РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Даниела Минкова Стоянова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.С.Л. срещу Присъда №
260065/11.03.2021г. по НОХД №8085/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, І–ви н.с., с която подсъдимият К. Д. Д. е признат за виновен в това,
че на 20.09.2013г. в гр.Пловдив е принудил А.Т.Д. да извърши нещо противно
на волята му- да му предаде сумата от 8218лв., като е употребил за това
заплашване, за което на осн. чл.143 ал.1, вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е
осъдил на "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
Със същата присъда подс. Д. е признат за виновен и в това, че на
20.09.2013г. в гр.Пловдив е принудил И. А. П. да извърши нещо противно на
волята му- да му предаде сумата от 8218лв., като е употребил за това
заплашване, за което на осн. чл.143 ал.1, вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е
1
осъдил на "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
С присъдата подс. К.Д. е признат за виновен и в това, че на
20.09.2013г.в гр.Пловдив се е заканил на С. М. М. с престъпление против
неговата личност- убийство, като това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му, за което на осн. чл.144 ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.55
ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на "пробация" при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и
шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
На осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.Д. е наложено едно общо най- тежко
наказание "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
На осн. чл.53 ал.1 б.“а“ от НК вещественото доказателство- револвер
марка "Смит и Уесън" е отнето в полза на държавата, а вещественото
доказателство- автоматичен пистолет марка "Глок" е постановено да се
предаде на съхранение в служба "КОС" при ІІ-ро РУ при ОД на МВР-Пловдив
до приключване на процедурата за издаване или отказ на разрешение за
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.
С присъдата е уважен предявения от гражданския ищец С.М.
граждански иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 3000лв.,
като до претендирания размер от 10000лв. искът е отхвърлен като недоказан.
Подс. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от
120.00лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
да заплати на граждански ищец С.М. сумата от 1000лв. разноски по делото.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.Д. е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 60.00лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив, както
и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
150,00лв. по сметка на РС-Пловдив.
2
Присъдата е обжалвана от защитника на подс. К.Д.– адв. С.Л. с искане
да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна и
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска на осн. чл.337 ал.1 т.1
от НПК да бъде намален размера на наложено наказание на подсъдимия
предвид неговата явна несправедливост. В тази насока се излагат доводи, че
съдебното производство по делото е продължило в дълъг период от време,
близо осем години, не по вина на подсъдимия, което съобразно практиката на
ВКС и ЕСПЧ следва да се приеме като изключително смекчаващо вината
обстоятелство. Сочи се, че здравослословното състояние на подс.Д. се е
влошило в резултат на продължилия срещу него съдебен процес, претърпял е
операции, химиотерапия и лъчелечение, което също следва да се вземе
предвид при преценка дали наложеното му наказание не е явно
несправедливо.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и
защитникът му – адв.Л. поддържат жалбата по изложените в нея аргументи.
Твърди се, че правните конструкции на обвинението са неправилни и са
налице нарушения на процесуалния закон, които не могат да бъдат санирани
от съда, поради което следва да се отчетат в полза на подсъдимия и същият да
бъде оправдан. Излагат се съображения, че неправилно първостепенният съд
е кредитирал с доверие показанията на заинтересуваните от изхода на делото
свидетели- М., П. и Д., както и показанията на свид.Б., поради нелогичността
им и е признал подс.Д. за виновен по повдигнатите му обвинения. Адв.Л.
сочи, че здравословното състояние на сина на подс.Д.- е влошено, поради
което и семейството на подсъдимия пребивава във ФРГ, където се провежда
лечението му. В тази насока се сочи, че ако бъде потвърден атакувания
съдебен акт не би могъл да изпълнява наложеното му наказание „Пробация“,
поради което алтернативно се пледира, в случай, че съда счете, че
подсъдимият е извършил престъпленията, за които е предаден на съд да му
бъде наложено по- тежко наказание, а именно лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК. По
отношение на приетия за съвместно разглеждане гражданския иск предявен
от С.М. се сочи, че не е доказан по основание и размер, поради което и се
иска да бъде отхвърлен. Алтернативно се иска намаляване на размера му с
оглед действително претърпените неимуществени вреди.
