Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
София, 29.01.19
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - ти въззивен състав, в открито заседание на
деветнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Марина
Тодорова и в присъствието на прокурор Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното
от съдия Стоицев ВНОХД № 6055/2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО,
107 с-в от 28.02.17 г. по НОХД №3835/16 г. подсъдимият А.Р.Б. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е
наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три години.
Със същата присъда, подсъдимият е осъден
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата направените
по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. П.В., защитник на подс. А.Р.Б..
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е
неправилна, постановена при превратно тълкуване на доказателствените материали
и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са аргументи, че
съдът неправилно е приел, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по
несъмнен начин и в тази връзка е направен подробен анализ на събраните
доказателства, в частност показанията на пострадалия К., на свидетелите С. и И.,
обясненията на подсъдимия и заключението на СМЕ, като се твърди, че в своята
съвкупност доказателствата не дават основание за категоричен извод за вината на
подсъдимия. Посочено е, при условията на алтернативност, че дори да се приеме,
че е налице обективна съставомерност на деянието, няма доказателства за умисъл
в действията на дееца и са налице основания за преквалифициране на деянието
като непредпазливо нанесена средна телесна повреда по чл.133 от НК. Също така, в
жалбата е направено доказателствено искане: да се изиска от органите на
МВР и линия 112 информация за сигнали и оплаквания от страна на подсъдимия
срещу живеещите в ап.********, ж.к. „Дианабад“, гр. София - П.К. и А.С..
В закрито съдебно заседание на 31.05.18
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че така направеното
искане е неотносимо към предмета на делото, поради което го е оставил без
уважение. Също така е преценил, че не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
и вещи лица.
В открито съдебно заседание, пред
въззивния съд, проведено на 19.09.2018 година, защитникът на подсъдимия –
адвокат В. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като
счита че престъплението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради
което моли присъдата да бъде отменена, а подзащитният му да бъде признат за
невиновен. При условията на евентуалност, дори и да се споделят изводите на
първоинстанционния съд за обективна съставомерност на деянието, да бъде прието,
че извършеното престъпление не е умишлено, а непредпазливо и респективно да
бъде преквалифицирано деянието като престъпление по чл. 133 от НК, като бъде
приложен институтът на чл. 78 А от НК. Адвокат В. моли също, в случай на
констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушили правата
на подзащитния му, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивния
съд, делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Представителят на държавното обвинение моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Счита че
по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде направен
извод за извършено престъпление и неговото авторство. Намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, както и
че наложеното наказание е справедливо, поради което предлага съдебния акт на
СРС да бъде потвърден.
Адвокат С. – повереник на частния
обвинител П.К. моли присъдата да бъде потвърдена. Счита че по делото са събрани
всички доказателства относно авторството на деянието, относно нанесената средна
телесна повреда, както и причинно - следствената връзка между действията на
подсъдимия и уврежданията на пострадалия.
Подсъдимият в своя защита заявява, че
поддържа казаното от адвокат В..
В последната си дума, подсъдимият моли
да бъде признат за невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.Р.Б. е роден на *** г. в
гр. Девин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, неосъждан, постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и ул. „Проф. Ж.********ЕГН:
**********.
Към 14.03.2015 г. подсъдимият А.Б. и
свидетелкатаХ.И. живеели под наем в гр. София, ж.к. „********над тях на
четвъртия етаж в ап. 79 живеели свидетелката А.С. и свидетелят П.К.. На
14.03.2015г. вечерта свидетелката А.С. и свидетелят П.К. вечеряли, като с
вечерята консумирали и алкохол. Телевизорът в апартамента на свидетелите бил
включен, като звукът му бил по-силен, тъй като свидетелят К. недочувал.
Подсъдимият Б., недоволен от шума, идващ от горния етаж, позвънил на тел. 112 с
искане за изпращане на полиция на адреса на свидетелите К. и С. по оплакване за
нарушаване на нощната тишина. Подсъдимият слязъл и запънал вратата на входа, за
да могат полицаите да влязат и да посетят подадения им адрес в ж.к. „********.
Вследствие на позвъняването на подс. Б. от 01 РУ-СДВР били изпратени да посетят
адреса свидетелите П.П., П.Н.и Е.К.. При пристигане на адреса полицаите
установили, че се чува шум от телевизор. След позвъняване на вратата същата
била отворена от св. С.. Тя поканила полицаите в апартамента, за да установят,
че няма музика, а единствено работи телевизор. Полицаите влезли в коридора на
апартамента и видели, че в насрещната стая има включен телевизор, а на стола до
масата седи свидетелят К.. Полицаите преценили, че двамата свидетели са
употребили алкохол. Предупредили свидетелите К. и С., че срещу тях е подаден
сигнал за нарушаване на нощната тишина, помолили ги да намалят телевизора,
записали данните им и си тръгнали.
Около 23.50 часа на вратата на
апартамента на свидетелите С. и К. отново се позвънило. Свидетелката С.
понечила да отвори, но свидетелят К. заявил, че ще отвори той. Свидетелката С.
останала на вратата на хола. Свидетелят П.К. отключил и отворил вътрешната
дървена входна врата на апартамента, отключил и външната метална врата, когато
внезапно външната метална входна врата на апартамента се отворила навън.
Свидетелят П.К. видял пред себе си подсъдимият А.Б., който без да каже нищо,
хванал с две ръце за врата свидетеля К., рязко го издърпал и през лявата си
страна го преметнал на стълбищната площадка. Свидетелят П.К. паднал на
стълбищната площадка по гръб и усетил остра болка във врата си. В този момент
на вратата на апартамента се появила свидетелката С., която видяла свидетеля К.
на земята, а над него надвесен подсъдимият Б.. Тя попитала Б. какво е направил
на човека. Той не отговорил нищо и тръгнал да слиза по стълбите към долния
етаж. Тогава се появила свидетелкатаХ.И., която без да каже нищо, задърпала Б.
надолу, след което двамата слезли на долния етаж. Свидетелят П.К. се опитал да
се изправи, свидетелката С. му помогнала да се изправи, след което двамата
влезли в апарамента си. Свидетелят К. констатирал, че не може да си движи
врата, поради което свидетелката С. се обадила на тел. 112. По сигнал на ОДЧ за
скандал между съседи на адреса на свидетелите С. и К. отново били изпратени
свидетелите Н., П. и К.. Пристигайки на място, полицейските служители
установили свидетелката С., която им обяснила, че техен съсед им е направил
забележка и е бутнал мъжа й, в резултат на което той е паднал на земята и има
болки в областта на врата. Полицейските служители заварили К. седнал на стол до
масата, както го заварили и при първото си посещение. Обяснил, че няма нужда от
съдействие от полицията, че следващия ден е на работа и ще се оправи, като нито
К.,нито С. посочили кой е съседът, който го е нападнал. На въпроса дали се
нуждаят от спешна помощ свидетелката С. обяснила, че вече е повикала линейка.
След това полицаите си тръгнали. Междувременно в резултат на многократните
позвънявания на тел. 112 от страна на свидетелката С. и обяснения за случилото
се, включително и след разговор със самия пострадал П.К., на адреса пристигнал
екип на Бърза помощ и свидетелят П.К. бил отведен в УМБАЛ „Св. Анна”. В
болницата свидетелят К. бил диагностициран, като била установена фрактура -
луксация на шийни прешлени на ниво С1-С2. На 16.03.2015г. и на 19.03.2015г.
свидетелят П.К. бил опериран, като при операцията на 19.03.2015г. била
поставена титаниева стабилизация от типа окципито-спонодеза от окципиталната
кост до дъгите на СЗ шиен прешлен, като прешлените са репозиционирани до
достигане на правилно разположение. На 17.04.2015г. е издадено
съдебномедицинско удостоверение с освидетелстван П.К., видно от което на
17.04.2015г. по цялата обиколка на шията е поставена шийна яка. След снемането
й е установено, че по задната повърхност на шията и срединно, в окосмената част
на тилната област на главата има линеен ръбец, разположен успоредно на дългата
ос на тялото, с белезникав цвят, с дължина 17 см, с напречно разположени на
него линейни ръбци със същата характеристика и дължини от 1.5 до 2 см /белег от
оперативна интервенция/. Посочено е, че е представена епикриза № 197 от УМБАЛ
„Св. Анна”, Клиника по неврохирургия, издадена на името на П.К., като е
цитирана епикризата.
Видно от изготвената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни на свидетеля П.К. била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване - луксация /разместване/ на шийни прешлени на
ниво С1-С2 /първи-втори шийни прешлени/ със стесняване на гръбначномозъчния
канал; счупвания на спинозните израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни
прешлени, състояние след метална остеосинтеза, белег от оперативна интервенция
в тилната област на главата и задната повърхност на шията срединно.
Съвкупността от травмите покрива медикобиологичния признак трайно затруднение
на движението на врата. Типът и локализацията на диагностицираните увреждания
позволяват на вещото лице да приеме техния травматичен произход, съответстват
по време и начин на предварителните сведения, а именно при удари с или върху
твърди тъпи предмети, каквато е и теренната травма.
Видно от назначената съдебнопсихиатрична
експертиза свидетелката А.С. не страда от психично заболяване, няма данни за
злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества,
алкохолната употреба при нея е в рамките на битовата, като според заключението
на вещото лице към момента на деянието свидетелката е била в състояние на
обикновено алкохолно опиване - лека или лека към средна степен, няма данни за
патологично опиване, може правилно да възприема
фактите, имащи значение по делото и да дава, ако желае, достоверни
показания за тях.
Видно от назначената съдебнопсихиатрична
експертиза свидетелят П.К. не страда от психично заболяване, няма данни за
злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества,
алкохолната употреба при нея е в рамките на битовата, като според заключението
на вещото лице към момента на деянието свидетелят е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване - лека или лека към средна степен, няма данни за
патологично опиване, може правилно да възприема фактите, имащи значение по
делото и да дава, ако желае, достоверни показания за тях.
Горната фактическа обстановка съдът
приема въз основа на следните събрани по
делото доказателствени материали: обясненията на
подсъдимия А.Б., показанията на св. П.К. в хода на съдебното следствие,
включително тези от досъдебното производство, приобщени в цялост на основание
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л.28 и л. 36 от д.пр./, показанията
на св. А.С. в хода на съдебното следствие, включително тези от досъдебното
производство, приобщени частично на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 30 и л. 35 от д.пр./, показанията на св.Х.И. в хода на съдебното
следствие, показанията на св. П.Н.от досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 вр, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 33 от д.пр./,
показанията на св. П.П. от досъдебното производство, приобщени на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 32 от д.пр./, показанията на св. Е.К.
от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 НПК /л. 34 от д.пр./, заключение на съдебномедицинска експертиза
/л. 38-44 от д.пр./, заключение на съдебнотехническа експертиза /л. 69-74 от
д.пр./, заключение на съдебнопсихиатрична експертиза с освидетелствано лице А.С.
/л. 46-54 от д.пр./, заключение на съдебнопсихиатрична експертиза с
освидетелствано лице П.К. /л. 57-65 от д.пр./, фактура от 01.04.15 г. и фискален
бон /л. 79 от д.пр./, вещественото доказателствено средство - диск с
рентгенография на шийни прешлени на П.К. /л. 89 от д.пр./, история на
заболяването на П.К. /л. 90-99 от д.пр./, фиш за спешна медицинска помощ от
15.03.2015 г. /л. 100 от д.пр./, рентгеново изследване от 15.03.15 г. /л. 101 и
л. 112 от д.пр./, оперативен протокол от 16.03.15 г. /л. 102 от д.пр./,
рентгеново изследване от 23.03.15 г. /л. 104 от д.пр./, оперативен протокол от
19.03.15 г. /л. 103 от д.пр./, резултати от лабораторни изследвания /л.
105-110, л. 131-135 от д.пр./, рентгеново изследване от 19.03.15 г. /л. 111 от
д.пр./, компютърна томография от 15.03.15 г. /л. 113 от д.пр./, епикриза № 197
/л. 114 от д.пр./, фактура /л. 115 от д.пр./, декларации /л. 116, л. 120, л.
121, л. 122, л. 127, л. 128 от д.пр./, лист за преглед на пациент в спешно
отделение /л. 117 от д.пр./, рехабилитационен лист /л. 118 от д.пр./,
анестезиологичен лист /л. 123 от д.пр./, фиш за имунохематологично изследване/л.
124, л. 125, л.126 от д.пр./, запис за достъп, температурен лист, кардиограма
/л. 129-130, л. 141, л. 142 от д.пр./, предоперативна епикриза /л. 136 от
д.пр./, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка /л.
137-140 от д.пр./, съдебномедицинско удостоверение № 256/2015г. /л. 143 от
д.пр./, медицинско направление /л. 146 от д.пр./, справки за съдимост на подсъдимия.
Софийски градски съд намира, че събраните от първоинстанционния
съд гласни и писмени
доказателства са
достатъчни и взаимосвързани,
за
да бъдат направени правни
изводи, които
настоящият съд смята за
правилни,
задълбочени и детайлно анализирани, поради което не смята да преповтаря, а само да
допълни.
Въззивният съд служебно констатира, че в
хода на първоинстанционното производство съдът незаконосъобразно е прочел по
реда на чл.281 от НПК и съответно приобщил към
доказателствената маса показанията на св. П.К., дадени пред полицейски
служител – оперативен работник на 17.03.15 г. /л.26 от д.пр./ и показанията на
св. А.С., дадени пред полицейски служител – разузнавач на 17.03.15 г. /л.25 от
д.пр./. Посочените показания нямат характер на годни доказателствени средства
по смисъла на НПК, тъй като разпитите са проведени от некомпетентни органи –
полицейски служители, които нямат качество „разследващ орган“ /в частност
разследващ полицай/ и същевременно не са били налице условията по чл.194, ал.4
от НПК, при които полицейските органи могат по изключение да извършват действия
по разследването – в случаите по чл.212, ал.2 от НПК /нетърпящи отлагане
действия, чието незабавно извършване е единствена възможност за събиране и
запазване на доказателства, но горепосочените разпити от 17.03.15 г. не
отговарят на това изискване, тъй като, така или иначе, са извършени три дни
след инкриминираното деяние/ или в случаите, когато на полицейския орган са
възложени действия по разследването от прокурор, следовател или разследващ
полицай /но в настоящия случай такова възлагане липсва/. Ето защо въззивният
съд изключва от доказателствените материали и не обсъжда показанията на св. П.К.
и на св. А.С., дадени на досъдебното производство на 17.03.15 г. и прочетени в
хода на съдебното следствие по реда на чл.281 от НПК. Що се отнася до
останалите показания на св. П.К. и на св. А.С. от досъдебното производство,
които са били прочетени по реда на чл.281 от НПК – показанията им от 02.07.15
г., 16.07.15 г. и от 28.07.15 г., тези показания са дадени пред компетентен
орган – разследващ полицай, прочитането им по реда на чл.281 от НПК е било
законосъобразно и въззивният съд ги взема предвид при изграждането на
фактическите си изводи.
Безспорно по делото е установено, че на
14.03.2015 год., около 23:50 часа в гр. София, ж.к. „*********, на етажната
площадка пред апартамент № **, пострадалият по делото св. П.К. е получил счупване
- луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво С1-С2/първи-втори шийни
прешлени/, със стесняване на гръбначно-мозъчния канал и счупвания на спинозните
израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни прешлени. Спорният момент по
делото е механизмът на причиняване на телесното увреждане, както и авторството
на деянието.
Софийски градски съд, в пределите на
въззивната проверка подходи внимателно, като провери изцяло всички събрани
доказателства по делото, за да установи именно механизма на причиняване на
телесната повреда, причинена на частния обвинител, предмет на настоящето
производство. В тази връзка, въззивният съд, подобно на СРС намира показанията
на пострадалия П.К. за напълно логични, последователни, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. От
неговите показания става ясно, че на инкриминираните дата и място, след
проверката на полицаите по повод нарушаване на нощната тишина и обществения
ред, се позвънило на входната врата на
апартамента, в който живеел К., като мислейки,че са отново полицейските
служители, отишъл да отвори входната
врата, при което видял подсъдимият, който без да каже нищо го хванал за врата,
рязко го издърпал през лявата си страна и го преметнал на стълбищната
площадка пред вратата на асансьора, след
което К. паднал по гръб, св. А.С. успяла да го пренесе в апартамента. След като получил горепосочените телесни
увреждания, св. К. изпитал болка, която
постепенно се усилвала, което провокирало да повикат екип на спешна помощ. Тези показания на
пострадалия К. намират опора и се подкрепят и от показанията на св. А.С., която
по това време се е намирала в апартамента, в близост до входната врата. Същата
заявява, че не е видяла момента, в който подсъдимият Б. е хванал за врата св.К.,
но е видяла подсъдимият надвесен над пострадалия и с точност възпроизвежда
местонахождението на тялото на св. К., както и последвалите от тяхна страна
действия. Същата е успяла добре да види как подсъдимият е бил върху св. К.,
като дори го е попитала „ Какво му направихте?“. Подробно и с категоричност
разказва за състоянието, в което се е намирал св. К..
