Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…….04.2018
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 111 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет за разглеждане е пряк иск, предявен на осн. чл. 405 КЗ от И.А.З., ЕГН **********, от
гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 304, вх. 10, ет. 4, ап. 115, чрез
пълномощник адв. Й.А. *** срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д, чрез адв. С.Р. ***
за присъждане на обезщетение в размер 47520 лв за претърпени имуществени вреди
от събитие, уговорено като покрит риск по имуществена застраховка „Каско“,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска на 05.05.2017 г. до
окончателно плащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че сключил с
ответника застрахователна полица № 93001610046455 по застраховка
"Каско", Клауза 1 – всички
рискове, със срок на действие от 16.06.2016 г. до 15.06.2017 г. с договорена
застрахователна стойност от 47520 лв за собствения си лек автомобил марка
"Ауди Q7", с ДК №B0440PH. Сочи, че на 20.09.2016 г. в гр. Одеса,
Украйна при управление на автомобила в проливен дъжд е настъпило увреждане
поради заливане от неочаквано надигнала се водна вълна, за което застрахователят е бил уведомен своевременно и
е била заведена описаната щета, но му е било отказано заплащането на
обезщетение. Допълнително в хода на разглеждана делото ищецът се е позовал и на
извършено разпореждане с увреденото имущество след изтичане на срока на
застрахователното покритие.
По същество
пълномощникът на ищеца поддържа, че настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск и с доводи за неоснователен отказ на застрахователя пледира за уважаване на ищцовата претенция в
пълен размер.
Ответникът ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД оспорва
иска като неоснователен, тъй като счита, че не са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по застраховка
„Каско“ за процесния автомобил във връзка със събитието от 20.09.2016 г.
Възразява, че рискът е настъпил поради неправилна експлоатация на
застрахованото имущество, и това изключва отговорността му изцяло, евентуално
тъй като ищецът не е съумял да изгаси двигателя, с поведението си е съпричинил
вредата. Моли
претенцията да бъде отхвърлена, евентуално да бъде намален размера на
поисканото обезщетение.
По същество представител
на ответника не е пледирал пред съда.
Страните
претендират насрещно за определяне на разноски, като само ищецът е
конкретизирал искането си в списък, а ответникът е оспорил размера на
адвокатския хонорар като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на иска пред Варненски окръжен
съд са били разрешени в нарочно Определение №556/12.02.2018г., след препращане
на делото за разглеждане от първоначално сезирания с частичен размер на
претенцията районен съд по гр.д. 6012/17 г на ВРС. Окончателната правна
квалификация на претенцията, след завишаването на размера й и по-подробно
изложение на релевантните твърдения се съдържа в доклада, допълнен в открито
съдебно заседание( л. 29) по проекта, съобщен на страните( л. 3-4).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор
между страните, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател с
полица № 93001610046455 е сключен договор за имуществена застраховка "Каско",
Клауза 1 – всички рискове, за процесния автомобил "Ауди Q7 ", с ДК
№B0440PH със срок на действие от 16.06.2016 г. до 15.06.2017 г., като страните
са договорили застрахователна сума съответна на действителна стойност на
застрахованото имущество в размер на 47520 лв. Видно от анекс № 1 действието на
покритието обхваща и рискове, настъпили в чужбина, като за бивши съветски
републики, каквато е Украйна, изрично са изключени само събитията кражба,
грабеж и пожар. Не се спори, че част от съдържанието на договора и конкретно
покритите рискове, изключенията от покритие, задълженията на застрахования и
правото на застрахователя да откаже обезщетение, не са били индивидуално
уговаряни в полицата, а са възприети по общите условия на застрахователя.
Няма направено
възражение за прекратяване на този договор, а доколкото не е оспорена
разписката за плащане на първата вноска
от разсрочена застрахователна премия на 13.06.2016г, съдът приема за безспорно
наличието на застрахователно покритие по сключен и действащ към 20.09.2016г валиден застрахователен договор за имуществено
застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1,
вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет автомобила на ищеца.
Не е
оспорено настъпването на щети по процесния автомобил на 20.09.2016 г. около
9.50 часа при движение по улица по време на проливен дъжд в гр. Одеса, Украйна.
Безспорно е, че в следствие на придошла вода с височина 70-80 см са били
отнесени защитни кори на автомобила, спрял е да работи преден ляв мигач и че
въздушната помпа и двигателя са блокирали в резултат на проникналата вода. За
събитието в същия ден са били уведомени местни контролни органи за движение по
пътищата, което е удостоверено в съставени пояснения от Управление на
патрулната полиция в гр. Одеса. По делото са допуснати и събрани гласни
доказателства, а именно изслушан е свидетелят Сергей Кураков, чиито показания
съдът кредитира като пряк свидетел на инцидента. Според свидетеля, който се е возил на предната
седалка до шофьора, колата се е оказала в задръстване в най-ниската точка на
улицата срещу две сгради, поради силния трафик по време на проливен дъжд. В
този момент изненадващо за водача се е образувала вълна с височина над един
метър, която е бутнала лекия автомобил, откъсвайки защитните му кори от долната
страна и е наводнила вътрешността. По делото е изслушано заключение на
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Съгласно т. 4 от експертното заключение щетите по
лекия автомобил, описани към момента на събитието в лицензирания сервиз на
производителя в мястото на настъпване на щетите, съответстват по степен и по
вид на последици от описаното от свидетеля събитие и съответно съдът намира за
доказани както обстоятелствата по вредоносното събитие, така и причинно-следствена
връзка на констатираните повреди с това именно събитие.
Безспорен е и
фактът на уведомяването на застрахователя за уврежданията на застрахованото
имущество, за което е заведена преписка по щета № 0003-1201-16-413557 и отказът
на застрахователя да изплати исканото обезщетение.
Видно от представения
договор от 23.03.2018г, собственикът е продал повреденото имущество срещу цена от 2000лв. , като изрично
приобретателят е декларирал че автомобилът не е в движение.
Спорът по
делото се очертава относно предпоставките за отказа на застрахователя, визирани
в т. 27.11 от ОУ, съгласно която не се обезщетяват щети при проникване или
засмукване на вода в двигателя, вследствие нарушаване или несъобразяване с
правилата за техническа експлоатация и конкретните пътни или други условия.
Съдържанието
на общите условия съдът установява само въз основа на документа, представен от
ищеца, тъй като ответникът не е посочил доказателства за установяване на друго
съдържание на клаузи, в което да е договорено друго основание за изключение от
покритите рискове. Тълкуването на ОУ в конкретния случай налага извода, че
посоченото от застрахователя изключение в т. 27.11 ОУ следва да се възприема
като типично проявление на правило на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ, според което
неизпълнение на задължение по застрахователния договор може да послужи за обосноваване на отказ, ако
значително променя предвидимостта на риска, носен от застрахователя. Това е
така, защото „несъобразяване с правилата
за техническа експлоатация и конкретните пътни или други условия“ съответства
на поведение, което не е типично и очаквано от договарящите страни. Напротив,
доколкото риска е поет за имущество, което се експлоатира от застраховано лице,
добросъвестността изисква това имущество да се ползва именно по предназначение
и съобразно обичайните правила за експлоатация. В конкретния случай, такова
поведение би било управлението на МПС извън предназначените за това пътни
съоръжения или по начин, необичаен за
управление на МПС. Влагането на каквото и да било друго съдържание в тази
клауза (например въздържане от употреба на автомобила по време на влошени
метеорологични условия, дори и те самите да представляват повишен риск, без да е налице
обявено бедствено положение и наложена забрана за движение по пътищата) би
могло да бъде определено като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.3
ЗЗП, тъй като представя изключително широко поле за интерпретация без обективни
и ясни за застрахования критерии.
Настоящият
състав приема, че няма доказателства поведението на застрахования да
представлява неизпълнение на такова задължение, което да е значително с оглед
интереса на застрахователя. Напротив от показанията на свидетеля е видно, че
събитието е настъпило внезапно по време на нормално употребяване на МПС за
движение в градска среда на пътно платно и извънредната ситуация на повишаване
на нивото на водата в този пътен участък не е била по никакъв начин провокирана
от необичайна употреба на автомобила. Самото струпване на автомобили на тесен
участък при силен дъжд не може да се възприема като налагащо някакво
допълнително поведение на водача, с което да бъде предотвратено заливането на
двигателя от рязко и неочаквано повишаване на нивото на водата. Поради тези
причини следва да бъде отхвърлено като недоказано твърдението на застрахователя
за договорено изключение от покритите рискове в ОУ.
Спорно е
също направеното от застрахователя твърдение, че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В задължителната съдебна
практика е възприето тълкуването на съпричиняването като обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на лицето, претърпяло вреди, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Според събраните по делото доказателства
в случая изначалните предпоставки за
настъпване на щетите обективно не зависят от поведението на застрахования и съответно
не може обосновано да се очаква, че той е можел да ги предотврати. За да бъде
релевантно поведението на застрахования по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е
необходимо той да не е положил очакваната и дължима грижа на добрия стопанин. Рязкото
покачване на ниво на голямо количество
вода на пътен участък в рамките на населено място не е обичайно за да може да
се предполага във всеки един момент от движението. За да е бил длъжен за
изключи двигателя, водачът е следвало да може да възприеме вълната като
опасност, а от събраните доказателства за начина, по който водата е достигнала
автомобила (внезапно усетен удар от придошла вълна, заливаща и околни
автомобили) не може да се направи извод, че пътната обстановка до този момент (
престой в задръстване) е налагала на водача да изгаси двигателя. Подобно предвиждане остава извън пределите на
дължимата грижа, доколкото дъждът, дори и силен, представлява обичайно явление
и не обуславя готовност за подобна реакция. В заключение съдът приема, че
възражението за съпричиняването на вредоносния резултат чрез поведение на самия
пострадал не е доказано от ответника.
Спори се
относно размера на поисканото обезщетение за увредените двигател, въздушна помпа, защитни кори и преден
ляв мигач. С подробни мотиви в заключението си вещото лице пояснява, че възстановяването
на щети с подобен характер обичайно налага смяна на двигател с цилиндрова глава
в комплект. В експертното заключение се установява също, че стойността на
щетите по автомобила като оригинални резервни части за „двигател комплект“,
„въздушна помпа“, „кора защитна“ и „мигач преден ляв“ възлиза общо на 47726.44
лв. с ДДС, а стойността на необходимия труд и материали за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени към деня на събитието е 1055.04 лв.
Доколкото
стойността на паричното обезщетение за резервни части, труд и материали е
изчислено общо на 48781.48 лв. от вещото лице, тя надвишава действителната
стойност на автомобила към момента на сключване на застрахователния договор. Липсата
на ангажирани доказателства за промяна в стойността на автомобила след
договарянето на действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие налага съдът да приеме, че този размер не е променен
и съответно и към момента на увреждането съдът счита за установена стойност на
имуществото от 47520 лв.
Следователно
в случая е налице хипотезата на тотална щета на МПС според чл. 390 КЗ във вр. с
т. 39.2 ОУ. При такова увреждане застрахователят следва да възстанови
действителния размер на щетата до размера на действителната стойност
на застрахованото МПС към
датата на настъпване
на застрахователното събитие.
Поради неоснователността на възраженията на застрахователя, съдът установява
довършен фактически състав, пораждащ право на застрахования да получи пълния
размер на застрахователната сума.
Съгласно
императивното правило на чл. 390, ал. 1 КЗ, за да получи изпълнение на това
задължение, ползвателят на застрахователна услуга следва
да представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което
е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Установената съдебна практика (решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. №
775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. №
1256/2014 г. на ВКС, II т. о.) свързва значението на това задължение само с
поставянето на застрахователя в забава, но категорично отрича отчитането му
като елемент на правопораждащия фактически състав. Съответно и в настоящия
казус следва да бъде отчетено само като условие за изискуемостта на
обезщетението. Същевременно, за да изпълни административното си задължение за
дерегистрация, собственикът е следвало да може да се легитимира с удостоверение
от самия застраховател( чл. 18а ал. 2 т.1 НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства). Изричният отказ на ответника да
признае застрахователния случай изключва възможността за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС, поради което и следва да се приеме, че с
поведението си самия платец се е поставил в забава за това обезщетение, поради
което и съдът намира, че обезщетението може да бъде присъдено без допълнителни
условия. Още повече, че в случая застрахованото лице е предприело и действия по
ограничаване на размера на вредите, като се е разпоредило с остатъците от
автомобила за пазарна цена от 2000лв. Така, въпреки че не е предал повредения автомобил
за разкомплектоване(както изисква закона при прекратяване на регистрацията)
собственикът е осребрил остатъчната му стойност, с което се е поставил в
положение, аналогично на застраховано лице, придобило ползи от увреждането.
Съдът преценява, че целта на нормативното правило на чл. 390, ал. 1 КЗ е именно
да се избегне съхраняването на вещта от
обезщетен собственик, легитимиран да
получи нейната действителна парична стойност като застрахователна сума.
Съответно с получената вече остатъчна цена за увредения автомобил следва да се
компенсира дължимото обезщетение от застрахователя. В този смисъл съдът намира
за основателно оспорването на размера на претенцията, като дължимата сума следва да се намали с признатата полза,
извлечена от ищеца, в размер на 2000 лв. и искът да бъде отхвърлен за горницата
над 45520 лв.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно основание
чл. 405 КЗ., основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва за забава върху
вземането от предявяване на иска на 05.05.2017 г. до окончателно плащане на
обезщетението.
По претенциите за разноските ищецът е претендирал заплащане на разноски,
подробно посочени в списъка по чл. 80 ГПК. По делото ищецът е представил
доказателства за внесени съдебни разноски за такси и възнаграждение на вещо
лице общо в размер 2100.80 лв. и за платен в брой хонорар в размер на 1900 лв.
в полза на упълномощения адвокат, който надхвърля незначително минимума на
адвокатски хонорар (1895.60 лв за защита на интерес, ненадхвърлящ 100 000 лв.,
на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът преценява направеното възражение от насрещната страна за
прекомерност за неоснователно. В
заключение съдът намира, че от общо направените от ищеца разноски в размер на
4000.80 лв. следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска
само сбор от 3832.42 лв.
Насрещната претенция за разноски и адвокатско възнаграждение на
ответника не е доказана. Списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства разноски
не са представени, поради което разходи не са присъждат.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д
да заплати на И.А.З., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. Владислав
Варненчик, бл. 304, вх. 10, ет. 4, ап. 115, следните суми, платими по
сметката му в Централна кооперативна банка (ЦКБ), BIC: ***, IBAN: ***, а именно:
сумата 45520 лв (четиридесет и пет
хиляди петстотин и двадесет лева) , представляваща застрахователно обезщетение
по автомобилна застраховка "Каско", Клауза 1 – всички рискове, сключена със
застрахователна полица № 93001610046455 от 13.06.2016 за увреждане до тотална щета на
застрахованото имущество "Ауди Q7 ", с ДК №B0440PH при наводнение на
пътно платно на 20.09.2016г в гр. Одеса, Украйна, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 05.05.2017 г. до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
сумата 3832.42 лв. (три хиляди
осемстотин тридесет и два лева четиридесет и две стотинки), представляваща
съразмерна на основателната част от претенцията част от направените разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.А.З. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, иск за претендирана горница над 45520 лв. до
47520 лв. за обезщетение на понесените имуществени вреди от същото
застрахователно събитие.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД