РЕШЕНИЕ
№ 315
гр.
Враца, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав,
в публично заседание на 16.09.2020
г. /шестнадесети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 306 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по
жалба на В.Р.П. ***, против
Заповед № ЗСП/Д-ВН/62/09.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0041/17.09.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Видин. С оспорената заповед на основание
чл. 12, ал. 5 от ППЗСП на
жалбоподателя е спряна месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за период от два месеца, считано от
01.08.2019 г.
С Определение № 9066 от 08.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 6233/2020 г. на ВАС, делото е изпратено за
разглеждане от АдмС – Враца на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.
В
жалбата са изложени твърдения, че оспорената заповед е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон
– основания визирани в нормата на чл. 146, т. 4 от АПК. В писмена молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на жалбоподателя и
допълнително представена писмена защита поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Твърди, че не е получавал и не е подписвал уведомително писмо от
18.07.2019 г., с което е насочен към Направление „Социални услуги и здравни
дейности“ – гр. Видин /НСУЗД/ за полагане на обществено полезен труд и
неправилно органът е приел в оспорената заповед, че е отказал да положи такъв.
С писмената защита представя и оспорва
законосъобразността на Заповед № ЗСП/Д-ВН/62/06.11.2019 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин, с която месечната социална помощ по
чл. 9 от ППЗСП е прекратена. Иска се постановяване на решение, с което да се
отменят двете заповеди.
Ответникът Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Видин, чрез ю.к. Е.Й. в представено писмено
становище и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска
същата да бъде отхвърлена. Развива съображения, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените
правила, точно прилагане на материалния закон и след събиране и оценка на всички
доказателства, обсъдени както в мотивите на заповедта, така и в Решението на
Директора на РДСП, с което е потвърдена. По отношение на втората заповед,
приложена от жалбоподателя с писмената защита намира, че е недопустимо да бъде
разглеждана в настоящото производство.
По делото са приети писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Административният съд, след като
обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление-декларация с вх.
№ЗСП/Д-ВН-62/04.01.2019 г. до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Видин, жалбоподателят е поискал
отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. В заявлението е декларирал, че е
в трудоспособна възраст, не е женен, няма деца, не получава доходи от трудова
дейност, нито парични обезщетения за безработица, няма регистрирана търговска
фирма, не притежава акции и дялове от търговски дружества, наеми, рента и
аренда, няма спестявания в банка и живее сам в наследствено жилище, състоящо се
от две стаи. Попълнил е и подписал декларация, че е запознат със задължението
ежемесечно да полага общественополезен труд по организирани от Общината програми на основание чл. 12, ал.
1 от ППЗСП, като условие за получаване на месечната помощ. Декларирал е също,
че страда от заболявания, които са противопоказни за извършването на определена
работа и е представил Медицински протокол на Ортопедична ЛКК № 515/23.10.2018 г.,
а в последствие и Медицински протокол от 07.05.2019 г. за освобождаване от
тежък физически труд.
В анкетна карта, Приложение №2 към чл.
27, ал. 1 от ППЗСП представляваща и социален доклад изготвен и подписан от
социален работник е посочено, че декларираното от жалбоподателя в заявлението
отговаря на действителното положение. В т.7 от Доклада – „други констатирани
обстоятелства“ е посочено, че лицето живее сам на посочения адрес при
задоволителни битови потребности, като в момента на проверката няма ток и вода.
Няма никакви доходи, няма близки и роднини, които да му окажат финансова
подкрепа, не се е женил, няма деца, родителите му са починали, няма братя и
сестри. При преценка на нуждите от социално подпомагане социалния работник е
направил мотивирано предложение за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП
за издръжка, като въз основа на диференцирания минимален доход, размера на
месечната парична помощ за жалбоподателя е определен на 54,75 лева. На
основание подаденото заявление и изготвения социален доклад, със Заповед №
ЗСП/Д-ВН/62/23.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин,
на В.П. е отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП в размер на 54,75 лева, считано от
01.01.2019 г.
Въз основа на изготвена общинска
програма и сключен договор между кмета на Община Видин и Д „СП“ – Видин, във
вр. с прилагането на чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, ежемесечно ДСП – Видин изпраща на
Община Видин насочващи писма и списък на
лицата задължени да полагат общественополезен труд, а до 2-ро число на
следващия месец, Община Видин връща информация за броя отработени дни от лицата
поименно посочени в списъка.
Приложено е и заверено копие на Уведомително
писмо /л.12/, с което от Направление „СУЗД“ гр. Видин уведомяват жалбоподателя,
че съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП следва да отработи най-малко 14 дни по
програми за предоставяне на социални услуги, благоустрояване и хигиенизиране на
гр. Видин, като за целта следва да се яви в НСУЗД на 02.08.2019 г. за
разпределение. Писмото няма изходящ номер, няма издател, липсва и връчител.
Върху писмото е отразена датата 18.07.2019 г.
С писмо изх. № 0503-92-00-1698/03.09.2019 г. от
Направление „Социални услуги и здравни дейности“ към Община Видин е предоставен
списък на безработните лица получаващи месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП, които
са положили обществено полезен труд за
м. август 2019 г. Под номер 17 в този списък фигурира името на жалбоподателя В.П.,
като за същия е отразено, че не е отработил нито един ден /л. 41 от делото/. На
л. 30 от приложеното адм. дело № 279/2019 г. по описа на АдмС – Видин също е представено
уведомително писмо от НСУЗД гр. Видин, без изходящ номер, с което уведомяват
Дирекция „СП“ – Видин, че насочения от тях В.Р.П. не е положил обществено
полезен труд през м. август.
Като е приел, че оспорващият не е
изпълнил задължението си в м. август, не е положил общественополезен труд, нито
е представил протокол от ТЕЛК, за да е освободен от такъв, Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Видин е издал Заповед № ЗСП/Д-ВН/62/09.09.2019 г., с
която на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 5 от ППЗСП е спряна помощта на П. за
срок от два месеца, считано от 01.08.2019 г.
В срока по чл. 84, ал. 1 от АПК
заповедта е оспорена по административен ред пред Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – Видин и с негово решение №05-РД06-0041/17.09.2019
г., жалбата е отхвърлена и е потвърдена заповедта, като законосъобразна. В
решението са изложени подробни мотиви, въз основа на които е прието, че са
налице предпоставките за спиране на помощта, а заповедта е правилно и законосъобразно
издадена.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен
субект с право на обжалване по чл.147,
ал. 1 от АПК и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 3 във вр. с ал.
1 от АПК. Със заповедта е отречено правото на В.П. да получава месечна
социална помощ за период от два месеца, като жалбата срещу нея е подадена след
като е изчерпан задължителния административен ред за оспорване по чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.
168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени в жалбата.
Оспорената заповед е издадена от
директора на съответната дирекция "Социално подпомагане", който е
натоварен с този вид правомощия съгласно изричната разпоредба на чл.
32, ал. 1 от ППЗСП, с оглед на което
следва да се приеме, че е издадена от компетентен орган и в съответната писмена
форма, с посочване, макар и в пестелив вид на фактическите и правни основания
послужили за издаването й.
Заповедта с която е спряна месечната помощ по чл. 9 от
ППЗСП представлява индивидуален административен акт, поради което за
издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая е
допуснато нарушение на изискванията на чл. 26,
ал.1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на
административно производство, което е започнало по инициатива на административния
орган и на изискванията по чл.
34, ал. 1 и 3 от АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в
административното производство, както и да изрази становище да направи искания
и възражения.
Допуснато е съществено нарушение на
процесуалното правило по чл. 35 от АПК според което ИАА се издава
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК
за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от
административния орган. Допуснатите нарушение
са съществени, т.к. изцяло са повлияли върху съдържанието на акта. При
положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални
правила би достигнал до друг извод от фактическа и правна страна и
затова нарушението на административно производствените правила в случая, освен,
че е достатъчно основание за отмяна на заповедта, е довело и до материална
незаконосъобразност на оспорената заповед.
По делото безспорно се установи, че
жалбоподателят е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" като
безработно лице и не е бил включен в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане,
утвърдени от министъра на труда и социалната политика, поради което за него са
приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Съгласно тези норми
безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл.
9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП, задължително полагат
общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми
за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за
благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за
общественополезни дейности. Съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП,
при отказ на посочените лица за полагане на общественополезен труд месечната
помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е
направен отказът, а при повторен отказ за полагане на общественополезен труд,
независимо кога е направен отказът през последните 5 години, месечната помощ на
лицата се прекратява за срок две години. В конкретния случай е приложена
разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП,
която съдържа в хипотезата си един релевантен факт, а именно: лицето, на което
е отпусната помощта да е отказало да полага обществено полезен труд. В чл. 12,
ал. 7 от ППЗСП са предвидени изключенията от полагането на такъв труд, като в
т. 3 е посочено, че изискванията по ал. 1 – 6 не се прилагат по отношение на лицата
с трайни увреждания, включително в процедура на преосвидетелстване до издаване
на ново експертно решение на ТЕЛК, удостоверено с входящ номер на документите,
подадени по чл.
56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи, приет с Постановление
№ 83 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2010 г.; изм. и
доп., бр. 5 и 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г., бр. 96 от 2016 г. и бр. 62 от
2018 г.), или с уведомително писмо от съответната Регионална картотека на
медицинската експертиза, или с установена временна неработоспособност за повече
от 20 дни в месеца, удостоверено с документ от компетентните органи. Правилно
органът е приел, че временна неработоспособност до 6 месеца в рамките на
календарната година се удостоверява с протокол от ЛКК, а след изтичане на 6-те
месеца, за да бъде освободено от полагане на обществено полезен труд, лицето
следва да представи решение на ТЕЛК, което П. не е представил.
В случая, обаче за да мотивира отказа
си от предоставянето на месечна помощ, неправилно органът е приел, че
оспорващият е редовно уведомен за задължението си по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП с
посоченото уведомително писмо от Направление „СУЗД“ гр. Видин, в което е
указано П. да се яви на 02.08.2019 г. за разпределение и въпреки това не го е
сторил. Това писмо не е приложено към изпратената в съда от органа
административна преписка, а копие от него е представено много по-късно, едва с
отговора по жалбата в образуваното пред АдмС – Враца производство.
Жалбоподателят оспорва да е получавал такова
писмо, нито по пощата, нито пък му е връчвано лично, както и, че подписа за
получател във същото не е негов. Съдът намира тези възражения за основателни. Представеното
заверено копие на Уведомително писмо /л.12/ няма изходящ номер, няма издател
/съставител/ с посочени имена, подпис и длъжност, липсва връчител, като в
същото време не са налице данни и доказателства да е изпращано по пощата. От
друга страна не става ясно дали изписаната дата 18.07.2019 г. е датата на
съставяне на писмото или датата, на която се твърди, че лицето го е получило. Липсата
на тези задължителни реквизити за изхождаща от държавна институция
кореспонденция, оборва формалната доказателствена сила на Уведомителното писмо
и същото не може да бъде прието като годно доказателствено средство относно
уведомяване на лицето за необходимостта да положи общественополезен труд. Съставеното
писмо не по установената форма и ред, го лишава от качеството на официален
документ по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК и не притежава обвързваща за съда
материална доказателствена сила, което означава, че съдът не е длъжен да приеме
отразеното в него за вярно. Същото носи белезите на частен документ, който по
правило не се ползва с материална доказателствена сила /с изключение на
неизгодните факти/ и отразеното в него се преценява с оглед всички събрани
доказателства, които в случая не обосновават по категоричен начин редовното
уведомяване на жалбоподателя. При това положение не може да се приеме, че П. е
отказал да положи обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно,
както твърди ответника, след като не е уведомен, че трябва да го стори.
Ако административният орган беше
извършил проверка на спорните обстоятелства и беше изяснил всички факти от
значение за случая, би установил, че липсва основание за издаване на оспорената
заповед на посоченото в нея правно основание.
Всички горепосочени обстоятелства,
преценени в съвкупност, според настоящия състав не обосновават категорично
отказ за полагане на ОПТ, респ. за наличието на предпоставките по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП, както неправилно е прието от
административния орган.
Заповедта е издадена и в
несъответствие с целта на закона, доколкото прокламираната в чл. 1, ал. 2 от ЗСП цел е именно подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности, както и укрепване и развитие на обществената солидарност в
трудни житейски ситуации. Въпреки, че в социалния доклад е посочено, че оспорващия
е лишен от каквито и да било доходи за самоиздръжка, няма близки и роднини,
които да му окажат финансова подкрепа, не се е женил, няма деца, родителите му
са починали, няма братя и сестри, като в момента на проверката дори няма ток и
вода, АО при неизяснена в достатъчна степен фактическа и правна обстановка е спрял
за срок от два месеца жизнено важната за жалбоподателя месечната помощ с
оспорената заповед.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че заповедта на Директора на „ДСП“ – Видин, с която е прекратена
месечната социално помощ по чл. 9 от ППЗСП на В.П. е незаконосъобразна, поради
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
ѝ, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона и следва да бъде отменена.
По отношение на приложената с
писмената защита Заповед № ЗСП/Д-ВН/62/06.11.2019 г. на Директора на ДСП –
Видин и наведените доводи за незаконосъобразност на същата, съдът намира за
необходимо да отбележи, че тази заповед е издадена след образуване на адм. дело
№ 279/2019г. по описа на АдмС – Видин, не е предмет на делото и е недопустимо
да бъде разглеждана в настоящото производство и съдът да се произнесе по нейната законосъобразност.
При този изход на делото претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
За назначена по реда на чл.
25, ал. 1 от ЗПП правна помощ намира приложение разпоредбите на чл. 37-
39 от ЗППП /ОПР № 786/21.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 74/2011 г., ІІІ г. о. /. Редът за заплащане на правната помощ е
уреден в глава
седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния
адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна
помощ. От своя страна, в правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на
адвоката за заплащане на възнаграждение. Съгласно чл.
38, ал. 2, във вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява
и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на НБПП
размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на
оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37. Без данни за
конкретния размер на възнаграждението за предоставената правна помощ на страната
и без доказателства за реалното му изплащане на представляващия жалбоподателя адвокат,
съдът не може да постанови осъждане на ответника да заплати по сметка на НБПП
разноските за правната помощ. Едва след определяне и изплащане на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител от НБПП, ще възникне основание за
присъждане в полза на НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на
представляващия страната адвокат за сметка на ответната страна. Производството
/за което няма срок/ ще се развива на основание чл.
78, ал. 7 от ГПК по молба на Националното бюро за правна помощ. Затова към
настоящия момент, съдът не присъжда разноски в тежест на ответника за
извършеното процесуално представителство на жалбоподателя.
Водим от горното и но основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВН/62/09.09.2019 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Видин, потвърдена с Решение
№ 05-РД06-0041/17.09.2019 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Видин.
ВРЪЩА преписката на административния орган
- Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин, който да се
произнесе отново по заявление-декларация на В.Р.П. ***/Д-ВН-62/04.01.2019 г.,
при спазване на задължителните указания, дадени в настоящото решение.
На основание, чл. 64, ал. 4 от ЗСВ решението да се
публикува без мотиви.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
АДМ.
СЪДИЯ: