№ 1870
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4294893
от 10.10.2020г., с който на П.И.П. ЕГН********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят П. чрез процесуалния представител адв. С.Н. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба и допълнителните мотиви към нея . Твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Излага писмено становище по делото с искане за потвърждаване на ЕФ.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
1
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.10 .2020г. в 09.03 часа в гр.Раковски ул.Шишманско шосе до
№13 жалбоподателят П.И.П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270
ЦДИ“ с регистрационен номер *** със скорост на движение от 86 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 648 .
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя П. бил издаден Електронен фиш серия К №4294893 ,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.Впоследствие с протокол 2-33-20 от 10.04.2020г. е
извършена последваща проверка на системата за контрол е дала оценка ,че
съответства .Тоест настоящето техническо средство е изследввано и е годно
като такова. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване
на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От клип №25865 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 86 км/ч,
а заснемането е извършено на 10.10.2020 г. в 09.03ч.
От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е
собственост на П.И.П..
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 529р-11320 /10.10.2020 г.) се установява, че на дата 10.10.2020г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с
номера от 25896 до 25907 с начален час на работа 13.30 ч. и краен час на
работа 16.00 ч. и с място на контрол гр.Раковски Шишманско шосе 13.Тоест
изводът ,който се налага,е че има приложен протокол ,но същия отразява
времето на установеното нарушение,което на практика е от същата дата ,но от
2
09.03часа.
В този смисъл се явява напълно основателен доводът залегнал в
допълнителните мотиви на жалбата ,в който се сочи ,че на практика има
приложен протокол по чл.10ал.1 от Наредбата ,съгласно който е видно ,че
работния режим на АТСС на въпросната дата 10.10.2020г е от 13.30ч до
16.00ч , а нарушението е установено като извършено на 10.10.2020г. в 09.03ч
.,тоест във време ,в което АТСС не е било в работен режим.Това е абсолютно
недопустимо и опорочава цялата процедура по установяване на самото
нарушение и по издаване на ЕФ. Основателен е и следващия довод,че не е
приложена и снимка относно разположението на самия уред, което е
изискване на чл.10ал.3от Наредбата .
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден при
опорочавана на процедурата по чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредбата ,което води
винаги до отмяна на оспорвания ЕФ ,поради нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и невъзможност да се защитата в пълен обем по
фактите .Използваното за установяване на нарушението техническо средство
тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото страда от
посочените по-горе пороци ,които водят до отмяната на издадения въз основа
на него ЕФ.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
3
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита е сключен ./л.5 от делото/ на основание чл.38ал.1 т.3пр.2 от
Закона за адвокатурата/ клиентът е близък приятел на адвоката
/.Впоследствие от приложения списък с разноските от адв. С.Н. е видно ,че
същия иска да му бъде присъден минималния размер от 300 лева на
основание чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата от Наредба №1\2004 г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .В този смисъл
искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4294893
от 10.10.2020г., с който на П.И.П. ЕГН********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на адв. С.К. Н. АК-
Пловдив ,булстат ********** служебен адрес-гр.*** „ 41 сумата от
300/триста/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38ал.2 от ЗА,за процесуално представителство на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4