Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 485
гр. Р., 11.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд……гражданска колегия….…в открито заседание
на 14 ноември през две хиляди и деветнадесета година……в
състав:
Председател:Галина
Магардичиян
при
секретаря..Светла Пеева..и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян гр. дело № 309 по описа за 2018год., за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове по
чл.515, ал.3,т.2 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Ищецът С.К.И. твърди, че е пострадал при
пътно-транспортно произшествие. Твърди, че е с. и у.на „с.с основна
дейност-пътнически таксиметров транспорт. През м.09.16 приел да извърши
таксиметрова услуга , изразяваща се в посрещане на пътник, който пристига със
самолет на летище в гр.б., Р. през нощта на 14.09.2016. Отишъл в гр.б. и
посрещнал пътника, след което тръгнали към гр.Р.. Около 01.40 на 14.09.16
колата се движила на територията на Република Р. в посока от гр.б. към гр.Г.,
по път ***, в дясната лента, в района на населено място 1 Декември,окръг
И.Преди колата му във втората лента се движел лек автомобил ф.с рег № ***** с подаден ляв
мигач за извършване на маневра. В зоната на кръстовището с пътя *****водачът на ф.внезапно решил да завие надясно като
отнел предимството му и станал причина за ПТП- ударил колата му от лявата
страна и я изхвърлил върху оградата на сградата на ресторант К.която
представлява бетонна арка, поради което въпреки отварянето на въздушните
възглавници той получил тежки травми и бил откаран с линейка на Бърза помощ в
клинична болница по спешна помощ „б.в гр.б.. По повод на ПТП-то компетентните р.образували
наказателно дело № 5282/Р/2016, по което установили, че ПТП-то е причинено по
вина на Д.П.. Последният е р.гражданин, но управляваното от него превозно
средство ф.с рег № *****
е регистрирано във В.и към момента на ПТП-то няма застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищецът твърди, че след удара почувствал силни болки в кръста и в
гръдния си кош и по време на транспортирането му до болницата и по време на
престоя му в нея изпитвал освен силни болки и страх и притеснение,защото поради
чуждата езикова среда не можел да получава достоверна информация за състоянието
си, нито бил сигурен, че лекарите разбират добре оплакванията му, а той техните
указания. В болницата бил приет с лека черепно-мозъчна травма, гръбначномозъчна
травма в гръднопоясния сегмент с микрофрактура
на прешлен L 1, охлузвания по лявата половина на лицето и по лява
ръка и предмишница, лека хипергликемия.
На 16.09.16 със съдействието на б.и при спазване поставените от р.лекари
изисквания бил транспортиран с българска линейка до МБАЛ-Р., където бил приет в
отделението по неврохирургия с диагноза „ контузио капитис, комоцио церебри, фрактура вертебре
Л1. На 19.09.16 бил транспортиран отново
с линейка до Т.. По време на целия път
изпитвал силни физически болки, които се налага да търпи, тъй като не трябвало
да мърда, за да не предизвика отчупването на пречупената частица от прешлена,
която е наклонена към канала на гръбначния стълб, което ще доведе до парализа.
След консултация с неврохирург в болницата в С.постъпил в отделение по
неврохирургия за оперативно лечение. След операцията изпитвал силни болки по
цялото тяло и особено в областта на извършената оперативна интервенция.През
цялото време на болничния престой се нуждаел от чужда помощ- не можел да става
и да се обслужва, затова в болницата бил с придружител-жената, с която живее.
Изписан е на 27.09.16.Около месец след операцията се нуждаел от пълно подпомагане
и обслужване, което му създало голям физически и психически дискомфорт-че
е зависим, че не е пълноценен като мъж и глава на семейството. Периодът на
възстановяването му продължавал и до настоящият момент, като пълно
възстановяване нямало да настъпи, защото поставените винтове ще останат
завинаги като чужди тела в гръбнака му. В периода от 16.09.16 до 10.09.17 бил в
отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че провежда рехабилитация,
но продължава да изпитва болки и то не само при промяна на времето. Нямало да
може да се възстанови до степен, която да му позволява да упражнява професията си-таксиметров шофьор, защото
дългото седене и кормуване натоварвало тялото му по начин, който освен, че му
причинявал болка, можел да доведе до трайна инвалидизация
Отключва артериална хипертония. Постоянно са му необходими лечебна физкултура,
масажи и лекарствени средства. Чувства психологически и психически дискомфорт. Притеснява се, че е причинил болки и страдания
на близките си и че жената, с която живее трябва да го издържа и да плаща
лечението му. Притеснява се, че е създал проблеми и на с.а си, защото той също
издържа семейството си чрез доходите на общата им фирма, която е лишена от
единствения си актив, с който извършва дейността. Изпитвал страх от бъдещето
си, както по отношение на здравето си, така и по отношение невъзможността да
работи и да получава доходи. Твърди, че в резултат на ПТП-то управляваният от
него лек автомобил е увреден до степен, че застрахователят по застраховка „Каско“ е приел, че ремонтът му е икономически безсмислен и
на дружеството е изплатена стойността му 3066.14лв, която сума не е достатъчна
за придобиване на лек автомобил, с който да извършва таксиметрова дейност.
Твърди, че на 24.01.17 предявил пред Сдружение“ Н./НББАЗ/ претенция за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, по
която е образувана щета № СВ-GB-17-RO-003, но с писмо
от 03.08.17 НББАЗ отказва претенцията му. Счита, че българският съд е
компетентен по иск срещу НББАЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република Б. в резултат на ПТП,
настъпило в друга държава-членка на ЕС от деликвент с
местоживеене в друга държава –членка на ЕС, съгласно чл.2 от Регламент №
44/2001 на Съвета от 22.12.2000г относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски лица. Счита, че НББАЗ
е процесуално легитимиран ответник по иска по чл.515,ал.3,т.2 КЗ/ идентична с
чл.284, ал.3,т.2 КЗ отм/ в качеството му на компенсационен орган.
Счита, че в случая е приложима българското право, тъй като съгласно чл.4, ал.1
от Регламент /ЕО/ № 864/07 на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007
относно приложимото право към извън-договорни задължения / „Рим ІІ“/
приложимото право към извън-договорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в която държава или
държави настъпват непреките последици от този факт,а съгласно ал.2 – когато
обаче и лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се
прилага правото на тази държава. Счита, че в настоящият казус приложима е
разпоредбата на чл.4, ал.2 от Регламента, тъй като и лицето, чиято отговорност
се търси, а именно компенсационния орган, и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в Република Б.. Освен
това и неимуществените и имуществените вреди, той търпи на територията на Б..
Ако съдът приеме, че е приложимо румънското законодателство като право на деликта, то съгласно чл.998 от ГК на Р., приет 2009г, всяко
действие, извършено от лице, което причинява увреждане на друго лице, задължава
причинителя на вредата да я поправи , като нормата на чл.1084 от същия кодекс
установява, че обезщетението включва репарация на страданието и загубата на
доходи. Твърди, че от ПТП-то е претърпял неимуществени вреди, тъй като
получените травми са причинили тежко разстройство на здравето му, като е
съществувала реално опасност от пълно обездвижване/ парализиране/, ако до
оперативната намеса се отчупи пречупената костица от
прешлена, която е била наклонена към канала на гръбначния стълб, а до
операцията се е наложило два пъти да бъде транспортиран с линейка.
Интензивността и силата на физическите болки е била значителна, което наложило
и приемане на силни успокоителни лекарства. Осъществена е сложна оперативна
намеса, при която прешленът му е стабилизиран с осем винта, които ще останат
завинаги в тялото му. Поради това постоянно трябва да се пази от падане,
усукване, нараняване и др, за да не се стигне до
компрометиране или счупване на винт8ове, т.е пълно възстановяване няма да
настъпи. Преживял е голям стрес, неудобство и силен дискомфорт,
както заради болките, така и поради необходимостта от чужда помощ за известен
период от време. Периодът на възстановяването е много дълъг-една година, през
който период е бил изцяло неработоспособен и зависим от жената , с която живее.
Настъпила е промяна в стереотипа му на живот. Търпи големи ограничения, както в
битов, така и в професионален план- дълъг период от време не е могъл да се
обслужва сам, по време на престоя му в болниците се е налагало да му се
поставят памперси, да бъде хранен и обслужван от придружител, а след
изписването му се е наложило дълъг период от време да прекарва в легнало
положение, ограничавайки движенията си с цел избягване на допълнително натоварване
и превенция от евентуални допълнителни усложнения в областта на травмата. Не
можел да извършва въртеливи и усукващи движения в областта на кръста, известен
период от време не можел да се навежда,а се е налагало да кляка, за да вземе
предмети, намиращи се под нивото на кръста му. През периода от м.09.2016 до
м.април 2017 не е излизал от дома си, за да не се подхлъзне и да не
компрометира имплантираните винтове, ограничил е всякакви социални контакти,
поради преживения стрес. В продължение на месеци е сънувал произшествието,
което водило до по-бавно психическо възстановяване. Преживявал е ежедневно
ПТП-то и е изпитвал неописуем страх за бъдещето си. След произшествието не
можел да вдига тежки предмети, не можел да спортува, което е довело до покачване
на теглото поради обездвижване и поради преживения стрес и респективно е довело
до влошаване на показателите му-холестерол, кръвна
захар и др.Отключил е артериална хипертония и в резултат трябва да приема
постоянно лекарства и за това. Загубил е възможността да упражнява професията
си.освен това изпитвал страх от шофиране. Не можел да вдига тежки предмети .
Изпитвал болки при промяна на позата и му трябвало време за адаптация при
ставане, сядане и др.Това му пречело да се събира с приятели и познати. Лекарствата,
които приемал за облекчаване на болките водели до увреждане на стомаха и други
органи. Налагало се да приема други медикаменти за това и да ограничава любими
храни. В резултат на стреса през пролетта на 2017 е получил обрив в областта на
лактите, колената ,
главата, който е придружен с неприятно усещане и сърбеж, видим за страничен
наблюдател и до ден днешен му създава дискомфорт. За
него провежда допълнително медикаментозно лечение, което трябвало да се
провежда на всеки 6 месеца. Медикаментите, които са му изписани повлияват на
психическото му здраве. Освен това
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечение
и възстановяване, както и в пропуснат доход и заплащане на разходи по стопанската
дейност на дружеството му. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника като компенсационен орган да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 90 000лв/ след допуснато изменение на
иска/, сумата от 14 217.66лв обезщетение за имуществени вреди, включващи
6 132лв разноски по лечение и възстановяване, 1 592.47лв, заплатени
присъщи ежемесечни разходи по стопанската дейност на дружеството, както и
сумата от 6 493.19лв пропуснат доход, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 25.03.2017г до
окончателно плащане. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът Сдружение“Н. със седалище и
адрес на управление-гр.С.счита предявените искове за недопустими, тъй като
приложимо в конкретния казус е румънското материално право, съгласно което, ако
пострадалото лице се откаже от правото си да бъде конституирано като гражданска
страна / т.е да предяви граждански иск/ в наказателното производство,
образувано срещу деликвента, то възможността на
пострадалия да заведе в бъдеще граждански иск срещу деликвента,
съответно срещу неговия застраховател,
се преклудира.
Възразява срещу становището на ищеца, че е приложимо българското право,
тъй като деликвентът и увреденото лице нямат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата.
Ако съдът приеме, че исковете са допустими, счита, че същите са неоснователни и
недоказани по основание и размер. Оспорва вида и обема на твърдените
неимуществени вреди. Оспорва размера на иска за обезщетение за неимуществени
вреди като несъразмерно висок. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съразмерен единствено и
само с пряко настъпилите вследствие на ПТП-то вреди, без да се вземат предвид
всякакви други увреждания на здравето, които не са в причинно-следствена връзка
с увреждането. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на Д.П.- водач на л.а“ф.п.“ с рег
№ *****. В исковата молба не се сочи какви правила за
движения същият е нарушил, като при това тези правила следва да се позовават на
румънското право. От друга страна липсват доказателства, които безспорно да
установяват, че процесното ПТП е настъпила единствено
заради негово виновно и противоправно поведение. Няма
доказателства за механизма на ПТП,а оттам и за вината на водача. Оспорва
наличието на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане без които не може да се търси отговорността на НББАЗ. При условие за
евентуалност, ако се докаже виновно и противоправно
поведение от страна на водача на л.а ф.п., правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради допуснати от негова страна нарушения в правилата за движение-неизползване
на обезопасителен колан, движение с несъобразена
и/или превишена скорост, неспазване на дистанция, липса на предприети действия
за избягване на удара. Оспорва като неоснователен и недоказан иска за
разплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за
лечение и възстановяване в размер на 6 132лв. Не е доказано пряката им
връзка с увреждането, а част от представените фактури са издадени на трето
лице. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
вноски по кредитен договор в размер на 1 592.47лв Тези разходи не са в
причинно-следствена връзка с увреждането, поради което не могат да бъдат приети
за основателни. От исковата молба не е ясно в каква връзка са осъществени тези
разходи, нито как са свързани с уврежданите. Оспорва като неоснователен и
недоказан иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в присъщи ежемесечни разходи като с. и у.на С., както и пропуснат доход в общ
размер на 6 493.19лв Не са доказани вреди пряко свързани с увреждането.
Предвид неоснователността на исковете, оспорват основателността и на иска за
заплащане на законна лихва, считано от 25.03.2017 до окончателно плащане.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.09.2016г ищецът С.К.И., който
извършвал т.с лек автомобил „д.“ с рег № ****, приел
да посрещна пътник, който пристига със самолет на летище в гр.б. и да го
превози до гр.Р.. На същата дата след полунощ/ 0.30ч./ посрещнал пътника-св.В.Е.В.
на летището в гр.б., Р. и заедно тръгнали към гр.Р.. Свидетелят В. се возел на
предната седалка до шофьора. Докато преминавали пред едно населено място „Първи
декември“ св.В. забелязал,че в лявата лента/ техния автомобил се движел в
дясната лента/ има лек автомобил, който стои с включен ляв мигач.Според него
автомобила бил на около 20 метра преди тях в този момент. Свидетелят продължил
да си гледа телефона, а след като отново вдигнал поглед, забелязал,че двата
автомобила са почти успоредни един до друг,а след това шофьорът на лекият
автомобил в ляво предприел маневра на дясно. Този лек автомобил ги избутал от
платното и техния автомобил напуснал дясното платно и се ударил в тухлената
стена, вдясно от пътя, която според свидетеля е част от арка.Друго платно в
дясно не е имало. Свидетелят не може да определи на какво разстояние се е намирала
стената от мястото, на което е бил техния автомобил, както и дали между
платното и стената е имало нещо друго. Свидетелят не е видял С.И. да прави
някаква маневра, за да отклони колата към стената. Според него, С. е направил
инстинктивни действия, за да убие скоростта, но не може да каже с точност,
защото не го гледал в краката. Свидетелят преди и до удара е гледал в телефона
си и е възприемал случващото се с периферното си зрение, не са разговаряли с
шофьора докато пътуват. Всичко станало много бързо.Това станало малко преди
кръстовище в рамките на населено място, но според свидетеля нямало светофари. Не
е видял преди удара другият автомобил да дава десен мигач. При удара въздушните
възглавници в автомобила се отворили. Колата, в частта, в която се намирал той,
била в арката/ в празното пространство/, а лявата част от автомобила се била
ударила в стената.Ударът бил челно и откъм страната на шофьора. Според
свидетеля още при качването си в колата и той и шофьора поставили предпазните
си колани и при удара били с тях. Свидетелят не може да посочи с каква скорост
се е движил другият автомобил, но не е била такава, че „ да го притесни“. Свидетелят се опитал да се раздвижи, за да
установи в какво състояние. След като установил, че нещата с него са долу-горе
добре, чул, че С.И. охкал. При удара мобилният му телефон бил изблъскан на пода,
той се опитал да го намери, за да извика помощ на 112, но не успял да го
открие. Мястото било тъмно. Видимостта била обичайна, не е имало мъгла или нещо
друго. Той излязъл от колата и се огледал. Видял, че приближава патрулна кола
от полицията. Единият от полицаите отишъл от неговата страна на автомобила и го
попитал какво е станало.Свидетелят му казал, че може да му отговори на
английски. Тогава полицая му задал няколко въпроса, за да установи какво е
станало. Вторият полицай бил от страната на С. и разговарял с него, но
свидетелят не е чул разговора им. Малко след това пристигнала линейка, която
откарала С.. Попитали и него дали има нужда от медицинска помощ, но той
отказал, а останал на пътя, за да изчака друга кола, която да го прибере в Б..
Тогава успял да разгледа лекия автомобил, който ги ударил. Свидетелят мисли, че
бил ф.с десен волан. Видял, че върху този автомобил имало поражения единствено
в предното му дясно колело. Видял двама полицаи да разговарят с мъж, за които
счита че е водача на другия автомобил. Свидетелят твърди, че полицаите не са му
поискали негови данни и не са му снемали самоличността, както и не е викан на
разпит след това. С.И. не бил сигурен какво е състоянието му и го помолил да заключи
колата и да я изгаси.Таксито имало сериозни поражения в предната лява част-ляв
фар, броня,маска,капак, калник-всичко, което се намирало от предното стъкло напред.
Когато
излязъл от автомобила видял наблизо група от хора, но не е разговарял с тях.
Виждал и светлини, но не могъл да прецени дали са на околни сгради или улично
осветление.
За пътното-транспортно произшествие е
образувано Дело № 5282/Р/2016г на прокуратурата към Районен съд К., Р.. Същото
е прекратено с постановление от 08.11.2016г, тъй като липсва предварителна
наказателна жалба и тъй като не са настъпили последиците, изрично предвидени в
закона, а водачът на МПС, предизвикало пътното събитие, не се е намирал под
въздействие на алкохолни напитки, нито попада в някой от случаите, изрично и лимитативно
предвидени от законодателя. С.К.И. е уведомен за това постановление. Според доклад
с предложение за прекратяване на наказателно производство от 11.10.2016г при
огледа на местопроизшествието е установено, че пътното транспортно произшествие
е настъпило в населено място 1 декември, И., по национално шосе *** в зоната на км. 17+250м, при кръстовище с районен
път ****,в населеното място, на което движението се извършва
в две посоки, пътната настилка е с асфалтово покритие, при налична маркировка.
В зоната на настъпване на ПТП-то има пътни указателни табели „Пешеходна
пътека“,без денивелация на пътното платно. Към момента на извършване на огледа
на местопроизшествието, пътното платно е сухо, време на денонощието-нощ, ясно
небе, ниска видимост, улично осветление, като в ПТП участват МПС марка „ф.“ с рег № *****, управлявано от
лицето Д.П. по *** в селска община
1 декември, И., от посока б. към Г.,
като същото се движи по втора пътна лента, като при кръстовището с **** извършва маневра за смяна на посоката на движение в
дясно, без да се увери съответно и се сблъсква в страничната лява част на МПС
марка *** с рег № Р., управлявано от лицето С.К.И.,
български гражданин, който е изтласкан в оградата на недвижим имот-ресторант „К.
В следствие на удара настъпва раняване на С.К.И., който е превозен до болница Б.А.в
б., където получава медицински грижи. Водачите на МПС на тествани с апарат тип Дрегер, като резултати се отрицателни. На 10.10.2016г от българския гражданин С.К.И. в качеството на пострадало
лице, се взимат обяснения, в които същият декларира, че не желае да формулира
наказателна жалба за телесна повреда, причинена виновно срещу лицето Д.П., не
желае да се яви в службата по съдебна медицина за получаване на
съдебномедицинско свидетелство и няма да се конституира като гражданска страна
по наказателно дело. /т.2,л.409-410 от делото/ Същото е изложено и в протокол
за оглед на местопроизшествие от 14.09.2016г/т.2,л.419-421/. В наказателното дело се съдържат и обяснения
на Д.П. от 11.10.2016г като свидетел, в които същият обяснява, че на
14.09.2016, около 01.50часа,управлявал МПС марка „ф.“ с номер № ***** по национално
шосе *** в населено място 1 декември, посока б.-Г., като се
движел между двете пътни платна-първа и втора пътна лента, като в този момент
искал да завие на дясно по път **** и се сблъскал с
лявата страна на МПС марка *** номер ****, която се движела по първата пътна
лента в посока б.-Г.. След сблъсъка МПС марка *** било изтласкано в оградата на
недвижимият имот ресторант „К. като в следствие са настъпили щети по МПС, по
тухлената ограда, също така бил ранен водачът на МПС Р.. Заявил е, че няма
възражения срещу направените от полицейските органи замервания и снимки; заявил
е, че не желае да бъдат продължени следствени действия по делото, тъй като се
счита за единствения виновен за настъпване на ПТП/т.2,л.503-504/
Според приетото по делото заключение по
назначената автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, уврежданията в предната част на „д.“ може да
са причинени при удар на тази част в твърда преграда/тухлена сграда/ при
скорост 40-50км/ч.В създадената ситуация С.И. не е имал техническа възможност
да предотврати произшествието. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани,
които позволяват ограничено преместване на телата напред. Според допълнителното
заключение на вещото лице автомобилът е с губи с размера 185/65/14. Външния
радиус на гумите е 2980см.При височина на бордюра 10-12см./както е било
зададено от представителя на ответника/ началния допир на гумата в бордюра е на
около 17-19см. под оста на колелото, което обуславя сравнително малка ударна
сила между гумите и бордюра.По принцип, когато автомобилното колело минава през
неравност се изразходва част от неговата кинетична енергия и това води до
намаляване на неговата скорост. Според вещото лице е невъзможно да се изчисли
скоростта на автомобила към началото на удара, тъй като няма данни за
големината на деформацията в предната му част при удара в тухлената ограда, а
от снимките в наказателното дело не може да види големината на тази деформация. Според вещото лице ударът е бил със скорост
около 50км/ч и скоростта след преминаване в препятствието-бордюр е намаляла, но
не съществени, тъй като радиусът на колелото е по-голям от височината на
бордюра. Ударът между двата автомобила е бил страничен, приплъзващ,
т.е ф.тръгва на дясно и се допира до лявата страна на „д.“ и се приплъзват. В резултат на това съприкосновение, а може би и
заради реакция на И. да избегне по-тежко произшествие,е насочил автомобила
надясно. Според вещото лице това е нормална реакция на водач когато иска да
избяга от опасност. Според вещото лице в огледа не се споменава за бордюр, но
от снимките може да се направи извода, че е имало такъв и според строителните
норми следва да се приеме, че е 10-12см.
След катастрофата шофьорската му книжка
била задържана в полицията и св.Д. отишла да я иска, но отказали да и я дадат,
тъй като С.И. бил със средна телесна повреда и щели да върнат книжката след
като представят епикриза. Направили консултация с
адвокати, които им казали, че полицията в Р. няма основание да задържа
шофьорската му книжка. Тогава С.И. и негов колега около м.октомври 2016
пътували до Р., за да я вземат и да представи епикриза.
Тогава С.И. попитал дали разследването е приключило. Обяснили му , че е
приключило и че другия водач е виновен.Той поискал книжката си, но те казали,
че ще му я дадат ако отиде в някакъв техен институт да се освидетелства. Той
отказал, защото били направили консулт с адвокати. Тогава му казали да подпише
декларация, че отказва да се освидетелства. Това поне разбрал от разговора на
румънски.Там той бил с лицензиран в Б. преводач. С.И. първоначално отказал да
подпише такава декларация, но полицая го уверил, че декларацията няма да му
попречи да си потърси правата пред застрахователя. В наказателното дело се
съдържат обяснения на С.И. като пострадал от 10.10.2016,
в който той заявява, че е уведомен, че другият водач е виновен за
пътното-транспортно произшествие, но не желае да подава наказателна жалба за
виновно причинена телесна повреда и не желае да се представи в службата по
съдебна медицина или друга констатираща медицинска служба и не желае да бъдат
продължени разследванията по делото. С.И. смятал, че другият автомобил имал
застраховка, тъй като в полицията бил представен такъв документ, още повече, че
в някакъв сайт направил справка, че лек автомобил с такъв регистрационен номер
има актуална застраховка „гражданска отговорност“ в европейския съюз. Потърсили
представителя в Б., но след няколко месеца им отговорили, че тази застраховка
не е редовна и била фалшива и ще уведомят НББАЗ.
В наказателното дело се съдържа и
свидетелство за регистрация на управляваното от П. МПС марка „ф.“ с номер № ***** в Обединеното
кралство./т.2,л.444-445/ Същият е представил и удостоверение за сключена
застраховка за този лек автомобил/т.2,л.450-451/ за периода от 19.02.2016 до
18.02.2017г вкл., но в последствие се установило, че за този лек автомобил няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.Този факт не е спорен между
страните.
Веднага след катастрофата С.И. е откаран
с линейка до клинична болница по спешна помощ „Б.с диагноза „политравма“- „ ……………………………………………………. След като И. е заявил,
че желае да бъде лекуван в Б., представител на болницата се е свързал с
Посолството на Б. в Р. и са разяснени начинът на транспортиране на същия, които
е описан и в издадената епикриза. На 16.09.2016, след
връзка и с Университетска болница в гр.Р. е извършено транспортирането му с
линейка при съблюдаване на всички лекарски предписания.
В МБАЛ-Р. АД същият е постъпил на
16.09.2016 и изписан на 19.09.2016г. Същият е насочен към оперативно лечение
към Републиканско здравно заведение за травмата на Л1. Веднага е транспортиран
в отделение по неврохирургия на „Т.-С.от където е изписан на 27.09.2016г. След
операцията е изписан в добро общо състояние и с клинично подобрение.
Препоръчано му е медикаментозно домашно лечение.
В периода от 16.09.2016 до 14.03.2017г е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност при домашен-амбулаторен режим.С
експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ-Р. № 967 от заседание № 41 от 16.03.2017г е
преценено, че същият продължава да е временно неработоспособен, тъй като
състоянието му не е стабилизирано, лечението продължава, такива експертни
решение на ТЕЛК са постановени и още под № 1735 от зас.№
71 от 25.05.2017г и Реш
№ 2341 от зас.№ 96 от 12.07.2017г, поради което в
периода от 15.03.2017 до 10.09.2017г С.И. е продължил отпуска си поради
временна неработоспобност.
Според представеното по делото етапна епикриза за периода от 23.08.2016 до 23.08.2017г, издадена
от д-р Цонева, след катастрофата и претърпяната травма И. отключва артериална
хипертония със стойности до 220/120, за което провежда системно лечение.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, травматичните увреждания, които е получил И. са
в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Възстановителния период при
фрактурата на този лумбален прешлен и оперативната
намеса е от порядъка на 10-14 месеца. При такива счупвания на прешлен, обикновено
във времето съществува болка и дискомфорт, които
периодично се засилват при промяна на сезоните от топло към студено и обратно,
също и при физическо усилие. Получените травми не могат да доведат до инвалидизация, тъй като при травмата на лумбалния
прешлен не е настъпило трайно увреждане на нервни елементи от съдържимите в
гръбначномозъчния канал. Направената оперативна намеса цели това да не се случи
в бъдеще. Според вещото лице, получената травма и наложилата се след това
оперативна намеса ще се отразят на нормалния начин на живот на И., тъй като дискомфорт и периодични болки при промяна на времето,
ограничаване подвижността в поясния отдел на
гръбначния стълб, също и ограничение във физическата активност, особено
свързаната с вдигане и носене на тежки предмети. Според вещото лице болката в гърдите веднага
след травмата би могла да се дължи на предпазния колан и от вида, характера и
локацията на травмите на И. не може да се направи заключение за липса на
предпазен колан. Счупването на прешлена не зависи от това дали има или не
предпазен колан, увреждането би могло да се получи и в двата случая. При
прегледа, който вещото лице е извършил на С.И. на 06.11.2018г е констатирано,
че същият продължава да се оплаква от напрегнатост и скованост в областта на
кръста и периодични болки при ходене или продължително стоене на едно място.
Налице е обективно-оперативен белег в лумбалната
област и ригидност/напрегнатост/ на мускулатурата на
същото място.Обективно-ограничена подвижност в лумбалната
област. Според устното изложение на вещото лице в съдебно заседание ищецът може
да ходи,може да кара кола, но трябва да внимава при вдигането на тежко, защото
може да компрометира пластиката. При продължително стоене прав започва да усеща
дискомфорт в кръста. Такъв почва да се получава и при
продължително стоене седнал. Той ще има затруднения и при промяна в положението
на кръста. Според вещото лице от кръста нагоре ищецът може да прави всички
движения, но от кръста надолу движенията му са ограничени. Извиването на тялото
встрани в един момент ще бъде възпрепятствано от имплантите.
Същите са осем винта, фиксиращи две пръчки и това обективно ограничава
движението. Вещото лице е потвърдило, че травмата може да доведе до инвалидизация, но след направената операция, разширяването
на канала и фиксирането на фрагмента, вече няма опасност от такава инвалидизация.
От показанията на св.Д., с която ищецът
живее на семейни начала, се установява, че няколко часа след катастрофата тя с
помощта на негов колега отива в клиниката по неврохирургия, в която е настанен.
Имал охлузвания по главата и нямал ясно спомени за случилото се, но казвал, че
изпитва много силна болка в областта на кръстта.
Лекарите му правили различни изследвания. Прегледали го на рентген и установили,
че има счупване, но казали, че трябва да му се направи изследване на скенер,
каквото му е направено. Свидетелката от разговор на английски език с лекарите
успяла да разбере, че трябва да бъде опериран и че трябва да остане неподвижен.
Бил транспортиран от спешното отделение в отделението на неврохирургия, за да
бъде насрочена в най-кратки срокове операция. Свидетелката поискала да се види
с лекуващия лекар, за да разбере какво е състоянието му и какви са рисковете.
Румънският лекар отказал да разговаря на английски език, искал разговора да е
на румънски. Колегата на С.И., който бил със св.Д., успял да преведе, че С. има
счупване в областта на гръбначния стълб, че трябва да бъде опериран и че трябва
да бъде опериран. Първоначално искали да го оперират там, но в последствие
казали на свидетелката, че с оглед сложността на операцията и дългия срок на
възстановяване, би било по-добре да бъде опериран в Б.. Свидетелката е
категорична, че желанието да се транспортира до Б., не е било нейно и на С.И..Лекарите
в Р. не му давали да се движи и през час отивали санитари при него, за да го
повдигат с чаршафите и да го обръщат на различни страни, за да не се получават
рани. Лекарите казали те да си организират транспортирането до Б.. Св.Д. се
обадила в консулството на Б. в Р., тъй като видяла, че има проблем с
комуникацията, за да и осигурят преводач.Такъв не бил намерен затова консула
директно започнал да комуникира с лекарите. От него св.Д. разбрала какви са
изискванията на лекарите относно транспорта и оборудването на линейката.Пак от
него разбрала, че поставената диагноза е „Комоцио.Счупен
прешлен на гръбначния стълб и натъртване в областта на ребрата“.Тя се прибрала
в Б., за да организира транспортирането и оборудването.р.лекари искали да има реаниматор, придружаващ лекар, дюшек, който да обездвижва
тялото по време на пътуването и да е оборудвана с всички необходими апарати.
Намерила линейка чрез Р.нската болница като транспорта
бил за тяхна сметка.Тя не могла да отиде в Р. по време на транспортирането
поради неотложен ангажимент, затова помолила с.а на С.И. да помогне при
транспортирането. Когато линейката пристигнала в УМБАЛ“Канев“ И. бил настанен
веднага в нея и му били направени скенер, при който се установило, че има
счупване на гръбначния прешлен като има фрагмент, който при евентуално движение
от негова страна би могъл да попадне в канала и да доведе до парализа. Според
свидетелката, това те разбрали още от р.лекари. С.И. също бил наясно със
състоянието си и бил много уплашен от това да не остане парализиран. След като
се установило тежестта на травмата,били насочени към болница „Т.“ за операция.
Според свидетелката, след тяхно проучване, също установили, че в Р. такава
операция не може да бъде извършена. С.И. отново бил транспортиран от Р.нската болница до болница „Т.“ в С.като бил придружаван от
медицинско лице-сестра. Свидетелката също била придружител. По пътя при всяка
неравност и раздрусване, С.И. изпитвал страх да не се получи счупване на
фрагмента. Бил много уплашен и през повечето време плачел. Постоянно изпитвал и
болки. Докато бил в болницата в гр.Р. постоянно м, вливали силни обезболяващи.
След като пристигнали в болница „Т.“, първото нещо, което направили било да
проверят дали движи крака си, след което назначили ядрено-магнитен резонанс и
насрочили операция на по-следващия ден. Обяснили им, че при тези операции имплантите се заплащат и те ги платили преди операцията,
защото иначе нямало да бъде изпълнена. Тъй като тя нямало възможност на бъде в
една стая със С.И. платили за престоя и като придружител. Според нея било необходимо да има придружител,
тъй като той нямало да може да се справи сам, най-малкото защото било
необходимо някой да наблюдава да е неподвижен.
Според свидетелката, С.И. много се страхувал от операцията и изхода от
нея, тъй като лекарите на давали пълна гаранция именно заради счупеният
фрагмент. Тя разговаряла с опериращия лекар, веднага след операцията, но той
отговорил, че за прогнози може да се говори след като И. се събуди и го
раздвижат, но се надявал, че няма да има проблеми. Обяснил и че освен винтове
били поставени и повдигащи пластини между прешлените. След като С.И. се
събудил, свидетелката почти през цялото време била при него.Бил под
въздействието на упойката и му поставили допълнителна маска, за да излезе
по-бързо от упойката. Операцията продължила от обяд до 18.30ч. На следващия ден
И. вече бил излязъл от упойката, но се оказало, че е вдигнал около 39градуса
температура. Това уплашило не само тях, но и наблюдаващите лекари, заради което
му бил направен рентген, за да се види да не е направил белодробна емболия. Били
му направени кръвни изследвания и изследвания на урината. Оказало се, че
СРП-показателят/ вещото лице в съдебно заседание е уточнил, че това е показател
за наличие на възпаление в областта на костно-ставния апарат/ бил много над
нормата, въпреки, че нямало причина за това, поради което се наложило да останат
по-дълго време в болницата. През цялото време му правели изследвания. Той
изпитвал болки и пиел обезболяващи. Първият ден след операцията бил неподвижен,
а след това отишли рехабилитатори, които му показали как да става. Било му
позволено да прави максимум една-две крачки, но него го било страх. Лeкуващият лекар
разговарял с него и му казал, че трябва да полага усилия и да започне да се
движи. На 28 или 29.09 го изписали от болницата. Прибрали се в Р. с лек автомобил на негов
приятел, който дошъл да ги прибере. По време на пътя бил в полулегнало
състояние. Продължавал да поддържа висока температура/38.5 градуса/ и затова по
пътя се потял. Пет-шест дни след като се върнали в Р. му спаднала
температурата. През това време бил отпаднал и постоянно се потял, налагало се
пет-шест пъти през нощта да се преоблича.Заради тази температура, по настояване
на лекарите, трябвало втори път да отидат в София, за да му бъдат махнати
конците. Вкъщи С. продължавал да плаче и
да изпитва болки. Можел вече малко да се движи, но с много усилия и с
постоянния страх да не компрометира нещо.Не е използвал патерици или някой да
му помага при придвижването. След катастрофата и малко след операцията бил с катетър,
но заради възпалението му го махнали и ден или два, докато бил в болницата, бил
с памперси. Това било докато преодолее страха от придвижване. Два-три месеца
след прибирането им вкъщи започнал да се движи малко по-уверено. Зимния период избягвал да се движи на улицата
от страха да не се подхлъзне и да не падне. Според свидетелката и понастоящем
продължавал да изпитва болки, които не били постоянни, а на приливи и отливи.
Когато пиел обезболяващи се чувствал по-добре. Когато времето било по-студено,
болките му били по-силни. Такива изпитвал и при промяна на времето. Ако стои
по-дълго време седнал/около 3-4 и повече часа/, започвал да изпитва болки и
трябвало да си легне. Според свидетелката и сега С.И. преживявал случилото се и
продължавал да изпитва страх от това, какво би станало, ако бил останал
парализиран. Св.Д. твърди, че преди катастрофата не е имал индикации за
здравословни проблеми. Във връзка с работата му като таксиметров шофьор са му
правени изследвания на кръвното налягане и психотестове. След като му махнали
конците в София, отново му правили изследвания на кръвното и според лекаря
показателят бил завишен от преживения стрес, тъй като нямало обективна причина.
През м.март 2017 започнал да се оплаква от изтръпване на пръстите на лява ръка
и на левия крайник, имал и главоболие. Установили, че горната граница на
кръвното била 219.На другия ден посетили невролог. Там кръвното пак било високо
и ги отпратили към личната лекарка, която му направила пълни изследвания и
кардиограма. Кардиограмата не била наред и личната лекарка му изписала
лекарство за кръвното. Обяснила му,че трябва да си мери кръвното през два часа
и да го записва, за да му се регулират дозите на лекарствата. С.И. и
понастоящем продължавал да приема лекарства за високо кръвно. След терапията
започнал да се чувства по-добре и не е ходил при кардиолог. Два месеца след
хипертоничната криза,получил обриви в областта на коленете и лактите, които били съпроводени и от сърбеж. Заради този
проблем потърсил помощ при дерматолог, който ги попитал първо дали е имал
неприятни преживявания в рамките на година-година и половина. Тогава С.И.
разказал за катастрофата. Било му назначено лечение с кремове и „Деанксит“. Според свидетелката диагнозата е била свързана
със стреса. Лечението,което д-р К. назначила, продължило минимум шест месеца.
Според свидетелката И. периодично получава такива обриви. За тези прегледи
нямали издавани медицински документи. След катастрофата С.И. с почти нищо не се
занимавал, бил домоу.на етажната собственост, стоял
си почти само в къщи. Избягвал да кара автомобил, карал само на малки
разстояния и при крайна необходимост. Подавал молби за работа, но му предлагали
само за пазач или диспечер. Това изисквало престой в седнало положение около
7-8 часа, което той не можел да си позволи. Преди катастрофата финансовото им
положение било добро. Всеки от тях поемал разходите, тъй като и двамата имали
кредити, и двамата били самоосигуряващи се лице и си
поемали вноските за това. Той плащал разходите за ток, вода и консумативи,а тя
поемала разходите за храна. Често вечеряли в ресторанти и излизали с приятели,
поне два пъти в годината ходели на почивка. Сега неговите осигуровки и разходи
по кредите поемала само свидетелката, както и всички разходи по издръжката им. След
като престанал да получава болнични, С.И. нямал никакви доходи и това не му се
отразявало добре.Според свидетелката фирмата му е така организирана, че със с.а
си полагат личен труд. Той след катастрофата не може да полага такъв труд. с.ът му е купил нов лек автомобил на кредит и само той полага
личен труд. Нямат възможности да изкупят дела на с.а на С., а нямало желаещи да
купят неговия дял. Продължавал да бъде с., но не получавал никакви дивиденти,
тъй като не полагал личен труд. След 2016 не се е интересувал изобщо дали и
каква печалба реализира фирмата, тъй като само с.ът
му работи.
За транпортирането
на И. *** същият е заплатил на МБАЛ-Р. сумата от 120лв с ДДС, за което му е
издадена фактура № ********** от 15.09.2016г. На 20.09.2016 е заплатил
потребителска такса в общ размер на 17.40лв.
Същият с фактура № ********** от
20.09.2016г е изплатил на МБАЛ“Т. болница София“АД за доплащане на имплант/и, незаплащани или частично заплащани от НЗОК сумата
от 5549лв. На същата болница с фактура № ********** от 27.09.2016г е платена
сумата от 40.60лв потребителска такса, а с 8бр фактури св.Р.Д. е заплатила сума
в общ размер на 405лв за престой придружител за 9 дни в периода от 19.09.16 до
27.09.2016г.
Видно от представеното свидетелство за
регистрация на лек автомобил „д.“ с рег № ****,
същият е собственост на С., в което С.К.И. е с. и управител, ведно с И.Л.Д.с
предмет на дейност „пътнически таксиметров транспорт“. За този лек автомобил е
била сключена застраховка „Булстрад каско стандарт“ за периода 29.09.2015г до 28.09.2016г. С
писмо от 09.02.2017г застрахователят „Булстрад виена иншурънс груп“ е уведомил дружеството С., че въз основа на
опис-заключение по щетата и изготвена експертна оценка се установило, че разходите
за ремонта на автомобила биха надхвърлили 70% от действителната му стойност.
Изплатено е сумата от 3 066.14лв от застрахователя на дружеството С..
По делото са представени бесрочен договор за таксиметров превоз на пътници от 01.01.2015г между „Е.и С., по силата на който „Стив транс „ООД като превозвач извършва таксиметров превоз
на пътници-лица, служители на възложителя срещу договорено заплащане.
Представени са преводни нареждания от „Е.за заплатена таксиметрова услуга на „с.от 10.02.2016-188.49лв;
09.05.16-122.53лв;18.07.2016-118.73лв и 19.09.2016-140.68лв. На 01.01.2015 е сключен безсрочен договор за таксиметров превоз
на пътници между „Г. и „с.за извършване на таксиметров превоз на
пътници-служители на хотела срещу договорено възнаграждение. Представено е
преводно нареждане от „Г. в полза на „с.от 24.08.2016-362.85лв. На същата дата
е сключен безсрочен договор и с „И.за извършване на таксиметрови услуги от
страна на „с.срещу заплащане. По този договор са извършени плащания на
01.03.2016 в размер на 92.23лв; 13.07.2016-181.43лв; 30.05.2016г-66.33лв;
20.09.2016- 292.25лв; 10.10.2016г-218.76лв. На същата
дата е сключен безсрочен договор за таксиметров превоз на пътници и с М., по
който договор са постъпили плащания на 22.02.2016-148.52лв;
17.03.2016-125.78лв; 11.05.2016-149.81лв; 12.07.2016-176.55лв;
05.10.2016-235.32лв; 08.02.2016-453.82лв; 03.06.2016-528.61лв и
18.08.2016-154.86лв. На 01.12.2015 е сключен договор за таксиметров превоз на
пътници и със сдружение „Р.нска асоциация на лица с
интелектуални затруднения-Бализ“ със срок на договора
1 година. По договора са извършени плащания на 27.01.16- 188.83лв;
10.02.2016-200.34лв;22.02.2016-311.77лв; 08.03.2016-342.22лв;18.03.2016-249.42лв;
08.04.2016-353.98лв; 19.04. 2016-307.48лв; 12.05.16-282.33лв;
17.05.16-214.34лв; 06.06.16-219.23лв;
22.06.2016-296.42лв; 15.07.2016-290.97лв; 22.07.16-182.56лв; 08.08.16-190.46лв; 22.08.16-104.12лв и 03.10.2016- 121.48лв.
Според приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, през 2016г С.И./ уточнено в съдебно заседание на 25.02.2019г/ е
осъществявал дейност до 14.09.2016г и в периода от м.януари 2015 до 14.09.16 е реализирало
приход по посочените по-горе договори в общ размер на 20 571.08лв,т.е средномесечният доход на дружеството е бил 1 003.47лв.
Нетната печалба на дружеството за 2016г е в размер на 3 850.48лв, а за
2017г- 9 213.46лв. През 2016г на С.И. като с. е изплатено възнаграждение
за положен личен труд като водач на таксиметров автомобил от м.01.16 до м.08.19
по 420лв на месец,а от 01.09.2016 до 14.09.2016-210лв. Не са му изплащани
дивиденти за 2016 и 2017г. Вещото лице е установило, че за този период от време
на с.ът И.Д.е изплащано възнаграждение за личен труд,
но не са му изплащани дивиденти за 2016 и 2017г. Неразпределената печалба на
дружеството за 2016г е в размер на 31 048.82лв, а към 31.12.2017 в размер
на 40 262.28лв.В устното си изложение в съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че тази печалба се е натрупала за по-дълъг период от време, а не само
за 2016-2017г. За 2016г печалбата е била 3 850.48лв,а за 2017г-
9 213.46лв.В периода от м.10.2016 до м.март 2016г задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 1 314.28лв са за сметка на физическото
лице С.И. и не са разход за С.. С.И. е ползва потребителски кредит от „У.въз
основа на договор от 26.08.2009г.По него е изплатил погасителни вноски на
стойност 2 518.79лв, а в периода м.януари 2017 до м.юни 2017
застрахователят по сключената към договора застраховка е изплатил 6 погасителни
вноски в общ размер на 793.74лв. И. е получил обезщетение от НОИ поради
временна нетрудоспособност в размер на 3 925.61лв.
По делото е представено извлечение от
движение по сметка в У.“, от което е видно, че С.К.И. е погасявал главници и
лихви, както и застрахователни премии в периода от 09.11.2016 до 10.03.2018г.
По делото са представени от ответника
разрешение за извършване на т.от С., заявлението за това, удостоверение за
регистрация за извършване на такава дейност от 2004, за техническа годност на
ППС и други,свързани с заплащане на данъци за дейността и нейното извършване. От
представено писмо от ИА“Автомобилна администрация“ е видно, че С.И. притежава удостоверение „водач на лек
таксиметров автомобил“ от 22.05.2008г с валидност до 30.06.2018г и от
18.05.2018г за продължаване валидността му. Представено е и удостоверение от
МВР ОД на МВР-Руса за издадени наказателни постановление срещу С.И.- 4бр в
периода от 2000 до 2002. Същото удостоверява, че И. е с издаден контролен талон
за водач без наказания.
С.К.И. е поискал от „Н./НББАЗ/ изплащане
на обезщетения за претърпените от него вреди в размер на 90 000лв
неимуществени вреди, 6 130лв-имуществени вреди за медицински разходи и
5000лв пропуснати ползи от собственика
на пострадалото МПС „с.за периода от 15.09-31.01.2017г.Образувана о щета № CB-GB-17-RO-003.С писмо изх.№ 1-1972 от 03.08.2017г НББАЗ е уведомило
И., че след проведена кореспонденция с румънския конпенсационен
орган и гаранционния фонд на В.са принудени спазвайки техните инструкции да
откажат неговата претенция на следните основания: като пострадал е бил изслушан
от прокуратурата на К., където е заявил, че се отказва от наказателно
преследване на виновния водач, което според румънския закон погасява правото на
граждански иск. Предвид тълкуванията на румънското право, гаранционния фонд на В.отказва
плащане по неговата претенция. По делото е представена и кореспонденцията между
НББАЗ, гаранционните фондове на Р. и Великобритания.
По делото е представено и писмен отговор
от Министерство на правосъдието на Р., с който се предоставя информация относно
приложимото право на Р..
С Определение № 992 от 12.09.2018г съдът
е приел: 1. че с оглед разпоредбата на чл.2 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 44/2001 НА СЪВЕТА от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела българският съд
е компетентен по иска срещу Сдружение „Н. за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република Б.,
в резултат на ПТП, настъпило на територията на друга държава-членка на ЕК, от деликвент с местоживеене в друга държава-членка. С оглед
изложеното съдът намира, че българският съд е компетентен да се произнесе по
настоящите искове с правно основание чл.515, ал.3,т.2 КЗ вр
чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
2.
Регламент
( ЕО) ) 864/2007 / Рим ІІ/
на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007г относно приложимото материално
права към извън договорни задължения в чл.4, § 1 сочи, че освен ако не е предвидено
друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този
факт. В този смисъл съдът намира, че след като ПТП-то е
осъществено на територията на Република Р. то това е държавата, в която е
настъпила вредата за ищеца. Обстоятелството, че лечението и възстановяването на
ищеца е осъществено на територията на Република Б., както и на тази територия
са осъществени разходите от ищеца във връзка с лечението и другите разходи и
пропуснати доходи, предмет на исковете за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, не променя обстоятелството, че вредата за ищеца е настъпила
на територията на Република Р.. Същата
представлява пряката вреда за ищеца. Останалите вреди, проявили се във времето,
съдът намира, че са непреките последици от факта на увреждането, настъпил на
14.09.2016г.
От друга страна съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл.4,§ 2 от Регламента, според който „ когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото
лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава
към момента на настъпване на
вредата, се прилага правото на тази държава.“ , тъй като в
случая под „лице, чиято отговорност се търси“ се разбира деликвента. В случая ответникът по иска не е деликвент, а отговаря по реда на чл. 515 КЗ в качеството му
на компенсационен орган, тъй като за управляваното от деликвента
моторно превозно средство няма сключена застраховка „гражданска отговорност“ /
според твърденията на ищеца, тъй като по делото към настоящият момент липсват
доказателства в тази насока/. В този
смисъл съдът намира, че приложимото по делото право относно деликта и неговият
фактически състав е това на Република Р.,
което следва да бъде установено в процеса по реда на чл.43 КМЧП.
Съдът черпи аргумент за това и от Решение за съда от 10.12.2015 по дело
С-350/14. По отношение обаче наличието
на фактическият състав на отговорността на ответника като компенсационен орган
в процеса следва да се прецени дали са налице основанията да носи отговорност
по чл.515 КЗ. / виж и чл.7 Директива
2000/26 ЕС/ , т.е в случая приложимо е българското право.
По отношение основателността на
предявените искове, съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
намира следното:
От съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства-материалите, съдържащи се в образуваното в Р. наказателно
дело № 5282/Р/2016, в това число оглед на местопроизшествие, обяснения на Д.П.,
заключенията по приетата в настоящото дело автотехническа
експертиза, показанията на свидетелят очевидец на ПТП-то-св. В.Е.В. се установи
по категоричен начин, че в населено място 1 декември, И.,Р., по национално шосе
*** в зоната на км. 17+250м, при кръстовище с районен
път **** е настъпило пътно-транспортно произшествие между
МПС- марка „ф.“ с рег № *****,
управлявано от лицето Д.П. и МПС марка *** с рег № Р.,
управлявано от лицето С.К.И., при което МПС, управлявано от Д.П. по път *** в селска община 1 декември, И., от посока б. към Г., като същото се движи по втора пътна
лента, като при кръстовището с **** извършва
маневра за смяна на посоката на движение в дясно, без да се увери съответно и
се сблъсква в страничната лява част на МПС марка *** с рег
№ Р., управлявано от лицето С.К.И., български гражданин, който е изтласкан в
оградата на недвижим имот-ресторант „К.. В населеното място, на което
движението се извършва в две посоки, пътната настилка е с асфалтово покритие,
при налична маркировка. В зоната на настъпване на ПТП-то има пътни указателни
табели „Пешеходна пътека“,без денивелация на пътното платно. Към момента на
извършване на огледа на местопроизшествието, пътното платно е сухо, време на
денонощието-нощ, ясно небе, ниска видимост, улично осветление. Вина за
настъпилото ПТП има единствено водача Д.П.. От събраните по делото
доказателства не се установява наличие на вина за ПТП-то, респективно за съпричиняване на вреди, от страна на ищеца С.С.К.И.. От показанията на св.В., а и косвено от
заключенията на съдебно-медицинската и автотехническата
експертиза, се установява, че И. към момента на ПТП-то е бил с поставен
предпазен колан. Бил се в дясната лента за движение и се е предвижвал направо
когато неправомерно е бил засечен от другия водач, който при ляв мигач е
извършил маневра на дясно, при която е блъснал странично в лявата предна част управляваният
от И. лек автомобил, който е изтласкан в намиращата се в дясно тухлена стена на
сграда. От заключенията на вещото лице
по автотехническата експертиза, съдът приема за
установено, че И. се е движил със скорост около 50км/ч, но не по-висока от тази
скорост. ЧС оглед изложеното съдът намира, че по делото е доказано наличието на
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.1357 на Граждански кодекс на Р..
От друга страна от събраните по делото
доказателства, който факт не се оспорва и от ответника НББАЗ, че за
управлявания от Д.П. лек автомобил с регистрация във Великобритания, към
момента на произшествието не е имало сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност“ нито в Обединеното кралство, нито в Р..
В този случай съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в чл.515,ал.3,т.2 КЗ, за ангажиране отговорността на
Бюрото в качеството си на Компенсационен орган да заплати обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в Република Б., тъй като в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република Б., не може
да се определи застрахователят на виновния водач.
По делото е установено, че С.И. при
пътното произшествие получава фрактура на лумбален
прешлен L1, лека черепно-мозъчна травма, охлузвания по лявата
половина на лицето и по лява ръка и предмишница и
лека хипергликемия. Веднага с линейка е отказан в
болница по неврохирургия в Р., а впоследствие по настояване на р.лекари на
16.09.2016 е откаран до УМБАЛ-Р., а на 19.09.2016г от Р. до С.в Болница „Т.“
където му е направена операция на лумбален прешлен L1 с поставяне на винтове и пластини. Това
транспортиране е било съпроводено при съблюдаване на лекарските изисквания за
неподвижност на тялото на пациента. Последното се е налагало, тъй като при
счупването на този прешлен до оперирането му тялото е трябвало да стой
неподвижно. В устното изложение на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, същото е посочило, че в момента на травмата тя е
можела да доведе до инвалидизация на увреденото лице,
но след направената операция, разширяването на канала и фиксирането на
фрагмента, вече няма опасност от инвалидизация. В
този смисъл страхът на ищеца от такава в периода от 14.09.16 до 19.09.16г е бил
основателен. След това обаче, страхът му от това, какво е можело да се случи, който страх според св.Д. е силен и сега, е без
връзка с настъпилите увреждания. Очевидно същият продължава да съществува не
като страх от нещо, което би могло да се случи, а с оглед спецификата на
психиката на И.. В периода от увреждането до операцията, а и дълго след това,
ищецът е изпитвал силни болки, за което е трябвало да приема болкоуспокояващи.
Операцията е била тежка, но след направата й не е имало усложнения.
Единственото усложнение е било поддържането на висока температура за период от
около 20 дни. Заради операцията ищецът е бил в болница до 27.09.16, а в периода
от 16.09.2016г до 10.09.2017г е бил в отпуск поради временна
неработоспособност/ период от 1 година/. Според вещото лице възстановителния
период от такава травма е 10-14 месеца, но и след това, заради поставената
пластика, ищецът продължава да изпитва затруднения. Според вещото лице няма пречка ищецът да
ходи, да кара кола, принципно може да осъществява дейност с продължително
стоене, в това число да продължи на упражнява професията си на таксиметров
шофьор, но при спазване на определени ограничения, а именно при дълго стоене
прав или седнал, да се раздвижва. Според вещото лице трябва да внимава при
вдигане на тежко, за да не се компрометира пластиката, както и при хлъзгаво
време, за да не падне и отново да се компрометира пластиката. Заради последната
движенията му от кръста надолу са ограничени. Вещото лице обаче е категорично,
че след извършената операция, няма опасност от инвалидизация
на ищеца. Допълнително доказателства за това, че страданията му след изтичане
на отпуска поради временна нетрудоспособност, не водят до негова трайна нетрудоспособност
е обстоятелството, че липсва решение на ТЕЛК, което да посочва процент на
неработоспособност, която да води до негово трудоустрояване или инвалидизация. От стрес, същият отключва хипертония, която
лекува. Съдът обаче не приема за доказано, че кожните му проблеми, както и
другите периодично възникващи проблеми със здравето му са в пряка
причинно-следствена връзка с получените, вследствие на ПТП-то увреждания, тъй
като по делото липсват доказателства в тази насока. Всичко това мотивира съда
да приеме, че травмите, които е получил ищеца са сериозни и периода на
възстановяване от тях е значителен- повече от една година, както и че същите
оказват и ще оказват негативни последици и за в бъдеще в ежедневния му живот,
както и че същият дори и за елементарни действия ще трябва да се съобразява с
тях, но от друга страна съдът не възприема тезата на ищеца, че тези увреждания
препятстват напълно пълноценният му живот за в бъдеще, в това число и
възможността му да работи. С оглед характера на уврежданията, техният
интензитет, периода на възстановяване и негативите, които ищецът търпи и ще
търпи, съдът намира, че справедливото обезщетение, което би репарирало болките
и страданията на ищеца е в размер на 50 000лв. Тази сума се дължи ведно
със законната лихва, считано от 25.03.2017/ при съобразяване на срока по
чл.516,ал.4 КЗ/. Искът до тази сума е
основателен и доказан, а над нея до претендираното
обезщетение в размер на 90 000лв/ след допуснато изменение на размера на
иска/ е неоснователен и следва да се отхвърли.
За транспортирането на ищеца от Р. до
гр.Р., лечението в гр.Р. и лечението в гр.С.в болница „Т.“, ищецът е имал
разходи, който са доказани по делото с фактури. Неоснователно е възражението на
ответника, че не са доказани тези разходи, в това число и за поставените инплатни. Фактурите по делото реално установяват, че ищецът
е направил такива разходи, поради което искането му за обезщетяването им е
основателно. Съдът намира обаче, че доказаните разходи на ищеца, свързани с
лечението му са на стойност 5727лв. Останалите 405лв за разходи за придружител
в болница „Т.“, т.е. са разходи, извършени от св. Д.
за нейният престой като придружител, поради което не представляват имуществени
вреди, които са направени от ищеца и са в пряка причинно следствена връзка с
претърпяното произшествие. В този смисъл искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходите, свързани с лечението на ищеца е основатален и доказан до 5727лв , а над тази сума до претендираните 6 132лв като неоснователен следва да се
отхвърли.Върху сумата се дължи законна лихва от 25.03.2017г до окончателното й
плащане.
Ищецът е претендирал и заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1592.47лв за периода от 01.10.2016
до 12.03.2018г, изразяващи се в заплатени присъщи ежедневни разходи, а именно
вноски по договор за кредит от 2009г,сключен между И. и У.“АД. Действително по
делото се установи, че ищецът е имал сключен договор за кредит, който през
посоченият период е продължил да изплаща. Задълженията му по този договор са
възникнали по силата на неговото сключване, респективно паричните задължения на
И. съществуват от момента на усвояване на кредита до неговото пълно погасяване,
съобразно договорения погасителен план. Същите са дължими от И. в този период
от време, дори и същият да не беше претърпял пътно-транспортно произшествие. Липсва
каквато и да е причинна връзка с уврежданията, които е получил, респективно
липсва основание за ангажиране отговорността на ответника като компенсационен
орган по отношение на тях.Искът е неосновател и следва да се отхвърли.
Ищецът е претендирал и заплащане на сумата
от 6 493.19лв, представляващо обезщетение за имуществени вреди за периода
то 14.09.2016 до 12.03.2018, изразяващи се в присъщи ежемесечни разходи на И.
като с. и у.на С., дължими в качеството му на самоосигуряващо
се лице суми за задължителни осигурителни вноски, данъци и други нормативнорегламентирани задължителни плащания; присъщи
разходи на търговско дружество, дори и когато не реализира приходи от дейността
си и пропуснат доход от И., загуба на ежемесечно възнаграждение, представляващо
сигурен чист месечен доход, получаван от таксиметнова
дейност, извършвана с личен труд.
Действително по делото е установено, че
в периода от 14.09.2016г до 10.09.2017г е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. През този период е получавал обезщетение в общ размер на
3925.61лв. След това същият не работи и не получава възнаграждение. Пропуснатата
полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване
имуществото на увредения. Изхожда се от предположение за състоянието, в което
имуществото на пострадалия би се намирало, ако деликвентът
не беше извършил противоправното деяние. Това
предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на
имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира.
В тежест на ищеца е установяването на този факт. Съдът намира, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетата съдебно-икономическа
експертиза, по категоричен начин се установява, че преди катастрофата на
14.09.2016г И. е имал постоянни доходи. Представените договори сочат, че същия
би реализирал доходи от т.и след тази дата, ако упражняваше труд. Съдът намира,
че същият за периода от 14.09.2016 до 12.03.2018 същият, ако упражняваше
таксиметрова дейност, би реализирал доход поне в размер на минималната работна
заплаща за страната и равен на установеният от вещото лице, доход на с.а му,
който е продължил да упражнява тази дейност, т.е за този период от време би
могъл да реализира доход в размер на 8207.42лв. От тази сума следва да се
приспадне полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност в размер
на 3925.61лв, т.е пропуснатият доход на И. за периода от 14.09.16 до 12.03.18 е
в размер на 4281.81лв. Върху тази сума се дължи законна лихва от 25.03.17 до
окончателното й плащане.
Съдът намира, че разходите на И. в
качеството на с. и с. и у.на С., дължими
в качеството му на самоосигуряващо се лице суми за
задължителни осигурителни вноски, данъци и други нормативно регламентирани
задължителни плащания, не се намират в причинно-следствена връзка с
увреждането, което е получил. Това са разходи, за които би бил задължен и без
да е настъпило пътно-транспортно произшествие. Съдът не възприема тезата на
ищеца, че той е направил тези разходи, но тъй като няма доходи, следва да бъдат
компенсирани от ответника като компенсационен орган. Изцяло личен избор на ищеца
е, след като счита, че няма да може повече да упражнява професията на
таксиметров шофьор и за в бъдеще, да продължи участието си като с. и у.на
дружеството чрез което тази дейност се осъществява. Респективно същият има
всички задължения към Държавата за данъци, вноски като самоосигуряващо
се лице и липсва основание ответника да компенсира тези му задължения.
С оглед изложеното искът е основателен и
доказан до този размер, а над него до сумата от 6493.19лв е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
На основание чл.38 ЗА съдът следва да
определи възнаграждение за адв.К., представляваща С.И.
в размер на 2330.26лв, при съобразяване нормата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения. Това възнаграждение се дължи
от ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест
на ищеца са направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете. Направените от ответника разноски,съобразно представеният списък
на разноски по чл.80 ГПК и доказателствата за извършването им, са в общ размер
на 5085.40лв. Съобразно отхвърлената част от исковете на ищеца, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2157.21лв.
В тежест на ответника е и държавна такса
в размер на 2400.35лв, както и на 350лв, направени разходи от бюджета на съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Н.сдружение с нестопанска цел, регистрирано в БУЛСТАТ с код ****със
седалище и адрес на управление-гр.с.да плати на С.К.И., ЕГН ********** *** и съд.адрес-***, офис **, на основание чл.515,
ал.3,т.2 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, чл.86 ЗЗД,
сумата от 50 000лв/петдесет хиляди лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП на 14.09.2016г в населено място 1 декември, И.,Р.,
по национално шосе *** в зоната на км.
17+250м, при кръстовище с районен път **** между МПС-
марка „ф.“ с рег № *****,
управлявано от лицето Д.П., р.гражданин, с регистрация на МПС във В.без застраховка
„гражданска отговорност“ и МПС марка *** с рег № Р.,
управлявано от лицето С.К.И.; сумата от 5 727лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в
разходи за лечение; сумата от 4281.81лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи
пропуснати ползи- пропуснат доход за периода от 14.09.2016 до 12.03.2018г,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.03.2017г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.И.
срещу сдружение „Н. искове за заплащане
на неимуществени вреди над сумата от 50 000лв до 90 000лв, за
обезщетение за имуществени вреди-разходи за лекарства над сумата от 5 727лв
до 6132лв; сумата от 1592.47лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди-изплатени вноски по кредит към У.“ за периода от 01.10.2016 до
12.03.2018; обезщетение за имуществени вреди над сумата от 4 281.81лв до
6493.19лв, представляващи заплатени задължителни осигурителни вноски и данъци,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Н.сдружение с нестопанска цел,
регистрирано в БУЛСТАТ с код ****със седалище и адрес на управление-гр.с.да
плати на адв.Д.Н.К. с адрес ***, офис **, на
основание чл.38 ЗА, сумата от 2330.26лв,
представлява адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН ********** *** и
съд.адрес-***, офис 17 да плати на „Н.сдружение
с нестопанска цел, регистрирано в БУЛСТАТ с код ****със седалище и адрес на
управление-гр.с.сумата от 2157.21лв, представляващи разноски за тази инстанция,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Н.сдружение с нестопанска цел,
регистрирано в БУЛСТАТ с код ****със седалище и адрес на управление-гр.с.да
плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 2400.35лв, както и на 350лв,
направени разходи от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
: