Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети януари
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12407 по описа
за 2012 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявени от Б.К.И. и И.Ц.И., починал в хода на
настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от
правоприемниците си по закон Б.К.И., която участва в процеса на собствено
основание, от С.И.К. и В.И.Ц. против частен
съдебен изпълнител М.А.Г. и С.Т.А..
Ищците
твърдят, че с необжалвана и влязла в сила отхвърлителна
част на Решение от 11.01.2005 г. по гр.д. № 10859/2000 на СГС, ІІ, 39 състав е
отхвърлен ревандикационния иск по чл.108 ЗС на С.А.
против двамата ищци, като е прието, че А. не е собственик на 165-те кв.м. имот,
къщичката и останалите подобрения и посажденията от парцел V-69 в кв.17 по
плана на вилна зона Горна баня, гр. София целият с площ от 1050 кв.м. по
графични данни. Поддържа се, че с влязло в сила Решение № 138/16.07.2008 г. по
ч.гр.д. № 4075/2007 г. на СГС, ІV а отделение е прието, че въводът
извършен от първата ответница за посочената част от 165 кв.м. не е предмет на
изпълнителния лист от 08.12.2006 г. по гр.д. № 1507/2005 г., както и че първата
ответница не е разполагала с властта да проведе принудителен въвод в полза на втората ответница. Твърди се, че
принудителното изпълнение е реализирано на 17.09.2007 г. Поддържа се, че
първата ответница в качеството си на ЧСИ извършила въвод
извън своите правомощия и по този начин подготвила, насърчила, позволила и
подпомогнала втората ответница, която имала качеството на взискател
по образуваното изпълнително дело, да започне и накрая премахне къщичката,
премахвайки ламарините на покрива, после самия покрив. Твърди се, че втората
ответница унищожила имуществото, намиращо се в тази част на имота, която не е
била предмет на изпълнителния лист. Поддържа се, че втората ответница
разчистила терена и предала всичко на вторични суровини, а не на двамата ищци,
въпреки подадената от тях до ЧСИ Г. молба за съдействие с вх. №
00958/05.10.2007 г. Поддържа се, че разрушаването е започнало на 18.09.2007 г.
и като цяло е приключило на 18.10.2007 г., като материалите от него не са
предадени на двамата ищци. Твърди се, че двамата ищци са увредени със
стойността на имуществото като материал, труд. Увреденото имущество е посочено
по вид и стойност в исковата молба, като се твърди, че общата стойност възлиза
на сумата от 110 141 лв.
С уточнителна молба от 13.06.2017 г. ищците сочат че търсят
отговорността на първата ответница в качеството й на частен съдебен изпълнител.
Поддържа се, че двете ответници общо, т.е. действайки
като „неколцина“ са причинили вредоносния резултат - унищожаването и
разпореждането с техните вещи, посаждения, подобрения, включително и като
материали. Твърди се, че за общото причиняване не е необходимо изрично
уговаряне, достатъчна е съвместна дейност за целта. Твърди се, че съвместното,
т.е. общото съпричиняване на описаните по вид и
стойност вреди в исковата молба означават, че твърдението на ищците за общност
на причиняването от ответниците е основанието, което
обуславя солидарната им отговорност. Твърди се, че отговорността на частния
съдебен изпълнител е деликтна по чл.45 от ЗЗД, поради
което и на основание чл.53 от ЗЗД носи солидарна отговорност с другата
ответница по делото.
Молят
съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят солидарно на ищците сумата от 110 141 лв., представляваща
обезщетение за причинените им имуществени вреди от извършен от първата
ответница незаконен въвод и унищожаване от втората
ответница на вещите, подобренията и посажденията, ведно със законната лихва
върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-18.09.2012 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ЧСИ М.Г.. Оспорва исковете като недопустими
и неоснователни. Твърди, че постройката е имала характер на временна такава паянтова
барака, нетрайно закрепена към земята, незаконен строеж. Поддържа се, че ищците
искат да черпят права от несъществуващи техни права и от неправомерното си
поведение. Твърди се, че втората ответница е собственик на парцела с установени
и доказани вещни права, черпейки ги по силата на правоприемство
по реституция и наследяване, и покупко-продажба на реституиран имот. Поддържа
се, че отхвърлителната част на едно съдебно решение
не прави по никакъв начин ответниците собственици на
права и вещи. Твърди се, че ищците са имали единствено качеството на наематели
по силата на сключен договор за наем с общината и въз основа на договора за
отдаване под наем на държавен нежилищен имот от април 1986 г. от РСП „БКС“ с
обща площ 1215 кв.м. на ул. „Крива падина“ № 1, като в договора изрично е
записана забрана да се строи и насаждат трайни насаждения. Договорът е бил
прекратен и на 11.01.1994 г. И.И. е бил уведомен от
БКС, че няма да има подновяване на договора и следва всички лични вещи и
материали да бъдат изнесени, за да влезе собственика на имота. Поддържа се, че
02.10.2007 г. е постъпила молба от ищците по изпълнителното дело за осигуряване
достъп до къщата за изнасяне на багажа им на 03.04. и 05.10.2007 г. На тези
дати ответницата лично съставила протоколи, подписани от двамата ищци за
изнасяне на личните им вещи. Оспорва твърдението в исковата молба за наличие в
имота на къщичка и подобрения. Твърди се, че ищците не са собственици на нищо,
постройката не е тяхна собственост, тя е незаконен строеж, не е отразена в
никакви имотни регистри, не е отразена и на скицата. Твърди се, че ищците са
нарушили забраната в заповедта да не се садят трайни насаждения и сега черпят
права от неправомерното си поведение. Оспорва наличието на описаните в исковата
молба вещи към момента на въвода. Твърди се, че по
изпълнителното дело са изготвени протоколи от 03.10.2007 г., 04.10.2007 г.,
05.10.2007 г. и от 18.10.2007 г., като на последната дата е записано, че всички
движими вещи, покъщнина са изнесени доброволно извън парцела. Твърди се, че
никакви лични вещи, собственост на ищците не са останали в обекта, предмет на въвода, всичко е било изнесено извън постройката и прибрано
от ищците. Заявява и възражение за давност с твърдението, че въводът е извършен на 13.09.2007 г., а исковете са заведени
след изтичане на пет години от тази давност и са погасени.
Отговор
е постъпил и от втората ответница чрез процесуалния й представител адвокат К.
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.
Оспорва иска изцяло като недопустим, неоснователен, недоказан по основание и
размер и погасен по давност.
В
съдебно заседание ищците Б.И. и С.К. поддържат предявените искове чрез своя
процесуален представител и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи
изцяло като основателни и доказани. Претендират разноски.
Ищцата В.Ц.
в съдебно заседание поддържа предявените от наследодателя й искове.
Ответницата
М.Г., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по съществото на делото.
Ответницата
С.А., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по съществото на делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Изпълнително
дело № 20068620400036 по описа на ЧСИ М.Г. с рег. № 862 на КЧСИ е образувано по
молба на ответницата С.Т. А.и въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2006 г.,
издаден въз основа на невлязло в сила въззивно
решение от 4 декември 2006 г., постановено по в.гр.д. № 1507/2005 г. по описа
на СГС, в.о., ІІ Д състав, по силата на който И.Ц.И. и Б.К.И. са осъдени да
предадат на основание чл.108 от ЗС на С.Т.А. владението върху част от парцел
V-69 от кв.17 по плана на в.з. „Горна баня“ с площ от 1 050 кв.м. по
графични данни, при граници по скица № 469, издадена на 14.12.1995 г. и презаверена на 20.03.2000 г. от отдел „Архитектура и
благоустройство“ на район Овча купел на Столична община, която да се счита за
неразделна част от настоящото решение: парцел VІ-68, парцел Х-68, парцел
ХІV-1683, парцел ХІІ-1682а, частта от имот с пл. № 168а, придадена по регулация
към парцел V-69 и път.
С решение
от 4 декември 2006 г., постановено по в.гр.д. № 1507/2005 г. по описа на СГС,
в.о., ІІ Д състав, въз основа на което е издаден изпълнителния лист от
08.12.2006 г., е оставено в сила решение от 11.01.2005 г., постановено по гр.д.
№ 10852/2000 г. на СРС, ІІ г.о.39 състав, с което искът с правно основание
чл.108 ЗС на С.Т.А. против И.Ц.И. и Б.К.И. е уважен в една част и отхвърлен за
частта от парцел V-69 от кв.17 по плана на в.з. Горна Баня с площ от 165 кв.м.
по графични данни, представляваща част от имот с пл. № 1682а, придадена по
регулация към парцел V-69 граници по скица № 469, издадена на 14.12.1995 г.
и презаверена на 20.03.2000 г. от отдел „Архитектура
и благоустройство“ на район Овча купел на Столична община, която да се счита за
неразделна част от настоящото решение: останалата част от парцел V-69, парцел
ХІІ-1682а и парцел ІV-1680.
В отхвърлителната му част решението на СРС от 11.01.2005 г. е
влязло в сила поради необжалването му, в осъдителната част на иска по чл.108 от
ЗС, решението е влязло окончателно в сила на 30.10.2015 г., когато е оставено в
сила с Решение от 31.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 909/2008 г. по описа
на СГС, ГК, ІVБ въззивен състав.
На
13.09.2007 г. взискателката А. е въведена във
владение на недвижимия имот, съобразно решението на съда, а на 17.09.2007 г. е
извършен и въвод чрез запечатване на къщичката, срещу
което длъжникът е възразил. С Решение № 138 от 16.07.2008 г., постановено по
ч.гр.д. № 4075/2007 г. на СГС, ІV а отделение, изпълнителното действие
извършено на 17.09.2007 г. е отменено.
С
констативен протокол от 18.10.2007 г. ответницата ЧСИ Г. е констатирала, че
всички движими вещи /покъщнина/ са изнесени доброволно извън парцела, а наети
от взискателката работници започнали разглобяването
на къщичката от тавана. Двете страни се споразумели строителните материали да
бъдат предадени на 19.10.2007 г. на длъжниците, като
се изнесат от обекта.
На
06.08.2009 г. процесното изпълнително дело № 36/2006
г. е предадено на ЧСИ К.с липсващи страници, неномеровани
страници между 55-56 и дублиране на страници.
С
постановление от 14.01.2014 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите на ищците В.К.М.и Б.К.Ф..
Разпитана
свидетелката М.установява, че познава ищците отдавна. Къщичката, която се
намира в Горна Баня е построена около 1985 г. и е около 35-40 кв.м. Имало
огради, кладенец, стопански сгради, гледали животни. Ищците циментирали двора,
сложили масичка отпред, хубави лозници, дръвчета. Къщата
била с основи, имало дърворед. На подовете имало
замазка с цимент, а отгоре балатум. Имало и водопровод и канал, ел. инсталация.
Имало водопроводна шахта. По оградата имало железни колове. Имало желязна врата
и железен навес. Имало и асмалък. Вратите на къщата били
масивни. Имали и парници, които били покрити. В къщата имало всичко-печка,
телевизор, маса, столове, дивани. Свидетелката установява, че посетила имота през
2007 г. и бил в това състояние, в което го описва. Имало хладилник, радиатори.
Къщичката била с една стая, отляво имало кухничка.
През 2007 г. имало гардероби, дивани, телевизор, спални, радиатори. В кухничката имало хладилник, електрическа печка, телевизор,
стабилна маса, столове. Отвън имало всякакви дръвчета-орех, сливи, круши,
череша и лозници.
Свидетелят
Ф.установява, че се запознал с ищците към края на 1989-1990 г. и те вече имали
къща, която била масивна, боядисана, с гредоред и ламперия. Влизало се в един
коридор, който ищците го ползвали за кухня, а по средата на коридора имало една
стая. В стаята имало голяма разтегателна маса, със 7-8 стола и дИ.отсреща. Имало и библиотека, и гардероб в дъното. Имало
и електрически радиатори „Смядово“, и в кухнята, и в стаята. В кухнята имало
чешма, мивка и някакви шкафчета за чинии, електрическа печка. Отвън при влизане
в къщата имало циментова плоча и асмалък. Нагоре имало
селскостопански постройки. Имало всякакъв вид дръвчета-ябълки, круши, праскова.
Към постройките имало циментови пътеки. Къщата се намирала в северната и
източната страна, а южната страна, където е дерето, фактически било подравнено
и направено на тераси. Там ищците садели зеленчуци. Асмалъкът
бил железен, с винкели, с тръбни колове. Имало някаква постройка като склад.
Отвън в двора имало разтегателна маса и пейки. През 2007 г. свидетелят не е
посещавал имота.
