Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 11.01.2021г.
гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 08.12.2020г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
въззивно търговско дело номер 1563 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „E.” ЕАД против Решение
№260148/29.09.2020 по гр.д. №1671/2020г. по описа на Районен съд-С.З., с което е осъдено “E.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.***, представлявано от ***,
да заплати на “В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
ул.***, представлявано от управителя ***, сумата от 92,07лв. /деветдесет и два
лева и 07 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“,
ИТН 2939033, за периода 22.04.2015г. - 22.05.2015г., както и законната лихва
върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 29.05.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по
делото в размер на 870,00лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляващи
платената за производството държавна такса, възнаграждение за вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявения от „В.” ЕООД, гр. С.З. иск като неоснователен. Претендират се направените пред двете
инстанции разноски.
В законния срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, в
който подробно е взето становище по
всички направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на
първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на
Районен съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1,
т.1 ЗЗД за осъждане на „E.” ЕАД да заплати на ищеца, като
получена без основание, сумата от 92,07лв. /деветдесет и два лева и 07
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“,
ИТН 2939033, за периода 22.04.2015г. - 22.05.2015г. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за плащане
на начислената на ищеца такса за достъп до електроразпределителната мрежа. Счита, че независимо
дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ
на подстанция „Т." или на ниво ниско напрежение в ПС „К.", ищецът дължи
заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор -
било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „ЕСО"ЕАД. Начинът на измерване на електрическата енергия имал отношение единствено
към дължимостта на цената за пренос, а не на цената за достъп, за която се
отнасяло настоящото производство.
Така изложените възражения не могат да бъдат споделени,
по следните съображения:
С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от
26.07.2013г.), издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕ. цени.“
Съгласно ал.2 от същия член, „Клиенти и производители,
присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕ. цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които
заплащат на независимия преносен оператор.“
Съгласно ал.3 от същия, „Клиенти
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕ. цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат
от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите
по чл.12 и 13.“
Буквалното тълкуване на цитираната норма на чл.29, ал.1
от Правилата за търговия с електрическа енергия налага извода, че дължимостта
на тези две цени (за пренос и за достъп) е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен че е ясно и точно дефинирано в
самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата
и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение,
пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената
на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. В случая, без значение е обстоятелството дали
неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя.
В тази връзка, по сходен казус, касаещ също дължимостта
на такса за пренос от клиент на електроразпределително дружество, ВКС е
допуснал спора до касационно обжалване и е постановил с Решение
№227/11.02.2013г. по търг.дело №1054/2011г. на II т.о., с което е
дал следният отговор на релевантния за изхода на делото въпрос:
„Поставянето на уредите за количествено измерване на
предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за
изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за
достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да
се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване,
увреждащо купувача по договора.“
В мотивите на решението, ВКС е приел, че „..в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а
не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа“.
В настоящия случай, по делото е безспорно, че ответникът
„E." ЕАД, със седалище и адрес на управление *** гр.П., ул."***,
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-
11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост Е., и осъществява дейност по снабдяване
на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Няма спора, а и се установява от доказателствата, че през
периода 22.04.2015г. - 22.05.2015г., „В." ЕООД е заплатило на ответното сумата
от 92,07лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“,
ИТН 2939033,
От доказателствата по делото се установява също, че сумата
е начислена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV
/киловолта/ в Помпена станция „К.".
В конкретния случай, обаче, за Помпена
станция „К.", границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца се явява Подстанция „Т." 20 kV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В." 20 KV, с
дължина от около 7,700 км., който започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20
kV /киловолта/ на Помпена станция „К.". От същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „О.".
От доказателствата по делото се установява, че
електропровода „В." 20 KV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „В."
ЕООД. Електропровод „В." 20 kV, ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.",
и намиращите се в тях ЗРУ, са собственост на ищцовото дружество от
29.12.1995г., когато са включени в капитала му, по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата
за държавни имоти, същите се предоставя на „В." ЕООД гр. С.З., както и на
основание Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи
са предадени на дружеството им.
Установява се, че от Е. е изпратено писмо от 24.09.2008
г. до „В.“ ЕООД С.З. относно идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерено се осъществява в подстанциите. С това писмо, ответникът Е. е поискал от
ищеца „В.“ С.З. документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на това писмо, „В.“ ЕООД, с писмо от 23 октомври 2008 г.,
е изпратило до ответника Е. АД заповед на Община Т. за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект ПС Д.-ел.провод и трафопостове на В. С.З.,
извлечение от счетоводните книги на дружеството, официална скица на ел.провода
и образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г., „В.“ ЕООД гр. С.З.
отправя молба до ответника, че желае да бъде изместено поле – мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение в подстанция Т., сред които е и
„В.“ К.. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г., ответникът отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 кВ, извод „В.“, Подстанция Т..
С оглед на това, се налага извод, че измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и
Електропровод „В." 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „К.".
Очевидно обаче, въпреки разменената
кореспонденция, представените доказателства не са съобразени от ответното
дружество и средствата за измерване не са преместени на границата на
собствеността.
Съгласно на заключението на допусната пред първата
инстанция СТЕ, ако се приеме, че в периода 22.04.2015г. - 22.05.2015г, електропровод
„В.“ 20 kV,
изходящ от подстанция „Т.“, е собственост на ищеца, ищецът не дължи цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на Е. Е. АД нито при монтирана
измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „К.“, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.“.
Според СТЕ, през процесния период Е. ЕР АД няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния
обект и не може да претендира за такса достъп до електроразпределителната
мрежа. Заключението на СТЕ не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като
компетентно и обосновано.
По отношение заключението на допуснатата пред първата
инстанция СИЕ, съдът кредитира същото досежно отговора на въпросите на ищеца,
касаещи начисляването от ответника и факта на плащането от ищеца на процесната
такса за достъп, като в частта, по отговорите на ответника, не му дава вяра,
тъй като дава отговори на правни въпроси, извън компетентността на експерта.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че след като средството за търговско измерване за
обекта на ищеца не е монтирано на границата на собствеността, т.е. във формално
несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, приложими през процесния период, то количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в тези места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа
за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи
от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича
съответно и тяхната недължимост за процесния период. Ето защо, в процесния
случай, начислената на ищеца и заплатена сума от 92,07 лв, представляващи такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост
на ищеца - Помпена станция „К.", е платена без основание.
Това, от своя страна, налага извод за основателност на
предявения от „В.”
ЕООД иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „E.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: ***, гр. П., ул. „***, ЕИК *** да му заплати, като получена без
основание, сумата в размер на сумата от 92,07лв. /деветдесет и два лева и 07
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“,
ИТН 2939033, за периода 22.04.2015г. - 22.05.2015г., както и законната лихва
върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 29.05.2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Тъй като районния съд е стигнал до същия
извод, решението му ще бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, „E.” ЕАД ще бъде осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата от 360 лв с ДДС
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, която сума
съответства на минимума по Наредбата №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260148/29.09.2020 по гр.д. №1671/2020г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА
„E.” ЕАД със седалище и адрес на управление: 4000, гр. П., ул. „***, ЕИК *** да
заплати на „В.” ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.
*** сумата от 360 лв с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Присъдените
суми могат да бъдат платени от ответника по следната банкова сметка *** „Ц.“АД:
IBAN: ***: ***
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.