3
Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно моли ако бъде
признат за виновен да му бъде наложено наказание, което би му позволило да
пътува и да пребивава в чужбина.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита
постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Частните обвинители и граждански ищец, чрез повереника им- адв. П.
изразяват становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и
обоснована, предвид което следва да бъде потвърдена. Сочи се, че не следва
да бъде уважено искането на подсъдимия и неговия защитник за намаляване
на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на С.М..
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К. Д. Д. е роден на ***г. в гр. Пловдив, с постоянен адрес:
с. Я., ул. „***“ №*** и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ №***, б.,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен,
ЕГН: **********.
През 2013г. свид. К.В. Б. бил съсобственик и изпълнителен директор на
„***“ АД, както и собственик и управител на „***“ ЕООД. Търговското
дружество „***“ АД било с основен предмет на дейност търговия със
замразени хранителни стоки и към онзи момент ползвало база, находяща се в
гр.Пловдив, на бул. „***“ №***. Тя представлявала ограден двор -
4
правоъгълно пространство с площ около 2 дка, като в началото имало офис
сграда, а по протежението на двора се намирали два реда от сгради с
хладилни помещения. Търговското дружество ползвало под наем две
хладилни помещения, в които се съхранявала стоката, както и помещение от
40 – 50 кв.м. за офис. По това време в пловдивския филиал на посоченото
дружество работили свид. А.Т.Д. - търговски представител на „***“ АД,
свид. И. А. П. - складов работник и касиер и свид. С. М. М. - шофьор. Редовен
клиент на „***“АД и на „***“ ЕООД била фирма „***“ ООД, която
закупувала предимно замразена риба. Към 2013г. търговското дружество
„***“ ООД имало натрупани задължения към „***“ АД в размер на 91867.79
лв. и задължения към „***“ ЕООД в размер на 109739.48 лв. Въпреки това
„***“ АД продължавала да работи с „***“ ООД, като между ръководствата на
двете дружества имало уговорка за разсрочено изплащане на задълженията на
фирма „***“ ООД, като към всяка поредна сметка се добавяла горница от 500
лв. за изплащане на натрупаните задължения.
На 19.09.2013г. свид. А.Д. бил на работното си място, в офис сградата,
находяща се в гр. Пловдив на бул.“***“ №***, когато бил потърсен по
телефона от жена, представила се за служител на „***“ ООД. Посочената
жена била свидетелката Н.П.В., което обстоятелство станало известно на
свид. Д. впоследствие. Тя поискала информация за цени на определени стоки,
след което направила заявка за следващия ден за закупуване на скумрия
300/500 испания японикус, тегло 1010 кг., на обща стойност 3030 лв.; скумрия
чистена, с тегло 25 кг., на обща стойност 1060 лв. и филе херинга, с тегло 860
кг., на обща стойност 4128 лева, на обща стойност 8218 лева. При разговора
по телефона свид. В. се представила за служител на „***“ ООД и заявила, че
стоката е за тази фирма, но впоследствие била направена писмена заявка за
„Алфа Фриго“ АД. Свид. Д. се обадил от служебния си телефон в отдел
„Логистика“ на „***“ АД, находящ се в гр.София, като пуснал заявката за
закупуване на описана по-горе стока от страна на „***“ ООД.
На 20.09.2013г. сутринта свид. А.Д. и свид. И.П. отишли на работа в
офис сградата, ползвана от „***“АД, намираща се в гр.Пловдив, бул. „***“
№***. Свид. П. се разпоредил на работниците на фирмата да приготвят
заявената от „***“ ООД стока в посочения размер на рампа за товарене. Свид.
Д. бил уведомен по телефона от колегите си в гр.София, че в пловдивския
5
офис на „***“ АД следвало първо да дойде представител на фирма „***“ ООД
и да заплати заявеното, след което стоката ще бъде доставена. Свид. Д.
позвънил на служителката на „***“ ООД – свид. Н.В., с която разговарял
предния ден и й обяснил, че по разпореждане на ръководството на „***“ АД,
дружеството „***“ ООД следвало първо да преведе дължимата сума за
закупуване на заявената стока, след което стоката ще им бъде доставена.
Свид. Н.В. обяснила на свид. Д., че в момента нямало свободен работник от
„***“ ООД, който да донесе парите и помолила техен представител да отиде
в офиса на „***“ ООД, за да получи паричната сума. След разговора, свид. Д.
бил откаран със служебен автомобил, управляван от свид. С.М.М. до офиса на
„***“ ООД, находящ се в гр.Пловдив на бул.“***“ срещу магазин
„Кауфланд“. Там свид. Д. разбрал, че служителката на „***“ ООД, с която
комуникирал от предния ден е именно свид. Н.В. - счетоводител във фирмата.
Малко след това свид. Д. се срещнал и се запознал и с подс. К.Д., управител
на „***“ООД като го уведомил, че стоката няма да бъде доставена без да е
платена предварително. Подс. К.Д. и съпругата му – свид. К.Д., се качили на
ползван от тях автомобил и придружили свид.Д. до офиса и склада на „***“
АД в гр.Пловдив. Там, свид. Д. показал на подс. Д. и свид. Д. офиса на
„***“АД, след което подсъдимият поискал да види заявената стока. Свид. Д.
завел подсъдимия и свидетелката Д. до рампата, където заявената от „***“
ООД стока била стоварена. Подсъдимият огледал стоката и заявил, че ще я
купи. Свид. К.Д. останала до рампата, за да наблюдава товаренето на стоката,
а подсъдимият влязъл в офиса, за да заплати дължимата сума. В това време в
офиса на „***“ АД се намирал свид. И. А. П., който работил като складов
работник и касиер. Подс. Д. дал на свид. П. сумата от 8218 лв. /основно в
банкноти по 100 лв. и малко по-дребни банкноти/. Свид. П. в присъствието на
подсъдимия изброил парите, прибрал ги в сейфа и го заключил. Подс. Д.
излязъл от офиса и казал на свид. П., че ще се върне след малко, за да получи
касовите бележки. Свид. Д., след като разбрал, че подсъдимият заплатил
заявената стока, уведомил по телефона свид. Б. за това. Последният му
наредил заявената стока да не се товари, тъй като парите дадени от
подсъдимия щели да се разпределят по стари задължения на „***“ ООД към
„***“ АД. Свид. Д. уведомил свид. П., че от ръководството на фирмата било
разпоредено да не се дава стока на „***“ ООД, а за парите дадени от подс. Д.,
свид. П. щял да изготви касови бележки по стари задължения и да ги
6
разпредели съответно по отделни фактури, издавани при получаване на стара
стока, която не била платена. За същото бил уведомен и подс. Д., който
провел телефонен разговор със свид. Б., който потвърдил казаното му от свид.
Д..
Междувременно свид. Д. влязъл в офиса на „***“АД, където били свид.
П. и свид. М.. Последният оформял служебни документи. Отвън пред офиса
подс. Д. разказал за случилото се на своята съпруга - свид. К.Д., след което
двамата влезли в офиса. Свид. П. дал на свид. К. Д. изготвените касови
бележки, а подс. Д. се развикал, че направената заявка за стока не била за
„***“ ООД, а за „Алфа Фриго“ АД и следва да му я предадат. Те отказали,
поради което подсъдимият си дръпнал ризата и извадил от панталона си
револвер марка „Smith&Wesson“, модел „357 Magnum“, със сериен номер
„***“, калибър 357, с корпус от метал в сив цвят, с който решил въпреки
волята на свид. Д. и свид. П., чрез заплашване, да ги принуди да му върнат
сумата от 8218 лв. За целта подсъдимият насочил револвера си към свид. Д. и
крещейки го заплашил с думите: „Давайте си ми парите!“, „Ще ви избия
всичките!“ Непосредствено след това насочил оръжието си и към свид. П. и
отново със заплашителен тон казал на присъстващите: „Ще ви застрелям като
кучета!“, „Дайте си ми парите!“. Свид. Д., вцепенен от страх и ужас казал на
свид. П. да отвори сейфа и да даде на подс. Д. паричната сума. Изплашен от
проявената от подсъдимия агресия и от насочения пистолет свид. П.
отключил сейфа и извадил дадената му преди това от подсъдимия сума от
8218 лв. Дал ги на последния, но част от парите се разпилели на пода. Свид.
Д. ги събрала и прибрала, докато подс. Д. стоял с насочен към свид. Д. и свид.
П. револвер. Намиращият се на три метра от подсъдимия свид. С.М. се опитал
да успокои подсъдимия, но последният със заплашителен тон и насочен към
него пистолет му казал да мълчи. Свид. М. възприел думите и действията на
подс. Д. като реална заплаха за осъществяване на отправената спрямо него
закана с убийство, имайки предвид агресивното поведение към него и към
свид. Д. и свид. П. и изпитал основателен страх за своя живот и този на
колегите си.
След като свид. П. дал парите, поискал от свид. К.Д. дадените й преди
това касови бележки. Подс. Д. прибрал револвера си, а свид. Д. скъсала
касовите бележки на няколко части и ги дала на свид. П.. Подсъдимият и
7
свид. Д. си тръгнали. Изключително уплашени свид. Д. и свид. П. съобщили
за станалото на свид. Б., след което сигнализирали за случилото се и на
телефон 112.
С протокол за доброволно предаване от 20.09.2013г. свид. И.П. предал
по досъдебното производство 4 бр.касови бележки, скъсани общо на 16
парчета, за сумите от 2196,94 лв.; 899,06 лв.; 640,00 лв.; 4482,00 лв., всички с
издател „***“ АД.
С Протокол за доброволно предаване от 24.09.2013г. подс. К.Д. предал 1
бр. револвер марка „Sirrim&Wesson“, модел „357 Magnum“, със сериен номер
„***“, калибър 357, с корпус от метал в сив цвят, с дръжка облицована в
дърво в червен цвят и 1 бр. автоматичен пистолет марка „Glock“, модел
„19С“, със сериен номер ,,***“, калибър 9x19 мм., ведно с два броя пълнители
за същия с номера „***-1“ и „***-2“.
Първоинстанционният съд е приел изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че размерът на задължението на „***“ ООД към „***“ АД е в
размер на 91 867.79 лв., а размерът на задължението на „***“ ООД към „***“
ЕООД е в размер на 109 739.48 лв.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Пловдив, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо.
Правилно ПРС е кредитирал с доверие показанията на свидетелите:
И.П., С.М., К.Б., А.Д., Н.В., частично показанията на свид. К.Д.,
заключението на изготвената експертиза, както и приобщените по реда на
НПК веществени доказателства и доказателствени средства. Подробно е
посочено показанията на свидетелите, в кои части се кредитират с доверие и
защо, изложени са и съображения, относно приобщените от досъдебното
производство доказателства ценят ли се с доверие и аргументите за това. В
кредитираните от съда с доверие части, показанията на свидетелите са
последователни, кореспондиращи напълно помежду си, изграждащи
логически обоснованата фактическа обстановка приета от съда, която
напълно се споделя от настоящата инстанция.
8
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че
неправилно са кредитирани с доверие показанията на свидетели- П., Д. и М.,
доколкото същите са заинтересувани от изхода на делото. Действително
същите се явяват пострадали лица от престъпните деяния, но показанията им
са ценени с доверие от първостепенния съд едва след обстойния им анализ и
съпоставането както помежду им и с други гласни доказателства, така и със
събраните по делото писмени и веществени доказателства- касовите бележки
и револвер. Показанията на тези свидетели кореспондират частично с
показанията на свид. К.Д., относно възникналия конфликт между подсъдимия
и пострадалите при посещението им в базата и показанията на свид. Б., който
сочи, че пострадалите са го уведомили по телефона за случилото се и той е
сигнализирал на тел.112, поради което и правилно първостепенният съд ги е
ценил с доверие.
Съдът не възприема като основателно възражението на адв.Л., че не
следва да се кредитират с доверие показанията на свид.Б., тъй като звучало
неправдоподобно твърдението му, че: “натрупаните задължения от
подсъдимия в размер на 400000лв. ще се заплащат разсрочено, като с всяка
една покупка, подсъдимия ще заплаща част от задължението си“. В тази
насока следва да се посочи, че в показанията си свид. Б. сочи, че
задължението на подсъдимия е било в размер около 200000-300000лв., което
се потвърждава от заключението на съдебно счетоводната експертиза, че
подсъдимият е имал задължения към дружеството в размер общо над
200000лв, т.е липсва съществено разминаване в посочената от него дължима
сума, а дали и доколко е логично дължими суми да се изплащат разсрочено, е
въпрос който се решава от страните, контрагенти по сделката, а не от съда,
поради което и не може да се обоснове извод, че показанията на свидетеля са
неправдоподобни и те следва да се изключат от събрания по делото
доказателствен материал.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.143 ал.1 от НК, а именно,
че на 20.09.2013г. в гр. Пловдив е принудил А.Т.Д. да извърши нещо
противно на волята му - да му предаде сумата от 8218 лв., като е употребил за
9
това заплашване.
Законосъобразно при така установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е приел, че подс. К.Д. е осъществил престъпния състав
на чл.143 ал.1 от НК, като на 20.09.2013 г. в гр. Пловдив е принудил И. А. П.
да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 8218 лв.,
като е употребил за това заплашване.
Обосновани са изводите на първостепенния съд, че на инкриминираната
дата подсъдимият е принудил всяко едно от пострадалите лица- И.П. и А.Д.
да извърши нещо противно на волята им, а именно да му предадат сумата от
8218лв, след като ги е заплашил с държания от него револвер, викайки- „
Давайте си ми парите“ и „Ще ви избия всичките“, в резултат на което
пострадалите са взели решение да извършат нещо противно на волята си,
което са и сторили- предали са на подс. Д. сумата от 8218лв.
Престъплението по чл.143 ал.1 от НК е регламентирано в глава II на
особената част на НК- престъпления против личността, поради което
правилно не е приложена разпоредбата на чл.26 от НК /арг. чл.26, ал.6 от НК/
и деянията на подсъдимия по чл.143 ал.1 от НК са квалифицирани като две
отделни престъпления, тъй като са насочени към различни лица – А.Д. и И.П.
Законосъобразно е прието, че деянията по чл.143 ал.1 от НК са
извършени при форма на вината- пряк умисъл, с целени и настъпили от дееца
последици.
От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият К.Д. е осъществил престъпния състав на
чл.144 ал.3, вр.ал.1 от НК, като на 20.09.2013 г. в гр. Пловдив се е заканил на
С.М.М. с престъпление против неговата личност- убийство, като това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Престъплението по чл.144, ал.3 от НК представлява особена форма на
престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси,
в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще
го лиши от живот. В настоящия случай изпълнителното деяние е извършено
от подсъдимия Д., както чрез отправените към пострадалия със заплашителен
10
тон словестни изрази - „Ще ви избия всичките“, „Ще ви застрелям като
кучета“, така и чрез насочване към него на огнестрелно оръжие- револвер.
Заканата е възприета от пострадалото лице- М., достигнала е до съзнанието
му и е била годна да възбуди основателен страх от осъществяването й, с което
престъплението е довършено. При преценка дали заканата е годна да възбуди
основателен страх у пострадалия, съдът взе предвид обстановката, при която
е извършено престъпното деяние, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца, красноречивите словестни изрази, които
подсъдимият е използвал, които са с недвусмислено съдържание. Цялостното
поведение на подсъдимият, обективирано с думи и действия по време на
деянието, навежда на категоричния извод, че заканата е била от естество да
възбуди у пострадалия основателен страх от осъществяването й.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989г. по н.д. № 47/1989г., ОСНК на ВС, за извършване на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Единствено от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването му, а от субективна - деецът да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
От субективна страна, правилно е посочено, че подсъдимият е действал
при форма на вина пряк умисъл – същият е съзнавал, че отправя думи и
действия, които представляват заплаха за живота на пострадалото лице –
С.М., както и че същите могат да възбудят основателен страх за тяхното
осъществяване, предвиждал е общественооопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
правилно е индивидуализирал наказанията на подсъдимия, съобразно
отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно
наказанията за всяко едно от престъпленията, за които подсъдимият е признат
за виновен е определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК предвид
обстоятелството, че образуваното и водено срещу него наказателно
11
производство е продължило повече от осем години, което не се дължи на
виновно поведение на подс.Д.. Това обстоятелство съобразно практиката на
ВКС и ЕСПЧ е изключително смекчаващо вината обстоятелство, при което и
най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
налагане на подсъдимия и съдът правилно го заменил с по- леко, а именно с
пробация. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства съдът е приел и
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, влошеното
му здравословно състояние, а като отегчаващи високата степен на обществена
опасност на деянията.
Пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства от
адв.Л. свързани с влошено здравословно състояние на сина на подс.Д.,
лекуващ се във ФРГ, за когото подсъдимия там полага грижи. Това следва да
бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, което обуславя
намаляване размера на наложеното на подс.Д. наказание за всяко едно от
престъпленията, за които е признат за виновен, от пробация от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца на 9 /девет/ месеца при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца и
задължителни срещи с пробационнен служител за срок от 9 /девет/ месеца.
Според настоящия съдебен състав съвкупността от наложените
пробационни мерки не следва да бъде променяна, както и определената
периодичност, доколкото наказанието е формирано единствено от
задължителните пробационни мерки визирани в чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК в
минималната предвидена от закона периодичност, съобразно чл.42б ал.1 от
НК. Така определеното от съда наказание ще съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, поради което и присъдата в тази й част
следва да се измени.
Правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.23 ал.1
от НК, но с оглед намаления размер на всяко едно от наложените на подс.Д.
наказания, следва да се намали и размера на определеното едно общо най-
тежко наказание от пробация от 1/една/ година и 6/шест/ месеца на 9 /девет/
месеца при следните пробационни мерки -задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 9 /девет/ месеца и задължителни срещи с
пробационнен служител за срок от 9 /девет/ месеца.
12
Настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно алтернативното
искане на адв. Л. да бъде наложено на подсъдимия по- тежко наказание, а
именно лишаване от свобода с минимален изпитателен срок, тъй като предвид
липсата на съответен протест от държавното и частното обвинение, не може
да бъде влошено положението на подсъдимия, като му се наложи по- тежко
по вид наказание от определеното от първоинстанционния съд. Ето защо и
искането на адв.Л. не може да бъде уважено.
Правилен е извода на първоинстанционният съд, че предявения от С.М.
граждански иск е доказан по основание. Обосновани са изложените
съображения от РС-Пловдив при определяне на размера му, които напълно се
споделят от настоящата инстанция, поради което и същите няма да бъдат
преповтаряни. Ето защо искането на адв. Л. да бъде намален размера на
определеното обезщетение се явява неоснователно и присъдата в тази й част
следва да се потвърди.
ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от
НПК и в унисон с ТР № 4/11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото
разноски.
Законосъобразни са и изводите му, касаещи разпореждането с
приложените по делото веществени доказателства.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 3 и т.6 във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260065/11.03.2021г. постановена по НОХД №
8085/2019г. по описа на РС-Пловдив, І-ви н.с, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия К. Д. Д. наказания
„ПРОБАЦИЯ“, включващи пробационните мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с пробационнен служител“, за
всяко от извършените престъпления, за които е признат за ВИНОВЕН по
чл.143 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 от НК от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА размера на определеното на осн. чл.23 ал.1 от НК ОБЩО
И НАЙ- ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ" наложено на подсъдимия
13
К.Д.Д., включващо пробационните мерки „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с пробационнен служител“ от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Да се уведомят страните за решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14