Пред
настоящата инстанция са разпитани и свидетелите на ответницата Г.-М.Д.Д.и Т. Б.С..
Свидетелят
Д.установява, че от 20.10.2006 г. е служител в кантората на ЧСИ Г.. Ищците били
длъжници по две дела, едното дело било за въвод, а другото дело било за принудително събиране на
парични суми.
Свидетелят
установява, че много трудно било да се връчат призовки за доброволно
изпълнение, тъй като длъжниците насъсквали кучетата
срещу тях, отправяли им заплахи. Реален въвод бил
извършен на 13.09.2007 г., когато взискателката по делото била въведена. Присъствали и
полицаи. Ищците също присъствали по време на въвода и
подписали документите за същия. На самия въвод ЧСИ Г.
запечатала къщичката, без да се взема каквото и да било от къщичката. Свидетелят
установява още, че ищците депозирали по изпълнителното дело молба с искане да
се споразумяват с взискателите, съответно на
определени дати да си вземат вещите.
Свидетелят
установява, че по искане на ищците и на съответните дати през месец октомври,
като последната дата била 18 октомври, те имали достъп до къщичката и изнесли
всички техни вещи.
Още преди
датата на въвода на 13.09.2007 г. от страна на
ответницата А. била осигурена охрана от фирма и на самата дата 13.09.2007 г.
тази фирма започнала да охранява обекта. Сключеният от ответницата А.договор за
охрана от 17.09.2007 г. с БОДУ-СОД, е приет като доказателство по делото.
Свидетелят
Д.установява още, че процесната постройката се състояла
от две малки стаи и била изградена с винкел. Отгоре таванът бил с ламарина. В
постройката нямало никакви условия, нито тухли, нито нищо. Всичко било с винкел
и две малки помещения горе-долу по 2.00 на 2.50 м. Първото помещение било нещо
като кухня и имало маса, а от дясната страна, другото помещение било нещо като
спалня. Вътре стените били с дървени плоскости. Не е имало замазка долу на
пода. Вещите били стари, на доста години. Имало фотьойли, столове.
Разпитан
свидетелят С.установява, че познава ответницата А. и ищците, а ответницата Г.
познава във връзка с делото. Свидетелят установява, че е присъствал - от самото
начало до приключването на процедура. Свидетелят също така сочи, че е завършил
Строителния техникум през 1965 г. и от тогава до сега има 59 години стаж в
строителството. В процесната постройка свидетелят влязъл
на 18.10.2007 г. и установил, че в сградата имало едно антре, използвано като
кухня с размери 2 на 3, а от дясната страна имало нещо като стаичка 3 на 3.
Вътре имало влага един метър височина. В двора имало бараки на границата от
горната страна и в тези бараки били държани разни отпадъчни прозорци, табли,
врати, както и дървен материал-дъски, талпи, гредички.
Имало плодни дървета и някаква лозница, които неща и
досега са там. Въводът бил извършен на 13 септември,
като ответницата С.А. се съгласила да даде възможност на длъжниците
да си изнесат животни- кокошки и куче. Изнесли само животните, но не и вещите.
Свидетелят установява, че постепенно били изнесени от длъжниците-дървен
материал, врати, прозорци, табли и изнесли си постепенно и вещите от сградата.
От приетите
по делото основно и допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза се
установява, че оценката на процесната къщичка възлиза
на сумата от 41 800 лв., а оценката на телената ограда, кладенеца, двата
ореха и двете черници е общо в размер на 2 900 лв.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявенитe искове са с правно основание чл.45 ЗЗД спрямо ответницата С.Т.А. и иск с правно
основание чл.74 от ЗЧСИ спрямо ответницата частен съдебен изпълнител М.А.Г..
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищците те следва да докажат факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По иска срещу съдебния изпълнител
съдът следва да прецени настъпила ли е вреда, противоправността
на действията или бездействията на частния съдебен
изпълнител и другите елементи на фактическия
състав, като съобрази и връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем
действия на частния съдебен изпълнител.
По въпроса за солидарната
отговорност на двете ответници. Настоящият съдебен
състав намира, че съдебният изпълнител може и е допустимо да носи солидарна
отговорност с втората ответница, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, каквито
твърдения се съдържат в исковата молба, частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл. 45 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска по чл.74, ал.1
от ЗЧСИ са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от
частния съдебен изпълнител при осъществяване на възложените му публични
функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена
връзка между деянието и вредата.
Следователно двете ответници и на основание чл.53 от ЗЗД могат да носят
солидарна отговорност. В този смисъл и Решение № 105/06.07.2017 г., гр.д. №
2604/16 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявените искове са неоснователни, тъй като безспорно има неправомерно
поведение от страна и на двете ответници, има
нарушаване на правата на ищците, но няма вреда.
По отношение на установеното по делото
неправомерно поведение и извършени от ответниците деликтни действия.
Въводът във
владение по чл. 522, ал. 1 ГПК е изпълнителен способ, приложим в хипотези,
когато изпълнителното
основание е влязло в сила съдебно
решение или спогодба, с които
на взискателя е признато непарично притезание, произтичащо от негово вещно право
върху имота, от облигационно отношение във връзка с имота, или от владелческо право.
Съдебният изпълнител
е обвързан от субективните
и обективни предели на изпълнителния лист и принудителното
изпълнение следва да се извърши само в рамките на изпълнителното основание.
В конкретния
случай предмет на принудителното изпълнение
е бил само част от терен, но въводът
е осъществен не само върху тази част, предмет на изпълнителния
лист, а и върху частта от
165 кв.м., по отношение на която
има влязло в сила съдебно решение, с което искът на ответницата А. е отхвърлен, и върху постройката намираща се в тази част от 165 кв.м.
С оглед
на горното безспорно ответницата-частен съдебен изпълнител е излязла извън рамките на изпълнителното основание.
Съдът приема, че с поведението си ответницата Г. в качеството си на съдебен изпълнител е нарушила няколко задължения, установени с Етичния кодекс - за добросъвестност
по чл. 4, както и задължението
си по чл. 11 от Етичния кодекс, съобразно което действията на частния
съдебен изпълнител са насочени към
реализиране на присъдените парични и непарични притезания. Не следва да се извършват действия, които не са насочени към
постигането на тази цел.
Задължението за добросъвестност
в случая е предполагало определено поведение от ЧСИ, а именно: да изиска скицата на имота, която е представлявала неразделна част от
постановеното по делото
решение и е вписана в изпълнителния лист и да въведе взискателката във владение на имота, съобразно скицата посочена в изпълнителния лист, а
в случай, че на място не е била в състояние
да индивидуализира имота, предвид обстоятелството, че той е
представлявал част от терен,
да стори това с помощта на вещо лице специалист.
Ако беше
изпълнил горните си задължения, то съдбеният изпълнител е щял да въведе във владение взискателката само върху частта от терена, за която последната е разполагала с изпълнителен титул,
а не върху целия терен, за който е претендирала да е нейната собственост.
Фактът, че взискателката
е представяла писмени доказателства за приложена регулация
по отношение и на частта, върху
която е разположена къщичката /доказателства, които е пропуснала да представи пред съда, поради което и искът й за тази част от имота е отхвърлен като недоказан/ и по отношения на
която ЧСИ Г. е извършила въвод е ирелевантен, доколкото не е в компетентността
на съдебния изпълнител да решава въпросите относно приложена регулация и
законен строеж, щом като по отношение на тези недвижими вещи взискателката не е
разполагала с изпълнително
основание. Отделно от това тези въпроси са
били решени с влязло в сила
съдебно решение.
При извършване
на действия по изпълнението, ЧСИ е необходимо да съблюдава спазването на законните интереси на всички участници в изпълнителното производство, както
и да положи дължимата грижа
те да не злоупотребяват със
свои права.
Като не е спазила
горните си задължения ЧСИ е
допуснала и извършила процесуално незаконосъобразен въвод.
От своя страна ответницата А. и въпреки, че е разполагала с изпълнителен титул
само за част от терен, е използвала
издадения й изпълнителен
лист, за да бъде въведена във владение и върху частта от имота, за който не е разполагала с изпълнителен титул и построената върху тази част къща.
Безспорно и с представения
протокол от 18.10.2007 г. се установява, че на тази дата и в присъствието на ЧСИ
Г. и взискателката, чрез работници
наети от последната, къщичката е била съборена и
разрушена.
Т.е. с
оглед събраните по делото доказателства, безспорно са налице неправомерни, деликтни действия и от двете ответници,
но съдът намира, че от тези действия ищците не са претърпели имуществена вреда,
изразяваща се в пазарната стойност на съборената постройка, изградена без
строителни книжа.
Дори и взискателката да е била въведена във владение само на тази
част от терена, за която е разполагала с изпълнителен титул, то процесната постройка е оставала в част от имота от 165
кв.м. придадена от съседен имот 1682а. Тази част безспорно представлява
поземлен имот, който не отговаря на изискванията за минимални размери за лице и
повърхност, съобразно устройствената зона, в която
попада-вилна зона. Съобразно чл.19, ал.1, т.3 от ЗУТ-за ниско жилищно
застрояване имотът трябва да е урегулиран и да има най-малко 18 м лице и 600
кв.м. повърхност.
Тази
част от 165 кв.м. е индивидуализирана, съобразно скица от 05.11.1993 г. /л.410
от делото/, от която е видно, че частта е заградена от три съседни имота и няма
излаз на улица и дори да има лицето на имота не 18 м.
Между страните не е спорно, че постройката е
незаконно изградена, тъй като за нея ищците не разполагат с никакви строителни
книжа за нейното изграждане, постройката не е отразена и в регулационния план.
Ищците
не са собственици на съседния имот, от който тази част е придадена и не
упражняват владение върху него, т.е. след въвода във
владение на ответницата А., на практика постройката остава в маломерен,
неурегулиран поземлен имот, без лице.
При тези
фактически обстоятелства се налага
еднозначен извод, че към датата на премахване на постройката - 18.10.2007 г., същата
и като намираща се в маломерен
имот, и като незаконен строеж е подлежала на премахване
по реда на чл.225
от ЗУТ.
С оглед
на горното съдът намира, че не би настъпила разлика в имущественото състояние на увредените, а настъпилата такава е в пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ищците, поради
което и предявените искове се явяват неоснователни.
По отношение на иска за унищожаване от втората ответница на вещите, подобренията и посажденията в процесната част от 165 кв.м., същият следва да бъде отхвърлен като недоказан. Въпреки разпределената им от съда доказателствена тежест ищците не доказаха, че движимите вещи намиращи се в къщичката, подобренията и насажденията са унищожени в пряка причинна връзка от действията на втората ответница А.. Напротив от
събраните по делото свидетелски и писмени доказателства се установява, че намиращите се в имота животни и част от вещите са прибрани от длъжниците-двамата ищци по делото, а друга част-кладенец,
ограда, два ореха, две черници не са
унищожени и се намират в имота и към момента.
С оглед
изхода на делото на ищците не се дължат разноски.
До приключване
на устните състезания по делото ответниците не са заявили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не им присъжда такива.
Ответниците не са
правили разноски по делото, а представените
договори за правна помощ на
л.76 и л.85 от делото не удостоверяват
заплащане на уговорените
адвокатски възнаграждения.
Съобразно константната
съдебна практика, разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение
се присъждат само, ако са реално извършени.
Липсват доказателства за реално заплатени от ответниците адвокатски възнаграждения,
поради което съдът не присъжда разноски за тях.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от Б.К.И., ЕГН **********,***, И. Ц.И., починал в хода
на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от участващата
на собствено основание в процеса Б.К.И., ЕГН **********,***, С.И.К., ЕГН **********,***
и В.И.Ц., ЕГН **********,*** против частен съдебен изпълнител М.А.Г., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД и против С.Т.А.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за солидарното осъждане
на ответниците на основание чл.53 от ЗЗД да заплатят
на ищците на сумата от 110 141 лв. /сто
и десет хиляди сто четиридесет и един лв./-обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди, вследствие извършен от съдебния изпълнител процесуално
незаконосъобразен въвод и събаряне и разрушаване на постройка-къща,
построена без строителни книжа, намираща се частта от парцел
V-69 от кв.17 по плана на в.з. Горна Баня с площ на частта от 165 кв.м. по
графични данни, представляваща част от имот с пл. № 1682а, придадена по
регулация към парцел V-69, при граници на частта: останалата част от парцел V-69,
парцел ХІІ-1682а и парцел ІV-1680, която част не е била предмет на принудително
изпълнение по изпълнителен лист от 08.12.2006 г., както и за унищожаване от втората ответница на вещите,
подобренията и посажденията, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска-18.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: