Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145, 13.04.2020
год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Търговище, седми състав
в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар: Михаил Пенчев
След като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 2020 по описа за 2020 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
е предявил обективно съединени искове против ответника за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, и лихва за забава.
Ищецът твърди, че е служител на РУ Балчик при ОД на МВР – Добрич, като се
намира в служебни правоотношения с ответника. В процесния
период - 06.10.2016г. до 06.10.2019г. е работил на длъжност „Полицай“ и „Старши
полицай“-мл. Експерт, ЕКД при НТЛ РУ Балчик при ОД на МВР -Добрич. В периода ОТ
21.11.2016г. - до 01.02. 2018 год. е служил като мл. Инспектор в РУ на МВР
Търговище. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици,
при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа, с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага твърдения, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В периода
от 21.11.2016г. до 01.02.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/. Съгласно
цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа
и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.дело №5450 / 2016г. На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г., , в която липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Това води до празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, поради което субсидиарно следва
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поради горното ищецът
твърди, че за периода 21.11.2016г. до01.02.2018г. е положил общо 744 часа нощен
труд, който следва да се преизчисли с коефициент
1.143 и възлизал на 850.392 часа, което води до извънреден труд от 160.392
часа. За този извънреден труд, твърди, че ответникът му дължи заплащане, в размер
на 766.02 лв. Върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 22.11.2016 г. - 01.02.2018
г., твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава, в размер на 170.07 лв.
Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 766.02 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, за претендирания период, сумата от
170.07 лв., представляваща лихва за забава, както и сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание, при условията на чл.214 от ГПК, направи изменение на
предявените от него искове, а именно намали главния иск за допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 766.02 лева на 531.23 лева, а акцесорния иск за лихва за забава се намали от 170.07 лева
на 118.50 лева.
Ответникът
оспорва предявените искове, като твърди, че в действащия ЗМВР, отчитайки
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР,
законодателят е предвидил редица компенсаторн механизми
за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителш по трудови правоотношения и държавните служители
в МВР. Твърди, че цитираната от ищеца разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е
неприложима по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, като
излага подробни съображения за това. С отговора още се твърди, че
възнагражденията за периода 21.11.2016 г. - 01.02.2018 г., са изчислени
правилно и заплатени на ищеца. Последният не е полагал извънреден труд, който
да не е бил отчетен и заплатен, нито нощен труд, който да не е бил заплатен
съобразно условията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Поради горното моли предявените искове да бъдат отхвърлени,
като претендира заплащане на разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, за процесуално
представителство по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Не
се спори от страните, че ищецът е бил назначен при ответника, по служебно
правоотношение, като за периода 22.11.2016 г. до 31.01.2018 г., е заемал длъжността
„младши инспектор – старши полицай“ в група „Орана на обществен ред“ на сектор
„Охранителна полиция“, към РУ Търговище при ОД на МВР. Със заповеди на министъра
на вътрешните работи от 2014, 2016, 2017 г., /л.30,31 и 32 от делото/, са
определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на през
нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане
на държавните служители в МВР. Съгласни тези заповеди, отработения час или за
част от него, за времето между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща при условия и
ред, определение съответни в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. Като от
приложените фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца е
заплащано такова за положен от него нощен труд. За процесния
период са изготвяни седмични графици, приложени по делото, за определяне на
полицейските органи, деня и времето за изпълнение на служебните задължения, а
със съответните протоколи е отчитано отработеното време между 22.00 ч. и 06.00
часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че за процесния период 21.11.2016 г. - 01.02.2018 г., ищецът е
положил 592 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни протоколи за
отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. в РУ - Търговище. Положения от
ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 е 677 часа, като в резултат на това
преизчисляване остават незаплатени 85 часа. Брутния размер на неизплатено на
ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 21.11.2016 г. - 01.02.2018 г. е 531.23 лв.,
а размерът на обезщетението за забава е 118.50 лв. Съгласно експертизата и
изложението в съдебно заседание, ищецът е полагал извънреден труд, като този
извънреден труд е въз основа само на положен нощен труд. Друг извънреден труд
ищеца не е полагал.
Предвид
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че
ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от
същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.
Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на
работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата
продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на
държавните служители. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от
същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е
ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при
полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този
интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и
ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена
забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а съгласно ал. 9 на посочения текст, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на тази законова разпоредба е била приета Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители. В периода от 2014 г. до настоящия момент, в т. ч. в процесния период (21.11.2016 г. – 01.02.2018 г.) са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от
трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта -
между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. Първата от трите наредби, тази
от 11.08.2014 година (чл. 31, ал. 2) изрично е предвиждала редукцията на
часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното
време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се е умножавал
с коефициент 0.143. Тази наредба е
отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г. Тя пък е отменена с
решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародването. В двете последващи
наредби - от 2015 г. и от 2016 г., обхващащи процесния
период, липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към
дневен. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от същата дата). В тази редакция на наредбата липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но това е
въпрос на законодателно решение, а не празнота в закона. ЗМВР и издадената по
изрична законова делегация наредба, съдържат изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР както
нощен (по 0.25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във
връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице
празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е
специален закон, относим към служебните
правоотношения на служителите в Министерството и съдържа ясни и конкретни норми
по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР,
допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от
общата уредба и се прилагат вместо нея. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от същата дата), като в същата липсва изрична разпоредба, съответстваща на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но това е въпрос на
законодателно решение, а не празнота в закона. ЗМВР и издадената по изрична
законова делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и
компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен (по
0.25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5,
т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност
за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален
закон, относим към служебните правоотношения на
служителите в Министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите
относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните
възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба
и се прилагат вместо нея. Липсата на уредба за процесния
период, не дава основание за препращане или основание за прилагане по аналогия
или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния
труд на държавните служители в МВР. В посочения ред на мисли са и решение № 197
от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО. Прието в решението е, че
разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото
на допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и
чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.), тъй като отношенията, уредени с посочените
закони, не са сходни, а са различни. В същия смисъл е и Решение № 55/
07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о.). При работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР (съответно – ГДИН) се
отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Това, че в
специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по
различен начин спрямо общата такава не води до извод за празнота, която да се
попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Разликата идва именно от специфичните
обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на
работата. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които
са компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица
други привилегии, изразяващи се по-високи размери на допълнително
възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на
обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно
пенсиониране и др. С оглед на изложеното доводите на процесуалния представител
на ищеца, че в случай на непреизчисляване на нощния труд в дневен държавните
служители в системата на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в
сравнение с другите държавни служители са неоснователни.
Неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото
същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни
правоотношения по ЗМВР, следва и от текста на цитираната норма. Текста предвижда да
са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно
отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно
работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не
са налице- продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността
на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната
нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото
правило в чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организация на работната
заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя
часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на
преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР.
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време, т.е. работникът/служителят фактически е отработил повече от
установеното работно време. При работа от държавните служители в МВР по
служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове,
положен над нормата работни часове за отчетния период. Ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства (няма и твърдения) да е работил
на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Изводи, обуславящи
отхвърляне на предявената претенция. Предявеният иск за сумата от 531.23 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава, в
размер на 118.50 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които с оглед изхода на спора са дължими. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П. Ц. ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си
представител адвокат Хр.Х. ***0 против Областна дирекция на МВР - Търговище,
гр.Търговище, ул.Спиридон Грамадов” № 36, представлявана
от Н. И. Н. - директор на Областна дирекция на МВР - Търговище, действащ чрез
пълномощника Л. Ж. В. -
главен юрисконсулт иск за сумата от 531.23 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 21.11.2016 г. до
01.02.2018 г., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П. Ц. ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си
представител адвокат Хр.Х. ***0 против Областна дирекция на МВР - Търговище, гр.Търговище,
ул.Спиридон Грамадов” № 36, представлявана от Н. И.
Н. - директор на Областна дирекция на МВР - Търговище, действащ чрез
пълномощника Л. Ж. В. -
главен юрисконсулт иск за сумата от 118.50 лв., представляваща лихва за забава
върху възнаграждението за положен извънреден труд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
М.П. Ц. ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си представител адвокат
Хр.Х. ***0 да заплати на Областна дирекция на МВР - Търговище, гр.Търговище,
ул.Спиридон Грамадов” № 36, представлявана от Н. И.
Н. - директор на Областна дирекция на МВР - Търговище, действащ чрез
пълномощника Л. Ж. В. -
главен юрисконсулт, разноски по делото в размер на 300 лв., на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: