№ 1194
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110215383 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 317492/12.09.2017 г., издадено от ********* – заместник-кмет на СО, на
******** П., с ЕГН **********,
за това, че на 25.08.2017 г., в 12.10 часа, пътува в гр. София в А 404 (с инвент. №
3606), констатирано след спирка: ул. Велчо Атанасов посока: Централна гара, район:
Слатина, с карта с различна конфигурация от тази на перфоратора в превозното средство и
отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците, с което виновно нарушила чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл.
34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, й
е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ******** П., която в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че
жалбоподателят разбрала за процесното НП от запорно съобщение, изпратено до
работодателя й, като отрича въобще да й е било връчвано подобно НП. Претендира се и за
изтекла давност по чл. 82, ал. 1 от НК. За с. з., редовно призована, жалбоподателят не се
явява.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
1
В атакуваното НП № 317492/12.09.2017 г. е налице служебно отбелязване, че същото
е влязло в сила на 24.01.2018 г. От приложен протокол за посещение и връчване на НП №
317492/12.09.2017 г. е видно, че длъжностно лице от СО е посетило на 21.12.2017 г. адреса
на Ренета П. в гр. София, жк. Сухата река, бл. 67, вх. Г, ап. 53, но лицето не е открито.
Тоест, определено става ясно, че АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
(„Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“), за да
приеме, че НП е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН обаче няма предвид
фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата (при това на база
еднократно посещение от длъжностното лице), а безспорни факти, че към момента на
посещението на длъжностните лица същият вече не живее на адреса и кумулативно с това
„новият му адрес е неизвестен“. Изричното уточнение за това кумулативно обстоятелство от
страна на законодателя е именно за да се отграничат случаите на недостатъчно положени
адекватни усилия по връчване на НП от съставомерната хипотеза на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Видно е, че за нуждите на настоящото съдебно производство жалбоподателят Ренета П. е
била редовно призована от същия адрес, на който не е била открита - гр. София, жк. Сухата
река, бл. 67, вх. Г, ап. 53. В този смисъл, АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, която не е била налице. С оглед горното, жалбата се явява допустима и,
доколкото не се установява противното, същата е подадена в срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че към настоящия момент е изтекла абсолютната
давност за административно-наказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на общата част на НК. Давността безспорно е обстоятелство,
изключващо отговорността. Член 80 и чл. 81 от НК уреждат института на абсолютната
давност за реализиране на наказателно преследване за извършено престъпление. В тази
връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по-
неблагоприятно положение от извършител на престъпление. Предвид това, законодателят е
създал и специален ред за налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН,
като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността
се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон
не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена
погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на
погасителната давност е уреден именно в общата част на НК - глава ІХ "Погасяване на
наказателното преследване и на наложеното наказание".
В този смисъл, по отношение на погасяването по давност на извършеното
административно нарушение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Съгласно последните два текста (в редакцията им
към датата на нарушението – 25.08.2017 г. и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 2, ал. 1 от НК), деяния, за които се предвижда административно наказание "глоба" се
погасяват с абсолютна давност четири години и половина. В случая не е налице специалната
хипотеза на 5-годишна давност, визирана в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Независимо от етапите
на административно-наказателното производство (съставяне на АУАН, издаване на НП,
въззивно и касационно обжалване), при изтичане на четири години и половина от датата на
извършване на нарушението (този срок е изтекъл на 25.02.2022 г.),
административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно и следва да бъде
прекратено.
3. Относно приложението на материалния закон.
2
Горните аргументи изключват необходимостта от обсъждане на правилното
приложение на материалния закон.
С оглед отмяната на НП и прекратяването на производството, искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 317492/12.09.2017 г., издадено от ********* – заместник-кмет на
СО, на ******** П., и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3