Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260173/12.04.
Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шестнадесети март
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело №01859 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-002865/17.07.2020г.
на Началник Сектор “ПП” – ОД на МВР – Перник, на Д.Ч. М. с ЕГН **********, са наложени административни
наказания:
глоба в размер 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП, и
глоба в размер 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП,
за това, че на 25.01.2020г., в
18.00 часа, Община Перник, при извършена проверка на път Първи клас, №1 /Е79/, км.
286+600 се установило, че управлява МПС – товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. №***,
собственост на ***ЕАД, ЕИК ***, което не
е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно/, и не
носи контролен талон към СУМПС – нарушения съответно на чл.140, ал.1от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.М., с която моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи за това, че отговорността му е ангажирана за нарушение, което не може да
му се вмени във вина. Не оспорва второто
нарушение.
За съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му - адв. Г. С..
Въззиваемата страна не е изразила
становище по жалбата. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 25.01.2020г.,
около 18.00 часа, в гр. Перник, свидетелят Ц.В. Б. и Д. Е. К. – мл. автоконтрольори в сектор
ПП при ОД на МВР – Перник, спрели за проверка водач на товарен автомобил “Дачия Логан ”, с рег. №***. След
преглед на документите представени от него, полицейските служители установили
самоличността му – Д.Ч. М.. Въз основа
на представеното свидетелство за регистрация на превозното средство констатирали,
че същото е собственост на „***“ ЕАД ,
както и че регистрацията му е прекратена служебно. Жалбоподателят
не представил и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Във
връзка с тези констатации срещу Д.М. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA, №103340 от 25.01.2020г., като
актосъставителят приел, че виновно са
нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Непосредствено след
съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел
връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени
такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 17.07.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1
от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1-во
от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на Д.М. за горепосочените нарушения
.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетеля Ц.В. Б.,
както и писмените доказателства: АУАН серия GA, №103340 от 25.01.2020г.,
заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, рег.
№268696 от 16.12.2020г. на Началник сектор ПП.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки възраженията и доводите
на жалбоподателя, съдът намери, че относно нарушението, обективирано в п.1 от
н.п., са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление в тази му част.
Съображенията са следните:
С наказателното постановление
жалбопоадтелят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е
прекратена служебно/. Така формулирано, обвинението се свежда до една
констатация за нарушение, която обаче не е обоснована с конкретни факти, които
да изпълнят изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и да дадат възможност за
преценка осъществяването на елементите от обективна страна на състава, респ. за
проверката обосноваността и законосъобразността на вмененото на М. нарушение. При
описание на нарушението е посочено единствено, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена към момента на провреката, но не е отразено
нито на какво основание се е случило това, предвид възможните различни хипотези по чл.143 от ЗДвП, нито от
коя дата регистрацията служебно е прекратена. Тези данни следва да се съдържат
в обстоятелствената част на акта и постановлението, не да се извличат от събрани
по делото доказателства, чиято функция е
да подкрепят нарушението, не да
запълват с конкретно съдържание
признаците от състава му .
Поради това, съдебният състав
приема, че актът и наказателното постановление в тези им части не отговарят на
изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Допуснатата незаконосъобразност съществено нарушава процесуалните изисквания и прави практически
невъзможно упражняването правото на защита на жалбоподателя – да разбере
за какво точно е привлечен към административнонаказателна отговорност и въз
основа на какви факти, за да може да проведе адекватна защита.
На следващо място,
незаконосъобразност е допусната и при административното наказване. Установените факти неправилно са
отнесени към административнонаказателната
норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същата
не съдържа различни предложения и предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите
с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места. Такива констатации контролните
органи не са направили. В действителност управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред се наказва на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП, предвиждаща и по-тежки по размер наказания.
Констатираните нарушения по
приложението на закона са съществени, неотстраними са и обосновават отмяна на
наказателното постановление в разглежданата част.
Относно нарушението по т.2 от
н.п.
В тази част нарушения на процесуалните
правила не са допуснати, поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество..
На жалбоподателя е вменено във вина, че при
извършената проверка не е представил контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС, което като водач е бил длъжен да носи съгласно задължението
по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Този факт не е спорен по делото. М. потвърждава, че
при провреката не е представил контролния талон към СУ, не излага каквито и да
е причини от обективен характер, стоящи извън неговото поведение, поради което
съдът приема нарушението за безспорно доказано. Писмените и гласните
доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и съдът ги
кредитира с доверие. Както се посочи, вмененото нарушение не се оспорва и от
жалбоподателя, защитата на когото, видно от
доводите в жалбата му, е насочена спрямо първото описано в н.п..
Въз основа на изложеното съдът приема, че
формираните от актосъставителя и наказващия орган
изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което
законосъобразно Д.М. като водач на МПС, е привлечен към административнонаказателна
отговорност и наказан за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
С наказателното постановление
административно-наказващият орган е наложил за извършеното нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер 10 лв. на основание административнонаказателната
разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП.
Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което
конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното постановление
следва да бъде потвърдено в тази му част,.
Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от
пълномощник, съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
такива не се претендират .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-002865/17.07.2020г.,
издадено от началник Сектор “ПП” – ОД на МВР – Перник, в частта, в която на Д.Ч.М.
с ЕГН **********, с адрес *** от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140,
ал.1от ЗДвП .
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1158-002865/17.07.2020г., издадено от началник Сектор “ПП” –
ОД на МВР – Перник, в частта, в която на Д.Ч.М. с ЕГН **********, с адрес ***
от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 10 /десет/
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