РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110113344 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С. К. С. срещу С. К. И. петиторен иск с правна
квалификация по чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е
титуляр на абсолютното вещно право на собственост на ½ /една втора/ ид. ч. от Етаж
първи, съставляващ Жилище - Апартамент № *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор * със застроена площ от 62.27 кв. м., с адрес: *, състоящ се от входно
стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежащата изба № * с площ от 84.20 кв. м., ведно с ид. ч. от
целия сутеренен етаж, състоящ се от 5 избени помещения, ведно с припадащите се 26.3568%
ид. ч. от общите части на сградата, както и на ½ /една втора/ ид. ч. от дворното място
цялото с площ от 203 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *, идентичен с парцел с
планоснимачен № * в квартал * по регулационния план на * подрайон на гр. В. с номер по
предходен план *, квартал *, парцел * при съседи по КК – *, *, *, * и * и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху гореописаните ид. ч. от недвижимите
имоти.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните са съсобственици на
гореописаните недвижими имоти при равни квоти от по ½ ид. ч., като съсобствеността е
учредена въз основа на следните придобивни основания:
През 1973 г. преките наследодатели на страните, а именно техните родители К. Р. и Е.
Р. са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти.
През 1997 г. е починал бащата на страните К. Р., в резултат на което страните са
наследили по 1/6 ид. ч.
На 30.07.1998 г. майката на страните, а именно Е. С. Р. е дарила по 2/6 ид. ч. от
1
процесните недвижими имоти на ищеца и ответника.
През 2001 г. е починала и майката на страните.
Така на основание наследяване и дарение страните са придобили по ½ ид. ч. от
недвижимите имоти – предмет на настоящото производство.
Поддържа се, че отношенията между ищеца и ответника са крайно влошени от повече
от 7 години, за което свидетелстват множеството дела, които са водени между същите.
Твърди се, че съсобствените имоти се ползват от ответника, който с поведението си пречи на
ищеца да упражни правомощията си да владее и ползва притежаваните от него ид. ч. от
недвижимите вещи. Сочи се, че е сменен ключът за входната врата, като имотите били
отдавани под наем на трети лица. На 17.03.2021 г. ищецът изпратил покана чрез телепоща
за уреждане на отношенията с ответника касателно процесния имот, като към датата на
сезиране на съда те не били уредени.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск и да удовлетвори
непаричното вземане на ищеца.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че по наследяване и въз основа на
дарение са съсобственици при равни квоти от по ½ ид. ч. за всеки един на процесните
недвижими имоти. Не оспорва твърдението на ищеца, че отношенията им са крайно
влошени по повод общите им недвижими имоти. Но твърди, че не ограничава ищеца да
владее и ползва съсобствените имоти, като му е осигурен достъп до тях, което обуславя
неоснователността на предявения ревандикационен иск в осъдителната му част. Сочи, че на
23.04.2021 г. страните в присъствието на свидетели – техните адвокати, са осъществили в
имота среща, на която ответникът е предал ключ на ищеца от съсобствения апартамент,
както и ключ за входната врата на съсобственото дворното място, за които обстоятелства е
бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни без възражения.
Излага се, че на срещата е постигната и устна договорка да се преустанови съсобствеността
между страните, като ответникът закупи притежаваните от ищеца ид. ч. от недвижимите
имоти след изготвяне на частни експертизи от независими вещи лица досежно средната
пазарна цена на имотите, което така и не се случило към днешна дата. Твърди се, че
впоследствие ищецът предложил той да закупи притежаваните от ответника ид. ч. след
прихващане на насрещните им задължения до размера на по-малкото, но предложената от
него цена била под пазарната. Излага се, че целта на ищеца не била да уреди имотните си
отношения с ответника, а да води безконечни и скъпоструващи съдебни битки. Сочи се, че
ответникът владее и ползва съсобствената вещ, съответно на своя дял, като с поведението си
не накърнява владението на ид. ч. на ищеца.
По същество се моли съдът да отхвърли иска.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. К. Д., чрез който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адв. Д. П. и адв. З. С. чрез които поддържа отговора си и моли иска да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
2
По делото е безспорно, че по наследяване и въз основа на дарение страните са
съсобственици при равни квоти от по ½ ид. ч. за всеки един на процесните недвижими
имоти, които факти се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени
документи – билет № * за строеж в гр. В. от 1962 г. /л. 14/; съдебно-спогодителен протокол
от 27.02.1976 г., съставен по гр. д. № 2998 по описа за 1973 г. /л. 15/; нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит въз основа на съдебно решение, № *, том *, дело
№ * г. /л. 11/; удостоверение за наследници на К. Р. изх. № 1580/27.08.2020 г. /л. 9/; договор
за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * г.; удостоверение за наследници на Е. Р.
с изх. № 9860/14.05.2002 г.
Не се спори, че отношенията межди ищеца и ответницата са крайно влошени по
повод ползването на общите им недвижими имоти, за което обстоятелство свидетелстват и
ангажираните по делото решения, постановени по в. гр. д. № 306 по описа за 2020 г. на
Апелативен съд – гр. Варна и в. гр. д. № 52 по описа за 2022 г. на ОС-Варна.
Видно е от ангажираната покана /л. 69/, получена от ответницата на 10.04.2021 г.,
последната е била поканена от ищеца да прекратят съсобствеността, учредена върху
процесните недвижими вещи, чрез доброволна делба, евентуално чрез съдебна, включително
да му заплати и съответното обезщетение за лишаване от ползуването на притежаваната от
него квота в съсобствеността за периода от 18.12.2018 г. до 18.03.2021 г.
В отговор на горепосочената покана ответницата е поканила ищеца да се яви в 7-
дневен срок от получаване на поканата с изх. № 24/19.04.2021 г. /л. 71/ в кантората на
нотариус Даниела Върлева в 10.00 часа, за да му предаде копие от ключа за процесния
апартамент, с отбелязване, че и без друго ищецът има ключ за него.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 23.04.2021 г. /л. 68/,
подписан от ищеца и ответницата, неоспорен от първия в срока по чл. 193 от ГПК, от който
по несъмнен начин се констатира, че в присъствието на свидетелите адв. П. У. и адв. А. А.,
на същата дата в *, ответницата е предала на ищеца ключ за входната врата на процесния
недвижим имот, включително и ключ за входната врата на двора, в който е ситуирана
сградата, в която се намира самостоятелния съсобствен обект. Констатира се още, че при
предаването на ключовете е извършена проверка чрез изпробване на ключовете в
съответните ключалки на вратите, като ищецът С. С. лично се уверил в автентичността на
предадените му два ключа.
По делото са представени и други покани, изпращани по телепоща през месец
ноември; месец декември 2021 г. и м.01.2022 г. /л. 61 и следв./, от които се констатира
водената между страните кореспонденция по повод достъпа до процесния недвижим имот и
водените преговори за прекратяване на съсобствеността върху апартамента.
По делото е приобщена пр. пр. № 12264 по описа за 2021 г. на РП-В. и преписка с вх.
№ 436 000 – 11999/2021 г. по описа на 02 РУП-гр. В., образувани по жалба на ищеца, в която
се поддържа, че ответницата не му осигурява достъп до съсобствения апартамент, с
твърдение, че след 23.04.2021 г. е сменен заключващия патрон на бравата на двете врати.
Преписката е приключила с влязло в законна сила постановление от 22.12.2021 г. за отказ да
се образува досъдебно производство срещу ответницата за престъпление от общ характер, а
именно самоуправство по смисъла на чл. 323 от НК, като разследващите органи са приели,
че достъпът на ищеца до имотите не е ограничен.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от
ответницата свидетели. В показанията си свид. А. А. сочи, че е бил адвокат на С. И..
Познавал ищеца от делата, които същите водили през годините. През пролетта на 2021 г.
ищецът, ответницата, свидетелят и адв. В. се срещнали в двора на кооперацията, където
съставили представения по делото протокол. Ответницата предала на ищеца два броя
ключове – един за входната врата на поземления имот и един за входната врата на
3
апартамента. Срещата била инициирана след производството по делото за присъждане на
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсосбвтения имот. Целта била с
предаване на ключовете за апартамента да се възпрепятства възможността за завеждане на
последващи дела от подобен характер. Ищецът е изпробвал и двата ключа в присъствието на
свид. А. и свид. В.. Ключовете били най-обикновени. Катинар на вратите е нямало. В
апартамента имало две стаи с кухня. В първата стая живеела дъщерята на ответницата, като
втората стая, която била по-голямата, била заключена и се ползвала от ищеца. Кухненският
бокс бил изнесен в коридора, а самата кухня била преобразувана в жилищна стая, в която
ответницата живеела. В показанията си свид. С. И. сочи, че живее на семейни начала с
ответницата в процесния апартамент от 2012 г. Имал ключ за апартамента, който от 2012 г.
не е бил сменян. Ищецът също имал ключ за апартамента, но той никога не го е виждал в
имота. Стаите в апартамента били три, като едната била преди това кухня, но към
настоящия момент приспособена за жилищни нужди. По-голямата стая – средната – се
ползвала от ищеца. В нея той държал своите вещи, които след срещата през м.04.2021 г.
били изнесени от стаята. Първата стая се ползвала от дъщерята на ответницата, а третата
/бившата кухня/ от свидетеля и ответницата. Избените помещения били три, но същите не се
ползвали от ответницата. Преди тя да заживее там били отдавани под наем заедно с другите
имоти.
По реда на чл. 176 от ГПК ответницата е дала обяснения за обстоятелствата по
делото, от които се констатира, че същата не е сменяла патрона на бравата на входната
врата; била е призована пред органите на МВР за даване на сведения защо не допуска
съсобственика си в имота; предоставила е на ищеца достъп до съсобствения имот, но той не
желае да дойде.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се
изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на
гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по
действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за
правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на
спора.
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2020 г., постановено на 05.01.2022 г. от ОСГК на ВКС, при иск
по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
От горното следва, че за да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, в тежест
на ищеца е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факти, на които се основават спорните
права: че с ответницата са титуляри на абсолютното вещно право на собственост на по ½
/една втора/ ид. ч. за всеки един от процесните недивжими имоти и че ответницата без
правно основание е установила фактическа власт върху съсобствените имоти, надхвърляща
правата й и с това е нарушила владението на ищеца.
Ответницата следва да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи
по несъмнен начин, че упражнява фактическа власт върху съсобствените имоти, съответна
на квотата й в съсобствеността, а в случай, че я надвхърля – правното основание, от което
произтичат правата й над ½ ид. ч.
4
Не е спорно по делото, че по наследяване и въз основа на дарение страните по делото
са съсобственици при равни квоти и притежават по ½ ид. ч. за всеки един от процесните
недвижими имоти, находящи се в *.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав, е за това дали ответницата със своите действия фактически възпрепятства ищеца да
ползва вещта съобразно квотата му в съсобствеността.
Следва на първо място да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че
съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата
обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава,
че съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да
ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална
част. Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗС,
съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си
служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея.
Когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и съобразно с това
ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите
съсобственици, е налице съвладение.
Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита на
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно
право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Това средство за защита принадлежи и на
съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг
съсобственик. Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му
на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик,
той може да брани същия обект – съответната идеална част, върху която съществува и
правото му на собственост.
Дали обаче искането за предаване владението на претендираната идеална част ще
бъде уважено от съда, зависи от това дали по делото ще бъдат установени предпоставките
по чл. 108 от ЗС, съобразно наведените от ищеца-съсобственик твърдения и направените
правни възражения от ответника. При всички случаи на предявен ревандикационен иск от
съсобственик срещу друг съсобственик съдът следва да прецени, въз основа на изложеното
от ищеца, дали спорът между страните действително е за отнето владение или е относно
ползването на съсобствения имот /второто правомощие на собственика/.
Отчитайки конкретиката на казуса, от ангажираните гласни доказателства чрез
разпита на свид. А. и свид. И., на които съдът дава вяра, тъй като са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка с останалия
доказателствен материал, най-вече с ангажирания приемо-предавателен протокол от
23.04.2021 г., включително и преки, доколкото правнорелевантните факти са възприети
непосредствено от тях, се установява по несъмнен начин по делото, че ищецът разполага с
ключ както за входната врата на поземления имот, в който е ситуирана сградата, в която се
намира апартаментът, така и за входната врата на самия апартамент. Т.е., достъпът му до
съсобствените имоти не е ограничен или владението му не е отнето, което обуславя
отхвърлянето на иска в осъдителната му част. Твърденията на ищеца, че след подписването
на приемо-предавателния протокол на 23.04.2021 г., при последващото му посещение в
имота през м.08.2021 г. същият е установил, че са сменени патронниците на бравите на
двете входни врати, остават голословни и недоказани. Нещо повече, констатира се от
изисканата прокурорска преписка, че причината за отказ за образуване на досъдебно
производство срещу ответницата по подаден от ищеца срещу нея сигнал за самоуправство
след м.04.2021 г., е именно липсата на достатъчно данни в подкрепа на твърденията на
последния за ограничен достъп до съсобствения имот. Постановлението за отказ не е
5
обжалвано пред по-горестоящия прокурор и е влязло в законна сила.
В конкретния случай е налице спор досежно ползването на вещите, за който
свидетелстват и множеството покани, изпращани по телепощата и водените дела с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 30, ал. 3 от ЗС, които разпоредби нормативно
регламентират облигационните правоотношения между съсобствениците с предмет парични
вземания.
Крайният извод на съда е за основателност на иска по чл. 108 от ЗС единствено в
установителната му част по арг. от т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС и за
неоснователност на иска за удовлетворяване на непаричното вземане на ищеца – предаване
на владението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай искът на ищеца по чл. 108 ЗС следва да се отвхърли в
осъдителната /спорната/ част. Следва да бъде отбелязано, че между страните спор досежно
притежаваната от ищеца квота в съсобствеността няма. Т. е., уважаването на
установителната част само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за
разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Да се приеме противното означава
отговорността за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен
иск, по отношение на който по-късно отпада интересът от воденето му, да се понесе от
страната, в чиято полза би се разрешил спорът. Това би противоречало на цялостната
концепция на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за
разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото.
Съдът, като взе предвид конкретиката на казуса, счита, че разноските следва да
останат в тежест на ищеца, доколкото ответницата не е дала повод за завеждане на
петиторния иск в установителната част, а в осъдителната част твърденията на ищеца остават
недоказани, респективно възраженията на ответницата за липса на отнето владение са
доказани и основателни, поради което в полза на последната следва да се присъди сумата в
размер от 1 500.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка
по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, Районен съд – гр. Варна,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014
г. ОСГК на ВКС, по отношение на С. К. И., ЕГН **********, че С. К. С., ЕГН ********** е
титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху ½ /една втора/ ид. ч. от Етаж
първи, съставляващ Жилище - Апартамент № *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор * със застроена площ от 62.27 кв. м., с адрес: *, състоящ се от входно
стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежащата изба № * с площ от 84.20 кв. м., ведно с ид. ч. от
6
целия сутеренен етаж, състоящ се от 5 избени помещения, ведно с припадащите се 26.3568%
ид. ч. от общите части на сградата, както и на ½ /една втора/ ид. ч. от дворното място
цялото с площ от 203 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *, идентичен с парцел с
планоснимачен № * в квартал * по регулационния план на * подрайон на гр. В. с номер по
предходен план *, квартал *, парцел * при съседи по КК – *, *, *, * и *, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. С., ЕГН ********** против С. К. И., ЕГН
********** ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде
на ищеца владението върху ½ /една втора/ ид. ч. от Етаж първи, съставляващ Жилище -
Апартамент № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * със застроена
площ от 62.27 кв. м., с адрес: *, състоящ се от входно стълбище, входен коридор, две стаи,
кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с
прилежащата изба № * с площ от 84.20 кв. м., ведно с ид. ч. от целия сутеренен етаж,
състоящ се от 5 избени помещения, ведно с припадащите се 26.3568% ид. ч. от общите части
на сградата, както и на ½ /една втора/ ид. ч. от дворното място цялото с площ от 203 кв. м.,
съставляващо ПИ с идентификатор *, идентичен с парцел с планоснимачен № * в квартал *
по регулационния план на * подрайон на гр. В. с номер по предходен план *, квартал *,
парцел * при съседи по КК – *, *, *, * и *.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. К. С., ЕГН ********** да заплати
на С. К. И., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 500.00 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7