РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Благоевград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102403 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от П. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. С****
против В. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.***.
Ищцата твърди, че се е намирала в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите от 03.11.2020г.
Поддържа, че по силата на този договор в качеството й на заемодател отпуснала на
ответника (заемател) сумата в общ размер от 9800 лв., като самият договор служел за
разписка за получаване на заетата сума. Заявява, че ответникът не върнал процесната сума.
Претендира връщането на сумата по договора за заем. Иска ответникът да му заплатил и
неустойка в размер на 20 % от заетата сума, възлизаща на 1960 лв. Сочи, че за процесните
вземания на 25.05.2022г. по ч. гр. д. № 1086/2022г. по описа на РС-Благоевград е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на
длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
С молба от 24.02.2023г. процесуалният представител на ищцата е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът В. М. Л. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 9800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/ -
главница, дължима и неплатена сума по договор за заем от 03.11.2020 г. с нотариална
заверка на подписите рег. № 3197/03.11.2020 г. на помощник-нотариус по заместване Р. Х.,
при нотариус Я. Т. рег. № 548, район на действие: PC Благоевград, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК-11.05.2022г.
- чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. чл.
1
92, ал. 1 ЗЗД относно вземането за сумата от 1960 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/
- неустойка за неизпълнение на задължението в срок, уговорена в чл. 8 от договора - в
размер на 1% дневно, но не повече 20% от стойността на договора.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 637 от 25.05.2022г. по ч.
гр. д. № 1086/2022 г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищцата за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника В. М. Л. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й
и същият е бил редовно призован /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/ за първото по делото открито
съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил
отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не
се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищцата може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищцата писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищцата има
качеството на заемодател, а ответника - на заемател; реалното предоставяне от заемодателя
на заемателя на сумата, претендирана като главница по договора; настъпване на падежа на
задължението на заемателя, касаещо връщане на главницата; наличието на действителна
уговорка, постигната между него и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за заем, за дължимост от страна на ответника на неустойка при неизпълнение на
задължението на ответника в срок, уговорена в чл. 8 от договора - в размер на 1% дневно, но
не повече 20% от стойността на договора, и размер на претендираната неустойка,
съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в
определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно
основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
2
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищцата както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищцата съдебно-деловодни разходи (235,20 лв. – държавна такса; 624 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и 235,20 лв. – държавна такса за исковото
производство; отговорността за разноски на ответника в полза на ищцата трябва да бъде
разпределена по следния начин:
- 859,20 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,
- 235,20 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Претендираните от ищцата такси и разноски по образуваното изпълнително дело №
491/2022 година по описа на ЧСИ Б. В. размер на общо 331 лв. не следва да й се присъждат
с настоящия съдебен акт. Това е така, защото се касае за разноски, които не са направени в
хода нито на заповедното производство, нито по исковото производство. В тази връзка
следва да се изтъкне, че могат да се присъждат разноските, направени в хода на заповедното
и исковото производство, а не и тези, сторени в хода на изпълнителното производство.
Разноските, направени в изпълнителното производство, ще се съберат в хода именно на това
производство, като не е допустимо да се присъждат в настоящето исково производство.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните
в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. С
оглед осъществената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатна правна
помощ на ищцата, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. П. сумата в
размер на които 1500 лв. – адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 491/2022 година по
описа на ЧСИ Борис Велино в размер на 1500 лв. не следва да се заплаща, като в тази връзка
важат аргументите, изложени в предходния абзац.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че В. М. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б.*** дължи на П. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.
С.***, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК с № 637 от 25.05.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1086/2022 г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- сумата от 9800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/-главница, дължима и неплатена
сума по договор за заем от 03.11.2020 г. с нотариална заверка на подписите peг. №
3197/03.11.2020 г. на помощник-нотариус по заместване Р. Х., при нотариус Я. Т., peг. №
548, район на действие: PC Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК-11.05.2022г. до окончателното изплащане;
- сумата от 1960 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/-неустойка за неизпълнение на
задължението в срок, уговорена в чл. 8 от договора - в размер на 1% дневно, но не повече
20% от стойността на договора, в размер на 20% от стойността по договора, а именно върху
3
сумата от 9800 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Б.*** да заплати на П. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.***, разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 859,20 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. №
1086/2022г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 235,20 лв. /двеста тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2403/2022г. на РС –
гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., В. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Б.*** да заплати на адвокат Н. П., от САК, със съдебен адрес гр. С.***, сумата в размер
на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4