Решение по дело №87/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260097
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20211800900087
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 28.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 87, по описа за 2021 година, на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

ИЩЕЦЪТ - „У.Б.“ АД, ЕИК, седалище и адрес на управление:***, пл. “Света Неделя” №7, чрез пълномощника си адв. Д.П. е предявил искове за признаване за установено по отношение на ответника – С.Я.М., ЕГН **********,***, че последният му дължи: сумата от 48133.98 лева /четиридесет и осем хиляди сто тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница по Договор за банков револвиращ кредит №0013/257/29052017/29.05.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 1 280.18 лева /хиляда двеста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/ - лихва върху редовна главница за периода от 25.05.2019 г. до 25.12.2019г.; сумата от 1 811.45 лева /хиляда осемстотин и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020г.; сумата от 1 918.73 лева /хиляда деветстотин и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г.; сумата от 478 лева /четиристотин седемдесет и осем лева/ - такси по Тарифата на Банката; сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ - такси за уведомяване.

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен договор за банков револвиращ кредит от 29. 05. 2017 г. е предоставил на ответника – солидарен длъжник и ТИМ ТРУП 09 ЕООД – кредитополучател, кредит в размер на 55 000 лева, със срок на издължаване на кредита - 29.05.2020г.

Сочи, че със сключения договор кредитополучателят Т.Т. ЕООД се задължил да предоставя изискуемата от банката информация за извършване на годишен преглед на финансовото му състояние в съответствие с т.10.5 от договора за кредит в срок не по- късно от 45 дни преди изтичане на 24 месеца от датата на подписване на договора. Тъй като кредитополучателят не предоставил исканата информация в уговорения срок, на основание т.9.3 от договора за кредит Банката променила размера на разрешения кредитен лимит до размера на текущо усвоения кредитен лимит. В т.9.3 от договора за кредит било уговорено, че в този случай кредитополучателят следва да погаси усвоения до момента кредит на 6 равни месечни вноски, като първата вноска се дължала на първия месец след изтичане на 24-я месец от датата на подписване на договора, а последната вноска се дължала на шестия месец.

Изложено е още в исковата молба, че за периода 25.04.2019 г. до 25.11.2019 г., включително не били издължени на договорените дати за плащане или били частично погасени общо осем вноски за главница. Общият размер на просрочената главница по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ бил 48 133.98 лева. За периода 25.05.2019 до 25.12.2019 г., включително не били издължени на договорените дати за плащане или били частично погасени и общо осем вноски за договорена лихва. Общият размер на просрочената договорена лихва по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ бил 1 280.18 лева. Същата се образувала като сбор от два компонента, а именно: 1) Променлив лихвен индекс - едномесечен SOFIBOR + 2) Надбавка за редовен дълг. Към датата на сключване на договора съгласно точка 4.1. от договора годишният лихвен процент за редовен дълг бил 7.016%.

Ищецът сочи още, че претендираната сума от 1 811.45 лева - лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г., представлява мораторна лихва, начислявана на основание т. 4.2. от процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017/29.05.2017г. Лихвеният процент, уговорен в посочената клауза на т. 4.2. от договора се формирал като сбор от два компонента: 1) Годишен лихвен процент за редовен дълг (по точка 4.1 от договора) + 2) Надбавка за просрочие в размер на 2%.

Поддържа се още от ищеца, че ответникът му дължи и сумата в размер на 1 918.73 лева - наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г., представляваща наказателна лихва, начислявана на основание т. 4.3. от процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017/29.05.2017 г. Съгласно т. 4.3. това представлявал фиксиран лихвен процент, който се начислявал върху наличния кредит при просрочие на главница и/или лихва едновременно с лихвата по т. 4.1. (възнаградителна) и лихвата по т. 4.2. (мораторна). Нейният размер бил предвиден като фиксиран лихвен процент от 5%.

            Ищецът твърди, че претендираните с исковата молба суми в размер на 478 лева и 144 лева, представляват такси, дължими на основание т. 5.1.2 от процесния Договор за банков револвиращ кредит № 0013/257/29052017/29.05.2017 г. при условията на т.9.2.2  и т.9.6 от Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.

Излага, че поради неизпълнение от кредитополучателя и солидарния длъжник, кредита бил изискуем, поради настъпил падеж.

            Ищецът заявява, че на 14.02.2020г. подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и ТИМ ГРУП 09 ЕООД за исковите суми, като в полза на банката била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.08.2020г.

            Посочено е в исковата молба, че на 22.03.2021 г. РС-Ботевград уведомил ищеца, че в заповедното производство постъпило възражение от солидарния длъжник С.М., с което били оспорени изцяло сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Претендира и присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

            С исковата молба са направени доказателствени искания – за приобщаване на писмени доказателства, приложени в заверени преписи, изискано и приложено е  ч.гр.д. № 234/2020 г., по описа на РС-Ботевград, както е допусната и извършена  съдебно – счетоводна експертиза.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени и редовно връчени на ответника, но в срока за отговор същият не е депозирал такъв, не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

 

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Предявеният иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред  съда срещу съдлъжник по договора за банков кредит, възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

            По отношение на разноските :

            В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени разноски: в настоящото производство: 500,00 лева – за вещо лице, 1075,33 лева – държавна такса и 2571,59 лева – платено адвокатско възнаграждение; в заповедното производство направените разноски възлизат на:  1075,33 лева – държавна такса и 1603,80 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати гореописаните разноски, сторени от ищеца в двете съдебни производства.

           

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на С.Я.М., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на „У.Б.“ АД, ЕИК, седалище и адрес на управление:***, пл. “Света Неделя” №7 в размер на: сумата от 48133.98 лева /четиридесет и осем хиляди сто тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница по Договор за банков револвиращ кредит №0013/257/29052017/29.05.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 1 280.18 лева /хиляда двеста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/ - лихва върху редовна главница за периода от 25.05.2019 г. до 25.12.2019г.; сумата от 1 811.45 лева /хиляда осемстотин и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - лихва върху просрочена главница за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020г.; сумата от 1 918.73 лева /хиляда деветстотин и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - наказателна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.02.2020 г.; сумата от 478 лева /четиристотин седемдесет и осем лева/ - такси по Тарифата на Банката; сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ - такси за уведомяване.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С.Я.М., ЕГН ********** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК сумите, както следва: по настоящото дело - 500,00 лева за вещо лице, 1075,33 лева – платена държавна такса и 2571,59 лева – платено адвокатско възнаграждение; по заповедното производство - 1075,33 лева – платена държавна такса и 1603,80 лева – адвокатско възнаграждение

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

         СЪДИЯ :