РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. гр. Хасково, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100757 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. Х. Ф. и С. Й. С., с
която са предявили положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение
на Общ. Х., че ищците са съсобственици, при квоти: ½ /една втора/ идеални
части за Ф. Х. Ф. и ½ /една втора/ идеални части за С. Й. С., на основание
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11867.502.211 в
землището на с. В., общ. Х., обл. Х. по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД-18-50/14.03.2024г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. В., ул. **************,
площ: 519 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по
предходен план: 211, квартал 43а, парцел: VI, при съседи: 11867.502.218,
11867.502.217, 11867.502.414, 11867.502.219.
Ищците твърдят да упражняват фактическа власт за себе си върху
недвижим имот УПИ VI-211, с идентификатор 11867.502.211 по кадастралния
и регулационен план на с. В., подробно описан в исковата молба и
уточнителна молба от 15.04.24г. повече от 10 години, която фактическа власт
упражняват и към настоящия момент. Твърдят на 15.03.1971г. Х. Ф. Х. и А. Ш.
Ч. да са платили сумата от 1900 лв. за придобиване на процесния имот, но без
е изповядана сделка по нотариален ред, и оттогава да упражняват
1
фактическата власт върху процесния имот като упражняването на
фактическата власт да е продължено от ищците. Твърдят процесния поземлен
имот със стар идентификатор УПИ VI-211 да се намира между имоти УПИ IV-
208 и УПИ VII-212, които са собственост на ищците, последните два имота да
са съседни на процесния и това да позволява на ищците да го владеят
непрекъснато. С нотариален акт №394, том II, peг.№2291, дело №351/2003г. на
нотариус с peг.№081 - Х. К., на 06.06.2003г. А. Ш. Ч. и Н. М. Ч. продават своя
имот УПИ VII-212 на С. Й. С. и оттогава той започва да владее съседния УПИ
VI-211. С договор за доброволна делба на недвижими имоти, сключен на
19.03.2007 г. между наследниците на Х. Ф. Х., б.ж. на с.В., общ. Х., починал на
20.10.2006г., другият ищец - Ф. Х. Ф., е станал изключителен собственик на
УПИ IV-208 и оттогава да е започнал да владее съседния имот, което владение
продължава и понастоящем. Твърдят действията по упражняване на
фактическа власт върху процесния имот от ищците да са свързани с
използването му като дворно място-градина. Твърдят да са подали заявление –
декларация от 31.08.2023г. до ответника – Общ. Х., който в отговор на
заявлението е издал удостоверение, че процесният имот е актуван с акт за
общинска собственост. Твърдят процесният имот да се намира в границите на
населеното място - в с.В., общ. Х., да заобиколен е от имоти, които са частна
собственост на физически лица; имотът да не е изключван от регулацията и за
него да няма реституционна процедура, никога да не е подлежал на
реституция, включително и по ЗСПЗЗ и никой да не е заявявал реституционни
претенции; никога да не е ползван като земеделска земя, същият не е бил
отчуждаван и включван в ТКЗС и по отношение на него да не са приложими
законовите ограничения за придобиване по давност.
Ответникът оспорва иска. Оспорва праводателите на ищците да са
придобили право на собственост, както и да са упражнявали владение върху
процесния имот. Поддържа, че имотът е собственост на общината. Твърди
имотът да не е можело да бъде придобит по давност до 01.06.1996г., а в
периода 01.06.2006г. - 07.03.2024г. включително да е наложен мораториум за
придобиване по давност на частни държавни и частни общински имоти.
Оспорва ищецът С. С. да е получил владението върху процесния имот със
сключване на договора за покупко-продажба на 06.06.2003г., както и ищецът
Ф. Х. Ф. да е получил владението върху процесния имот със сключване на
договора за доброволна делба на недвижим имот от 19.03.2007г. Твърди с акт
№12874 от 20.11.2023 г. имот УПИ VI-211, по действащия кадастрален и
регулационен плана на с. В., Общ. Х., утвърден със заповед №2073/1949г., на
основание чл. 56 от Закона за общинската собственост и §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, да е актуван като частна общинска собственост. Претендира
разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
По делото не се спори, че ищците не разполагат с документ за
собственост върху процесния имот.
Установява се от писмените доказателства – скица на поземлен имот
№15-366796-10.04.2024г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър-гр.
Хасково (л. 25 по делото), Скица №1698/10.08.2023г., издадена от Общ. Х. (л.
8 по делото), Комбинирана скица към заключението на вещото лице (л. 117 по
делото), че процесният ПИ с идентификатор 11867.502.211 е идентичен с УПИ
VI-211, в кв. 43а на с. В.. Установява се, че имотът се намира между два други
имота, а именно ПИ с идентификатор 11867.502.217 (номер по предходен план
УПИ IV-208) и ПИ с идентификатор 11867.502.218 (номер по предходен план
УПИ VII-212) като всеки от тези два имота е застроен с жилищна сграда.
Между страните няма спор, а и се установява от писмените
доказателства, че на 31.08.2023 г. ищците са подали заявление-декларация с
рег. индекс: ЗУдОбстПр-156, чрез Кмета на Общ. Х. до нотариус Владилена
Сиртова с искане за признаване право на собственост върху процесния
недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка (л. 10 по
делото).
На 20.11.2023 г. с Акт № 12874 за частна общинска собственост Общ.
Х. е актувала процесния имот като общински, с посочено правно основание §
42 ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 56 ЗОС. Изрично в Акт № 12874 е посочено, че за
имота няма дата и съставени по-рано актове (л. 126 по делото).
Общината е издала удостоверение с рег. индекс УОС-286/01.12.2023г.,
че процесният имот е актуван с акт за общинска собственост (л. 11 по делото).
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №129, том I,
дело №288/1970г. на И. Х. – Хасковки народен съдия, Х. Ф. Х. е придобил от
П. Т. М. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел
IV от 450 кв.м., отреден за дворище, пл. № 208, в квартал 24-а по плана на с.
В., Хасковски окръг, при граници: улица, Р. П. Л., Г. П. и А. Ф. Ч. (л. 4 по
делото).
Съгласно разписка Н. М. С. е получила на 15.03.1971г. сумата от 1900
лв., от която 950 лв. от Х. Ф. Х.ов и 950 лв. от А. Ш. Ф. (л. 122 по делото).
С договор за доброволна делба на недвижими имоти от 19.03.2007г. с
№311, том II, рег. №2104, дело №228 от 2007г. на нотариус Х. К.,
наследниците на Х. Ф. Х. са си поделили наследените от него имоти като Ф. Х.
Ф. е получил УПИ IV-208г. (л.7 по делото). Не е спорно по делото, а и се
3
установява от писмените доказателства – удостоверение от Общ. Х. (л. 144 по
делото), че Ф. Х. Ф. е син на Х. Ф. Х..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност за
покупко-продажба на недвижим имот №82, том III, дело №244/1974г. на С. Б. –
Хасковки народен съдия, А. Ш. Ф. (А. Ш. Ч.) е признат за собственик по
давност на недвижим имот, представляващ дворно място от 600 кв.м.,
съставляващо парцел VII в квартал 43-а, отреден за дворище, пл. № 212 по
плана на с. В., Хасковски окръг, при граници: улица, Ф. Х. А., А. А. и Ш. А. (л.
5 по делото).
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №394, том II,
рег. №2291, дело №351 от 2003г. на нотариус Х. К. С. Й. С. е придобил от А.
Ш. Ч. и Н. М. Ч. недвижим имот, представляващ УПИ VII-212, с площ от 600
кв.м. в кв. 43А по пл. на с. В., при граници: улица, УПИ IX-213, XIV-214, V-
206 и VI-211 (л. 6 по делото).
Следователно, от представените документи за собственост и скици за
имотите следва, че ищецът Ф. Х. Ф. е собственик на ПИ с идентификатор
11867.502.217 (номер по предходен план УПИ IV-208), А. Ш. Ч. е собственик
на ПИ с идентификатор 11867.502.218 (номер по предходен план УПИ VII-
212) като между тези два имота се намира процесния имот – ПИ с
идентификатор 11867.502.211.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
И. С. Б. и Л. З. Р. – и двамата сочат да познават ищците, родени са и живеят в
с. В.. Първият свидетел - И. С. Б. е на 78г., три мандата е бил кмет на село В. за
периода от 2003г. до 2007г. и от 2011г. до 2019г. Вторият свидетел е на 57 г.
И двамата свидетеля сочат, че Ф. Х. Ф. и С. Й. С. са съседи помежду си,
познават ги, откакто са се родили, и са живели в съседство с тях на ул.
„********“ и „******“. Сочат, че всеки от Ф. Х. Ф. и С. Й. С. има къща в
имотите си и между техните два имота се намира двор, който ползват като
градина. Дворът е ограден с мрежа откъм външната част – улицата, както и
мрежа разделя имотите на Ф. Х. Ф. и С. Й. С.. И двамата свидетели сочат, че
всички в селото знаят, че имотът, който е между двете къщи на Ф. Х. Ф. и С. Й.
С. е техен и не е имало претенции от други лица спрямо имота, включително
не са чували Общ. Х. да е имала претенции към имота или да го е ползвала по
някакъв начин. Сочат, че са виждали как и двамата ищци работят по къщите
си и в двора между двете къщи – ползват го за градина, сеят, засаждат по него.
Сочат подробно с обозначение на улици къде се намира имота на Ф. Х. Ф. и С.
Й. С. (на ул. „********“).
Свидетелят И. С. Б. сочи още, че през шейсетте години между двата
имота е имало друг имот, който Н. М. продала на Х. Ф. (баща на ищеца Ф.) и
4
А. Ш. – двама първи братовчеди през 1970г. или 1971г. Тази земя се намирала
между имотите на братовчедите, те са я купили, разделили и започнали да
използват. Сега този общ имот се стопанисва от Ф. Х. Ф. и С. Й. С. – двамата
са съседи и имотът се намира между техните имоти. Сочи Ф. Х. Ф. да живее в
къщата, която е наследствена от дядо му, заедно със съпругата си. Относно
записа в разписния лист, че имот с пл. № VI-211 e бил собственик на А. Ф. А.
свидетелят сочи, че родът на А. Ф. А. е бил познат в селото като „Ч.“ и на по-
възрастните от тях, преди години са им казвали така - „Ч.“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото са конкретни,
непосредствени, непротиворечиви и съответстват на останалия събран по
делото доказателствен материал. Освен това, и двамата свидетели са с голям
житейски опит, родени са и живеят в с. В.. Предвид, че свидетелят И. С. Б. е на
78г. и три мандата е бил кмет на село В., е напълно логично да познава жители
в селото, имотите, които стопанисват, да е запознат със споровете между тях,
претенции на трети лица за имотите им. Вторият свидетел е на 57 г. и също е
имал достатъчно дълго време наблюдения за жителите на с. В. и да е много
добре запознат със случващото се в с. В..
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено, процесният поземлен
имот е част от кв.43а по първия план за регулация на с. В.. Всички имоти в
квартал 43а са част от населеното място и не са представлявали земеделска
земя. Процесният имот не е отчуждаван, не е включван в ТКЗС, ДЗС или друга
организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не е изключван от регулация. Не са
намерени данни за имота да са предявявани претенции за възстановяване на
собствеността по реда на някой от реституционните закони. От направена
справка в Областна администрация — Хасково е установено, че за процесния
имот не е съставян акт за държавна собственост, което напълно кореспондира
с факта, че за процесния имот, както и за всички съседни нему, в разписния
списък към кадастралния плана от 1949 г. са вписани физически лица (л. 118).
От разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. В. се
установява, че всички описани в него имоти са със собственик като за
собственик на имот с пл. №VI-211, кв. 43а е посочен А. Ф. А. (л. 149-151). По
делото Общината е представила друг разписен лист, който е без дата, но
Общината твърди, че е от 1989г. (л. 64, л. 152-153), в който за имот пл. №VI-
211, кв. 43а не е посочен собственик. В този разписен лист записите и
зачеркванията са правени на ръка.
От правна страна:
Предвид обстоятелството, че Общ. Х. оспорва правата на ищците в
хода на настоящия исков процес и формално съществуващия акт за частна
общинска собственост е налице правен интерес за ищците от завеждане на
5
положителния установителния иск за собственост срещу Общината (арг. ТР
8/2012 от 27.11.2013г. на ВКС, ОСГТК).
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Придобиването на право на собственост по давност не може да се
приложи при наличие на изрична законова забрана за това.
По релевираното от Общината възражение, че процесният имот е
общинска собственост и не е можело да бъде придобит по давност, съдът
намира следното:
По делото е представен акт за частна общинска собственост, с който
процесния имот е актуван като общински на осн. § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС и
чл. 56 ЗОС. Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав
споделя, актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи (така решение №
321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12
г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО). Посочването в процесния акт за
общинска собственост на разпоредбите на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС и чл. 56
ЗОС не може да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по
силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане
общински по силата на посочената разпоредба от ЗОС. Общината следва да
проведе пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е
станал държавен в периода преди влизане в сила на цитираните в него
разпоредби.
Съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС застроените и
незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на
този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. От събраните доказателства не се установи да е налице някоя от
предпоставките, предвидени в § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. От заключението
на вещото лице се установи, че за процесния имот не е съставян акт за
държавна собственост, не е бил земеделска земя, не е отчуждаван, не е
включван в ТКЗС, ДЗС или друга организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не е
изключван от регулация.
Съгласно чл. 6 от Закона за собствеността (в редакцията от 1951г. до
изменението с ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), държавни са имотите, които нямат
друг собственик.
От заключението на вещото лице се установи, че за процесния имот,
6
както и за всички съседни нему, в разписния лист към плана от 1949 г. са
вписани физически лица. Видно от разписния лист от 1949 г. имот с пл. № VI-
211 е имал собственик – А. Ф. А..
По делото не се доказа възражението на Общината, че процесният имот
е бил безстопанствен. Не е оспорена истинността на разписния лист от 1949г.
и не е проведено производство по чл. 193 ГПК. Поради това,
доказателствената сила на разписния лист към кадастралния план от 1949г. не
е оборена. Това, че в разписния лист от 1989г., който по думи на самия
ответник е „работен вариант“ липсва име на собственик не доказва, че в
периода 1949г. - 1989г. имотът е останал без собственик -не е записано, че
имотът е без собственик или е с неизвестен собственик, не е зачертан
някогашния собственик. Освен това, от събраните гласни доказателства се
установява, че имотът е бил стопанисван през цялото време.
Следователно, не се доказа процесният имот да е бил собственост на
държавата и впоследствие – на Общината, за да действат въведените
ограничения за придобиването му по давност.
За изчерпателност, по възражението, че общински имот не може да
бъде придобит по давност: От 1951 г. до 01.06.1996г. е въведена забрана за
придобиването на държавни и общински имоти по давност (арг. чл. 86 ЗС в
ред. ДВ., бр. 92 от 1951г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990г., доп., бр. 33 от 1996г.).
Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и
общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ, бр. 33 от
1996 г., в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична
държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За
вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС през 1996г. давностният
срок започва да тече от 01.06.1996г. На 31.05.2006г. (последният ден на
десетгодишния срок) давностният срок е спрян с § 1, ал. 1 ЗДЗС за срок от
седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022г.
по к.д. № 16/2021г. Конституционният съд (обн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022г.) е
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС (обн., ДВ,
бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7
от 2018 г.). С втората разпоредба е придадено обратно действие на последното
по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1, ал. 1 ЗДЗС.
От мотивите на конституционното решение следва, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за
тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
след обявяването на § 2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да
7
се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради
обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на
ЗС от 19.01.2018 г. КС изрично е посочил в мотивите на Решение №3 от
24.02.2022г. по к.д. №16/2021г., че само по отношение на § 1 ЗДЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект. Следователно, правилата за придобиване по давност на
имоти частна държавна и общинска собственост се прилагат в периода
01.06.1996г. - 31.05.2006г., 31.12.2017г. до 19.01.2018г. и от 08.03.2022г.
Относно владението върху процесния имот:
За да се приеме иска за основателен ищците следва да докажат
елементите от фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС:
упражняване на фактическа власт през заявения период от минимум 10
години– владение, което да е 1) постоянно – т. е. фактическата власт върху
вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение
на други лица; 2) непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период
по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) несъмнено – да няма съмнение, че
владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; 4) спокойно –
такова е, когато не е установено с насилие; 5) явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец, и намерение за своене.
От събраните гласни доказателства и разписката на Н. М. С. от
15.03.1971г. се установява, че през 1971 г. Х. Ф. Х. (по документи - Х. Ф. Х., но
няма спор да е същото лице) и А. Ш. Ч. са установили фактическа власт върху
УПИ VI-211, с идентификатор 11867.502.211, която упражнявали постоянно,
непрекъснато, несъмнено и явно. Като фактическо състояние владението,
упражнявано от Х. Ф. Х. е преминало към наследника му Ф. Х. Ф.,
включително правото да се позове на придобивна давност.
По отношение на С. Й. С.: От писмените доказателства се установява,
че е придобил правото на собственост върху УПИ VII-212 от А. Ш. Ч.. По
делото не се твърди С. Й. С. да е наследник на А. Ш. Ч.. Следователно, С. С.
не е можел да продължи владението, упражнявано от А. Ш. Ч. върху
процесния имот УПИ VI-211. С. С. e частен правоприемник на А. Ч. на
основание правна сделка, но за имот УПИ VII-212, включително за
упражняваната фактическа власт върху този имот в случай, че се оспорва
правно основание за имота, предмет на сделката. С. С., обаче, не е
правоприемник на А. Ч. за процесния имот УПИ VI-211 и следователно, не е
можел да продължи владението на А. Ч.. От гласните доказателства се
установява, че С. С. е започнал да упражнява фактическа власт– постоянно,
8
непрекъснато, несъмнено и явно върху процесния имот - УПИ VI-211 от
момента, в който е придобил по документи УПИ VII-212, т.е. от 06.06.2003г.
Не е направено оспорване на презумпцията по чл. 69 ЗС за двамата
ищци.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че действията
по своене от страна на ищците по отношение на спорния имот се изразяват в
обработване и ползване на мястото като двор и градина.
След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху
недвижим имот, се предполага до доказване на противното, че упражнява тази
фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи
осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично
препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата
власт върху имота (така решение №330/28.11.2011г. по гр. д. №1519/2010г. на
ВКС). Установените от показанията на разпитаните по делото свидетели
фактически обстоятелства относно явното и необезпокоявано владение,
осъществявано от страна на ищците в продължение на повече от десет години
не бяха опровергани от страна на ответника.
От гореизложеното следва, че се доказа твърдението на ищците за
упражнено давностно владение за повече от 10 години върху процесния имот.
Следователно, предявеният от двамата ищци иск се явява основателен и
следва да бъде уважен
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците (арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК). Същите претендират разноски, както следва: за държавна такса в
размер на 82,06 лв., за такса за вписване на искова молба - 10 лв., за такса за
две съдебни удостоверения - 10 лв., за депозит за вещо лице – 540 лв., т.е.
642,06 лв. за такси и разноски по производството, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. Искането за разноски е направено
своевременно.
Ответникът в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От приложените по делото документи се установява, че са ищците са
направили разноски за такси и депозит за вещо лице в претендирания общ
размер от 642,06 лв. Следователно, тези разноски следва да бъдат присъдени.
По адвокатското възнаграждение: От представените два договора за
правна защита и съдействие се установява, че всеки ищец е договорил с адв.
Й. сумата от 450 лв. за процесуално представителство по делото. Във всеки от
договорите е посочено, че договорената сума е платена в брой при подписване
на договорите. В тази част договорите има характер на разписка.
9
От разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК се установява, че при направено
искане от насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на
претендираното адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В разпоредбата изрично е предвидено, че
размерът не може да е по-малък от минимално определения размер съобразно
чл. 36 Закона за адвокатурата. Този размер е определен в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ЗА, препращаща към разпоредбата на чл.
36 ЗА, а тя – към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага (арг. решението по дело C-438/22 на СЕС, задължително за
националните съдилища). Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане
на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
Делото е за иск за собственост и в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за такива дела е
предвидено минимално възнаграждение от 1500 лв. (чл. 7, ал. 5 от Наредбата).
Като съобрази предмета на делото – иск за собственост, както и, че
същото се е развило в три съдебни заседания – събрани са писмени
доказателства, разпитани са свидетели, изслушано е заключение на вещо лице,
както и, че претендираното адвокатско възнаграждение общо и поотделно е
под определения минимум, съдът приема, че договореният адвокатски
хонорар не следва да бъде намаляван, следователно, възражението за
прекомерност на претендирания от ищците адвокатки хонорар е
неоснователно. На всеки ищец следва да се присъди възнаграждение от 450
лв., т.е. общо 900 лв. - адвокатско възнаграждение за двамата ищци.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общ. Х., ЕИК
*********, представлявана от кмета Станислав Дечев, по предявения от Ф. Х.
10
Ф., ЕГН **********, с адрес: общ. Хасково, с. В., ул. ************** № 20 и
С. Й. С., ЕГН **********, с адрес: общ. Хасково, с. В., ул. „******“ ***,
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че Ф. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес: общ.
Хасково, с. В., ул. ************** № 20 и С. Й. С., ЕГН **********, с адрес:
общ. Хасково, с.В., ул.****** ***, СА СЪСОБСТВЕНИЦИ, ВСЕКИ С ПО ½
ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, НА ОСНОВАНИЕ ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ НА
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 11867.502.211 в землището на с.
В., общ. Х., обл. Х. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-50/14.03.2024г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. В., ул.
**************, площ: 519 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
номер по предходен план: 211, квартал 43а, парцел: VI, при съседи:
11867.502.218, 11867.502.217, 11867.502.414, 11867.502.219.
ОСЪЖДА Общ. Х., ЕИК *********, представлявана от кмета
Станислав Дечев, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес: общ.
Хасково, с. В., ул. ************** № 20 и С. Й. С., ЕГН **********, с адрес:
общ. Хасково, с. В., ул. „******“ ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1542,06 лв., от които: 642,06 лв. за такси и разноски по производството и 900
лв. - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
11