Р Е Ш
Е Н И
Е № 100
гр.Кюстендил, 12.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И.С., като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова адм.д.№356/2016г. по описа на КАС, за да се произнесе взе
предвид:
„Р.Ф.“ ООД със седалище и адрес на управление *** оспорва уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013г. за кампания 2012г. изх.№02-100-2600/1379 от 27.11.2015г. на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е постановено прихващане
на сумата от 20 759.49 лв. с наложени санкции за бъдещ период с УП
изх.№02-100-2600/4918 от 03.10.2011г. и УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г. Изложени са съображения
за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на материалния закон.
Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
„Р.Ф.“ ООД *** е подало заявление за подпомагане по мярка 214 „АЕП“
УИН 10/110612/43549. Издадено е УП
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ за
кампания 2012г. с изх.№ 02-100-2600/1379 от 09.08.2013г. на изп.директор на ДФЗ
– РА, с което е отказано финансово подпомагане по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС1/, а в
останалата част по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи“ е оторизирана сума в размер на 20 759.49 лв., но е удържана и не е
изплатена. Проведено е съдебно оспорване на акта и с решение
№4609/04.07.2014г., постановено по адм.д.№9821/2013г. по описа на АССГ,
потвърдено с решение №10320/07.10.2015г., постановено по адм.д.№13113/2014г. по
описа на ВАС, УП е отменено и преписката върната на ДФЗ – РА за ново
произнасяне.
Във връзка с изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по
адм.д.№9821/2013г. по описа на АССГ е издадено УП за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2012г. на
изп.директор на ДФЗ, с което е оторизирана сума в размер на 20 759.49 лв.
/7 772.98 лв. по направление ВПС1 и 12 986.51 лв. по направление ОЗИМП“/,
но същата е прихваната с наложени санкции за бъдещ период, както следва: със
санкция в размер на 20 024.89 лв., наложена с УП изх.№02-100-2600/4918 от
03.10.2011г., влязло в сила на 27.06.2013г. и със санкция в размер на
33 030.49 лв., наложена с УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г., влязло
в сила на 18.06.2014г. Посочено е, че прихващането е извършено в съответствие с
чл.5б от Регламент /ЕО/ №885/2006г. на Комисията, изменен с Регламент /ЕО/
№1034/2008г. на Комисията.
Като доказателства по делото са приети УП изх.№02-100-2600/4918 от
03.10.2011г. и УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г. и двете на изп.директор
на ДФЗ, както и решение по адм.д.№3185/2012г. по описа на АССГ, отменено с
решение №9710/27.06.2013г. на ВАС, постановено по адм.д.№1473/2013г. и решение
по адм.д.№1877/2013г. по описа на АССГ, влязло в сила на 18.06.2014г.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира
жалбата за допустима, като подадена в срок /УП е връчено на 16.12.2015г., а
жалбата е депозирана по пощата на 29.12.2015г./, срещу акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да
я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на УП на основанията
по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20а,
ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от ЗПЗП и при спазване административно
производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното УП и
таблиците към него, както и данните от административната преписка, обективират
волята на административния орган.
Съдът намира оспореното
УП за материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.5б от Регламент №885/2006
на Комисията /изм. с Регламент №1034/2008 на Комисията/ без да се накърнява
каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните
законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на
бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги
прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на
разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към
същия бенефициент. Приложимостта на тази разпоредба към санкциите се извежда от
нормата на чл.58 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията, която определя, че
редът за събиране на санкцията е посочен в чл.5б на Регламент №885/2006 на
Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с
посочения член в течение на три календарни години след календарната година на
констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Доколкото чл.5б от
Регламент №885/2006 на Комисията не предвижда специален ред за извършване на
прихващането следва да се приеме, че е приложимо националното законодателство,
а именно разпоредбите на чл.103- чл.105 от ЗЗД. Прихващането е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. За да се
извърши компенсацията е необходимо да са налице две насрещни, изискуеми и
ликвидни вземания с предмет пари или еднородни и заместими вещи.
В настоящият казус
безспорно е установено, че на „Р.Ф.“ ООД *** са
наложени санкции с УП изх.№02-100-2600/4918 от 03.10.2011г., влязло в сила на
27.06.2013г. и УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г., влязло в сила на
18.06.2014г. във връзка с извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010г. и 2011г. С
оспореното в настоящото производство УП е оторизирана сума за финансово
подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013г. за кампания 2012г. Анализът на фактите показва, че е налице
неуредено задължение на бенефициера /санкциите по двете УП от 2011г. и 2012г./,
както и бъдещо плащане, което следва да се извърши от РА /оторизираната сума по
УП от 2015г./. Двете вземания са насрещни, доколкото длъжникът по едното е
кредитор по другото по см. на ЗЗД; имат за предмет пари; изискуеми и ликвидни
са, тъй като основанието им е безспорно установено и са определени по обем и
размер. Тук съдът отбелязва, че не възприема възражението на жалбоподателя за
наличие на различни основания за установяване на вземанията и оттук за
неприложимост на института на прихващането. Актовете, с които са наложени
санкциите, респ. е оторизирана сума за подпомагане са издадени по реда и
условията на ЗПЗП във връзка с прилагането на схемите за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и
прилагането на Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.
Следователно е приложим чл.5б от Регламент №885/2006 на Комисията във вр.с
чл.58 от Регламент №1122/2009 на Комисията за събиране на санкциите, наложени
на „Р.Ф.“ ООД *** от ДФЗ-РА. Вземанията са ликвидни, доколкото са установени по
основание и размер с влязъл сила административен акт – УП изх.№02-100-2600/4918
от 03.10.2011г. е влязло в сила на 27.06.2013г. /срав съдебните решения на АССГ
и ВАС/, а УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г. е влязло в сила на
18.06.2014г. /срав. решение на АССГ/. С оглед датите на влизане в сила на
административните актове, с които са наложени санкциите съдът приема, че не е
изтекъл и срокът по чл.58 от Регламент №1122/2009 на Комисията от три календарни години след календарната година на констатацията. В този смисъл
се налага извода за осъществен фактически състав на прихващането, поради което
ДФЗ правилно и законосъобразно е извършил такова с оспореното УП - установените дължими суми /санкциите/ са
предмет на прихващане със следваща оторизация /финансовото подпомагане по мярка
214 „АЕП“/, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане.
Предвид гореизложеното съдът
намира оспореното УП изх.№02-100-2600/1379 от 27.11.2015г. на изпълнителния
директор на ДФЗ в оспорената част за правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразено с целта на закона.
Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от делото на ответника
се дължат разноски на основание чл.143, ал.4 от АПК в размер на 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Р.Ф.“ ООД със седалище и адрес на управление *** срещу уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013г. за кампания 2012г. изх.№02-100-2600/1379 от 27.11.2015г. на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е постановено прихващане
на сумата от 20 759.49 лв. с наложени санкции за бъдещ период с УП
изх.№02-100-2600/4918 от 03.10.2011г. и УП изх.№02-100-2600/1928 от 21.07.2012г.
ОСЪЖДА „Р.Ф.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София,
бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 300 лв. /триста/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: