентността си“.

С бездействието си жалбоподателят В. е извършил дисциплинарно нарушение по реда на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, „неизпълнение на служебни задължения“, наказуемо по реда на чл. 200, ал. 1, т 11, пр. І от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което е предвидено дисциплинарно наказание –„порицание“.

Дисциплинарното производство против жалбоподателя В. е образувано със Заповед № 8121к-6843/ 19.07.2023 г. (л.29-30) на гл. секретар на МВР, за назначаване на дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедта е изменяна двукратно поради замяна на член на ДРО, преквалификация на дисциплинарното нарушение и промяната на срок на ДРО за становище от резултата от разследването със заповеди №№ 8121к7143/ 31.07.2023 г. (л. 31) и 8121к-11452/ 20.09.2023 г. (л. 32-33).

На 03.10.2023 г. ДРО е изготвил обобщена справка (л. 38 - 44), в която ДРО е изразил становище за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя В. за осъществените едновременно 2 нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“ (определени в т. ІІ от типова длъжностна характеристика № 328р-1914/ 15.01.2016 г. за длъжността „началник на РУ при ОД на МВР“, утвърдена със заповед № 3286з-278/ 22.01.2016 г., съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за всяко от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. ДРО е изразил становище на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. І от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР на жалбоподателя В. да бъде наложено общо наказание „порицание“, за максимално предвидения в закона срок от 1 година. Под справката е направена отметка, че с нея е запознат жалбоподателя В. на 05.10.2023 г. (л. 44).

На 10.10.2023 г. ДРО е депозирал писмено становище (л. 34-36) до дисциплинарно наказващия орган (ДНО). ДРО е изразил становище за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя В. за осъществените едновременно 2 нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“ (определени в т. ІІ от типова длъжностна характеристика № 328р-1914/ 15.01.2016 г. за длъжността „началник на РУ при ОД на МВР“, утвърдена със заповед № 3286з-278/ 22.01.2016 г., съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, за всяко от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. ДРО е изразил становище на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. І от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР на жалбоподателя В. да бъде наложено общо наказание „порицание“, за максимално предвидения в закона срок от 1 година.

По делото е представена Покана рег. № 357р-11637/ 02.10.2023 г. (л. 51), от която става ясно, че жалбоподателят В. може да получи копия от всички материали, съдържащи се в дисциплинарното дело, по заповед за образуване на дисциплинарното производство № 8121К-6843/ 19.07.2023 г. на гл. секретар на МВР. Същата е връчена на жалбоподателя на 03.10.2023 г. според направеното отбелязване под поканата.

По делото е представена Покана рег. № 357р-11696/ 03.10.2023 г. ( 52 и 53) до жалбоподателя В. за запознаване с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения и възражения, с която жалбоподателя е запознат на 03.10.2023 г. според направената отметка под поканата.

По делото са представени писмените обяснения на жалбоподателя В. по случая (л. 54-55), изведени в РУ – Балчик на 10.08.2023 г. от обясненията му става ясно, че на 13.04.2023 г. предвид на престоящите празници е пътувал извън региона на област Добрич, когато е получил телефонно обаждане от гл.инсп. С., който му съобщил, че пътува за с. Тригорци, общ. Балчик за оказване на съдействие на колеги от ОД на МВР – Бургас по разпореждане на комисар Д. И.. След него по телефона му се е обадил комисар И., който му бил обяснил, че колегите от Бургас се нуждаят от съдействие от оперативен работник и експерт, и че гл. инсп. С. ще бъде на място да координира действията. На първия присъствен ден на седмичното съвещание в ОД на МВР – Добрич, ръководството му било казало, че се отлага за следващия ден идването на служители от Бургас на 19.04.2023 г. И до момента в РУ – Балчик не са постъпвали документи, постановления, указания и номер на ДП във вр. с ПСД в с. Тригорци, общ. Балчик. На 19.04.2023 г. по време на изпълнение на задача по охрана на запечатани обекти в неограден имот в с. Тригорци, предмет на разследвана от служители от ОД на МВР – Бургас служителят П.В. – ПИ в група „ОП“ при РУ – Балчик е установил, че жена от ромски произход е влязла в оранжерията. Служителят я е отстранил от обекта, установил е самоличността и, снел е обяснение и докладвал. Установеното лице е К.К.Х., живуща в с. Тригорци, която е обяснила,че е наета от Д.П.Г. от с. Тригорци, живееща в охраняващия имот, като последната е имала ключ за въпросната оранжерия, която не е била запечатана. На 20.04.2023 г. К.Х.е била осигурена и разпитана по случая от служители на ОД на МВР – Бургас относно сочените обстоятелства. След това оранжерията е била заключена и Д.Г. е предала ключа, като е поставена слепка по настояване на жалбоподателя в присъствието на служителите: ст.инсп. П., инсп. Н. Р., инсп.Пл. В.. Има разрешение за дейност № РД09-563/ 08.06.2021 г. на МЗ и освен запечатаните помещения има още оранжерии, в които се отглеждат растения, които не са указани и предадени като обекти за охрана. Живущите в имота са имали достъп и ключ, което не може да се тълкува като промяна в оперативната обстановка.

Към обяснението на жалбоподателя В. е приложена Разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), със съдържание под 0, 2 тегловни процента тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета № РД 09-563/ 08.06.2021 г. (л.56), издадено на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, издадено на „НАТУРЕЛА ОЙЛ“ ЕООД гр. Добрич. Разрешението е валидно 3 години, считано от датата на издаването му.

По делото е представено и второ писмено обяснение на жалбоподателя (л. 57), входирано в ОД на МВР – Добрич на 04.10.2023 г., според което жалбоподателят сочи, че към дадените от него обяснения и посочени факти и обстоятелства, няма какво да добави.

На 11.12.2023 г. ДНО – гл. секретар на МВР е издал процесната Заповед № 8121К-15005, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. І във вр. с чл. 204, т. 2 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя В. общо наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за максимално определения от закона срок – 1 година.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели лицата: А. А. П., Г.Й.Г. и П.В.В..

Според показанията на свид. П.: той е началник РУ-Каварна. Към момента на събитието е бил началник група „Криминална полиция“ в РУ-Балчик. Не е участвал в охраната на обекта. За това разбрал от началника на Районното управление, който в края на работния ден (не помни точната дата) му бил казал, че били поели под охрана обект в с.Тригорци и трябвало да го посетят, за да видят какво е положението. С г-н И.И. отишли на място. В северния край на селото установили парцел, в който имало около седем-осем оранжерии. От едната страна имало помещение, което е било запечатано с лепки и го охранявал служител на РУ-Балчик. Заобиколили били оранжериите от северната страна. Те били заключени с катинар. Ключът от катинара се съхранявал от възрастна жена, за която разбрал, че била майка на собственика на оранжериите. Тя им била отключила оранжериите и вътре те видели, че са почти празни. Имало малко растения канабис (мисля че били), и такива растения оскубани и положени на земята. Служителите ги охранявали помещенията с лепки. Видял помещенията, които били запечатани от три- четири метра. Това е била селска къща, на която на входните врати са били поставени слепки. Оранжериите нямали слепки. Жената им отключила оранжерията и те влезли вътре, за да видят какво има там. След това пак тя заключила. Той не бил заключвал. Жената заключила. Г-н И. мисли, че казал да се поставят слепки и на тази врата на оранжерията.

Според показанията на свид. Г.: той е оперативен работник в РУ-Балчик, група „Криминална полиция“ от 17 години. На 13.04.2023 г. на него му се е обадил дежурния ОДЧ в РУ-Балчик. Той му бил казал да се яви в районното. Него ден нито е бил дежурен, нито е бил на разположение. След като се явил в районното разбрал, че трябва да отиде в с.Тригорци, общ.Балчик с цел да оказва съдействие на колеги. При тръгването от РУ-Балчик по пътя имало колеги от Добрич, с които продължили пътуването съвместно от Балчик към Тригорци. Там е бил и началника на сектор С. С.. Единствено което бил знаел е, че трябва да окаже съдействие на колеги. Нито знаел на кои колеги, нито за какво. На място разбрали, че става въпрос за имоти, които ги ползва П.Г.. Първоначално от него се искало да осигури поемни лица за колегите, които бяли от Бургас. Осигурил бил лицата, след което служителите от Бургас започнали да провеждат процесуално-следствени действия. Тези процесуално-следствени действия продължили доста до късно. До ранните часове на следващия ден. След като приключили процесуално-следствените действия на него ОДЧ му заявил, че трябва да остане да охранява обектите в с.Тригорци. Били запечатани две помещения. Едното е било къща, източно от имота на П.Г. и другото помещение е било разположено западно от къщата. В тези две помещения имало големи баксове с продукция зелена тревна маса, суха – канабис. Тези две помещения са били запечатани и заключени от колегите от Бургас. Ключовете плюс един фотоапарат, с който са били заснели последователността на баксовете, от които са били взели проби и било необходимо да знаят след като излязат пробите, дали в някой от баксовете има канабис с по-високо съдържание на тетрахидроканабиол повече от 0,2 процента. Преди тръгване на служителите от Бургас, те влезли заедно с П.Г. в оранжериите, където имало живи растения коноп, извършили някакви действия, намали били температурата в оранжерията и действия за защита на живите растения. Като излезли въпросната оранжерия останала отворена. Организацията им била, че на следващия ден ще си направят организация и да преценяват, какво ще транспортират и какво ще остава. Останал бил сам. Всички заминали и около 4 или 5 часа сутринта началникът на районното му бил казал, че ще бъде сменен от друг служител. След като дошъл служителят му бил показал къде е едната запечатана сграда и къде се намира другата запечатана сграда. Предал му бил ключовете за двете запечатани сгради плюс въпросния фотоапарат.

Според показанията на свид. В.: Работи като полицейски инспектор в РУ-Балчик от около две години. Спомня си, че било сутринта и по устно разпореждане на началника на РУ е бил разпределен за охрана на местопроизшествие в с.Тригорци. Около 9 – 9:30 часа (не помни точния час) пристигнал на мястото. Сменил бил колегите, които били там на смяна. Те му обяснили, че охраняваният обект е една къща с поставени слепки на вратата. Направили били смяната и те си тръгнали. Той останал там. След това извършил обход и случайно установил, че една жена изскубва растения в съседна оранжерия, близо до този охраняван обект. Преценил бил, че е в непосредствена близост. Отстранил я. Устно докладвал на началника на РУ, след което е било снето писмено обяснение. Госпожата е била отстранена. След около два часа мисли, че колегата го сменил. Оранжерията нямала слепки. Тази жена е била в оранжерията още преди той да отида там. По нейните писмени снети обяснения тя и предния ден е била там. Тя му била обяснила, че лице на име Д. ѝ е поставила задача да оскубе растенията. Когато сменил колегите никой нищо не му бил казал. Не са му били предавани ключове или фотоапарат. Казали му били, че обектът, който се охранява е къща с две слепки.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечащи на събраните писмени показания по делото, но счита, че същите с нищо не опровергават вменените на жалбоподателя В. дисциплинарни нарушения, тъй като свидетелстват за факти и обстоятелства, които не са спорни за страните по делото. Не е за подценяване и фактът, че свид. Г. и В. са в служебна зависимост от жалбоподателя.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната заповед № 8121К-15005/ 11.12.2023 г. на гл. секретар на МВР, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. І във вр. с чл. 204, т. 2 от ЗМВР е наложено на жалбоподателя В. общо наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за максимално определения от закона срок – 1 година е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, които му определят като правомощие да образува дисциплинарно производство с писмена заповед от вида на процесното на служители на длъжност началник на РУ при ОД на МВР, ръководна длъжност, заемана от държавни служители с висше образование съгласно Приложение № 2, т. ІХ.1, 3А. Държавни служители с висше образование от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г., с посл. Изм. ДВ. бр.36 от 21 Април 2023г., изм. ДВ. бр.38 от 28 Април 2023г., изм. ДВ. бр.68 от 8 Август 2023г., изм. ДВ. бр.2 от 5 Януари 2024г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2024г.).

При издаването на оспорената заповед са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Поради това възраженията на жалбоподателя, че процесната заповед е немотивирана не отговаря на действителността.

Относно спазване на административно-производствените правила при издаването на акта:

Оспореният акт е издаден и при спазване на административно-производствените правила. Предложение рег. № 357р-7996/ 06.07.2023 г. по описа на ОД на МВР – Добрич е дало основание на административния орган да издаде оспорената заповед, след като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни при следните съображения:

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това законово изискване в случая е спазено. С покана рег.№ 8121р-22173/27.10.2023 г. на гл. секретар на МВР, връчена на жалбоподателя на 31.10.2023 г., същият е поканен в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения, като изрично му е указано, че същите следва да са до гл. секретар на министерство на вътрешните работи. Указано е, че при отказ да даде обяснения, това ще бъде считано за незпълнение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР по зависещи от служителя причини. Поканата е изготвена от ДНО, като изрично е указано, че обясненията или възраженията следва да са адресирани до гл. секретар на министерство на вътрешните работи, който е ДНО, с което е спазено законовото изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 от МВР от ДНО не е съществено нарушение на административно-производствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до ДНО. Жалбоподателят В. е депозирал обяснения – 240р-16845/01.11.2023 г., и те са адресирани до гл.секретар на министерство на вътрешните работи, т. е. служителят е разбрал, че следва да даде обясненията си пред ДНО. Гл. секретар на министерство на вътрешните работи се е запознал със същите и обосновано в оспорваната заповед не ги е приел. Изложил е съображения, че нарушенията на жалбоподателя не са маловажни и нормата на чл. 198 от ЗМВР не може да бъде приложена.

Останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесната заповед, изложени в писмената защита на процесуалния му представител по делото, съдът приема за защитна версия и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Съдът счита също, че АО е взел становище по тях в процесната заповед, обсъдил ги е при определяне на дисциплинарното наказание на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Съдът намира изводите му за законосъобразни и в унисон със събраните писмени доказателства по делото.

На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на АО, съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.К. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед № 8121К-15005/ 11.12.2023 г. на гл. секретар на МВР – гл. комисар Живко Коцев, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във в. с чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 във вр. с чл. 204, т. 2 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 211, изр.последно от ЗМВР.

ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.

Съдия: