Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 394/27.09.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 326 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от арх. В.М.В. в качеството му на главен
архитект на Община гр.Лом, чрез процесуалния му представител адвокат Л.А. от
МАК против Решение №260105 от 15.06.2021 година на Районен съд - Лом,
постановено по АНД № 599 по описа за 2020 година. С обжалваното съдебно решение
съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № М-32-31 от 23.10.2020година издадено
от Началник РДНСК – Монтана оправомощен със Заповед №РД13-171 от 13.06.2019г.
на ДНСК, с което на В.М.В. в качеството му на главен архитект на Община гр.Лом,
за извършено административно нарушение на чл.148, ал.1 във вр. с чл.96, ал.4,
т.3 и чл.96, ал.6 от ЗУТ, е наложена административно наказание - глоба в размер
на 1000.00лева /хиляда/, на основание чл.232, ал.1,т.2 във вр. чл.239, ал.1,т.2
във вр. чл.222, ал.1,т.15 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно въззивния съд не е
ценил становище изх. №121/25.07.2020г. издадено от „Геозащита Плевен“ ЕООД, с
оглед факта, че именно това е контролния орган, които регистрира и извършва
мониторинг на свлачищата в района си на действие, в който попада строежа, като е
установено, че няма да се промени натоварването върху склона с предвидените
дейности по проект „Ремонт и реконструкция на Църковен храм „Свети
Никола-Стари“, а ще има благоприятстващ ефект върху устойчивостта на склона и
земната основа. Излагат се доводи, че предвидените дейности не съставляват
изцяло нов строеж, нито са предвидени такива за реконструкция, водеща до
промяна в натоварването за да се изисква предварително съгласие от МРРБ. На
следващо място се твърди наличието на промени в ЗУТ и новоприетата ал.4 на
чл.96 от ЗУТ касае единствено строителство на сгради и съоръжения каквото не е
процесното поради което следва да се приложи нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН Като
основание за нарушение на процесуалните правила се излагат доводи, че не е
установена датата на нарушението на база събраните гласни доказателствени
средства във въззивното производство. В съдебно заседание процесуалния
представител на касатора адвокат А. поддържа касационната жалба като моли за
отмяна на първоинстанционното решение и на издаденото НП, претендират сторените
разноски по представен списък
Ответника по касационната жалба чрез надлежно
упълномощения Цветомила Иванова Харалампиева служител с юридическо образование оспорва касационната жалба, като по съществото на
делото моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда
доводи за законосъобразното ангажиране на административно наказателната
отговорност на касатора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в мотивите на съдебния акт
правилно е прието, че са събрани достатъчно доказателства за извършеното
нарушение и правилно е приложен материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Административен съд-Монтана, в настоящия
касационен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните, извърши проверка на оспореното решение и след преценка на събраните
по делото доказателства, установи следното:
Наказателното постановление е съставено
срещу главния архитект на община Лом за това, че на 09.09.2020 г. в гр.
Лом е съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал разрешение за строеж №
25/09.09.2020г. за "Ремонт и реконструкция на църковен храм "Свети
Никола Стари" (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и
благоустрояване на двора", находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом
/ПИ с ид. 44238.500.9672 по КК/, при липса на предварително съгласие на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, в нарушение на чл. 96,
ал. 4, т. 3 от ЗУТ. Посочено е, че УПИ IX, в който е разрешено строителството,
попада в регистриран свлачищен район, поради което СМР се разрешават след
предварително съгласие на министъра на РЗБ. Деянието е определено като
нарушение на чл. 96, ал.
4, т. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с което е осъществен състава на чл. 232, ал. 1, т.
2 предложение 3 от ЗУТ.
Районният съд с обжалваното решение е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че наказаното лице има
качеството на главен архитект на община Лом, а издаденото от него разрешение за
строеж е без предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. От фактическа страна е приел, че въпросният поземлен имот, в
който е предвидено "Ремонт
и реконструкция на църковен храм "Свети Никола Стари" (основна
сграда, помощна сграда, камбанария), попада в свлачищен район с № MON 24. 44238. 92.
При разглеждане на жалбата по същество, въззивният съд е изложил мотиви, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 148, ал.1, т.
2 от ЗУТ във връзка с чл. 96,
ал. 4, т. 3 от ЗУТ.