Въззивният съд, след като изключи от
доказателствата по посочените по-горе съображения показанията на свидетелите П.К.
и А.С. от 17.03.15 г., които са били прочетени по реда на чл.281 от НПК,
намира, че твърдените във въззивната жалба противоречия в показанията на тези
свидетели, не се констатират и съответно, няма причина на това основание те да
се считат за недостоверни. Напротив, налице е синхрон и непротиворечивост между
показанията на свидетелите П.К. и А.С., дадени в хода на съдебното следствие, и
показанията на същите, дадени на досъдебното производство на 02.07.15 г., на
16.07.15 г. и на 28.07.15 г., които са били прочетени по реда на чл.281 от НПК.
Районният съд с особено внимание е
анализирал всички детайли по делото,
вземайки предвид и факта, че пострадалия К. и св. С. се намират във фактическо
съжителство и от това би могло да се предположи, че последната има полза и се
стреми да осъществи една благоприятна позиция спрямо К.. Това би могло да се
приеме само в случай, че останалите доказателства по делото опровергават
нейните показания, а в конкретния случай е точно обратното – нейните показания
са допълващи, в синхрон и в унисон с цялата доказателствена маса.
На следващо място,
отново в допълнението към въззивната жалба, подсъдимият, чрез своя защитник
посочва и набляга на това, че на процесната дата, видно от данните по делото
може да бъде направен извод за неадекватно, дезориентирано и тежко повлияно от
алкохолно опиване състояние на св. С., поради което нейните показания не следва
да бъдат кредитирани. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с това
твърдение. Вярно е, че от изготвената и приета по делото съдебно- техническа
експертиза е видно, че св. С. е разговаряла многократно със служители от център
112, като едва е успяла да убеди домашния й адрес да бъде посетен от лекарски
екип. Също така от тези разговори е видно, че тя по – скоро е била крайно
притеснена, объркана и шокирана, което е съвсем естествено и логично предвид
развилата се негативна ситуация. Житейски правдоподобно е пресъздаването на
инцидента да бъде не толкова ясно, отчетливо и с такъв емоционален заряд, като
всеки човек по различен начин приема дадена ситуация. Това обаче съвсем не
означава, че св. С. е била в тежка степен на алкохолно опиване. Самата тя
твърди, че вечерта, когато се е случил инцидента, двамата с К. са употребили
известно количество алкохол /около 70 гр./, от това обаче не следва, че същите
са били в тежка степен на алкохолно опиване, което да не им позволява да
възпроизвеждат вярно и правилно факти, още повече, че по делото има назначени и
изготвени съдебно – психиатрични експертизи на св. К. и св. С., от които е
видно, че и при двамата не се наблюдават срещащите се при обикновено опиване
нарушения във възприемането и възпроизвеждането на факти от действителността и могат правилно да възприемат фактите, имащи
значение по делото. Посочените експертизи са отговорили обосновано и
компетентно на поставените въпроси и са дали ясен отговор по отношение на това дали
посочените лица имат надеждна свидетелска годност, поради което съдът изцяло ги
кредитира. Именно тези заключения/ както и заключението от СМЕ/ дават отговор и
на въпросите отправени отново в допълнението към въззивната жалба относно това
дали алкохолното опиване на св. К. и св. С. е било в състояние да повлияе
поведението на К. до степен, в която да падне от собствен ръст, както и
способността на С. да възприема правилно, адекватно и непротиворечиво
обстоятелствата от фактическата обстановка в процесната вечер. В допълнение и
за прецизност, въззивният съд отбелязва,
че наистина свидетелите – полицейски служители, пристигнали на мястото след
подаден сигнал от страна на подсъдимия са установили употребата на алкохол от
страна на св. К. и св. С., което обстоятелство обаче съвсем не означава, че алкохолното
опиване на пострадалия К. е причина за инцидента.
А освен това, както посочва и районният съд, предмет на делото не е дали пострадалият
и св. С. злоупотребяват с алкохол.
По отношение на недоумението и неразбирането
от страна на подсъдимия и неговата защита за пасивността от страна на К. при
повторното посещение на полицаите, то следва да се отбележи, че последният,
разпитан в хода на ДП заявява, че първоначално болката не е била силна, а
постепенно започвала да се усилва, което наложило обаждане на тел. 112.
Полицейските служители – П., Н. и К., при повторното си посещение, заявяват, че
на въпроса дали има нужда от помощ, св. К. е отговорил, че на следващия ден е
на работа и поради това няма нужда от преглед. От всичко това може да бъде
направен извод, че самият К. към онзи момент не е осъзнавал и достатъчно усещал
травматичните наранявания, което обаче съвсем не означава, че те са липсвали
или пък, че е останал пасивен на един по- късен момент.
Софийски градски съд се солидаризира с
мнението на СРС, като също счита, че версията на защитата и подсъдимия за
падане на пострадалия от собствен ръст и самонараняване е една защитна версия и
опит за оправдаване на подсъдимия, което не намира опора и се опровергава от
останалия събран по делото доказателствен материал, като намира обясненията на
подсъдимия за достоверни частично, досежно частта, в която заявява, че на
процесните дата и място е бил в наетия от него апартамент заедно с приятелката
си св.Х.И., имало силен шум, идващ от
жилището на пострадалия и св. С., след което е извикал полицейски патрул, за да
вземат отношение.
СвидетелятХ.И. посочва в показанията
си, че е била заедно с подсъдимия в момента, в който св. П.К. е получил
нараняванията, като и тя твърди, че се е самонаранил, като е паднал надясно,
като не успяла добре да види дали се е спънал или залитнал и по този начин е
паднал. Съдът не кредитира показанията на св. И. в тази част, като счита същите
за заинтересовани, предвид връзката й с подсъдимото лице, а освен това тези
показания се опровергават от останалия събран доказателствен материал по
делото.
Анализирайки поотделно и в съвкупност доказателствената
маса, въззивният съд стига до извода, че автор на извършеното деяние е именно
подсъдимия А.Р.Б., който от обективна страна на 14.03.2015 г. около 23.50 часа
в гр. София, ж.к. „*********, на етажната площадка пред апартамент № 79 е
хванал с две ръце за врата П.К., рязко го дръпнал към себе си и го хвърлил на
етажната площадка, в резултат на което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване - луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво
С1-С2 /първи-втори шийни прешлени/ със стесняване на гръбначномозъчния канал и
счупвания на спинозните израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни
прешлени, които травматични увреждания са реализирали медикобиологичния признак
трайно затруднение на движението на врата- средна телесна повреда по смисъл на
чл. 129, ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият
А.Б. е действал с евентуален /косвен/ умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, че хваща с две ръце за врата свидетеля К.,
че го хвърля на етажната площадка, като характерът на действието му и силата,
която упражнява, могат да причинят престъпния резултат - пострадалият да падне
на етажната площадка по гръб, да нарани врата си и да настъпят установените
впоследствие травматични увреждания, като във волево отношение подсъдимият се е
отнасял с безразличие към последиците от действията си, но е допускал, че
действията му могат да предизвикат този резултат. Като допускането означава безразличие, съгласие, непротивене,
примиряване с настъпващите от деянието общественоопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал какво върши, но въпреки това у него не се е намерил контрамотив, който
да го възспре в извършването на деянието. Ето защо въззивният съд отново не
може да се съгласи с доводите, наведени в допълнението към въззивната жалба и
да приложи разпоредбата на чл. 133 от НК , като счете, че се касае за престъпление,
извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост. Подсъдимият е извикал
полицейски патрул, като още по телефона е заявил „вземете мерки щото почва да
ме дразни вече“. Раздразнен от шума, Б. е предприел съзнателно действия, които са довели до тези травматични
увреждания. Силата, интензитетът и мястото, за което е хванал пострадалия сочат
на това, че деянието е извършено именно при форма на вина евентуален умисъл, като
само своевременната медицинска намеса е предотвратила настъпването на по-тежки
последствия.
По отношение на вида и размера на
наказанието, въззивният съд счита същото за правилно и адекватно отмерено, с
оглед личността на дееца и извършеното от него деяние. Налагането на наказание
от една година „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал .1
от НК за срок от три години, се явява справедливо и чрез него ще бъдат
постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото, правилно са възложени и разноските по делото върху
подсъдимия А.Б. в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 107 с-в
от 28.02.17 г. по НОХД №3835/16 г.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.