РЕШЕНИЕ
№ 1132
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330100986 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. ХР. Т., ЕГН **********, ***
против ВЛ. Д. Н. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лв.-
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отправени от
ответника на ***. по друг начин – чрез социалната мрежа „***“, в присъствие на ищеца
унизително за честта и достойнството на ищеца в качеството му на длъжностно лице обидни
изрази, както следва: „***“, „***“ и „***“, разпределено, както следва: за обидния израз
„***“ – 500 лв., за израза „прост ***“ – 1500 лв. и за един „***“ – 500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деликта19.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
С уточнителна молба от 08.03. 2021 г. ищецът е оттеглил исковата си претенция в частта,
с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на клеветнически твърдения, чрез средствата за масово
осведомяване. В тази част производството е прекратено с влязло в сила на 20.03.2021 г.
Ищецът посочва, че работи, като *** *** в сектор „***“ при ***. В това си качество
посочва, че е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т. 1 от НК. На 19.11.2018 г.
посочва, че е бил на работа по утвърден график в екип с колегата му А.Л.К. и със служебен
автомобил марка „***“ с ***. Патрулът е бил установен на *** в района на *** и
изпълнявали служебните си задължения по контрол на ППС и останалите участници в
движението по спазване на правилата за движение. Във връзка с изпълняване на тези
1
служебни задачи спряли за проверка л.а. марка *** с рег. № ***, управляван от ВЛ. Д. Н. на
***, тъй като още при движението му констатирали, че не е изпълнил едно от
задължителните правила на ЗДвП да управлява автомобила с включени светлини. След
спирането се легитимирали на Н., а освен това имали и баджове с номера и имена на
униформата си. Направили проверка на документите му и установили второ нарушение. За
допуснатите нарушения му съставили АУАН. Ответникът се подразнил от това, започнал
пререкание с ищеца и колегата му, като заявил, че искат да си оправят дейността с него,
въпреки че има толкова много нарушения според него. Повишил тон, започнал да снима
служебния автомобил. Ищецът му заявил, ако пуска снимките в социалната мрежа да е с
коректен коментар, иначе с колегата ще си търсят правата по закон. При това негово
предупреждение ищецът заявил с ядосан тон „Ще ви снимам, колкото си искам, а сега Вие
ще видите “След като си получил съставения АУАН, поискал да научи лични данни за
ищеца- имената и от къде е, въпреки, че ищецът се легитимира и данните ги имало на
баджа. След получаване на акта, ответникът напуснал мястото, където бил спрян за
проверка. След около 40 минути на ищеца му звъннал колегата Г.П.Д., който му казал, че в
социалната мрежа „***“ е качена снимка, на която е снимана патрулната кола, с която си
изпълнявали служебните задължения с изписан текст „***и на колелото на ***. Единият е
меко казано ***- *** Т.“. Това било качено от профил с името ***. Започнали да звънят на
ищеца и други колеги, които освен, че го уведомявали за публикацията, отправяли и закачки
по този повод. Звъняли му колегите А.С.С., З.Н.Г., Д.И.Р. и др. Ищецът се почувствал силно
унизен от коментара. В публикацията Н. сочи, че изписал и следните обидни изрази, че е
нещо повече от „***“, че е ***. Освен това в коментара сочил, че „Т.Т. е един ***…доста
нагъл служител и, че е нещо повече от ***, че се представя за ***, че го заплашва и че не
познава законите“. Сочи, че тези твърдения са абсолютно неверни и клеветнически. Твърди
се, че с действията си ищецът е извършил престъпления клевета и обида, като оттегля
претенцията си за клевета впоследствие. Посочва, че е претърпял унижения, срам и
неприятни емоции, свързани със закачки от колеги, познати и приятели. Засегнато е
достойнството му на ***, накърнена е честта му и това е подействало на самочувствието му
и решителността спокойно и стриктно да изпълнява службата си. Особено страдал от това,
че обидните твърдения са обявени чрез средство за масова комуникация и информация и че
тя е достъпна за съгражданите и приятелите му и цялото обкръжение от познати.
Впоследствие, когато отишъл на работа след тази смяна всички колеги и колежки го
разпитвали за тази публикация, пускали закачки и подигравки, макар и доброжелателни, но
ищецът се чувствал засрамен, омерзен, унижен от цялата история. Твърди, че е злепоставено
името му сред широк кръг лица, които го познават във връзка с работата му и личния му
живот. Сочи, че престъпленията са установени с влязла в сила присъда. Посочва, че е
предявил граждански иск в наказателното производство, но същият не е приет за съвместно
разглеждане, поради което твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иска,
предмет на настоящото производство. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва да е налице
2
фактическия състав на деликтната отговорност за престъпленията, за които ответникът е
оправдан, като в тази част исковата молба е оттеглена и производството е прекратено,
поради и което не следва да се излагат подробните съображения, отразени в отговора.
Ответникът оспорва предявения иск по размер, като сочи, че същият по основание е
установен с влязлата в сила присъда. Твърди, че претендираните обезщетения са силно
завишени, като не са съобразени с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага правни
доводи в тази насока. Освен това посочва, че процесната обидна дума „***“ не притежава
унизителен характер и не би могла да предизвика неимуществени вреди. Посочва
етимологията на думата, която в превод означава „пол“. Счита, че сумата от общо 300 лв. за
отправените обидни думи „нещо повече от ***“ и „***“ е достатъчна да овъзмезди
претърпените неудобства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното НДЧХ № 2918/2019 г. на РС - Пловдив, ведно с ВНЧХД №
1224/2020 г. по описа на ПРС, се установява, че по отношение на ответника е било
образувано наказателно производство, което е приключило с влязла в сила Присъда, с която
ответникът е признат за виновен в това, че на ***. по друг начин – чрез социалната мрежа
„***“ е казал в негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството на Т. ХР. Т. в
качеството му на длъжностно лице – *** към сектор „***“ към *** по повод изпълнение на
службата му както следва: „***“, „***“, „един ***“ престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2 и 3,
вр. с чл. 146, ал.1, като на основание чл. 78Ае НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба.
Влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Няма спор и от приложеното наказателно дело се установява, че в наказателното
производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на вреди в причинно-
следствена връзка с деянието.
По отношение на деянието, извършено от ответника са представени и приети писмени
доказателства, касаещи публикацията, които са били предмет и на наказателното
производство и относно противоправността на извършеното наказателният съд се е
произнесъл с влязъл в сила съдебен акт.
От разпита на св. А.С. – колега на ищеца се установява, че същият е бил през ноември
2018 г. патрул. Били два екипа, като си разделяли пътя на *** – единият екип от едната
страна, а другият от другата. Св. С. бил в екип с друг колега на път *** – западнообходния,
а ищецът бил на *** в екип с друг колега- били един срещу друг двата екипа. Тъй като св. С.
е член на групата „***“ му излязъл пост, в който имало снимка на полицейска кола и било
3
записано „***и на колелото на ***, а единият меко казано *** – полицая Т.“. Св. С.
изпратил на ищеца на месенджър публикацията, като последвали коментари под
публикацията, че се е правил на ***, че е селянин от С., който не знае законите и такива
работи, като дори пишело от автора да внимава да не попада в неговия кабинет-
впоследствие разбрали, че ответникът е зъболекар. Св. С. посочва, че след тази публикация
последвали подмятания, „бъзици“, подигравки в негово присъствие, подхвърляния от кога е
***, защо се прави на ***, че не знае законите. Посочва, че на смяна са 10 човека и
подмятанията са от колегите в едно помещение са и не може да каже кой колега какви думи
е използвал. Свидетелят сочи, че преди този случай ищецът е бил отворен човек, приказлив,
лъчезарен, а след това станал затворен, друг човек, помрачен, не се включвал в разговорите.
Тъй като не е конфликтен не отговарял на нападките и подигравките и изчаквал да отмине.
Чувствал се обиден. Станал замислен. Не знае в този период ищецът да е имал други
проблеми, които да са довели до това му състояние, което продължило дълго време. Не знае
да е ползвал специализирана помощ от психолог. Към момента вече е по – добре, но само с
определен кръг хора. Относно цитираната група посочва, че същата има много членове.
По делото безспорно се установява, че ответникът е извършил противоправно деяние,
изразяващо се в отправените обидни изрази с цел да урони честа и достойнството на
ответника, като същото е извършено по повод изпълняваната от тъжителя функция на
длъжностно лице – *** при ***.
С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характерът на увреждането,
начинът на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
продължителността и интензитета на причинените морални страдания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е търпял
емоционални неудобства, унизително отношение във връзка с осъщественото спрямо него
от ответника престъпление, като не следва да се пренебрегва обстоятелството, че достъп до
групата, в която са публикавини обидните думи и изрази има много потребители според
показанията на св. С., което допълнително е допринесло за интензитета на преживяното от
ищеца. Св. С. посочва, че дълго време от колегите се отправяли подигравки и подмятания
основно касаещи употребената дума „***“ и незнанието на законите. Не се установява да е
имало подигравки от страна на колегите на ищеца по отношения на обидата „***“, което
обаче не обуславя извод за липса на причинно – следствена връзка между състоянието на
ответника след деянието, а единствено по – малък интензитет на преживяното.
Отношението на обществото, изразено и чрез подмятанията от колеги, породено от
публикуваните обидни изрази е довело до негативни психични преживявания у ищеца,
затвореност, чувство на унижение и обида. Освен това процесните обидни изрази са
4
отправени по повод изпълняваната от ищеца функция на *** при *** по осигуряване на
безопасността на движението по пътища, което е допринесло допълнително към
емоционалното състояние на ищеца, който се грижи за сигурността на обществото, което
вследствие на публикацията е негативно настроено към него. Предвид така изложеното,
продължителността и интензитета на претърпените душевни терзания и психически
дискомфорт, съдът счита, че справедлив се явява общ размер на претърпените вреди от
1300 лв., разпределена както следва: сумата от 400 лв.- за обидния израз „***“, сумата от 700
лв. за обидния израз „прост *** /служител/“ и сумата от 200 лв. за обидния израз „***“. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че с най – голям интензитет са
били негативните преживявания вследствие на отправените обидни из1рази „***“ и „***“. В
публикациите се съдържат и коментари касаещи определянето му като „*** “ от С., но
липсват доказателства, че така отправената обида е била възприета като такава не само от
ищеца, но и от колегите му и е допринесла за емоционалното състояние на ищеца в същия
интензитет, както останалите отправени обидни думи.
Предявеният иск за главницата над сумата от 1300 лв. до пълния предявен размер от
2500 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна лихва, като акцесорна такава и с оглед
основателност на главния иск, съдът счита за изцяло основателна включително и относно
началната дата, тъй като причинителят на вредата изпада забава без покана, считано от
датата на увреждането.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът претендира разноски в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение. В
полза на ищеца съразмерно на уважената претенция следва да се присъдят разноски в
размер на 312 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е представил
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., от което
съразмерно на отхвърлената претенция следва да се присъди сумата от 264 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 52 лв. – държавна
такса върху уважения иск за присъждане на неимуществени вреди.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. Д. Н., ЕГН **********, *** да заплати на Т. ХР. Т., ЕГН **********, ***
сумата от общо 1300 лв.- главница, представляваща обезщетение за причинени
5
неимуществени вреди от отправени от ответника на 19.11.2018 г. по друг начин – чрез
социалната мрежа „***“, в присъствие на ищеца унизително за честта и достойнството на
ищеца в качеството му на длъжностно лице обидни изрази, както следва: „***“, „***“ и
„***“, разпределено, както следва: за обидния израз „***“ – 400 лв., за израза „ ***“ – 700
лв. и за един „***“ – 200 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
деликта19.11.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата от 312 лв. –
разноски, съразмерно на уважената претенция, както ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
Т. ХР. Т. против ВЛ. Д. Н. за осъждане на ответника да заплати разликата между пълния
претендиран размер от 2500 лв.- главница и установения в размер от 1300 лв., ведно със
законната лихва върху отхвърлената главница от датата на деликта19.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА Т. ХР. Т., ЕГН **********, *** да заплати на ВЛ. Д. Н., ЕГН **********, ***
сумата от 264 лв. - разноски по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ВЛ. Д. Н., ЕГН **********, *** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 52 лв. – държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6