Мотиви към присъда по НОХД №90 по описа за
2020 г. на ВПРС
От РП-В.Преслав сега Шуменска р.п.Т.о.– В.П. е внесен
обвинителен акт, ведно с ДП№331/19 г. на РУ-В.Преслав, с който е повдигнато
обвинение срещу С.З.Х. с ЕГН **********, роден на 12.09 1985 година в гр. ***, обл. ***,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, с
настоящ адрес *** за това, че на 02.11.2019 г. около 09.25 часа, на територията
на Община - ***, обл. ***, по път П-74 (гр. *** - с. ***), км 1 + 000, до
кръстовище с път SHU 1004, управлявал товарен автомобил тип „микробус" с
марка и модел „Фолксваген ЛТ 35" (с ДК№ ***), в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №
19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав за управление на
МПС-во -престъпление по
чл. 343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание подсъдимият и защитника
заявяват, че желаят делото да се разгледа по общия ред, поради което делото е
насрочено за разглеждане в друго съдебно заседание.
В съдебно заседание представителят на РП поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години. Предлага да бъде наложено на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.
Защитникът, счита че подсъдимия следва да бъде оправдан,
поради липса на елемент от обективната страна на престъплението - законна
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС,т.к. с Решение №3/23.03.2021 г. по к. д. №11/2020 г.,
разпоредба въз основа на която е издадена заповедта чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП е обявена на противоконституционна и макар в разпоредбата на чл. 151, ал.
2, изр.трето от Конституцията на Р България да било въведено основно правило за
действия на решенията на КС занапред, спрямо висящите производства било налице
изключение от правилото, защото съдията трябвало да се въздържа от прилагане на
закон, който смята, че противоречи на Конституцията. В случая било налице
висящо производство и щом като противоконституционния закон не се прилага
спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключили
правоотношения, то липсвало съставомерен признак от състава на престъплението-
ЗППАМ, която била издадена въз основа на противоконституционен закон, не можела
да породи своите правни последици и за това не може да запълни състава на
престъплението.
Освен това, защитата счита, че съгласно чл. 2, ал. 2 от НК ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най- благоприятен за дееца. В случая за деецът бил налице по -
благоприятен закон, чрез решението на Конституционния съд. На трето място защитата
счита, че деянието само формално осъществявало състава на престъплението на чл.
343в, ал. 3 от НК и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
т.е. деянието само формално осъществява признаците, но не е престъпление,
предвид личността на дееца, който не бил с висока степен на обществена
опасност, както и ниската обществена опасност на самото деяние. Въз основа на
всичко изложено моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Подсъдимият се солидаризира с изложеното от защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 02.11.2019 г. на територията на Община ***,
независимо че изтърпявал
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, наложена ЗППАМ №
19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав, лично връчена и влязла в сила, подсъдимият
С.Х. управлявал товарен автомобил тип „микробус" с марка и модел
„Фолксваген ЛТ 35" и ДК№ ***. На същата дата около 09.25 часа, на територията на Община - ***, обл. ***, по
път П-74 (гр. *** - с. ***), км 1 + 000, до кръстовище с път SHU 1004, свидетелите
М.А.В. и И.Ц.К. /служители при РУ - В.Преслав/, при изпълнение на служебните си
задължения спрели за проверка подсъдимия, като водач на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35" с ДК№ ***. Подс.С.Х.
бил известен на органите на МВР с многобройните си нарушения на разпоредбите на
ЗДвП. В хода на проверката свидетелите установили, че същия управлява
процесното моторно превозно средство в срока на наложената на осн. чл. 171, т.
1, б."Д" от ЗДвП /за управление на моторно превозно средство с
наложени административни наказания "Глоба", незаплатени в срока за
доброволно заплащане - до заплащането им/, ЗППАМ № 19-0323-000128/ 22.07.2019
г. на началника на РУ - В. Преслав. Заповедта за принудителната мярка била
връчена на подс. С.З.Х. на 12.08.2019 г. лично от свидетеля М.М.В. (служител на
РУ - В.Преслав). Съгласно заповедта, свидетелството за управление на МПС на
подсъдимия било отнето до заплащането на дължимите глоби за други нарушения на
ЗДвП, но поради недобросъвестното поведение на наказания, който не го
представял при проверки и не го е предал в РУ-В.Преслав, СУМПС фактически било
у него. При конкретната проверка подсъдимия отново заявил, че не носи
свидетелството си за управление на МПС, но след като разбрал, че следва да
придружи полицейските служители до сградата на РУ-В.Преслав, го извадил от
чантичката си и го представил на органите на реда. Освен това нарушение полицейските
служители установили, че управлявания от подсъдимия автомобил не бил представен
за годишен технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели,
приобщените такива чрез прочитането им на осн.чл.281 от НПК и от събраните, огласени в съдебно заседание и
присъединени писмени доказателства - акт
за установяване на административно нарушение, ЗЗПАМ и останалите писмени
доказателства приложени по делото, като всички доказателства по делото са
непротиворечиви, поради което не се налага допълнителното им обсъждане, /освен
това установените обстоятелства не се и отричат от подсъдимия/, взаимно се
допълват и водят към един и същ извод и обосновават решението на съда, че като управлявал товарен автомобил тип „микробус" с марка
и модел „Фолксваген ЛТ 35" с ДК№ *** в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №
19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав, подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. с
ал.1 от НК.
Съображенията за това са следните:
- обект на престъплението са обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият не притежавал
свидетелство за управление на МПС, т.е. бил неправоспособен вочач;
- от обективна
страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на
автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
- от събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че подсъдимия е управлявал МПС, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство ЗППАМ № 19-0323-000128/22.07.2019г. на
началника на РУ -В.Преслав, влязла в сила и връчена лично на нарушителя;
- субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението е незачитане
от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движението по пътищата.
Настоящият състав не споделя мнението за защитата за
липса на обективен елемент от състава на престъплението- ЗППАМ, т.к същата била
издадена въз основа на противоконституционна разпоредба чл. 171, т. 1 б.
"д" от ЗДвП, обявена за такава с РЕШЕНИЕ № 3 от 23.03.2021 г. на КС
по к. д. № 11/2020 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев,
обнародвано в ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г.
Съгласно чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБ Решенията
на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен
срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването му. Актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила, т.е занапред. Към датата на деянието разпоредбата на чл. 171,
т. 1 б. "д" от ЗДвП е била в сила, т.е към датата на деянието е била
влязла в сила ЗППАМ № 19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав.
Предвид на това, че към датата на постановяване на
присъдата, разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП вече не е
действаща, следва да бъде разгледан и въпроса повдигнат от защитата за приложение на
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, съгласно която ако до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за
дееца. В настоящият случай тази разпоредба не е приложима-за обратно действие
на наказателния закон, т.к по-благоприятната препращата разпоредба
на ЗДвП, не отменя наказуемостта на деянието по чл.343в, ал.3 от НК, а именно
управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Такова е и становището на ВС изразено в Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, по някои въпроси на престъпленията по транспорта, т.2. За обективната страна
на престъплението, б.в):“ Нормите,
определящи съставите на престъпленията по чл. 342 и 343 НК, се запълват от правилата,
които уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта на подвижния
състав, пътя и съоръженията. Когато бъдат изменени наказателните норми,
приложим е чл.
2, ал. 2 НК, т. е. прилага се най-благоприятният закон. Това правило
не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната
наказателна норма и уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта.
За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е
било в сила при извършване на деянието“. Същото становище е застъпено и от
Професор Антон Гиргинов в труда му Наказателно право на Република България.
Обща част. Раздел: „Действие на
накателноправните норми по време“.
Поради изложеното съдът, счита че са налице предпоставките за приложението
на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, за обратно действие на нормата на чл.343в,
ал.3 от НК към датата на постановяване на присъдата.
Настоящият
състав не възприе и доводите на защитата на подсъдимия свързани с приложението
на чл.
9, ал. 2 от НК. Деянието, извършено от подсъдимия С.Х., не може да бъде
преценено като "малозначително".
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява
признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая конкретното деяние,
извършено от подсъдимия не може да се обоснове /характеризира/ с критериите,
поставени в нито една от двете хипотези на чл. 9,
ал. 2 от НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и
деец за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички
обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените
отношения, обект на конкретна защита. В конкретния случай, данните по делото,
установяващи посочените обстоятелства, не обосновават правно и фактическо
основание за приложение на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК. Не се установи съдействието на подсъдимия на полицейските
служители, т.к същия, както го е правил многократно се е опитал да не предаде
СУМПС при проверката. Обстоятелството – млада възраст, не е достатъчно, за да
обуслови еднозначно липса на обществена опасност на извършеното от него деяние
или явно незначителна такава, в какъвто смисъл са доводите на защитата. Не
следва да остават игнорирани данните, характеризиращи личността на подсъдимия на
същия е наложено административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по
чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК; наказван е многократно и по административен ред
за нарушения на ЗДвП при управление на МПС- справката му за нарушител/водач се
състои от четири страници, а така също и специфичните особености на конкретното
деяние, като е направил опит да заблуди полицейските служители, че не носи
СУМПС, освен това управлявания от него автомобил не е бил представен за
технически преглед. Тези обстоятелства сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление.
Поради това е неоснователна претенцията на защитата за оправдаване на
подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът прие като смекчаващи отговорността му обстоятелства:
младата възраст, липса на предходни осъждания, недоброто му материално
състояние-безработен, изразеното съжаление за извършеното, РЕШЕНИЕ № 3 от
23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г., за обявяване на
противоконституционна на препращата административна норма, продължителността на
наказателното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
прие множеството наложени
административни наказания за нарушения на ЗДвП, включително и такова по чл.78а
от НК за престъпление против транспорта.
Предвид изложеното, съдът прие, че по отношение на
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при
което определи наказанието за извършеното престъпление на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК, а именно на „пробация“, като не
наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Х., като му бъде определено
наказание "Пробация".
При преценка на включените в съвкупността мерки за
контрол и въздействие, съставляващи пробацията като вид наказание, настоящият
състав счете, че адекватни са пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с продължителност една година и шест месеца с периодичност два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност една година и шест месеца, както и „безвъзмезден труд в полза
на обществото” с продължителност 320 (триста и двадесет) часа годишно за срок
от една година. Тази продължителност, съдът намира за съответна на извършеното
от подсъдимия престъпление и останалите обстоятелства, имащи значение за наказателната
му отговорност.
Наказанието в настоящия случай би допринесло повече със
своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за поправяне и
превъзпитаване на дееца към спазването на законите.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: