Р
Е Ш Е
Н И Е № 187/23.10.2018г.
гр. Ямбол, 23.10.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 171 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.155, ал.2 ЗОБВВПИ по жалба на Г.Р.Г. ***, чрез адв.М.А. *** против Решение № 1679р-16181/25.06.2018 г. на Началник РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е иззето късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, ***и прилежащите към него боеприпаси на Г.Р.Г., поради отпадане на основателната причина.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. административният орган го е постановил в нарушение на материалния и процесуалния закон, като не е изложил подробни съображения относно причината, поради която е приел, че е отпаднала основателната причина за издаване на отнетото разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Претендира се да бъде отменен изцяло оспорения акт.
В съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му представител, който подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.
За ответника по жалбата се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и претендира за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, т.к. процедурата е спазена, направена е проверка съобразена с всички известни факти и обстоятелства, поради което законосъобразно компетентния орган е издал оспореното решение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление вх.№ 167900-721/10.02.2016 г. Г.Р.Г. е поискал от началника на РУП-Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за самоотбрана и опазване на личното имущество.
В съставените по преписката докладни записки е посочено, че Г. е придобил късото огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и опазване на личното имущество, създал е условия за съхранение на оръжието в дома си, от направената справка в АИС-Пловдив КОС на 18.02.2016 г. и докладните на ПИ и ОР се е установило, че Г. не е осъждан, няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения, няма нарушения на обществения ред, няма данни да е извършвал противообществени прояви, същия е психически здрав и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет, през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, както и че са налице всички необходими документи.
На Г.Р.Г. е издадено Разрешение № *********** валидно до 17.02.2021 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, кал.9х17 мм с № ******.
В Докладна записка рег.№ 1679р-16182/25.06.2018 г. изготвена от мл.инсп. КОС Р. *** е посочено, че на Г.Р.Г. е издадено Разрешение № *********** валидно до 17.02.2021 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и същия притежава късо огнестрелно оръжие за самоотбрана пистолет „В.“, кал.9х17 мм с № ******; че при допълнителна прецизна проверка в масивите на КОС-Ямбол се установило, че Г.Г. не е конкретизирал мотивите си за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с цел самоотбрана; че от извършена проверка в масивите на АИС-МВР за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване живота и здравето му.
Със същата докладна записка е направено предложение на основание чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ да се издаде решение за изземване на посоченото късо огнестрелно оръжие и прилежащите към него боеприпаси.
С Решение № 1679р-16181/25.06.2018 г. Началник РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол на основание чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е иззел късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, ***и прилежащите към него боеприпаси на Г.Р.Г., поради отпадане на основателната причина, което решение е получено от Г. на 26.06.2018 г.
Видно от писмо рег. № 1679р-18334/17.07.2018 г., резолюция от същата дата и отговор рег.№ 1679р-18334/18.07.2018 г. на РУ-Ямбол от извършената проверка в масивите на АИС-МВР и деловодството на РУ-Ямбол се е установило, че за периода от 2014 г. до момента няма подадени молби и сигнали, касаещи застрашаване живота и здравето на Г.Р.Г..
От писмо изх.№ РДГ12-1668/14.09.2018 г. на РДГ-Сливен се констатира, че в периода от 2014 г. до 2016 г. Г.Р.Г. в качеството си на директор на Регионална дирекция по горите-Сливен е издал 2419 броя наказателни постановления.
Разпитаният по делото като
свидетел Р.-младши полицейски инспектор
по „КОС“ дава показания, че участието му във връзка с издаването на
разрешителните за носене и съхранение на огнестрелни оръжия, които е имал Г., е
в окомплектоване на съответната преписка, проверка на всички налични документи,
съгласно закона, и доклад пред началника на Районното управление; че когато било
издадено разрешението, основанието било за самоотбрана, но Г.Р.Г. тогава
изпълнявал длъжността директор на Държавно горско стопанство–Сливен и вече след
като е бил отстранен от тази длъжност началника на районното поискал да се
извърши допълнителна проверка по наблюдателното дело, за да се установи дали
има друго основание за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие; че и
сегашния началник, и предходните началници на Районното управление вземали
предвид и съответната длъжност, която заема съответното лице, в конкретния
случай директор на държавна институция, свързана с издаване на наказателни
постановления с глоби, отнемане в полза на държавата на оръжия, МПС-а, лишаване
от лов и най-вероятно усмотрението и на предходните началници е било това, че Г.
е изпълнявал тази длъжност, да има оръжие за самоохрана;
че в документите по преписката и в неговото становище не било посочено, че Г.
изпълнява тази длъжност.
Свидетеля предполага, че на началника на районното е служебно известно,
че Г. е бил на такава длъжност, т.к. на него също му било известно, когато
подновявал последния път разрешителното, че лицето изпълнява тази длъжност и
оттам се познават, това обстоятелство на свидетеля е било известно служебно, тъй като ако някой
бъде лишен от право за лов и се минат процедурите през съда и влезе в сила,
получава екземпляр от наказателното постановление издадено от Г.Р.Г. и там
вижда, че той е директор на съответната институция, като това е било известно
на началника му, тъй като всички материали минават през последния и се слага
резолюция да бъдат изпратени в служба „КОС“.
Свидетелят твърди, че по принцип общата формулировка, когато се издава
разрешение за носене на оръжие се попълва с конкретно съдържание, трябва да се
мотивира лицето защо точно му е оръжието и в случая при подновяването последния
път формулировката била за самоотбрана, но нямало конкретна формулировка.
Според свидетеля органа, който взема решението е длъжен да съобрази и
другите известни му обстоятелства и статута на Г. не е бил променен, когато
подновявал разрешителното си, т.к. все още бил действащ директор на ДГС, но
след като началника на РУ-Ямбол е получил информация, че Г.Р.Г. вече не е на
тази длъжност е поискал да се извърши допълнителна проверка дали има други
основания, за което му е докладвано, че няма посочени други основания, т.е.
основанията са само самоотбрана и началника взел и издал съответното решение за
изземване на късото огнестрелно оръжие.
Свидетелят сочи, че АИС е автоматизирана информационна система на МВР,
в която се проверяват лицата за всякакви прояви, които имат, вътре се вписва и
ако дадено лице е потърпевшо от някакво деяние, като информацията в тази
система към момента, когато е издавано разрешението на Г. и към момента, когато
му е отнето била една и съща, нямало разлика, като и към момента на издаването нямало
информация Г. да е бил потърпевш.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 1679р-16181/25.06.2018 г. на Началник РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е иззето късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, ***и прилежащите към него боеприпаси на Г.Р.Г., поради отпадане на основателната причина.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от компетентен орган –началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в
рамките на неговите правомощия по чл.155, ал.1 във връзка с
чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, но е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.
Нормата на
чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 АПК задължава административният орган да издава акта си
с мотивирано решение, което съдържа фактическите и правни основания за това.
За да се
приеме, че един административен акт е мотивиран не е достатъчно само да са
изложени съображения, но същите трябва да съответстват на посоченото правно
основание за издаването му.
В настоящия
случай изискванията за мотивиране на оспореното решение не са налице.
Като основание
за издаване на решението са цитирани разпоредбите на чл.155, ал.1 във връзка с
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и пояснено „поради отпадане на основателната
причина“.
Според визираните
текстове при отпадане на основателната причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, издаденото разрешение се отнема с решение на органа,
издал разрешението.
След като се е
позовал на въпросното основание административният орган трябва да посочи
основателната причина за издаване на разрешението и в какво се изразява отпадането
й.
За разлика от процедурата при издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, когато в тежест на заявителя е да обоснове и докаже наличието на основателна причина за издаване на разрешението, то в разглежданата хипотеза е задължение на органа, след като веднъж, с издаването на разрешението е приел наличието на основателна причина, да се мотивира относно отпадането й.
Съображения и
доводи в посочения аспект не се съдържат в обстоятелствената част на оспореното
решение, поради което не може да се приеме, че същото е мотивирано в
съответствие със законовите изисквания.
В тази насока
не може да се приеме отбелязаното в решението, че от извършената проверка в
масивите на АИС-МВР за последните пет години не са се установили молби или
сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване живота и здравето му и приетото,
че липсва реална заплаха за тях, т.к. от приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че фактическата обстановка е била същата и към момента
на издаване на разрешението, т.е. не е настъпила промяна, която да изразява
отпадането на основателната причина.
Допълнителни
съображения, които да съставляват мотиви към акта не се съдържат и в
съставената по преписката докладна записка, т.к. обстоятелствената й част и
тази на решението са припокриват по своя смисъл.
Освен това мотиви
за издаване на акта не може да се излагат в хода на съдебното дирене или при
пледоарията на процесуалния представител, а още по-малко такива следва да се
извличат от свидетелските показания.
Ето защо твърденията, че разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е било издадено на Г. защото е бил директор на РДГ-Сливен и с отпадането на това качество е отпаднала основателната причина, е несъстоятелно.
От една страна такава причина не само не е посочена в преписката по издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, но и изрично е отразено че оръжието е за опазване на личното имущество.
От друга страна мотивите трябва да са конкретно и точно посочени, а не да се предполагат или да се извеждат на база публично известни факти и обстоятелства.
Липсата на мотиви към акта на свой ред възпрепятства съдебния контрол на решението, т.к. не са ясни съображенията на административния орган, за да се прецени тяхната законосъобразност.
На следващо място обжалваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби.
Материално правните предпоставки за законосъобразност на разглеждания акт са да е отпаднала основателната причина за издаване на Г. на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, кал.9х17 мм с № ******.
Въпреки дадените на ответната страна изрични указания и уважени доказателствени искания по делото не се ангажираха и събраха доказателства, които по несъмнен начин да уставяват отпадането на основателната причина. Нещо повече, както беше посочено и по-горе, административният орган е разполагал с една и съща информация както при издаване на разрешението, така и при постановяване на настоящото решение, поради което извода му за отпадане на причината е незаконосъобразен, т.к. липсва настъпила промяна.
Предвид посоченото съдът приема, че атакуваното решение
е незаконосъобразно заради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, направеното искане за
присъждане на разноски и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответника
следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 310
(триста и десет) лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1679р-16181/25.06.2018 г. на Началник
РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.155, ал.1 във връзка с
чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е иззето късо огнестрелно оръжие пистолет „В.“, ***и
прилежащите към него боеприпаси на Г.Р.Г., поради отпадане на основателната
причина.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Г.Р.Г. *** направените
по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете