№ 613/24.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 523 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба
на В.С.Ш. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против Решение № 180/09.03.2020
г., постановено по н.а.х. дело № 1899/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С решението е потвърдено Наказателно постановление
№ 13-001763/ 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски
производител, от гр. П., ул. „С. К..“ № ., вх. ., ет. ., ап. .., ЕГН **********,
на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В касационната жалба се съдържат твърдения за нарушение
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото
с него НП.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява
адв. Б., който по изложени съображения моли съда да отмени обжалваното решение
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
ангажира писмено становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска
потвърждаване на решението на районния съд. Претендира направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена,
съответно да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия
съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 13-001763/27.09.2019
г. на директора на ДИТ Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера,
ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл.
416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Според Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при
извършена на 22.05.2019г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо земеделски производител
В.С.Ш., в обект „масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главиница,
общ. Пазарджик, около 9:00 часа е установено, че същият в качеството си на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови отношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето Ю. И. Р., ЕГН **********, която е престирала труд на обекта, като работник
„розоберач“ и е беряла рози, облечена с работни дрехи. Ю. И. Р. не е попълнила декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото правоотношение.
В протокола е посочено, че нарушението е извършено
на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на документацията
в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката
не е представен, сключен трудов договор в писмена форма с Ю. И. Р., нито пък еднодневен
договор. След проверка в информационния масив на администрацията не е открито, подадено
уведомление за сключен трудов договор. В резултат на това е съставен АУАН и е
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Посочените фактически констатации и правни изводи
са изцяло възприети от административнонаказващия орган и възпроизведени в процесното
наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда, на В.Ш. е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500,00 лв.
За да постанови обжалвания в настоящото производство
резултат, районният съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение
е несъмнено установено въз основа на събраните по делото доказателства. В мотивите
на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното
решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно
е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин
не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение.
Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради
което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на поддържаният касационен довод, трябва
да се отбележи следното:
Според легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1
от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, „Земеделски производители“
са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция. Ясно е, че вписването в регистъра по чл.
7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв нов правен субект. С
вписването, физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива правото
да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на
задълженията, които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски
производители.
При това положение, правилно в наказателното постановление,
физическото лице В.С.Ш. е определено с качеството си земеделски производител, както
и с качеството си „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност
е съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата
административнонаказателна отговорност.
В този смисъл, неоснователно е възражението в касационната
жалба, че описанието в наказателното постановление на санкционираното лице само
като „земеделски производител“, а не като „регистриран земеделски производител“,
представлява съществено нарушение на административно производствените правила.
В решението на районния съд е застъпено и становище
по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
в случая е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, според която не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и
ал. 3. Правилно съдът е приел, че с оглед на тази законодателна промяна следва
да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на
маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбите
на чл. 28 от ЗАНН за същите.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180/09.03.2020 г., постановено
по н.а.х. дело № 1899/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/