Касационната инстанция в настоящия състав
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от представената Заповед №РД-13-171/13.06.2019 г. на
началника на ДНСК, с която са предоставени правомощия на Началник РДНСК –
Монтана да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички
категории строежи. При съставяне на АУАН и издаване на НП, касационната
инстанция приема, че са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 4
и т. 5 и чл. 57, т. 5
и т. 6 от ЗАНН
за съдържанието на акта и НП и за законовите разпоредби, които са нарушени.
АУАН и НП съдържат всички съставомерни признаци на административното нарушение,
квалифицирано по чл. 96,
ал. 4, т. 3 във връзка с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, изразяващо се в издаване на разрешение за строеж № 25 от 09.09.2020
г. при липсата на предварително съгласие на министъра на регионалното развитие
и благоустройството за строеж, попадащ в регистриран свлачищен район. Видно от
становище изх.
№121/25.07.2018г. издадено от „Геозащита Плевен“ ЕООД адресирано до трето лице,
преди издаване на процесното разрешение за строеж е посочено, че
реконструкцията на съществуващата сграда подлежи на предварително съгласуване
от МРРБ, тъй като регистрираното свлачище е запазило потенциалното си състояние
и в този участък от склона има действаща строителна забрана Заповед№522/05.05.1979г
на КАБ при МС продължена със Заповед №РД-14-02-148/18.03.1982г на МСА. Затова са неоснователни
оплакванията в касационната жалба в този смисъл.
На следващо място, от събраните писмени
доказателства се установява извършеното административно нарушение. По делото
пред районния съд са събрани относимите доказателства, включително и такива,
установяващи попадането на УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид.
44238.500.9672 по КК в свлачище от Регистъра на свлачищните райони. Тези доказателства не са
били оспорени пред въззивния съд, който е съд по доказателствата. Що се касае
до твърденията, че в случая не се касае до нов строеж, а до реконструкция, за
която не е необходимо съгласуване с МРРБ, то това възражение на касатора също е
неоснователно, тъй като
всъщност не се касае за нов строеж, не намира подкрепа в нормативната уредба.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ е императивна и изисква даването на
предварително съгласие от министъра за всички строителни и монтажни работи, за
които се изисква разрешение за строеж. Следва да се отбележи, че разпоредбата поставя едно
единствено изискване към строежа- за него да се изисква разрешение за строеж.
Няма поставено изискване строителството да е ново, нито друго подобно. За
предвиденият ремонт
и реконструкция на църковен храм "Свети Никола Стари" - основна
сграда, помощна сграда и камбанария, се изисква разрешение за строеж, а след
като това строителство ще се извършва в регистриран свлачищен район, е
необходимо и предварителното съгласие на министъра в този см. е Решение по адм.
дело № 6828/2020 г., II о., докладчик
съдията Таня Дамянова
На следващо място, неоснователно е
оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на закона и последвали
изменения касаещи по благоприятен такъв, тъй като изрично след изменението на
чл.96 от ЗУТ е действаща и разпоредбата на ал.3, която има идентично съдържание
с вменената като административно нарушение. С оглед значимостта на обществения интерес
от законно разрешено строителство и конкретиката по случая, обосновават и
изводът за приложението целта на ЗУТ, като изключват маловажност за вмененото
административно нарушение.
С оспореното НП е наложено на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.,
което е законовият минимум, предвиден по чл. 232, ал. 1, т.
2 от ЗУТ, така че няма основание да се обсъжда явна несправедливост
на наказанието.
По изложените съображения, касационната
жалба е неоснователна, а решението на районния съд като постановено при
отсъствие на отменителни основания по чл. 348 от НПК,
ще следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата е направил в срок
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и като взе предвид,
че по делото ответникът е бил представляван от служител с юридическо
образование взел участие в открито съдебно заседание то по аргумент от чл. 17,
ал. 3 АПК, във вр. с чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс, съдът намира, че са
налице условията на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /към
Дв. бр.94/2019г./, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Поради това, ще следва
жалбоподателят да заплати на ответника разноски за процесуално представителство
в размер на 80.00лева
/осемдесет/.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260105 от 15.06.2021
година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 599 по описа за 2020 година,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № М-32-31 от
23.10.2020година издадено от Началник РДНСК – Монтана оправомощен със Заповед
№РД13-171 от 13.06.2019г. на ДНСК.
ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН ********** *** в качеството му
на главен архитект на Община гр.Лом да заплати на Регионална Дирекция за Национален
строителен контрол - Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща разноски за процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: