Присъда по дело №64/2015 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

град София,  29.03.2016 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ХVI-ти състав, на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ПОПОВА

                                          Съдебни заседатели: 1. В.К.                                                                                                                2. В.М.         

При участието на съдебния секретар:

и ПРОКУРОР: Детелина Ганчева

            Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХД № 64 по описа за 2015 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

П Р И С Ъ Д И:

 

I. 1. ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ И.А.С. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013г., ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, в която участвали А.Ж.Л., ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, от НК.

 

2. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия И.А.С. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в съучастие, като съизвършител с А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 1,295 лева, на обща стойност 494,04 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам,  поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

като го признава за НЕВИНОВЕН по отношение на стойността на предмета на престъплението над 494.04 лв. до 1014,79лв. и по отношение на съучастието с С.Л.Б. с ЕГН: ********** като помагач, каквото е повдигнатото обвинение съгласно обвинителния акт, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия И.А.С. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което И.А.С. е задържан по настоящото дело, считано от 08.09.2013 г., на основание ЗМВР, чл. 64 ал.2 НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ до внасянето на определената от АпСНС по внчд №45/2014г. мярка за неотклонение „Парична гаранция“.

 

              II.

              1.ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ А.Ж.Л. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като шофьор в ***-, живущ ***, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради и което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление почл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.

2. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия А.Ж.Л. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** - съизвършител, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 1,295 лева, на обща стойност 494,04 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам, и е извършена повторно в немаловажен случай – след като Л. е бил осъждан с влязло в сила на 05.01.2012 г. определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 580/2011 г. по описа на ***-ски районен съд, за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 18, ал. 1 НК на наказание „пробация“,поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

като го признава за НЕВИНОВЕН по отношение на стойността на предмета на престъплението над 494.04 лв. до 1014,79лв. и по отношение на съучастието с С.Л.Б. с ЕГН: ********** като помагач каквото е повдигнатото обвинение съгласно обвинителния акт, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

 

                  На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия А.Ж.Л. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което А.Ж.Л. е бил задържан по настоящото дело, считано от 08.09.2013 г., на основание ЗМВР, чл. 64 ал.2 НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ до внасянето на определената от СНС 12 състав по нчд №447/2014г. мярка за неотклонение „Парична гаранция“

III.

1. ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ П.С.С. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работи като строителен работник, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, в това че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.

 

2. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия П.С.С. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, А.Ж.Л., ЕГН: ********** - съизвършител, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 1,295 лева, на обща стойност 494,04 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам, поради което и на основание престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

като го признава за НЕВИНОВЕН по отношение на стойността на предмета на престъплението над 494.04 лв. до 1014,79лв. и по отношение на съучастието с С.Л.Б. с ЕГН: ********** като помагач, каквото е повдигнатото обвинение съгласно обвинителния акт, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

 

                  На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия П.С.С. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което П.С.С. е бил задържан по настоящото дело, считано от 08.09.2013 г., на основание ЗМВР, чл. 64 ал.2 НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ до внасянето на определената от СНС мярка за неотклонение Парична гаранция“.

IV. ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ С.Л.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, в това че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: ********** и И.Л.Н. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК;

2. ПРИЗНАВА подсъдимия С.Л.Б. /със снета по делото самоличност/ за НЕВИНОВЕН, в това че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в съучастие, като помагач, с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител, и А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, спомогнал – като пазел съизвършителите на кражбата да не бъдат установени и задържани от охраната на петролопровода, да бъдат отнети чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 1,295 лева, на обща стойност 494,04 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4от НК.

V. ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ И.Л.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, собственик и управител на ЕТ „Линк – И.Н.“, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, за това че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

 

VI. ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Н.И.Г. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като продавач-консултант в ЕТ „Линк – И.Н.“, живущ ***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК- структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, действаща на територията на София област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода, поради което ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.А.С. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 607.22 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.Ж.Л. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 607.22 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.С.С.  /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 607.22 лева.

           Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативния специализиран наказателен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                СЪДИЯ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

                                                        2.

Специализираната прокуратура е внесла в СНС обвинителен акт  срещу:

 

И.А.С. за това, че:

 

1. В периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013г., ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ****, действаща на територията на С. област, в която участвали А.Ж.Л., ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК;

2. На 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител и С.Л.Б. с ЕГН: ********** – помагач, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набИ.е на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;

 

срещу А.Ж.Л. за това, че

 

1. За това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК;

2. На 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** - съизвършител и С.Л.Б. с ЕГН: ********** – помагач, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам, и е извършена повторно в немаловажен случай – след като Л. е бил осъждан с влязло в сила на 05.01.2012 г. определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД *** г. по описа на ***-ски районен съд, за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 18, ал. 1 НК на наказание „пробация“ – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 НК;

 

Срещу  П.С.С. за това, че:

 

1. В периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК;

2. На 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, А.Ж.Л., ЕГН: ********** - съизвършител и С.Л.Б. с ЕГН: ********** – помагач, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;

 

срещу С.Л.Б. за това, че:

 

1. За това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: ********** и И.Л.Н. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК;

2. На 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като помагач, с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител, и А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, спомогнал – като пазел съизвършителите на кражбата да не бъдат установени и задържани от охраната на петролопровода, да бъдат отнети чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 НК;

 

срещу И.Л.Н. за това, че:

 

В периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. с ал. 2 НК

 

и срещу Н.И.Г. за това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК- структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК.

 

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимия И.А.С. обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1 вр. с ал. 1 НК и срещу подсъдимите А.Ж.Л., П.С.С., С.Л.Б., И.Л.Н. и Н. И.Г. обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК, като счита, че от така събраните в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства, същите са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин.

Прокурорът поддържа и обвинението срещу подсъдимите С., Л., С. и Б. за осъществен състав на квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 НК, за Л. – и във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, в съучастие помежду им, като единствено не поддържа същото в частта относно стойността на инкриминираното количество бензин за сумата над 381,00 лева до предявения размер от 1014,79 лева.

Според обвинението са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Прокурорът счита, че при преценка на конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1 вр. с ал. 1 НК, следва да бъдат взети предвид като   отегчаващи  обстоятелства - сравнително дългия период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. При така сложилото се своеобразие на конкретния казус счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер от шест години.

За извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, прокурорът моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като се отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства  невисоката стойност на инкриминираните вещи, а като отегчаващи - осъществяването на кражбата при три самостоятелни квалифициращи признака и при условията на съучастие с още три лица.

Предлага съдът да определи на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор.

 

Според прокурора при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Л. за участието му в ОПГ следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство младата му възраст, а като отегчаващи – сравнително дългия период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. При това представителят на държавното обвинение предлага на този подсъдим да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

За извършената кражба предлага да се има в предвид   като отегчаващи обстоятелство – осъществяването й при четири самостоятелни квалифициращи признака и при условията на съучастие с още три лица. При това предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Предлага на съда да определи на подсъдимия Л. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор.

 

Относно подсъдимия С. прокурорът счита, че при индивидуализацията на наказателната отговорност за участието му в ОПГ следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало и тежкото му социално и имуществено положение, а като отегчаващи – сравнително дългият период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. При това предлага на този подсъдим да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

За извършената кражба предлага като смекчаващи отговорността му обстоятелства да се отчетат чистото му съдебно минало, тежкото му социално и имуществено положение и невисоката стойност на предмета на посегателство, а като отегчаващи – осъществяването й при три квалифициращи признака и при условията на съучастие с още три лица. При това предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Предлага на съда да определи на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 5 години при условията на чл. 66 НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б. за участието му в ОПГ прокурорът счита, че следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало и тежкото му социално и имуществено положение, а като отегчаващи – сравнително дългия период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. При това предлага на този подсъдим да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

За извършената кражба предлага като смекчаващи отговорността му обстоятелства да се отчетат чистото му съдебно минало, тежкото му социално и имуществено положение и невисоката стойност на предмета на посегателство, а като отегчаващи – осъществяването й при три квалифициращи признака и при условията на съучастие с още три лица. При това предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Предлага на съда да определи на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено  за срок от 5 години при условията на чл. 66 НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И.Л.Н. за участието му в ОПГ според прокурора следва да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и трудовата му заетост, а като отегчаващи – сравнително дългия период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. Предвид изложеното предлага на съда да определи на този подсъдим наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 5 години при условията на чл. 66 НК.

Прокурорът счита, че при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Н.И.Г. следва да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало и трудовата му заетост, а като отегчаващи – сравнително дългия период от време на функциониране на престъпното сдружение и извършването на деянието при два самостоятелни квалифициращи признака. Предвид изложеното предлага да се определи на този подсъдим наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 5 години при условията на чл. 66 НК.

Прокурорът счита, че тези наказания, така определени по вид и размер, са едновременно необходими, заслужени и целесъобразни.

 

 

Адвокат Б. като защитник на подс. И.С., счита, че обвиненията спрямо подзащитния му не са доказани. Единственото доказателство към настоящия момент според защитата е намереното количество 381 литра бензин при задържането на С., но не е установено този бензин от къде е взет. Защитата твърди, че престъпната група, която той ръководи, според прокуратурата, не е организирана, не са разпределени задачите между членовете, а това е един отделен инцидент, върху който се гради цялото обвинение. Няма разпределение на задачи, обвинението обхваща един по-дълъг период, липсват доказателства как са осъществявани кражбите, за които се твърди в обвинението- как са пробивали- вещото лице не е категорично дали това устройство, което е намерено може да бъде използвани за източване на горивото, поради което счита, че подс. С. трябва да бъде оправдан за ръководител на престъпна група. Защитита моли да не се кредитират показанията на свидителите, които са осъществявали наблюдателни мероприятия, тъй като същите не са извършваин по установения ред. Относно поисканите от прокуора наказания, защитникът на подс. С. счита, че наказанията не са съобразени с деянията и следва да се имат предвид много малко количество бензин, установено в автомобила при задържането, чиято стойност е по-ниска от посочената в ОА. Защитата сочи че подс. И.С. се ползва с добро име в обществото и е трудов човек.

Подсъдимият С. за лична защита твърди, че обвиненията са недействителни и сочи че има четири деца.

 

Защитникът на подс. Л. и подс. Г.- адвокат И., счита, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин в хода на съдебното следствие. Относно обвиненията по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК счита, че липсват белезите по чл.93 т.20 НК, а именно- липсва съзнанито за принадлежност в такава група, насочена към изпълнението на специална цел, не е доказано, че подс. Л. и подс. Г. са знаели за другите членове на групата, като не е изпълнено и изскването на закона за извършване на повече от едно престъпление, нито са налице доказателства, че всички членове в групата действат синхронизирано за осъществяване на множество престъпни посегателства. Защитникът счита, че доказателствата, съдържащи се във  ВДС от СРС –от том 2-ри до том 6-ти,  следва да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като противоречат на нормите на чл.174 НПК и чл.42 НПК, както и установил и АпСпНС при разглеждане на мярка за неотклонение по делото. Относно показанията на св. С.П. и св. Несторов-служители в ГДНП, водили оперативните разработки, защитникът счита, че свидетелите възпроизвеждат информация, придобита чрез използване на СРС, поради което показанията им не следва да бъдат кредитирани. По отношение на престъплението по чл.195 НК защитникът счита, че петролопроводът е обект на множество посегателства, вкл. и след датата на деянията, посочени в обвинителния акт, по времето, когато подзащитните му са били с мярка за неотклонение. Обвинението по чл.195 НК не е доказано, тъй като по делото липсват доказателства, които да установят съпричаност на подс. Л., че е участвал в монитрането на посоченото техническо средство и ползването му и то като съучастник с подс. С. и подс. С.. Заключението на СТЕ по делото не е категорично, че изследването техническо средство може да бъде използвано като средство за източване на гориво. Защитникът сочи, че подс. Л. е задържан на разстояние, като времето по ОА за монтирането на техническото средство също не е установено. Относно намереното гориво в автомобилите при задържането на лицата, защитикът поставя въпроса за наличие на друго престъпление и възможността за произнасянето на съда за това друго престъпление, без да има повдигнато обвинение от  прокурора за него.

 

Подсъдимият Л. в правото на лична защита моли за справедлива присъда.

Подсъдимият Г. в правото на лична защита моли за оправдателна присъда.

Адвокат Н. като защитник на подс. П.С. споделя аргументите, изложени от адвокат И. по отношение на престъплението по чл.321 НК, като твърди, че липсват доказателства за участие от страна на подс. С. в ОПГ. Сочи, че периодът на ОПГ по ОА не съвпада с периода на престъпните посегателства. Твърди, че не само разстоянието от мястото на извършване на престъплението по чл.195 НК, но и самото място, където подсъдимите са спрени и задържани сочи на извода, че е възможно горивото да е везто от други места-паркинги и др., не е доказано прикачването към тръбопровода и източването на горивото, самият факт на намирането на гориво в автомобилите не сочи, че е горивото от петролопровода, поради което счита, че и двете обвинения по чл.321 и чл.195 НК не са доказани и следва подс. С. да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият С. в правото на лична защита моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подс. С.Б. –адвокат С., счита, че обвиненията спрямо подс. Б. не са доказани-по отношение на обвинението по чл.321 НК, счита че св. П. и св. Н. излагат в показанията си лични впечателния, поради което не следва да бъдат кредитирани. Относно обвинението по чл.195 НК счита, че подс. Б. не е осигурявал информация и не е извършвал „отцепка“, защитата сочи изложеното в показанията на св. В.В., св. А., св. Х. и подчертава, че при извършените обиски у подс. Б. не е намерено нищо, поради което счита, че подзащитният му следва да бъде оправдан и по двете обвинения.

Подсъдимият Б. в правото на лична защита се придържа към излженото от адвоката си, като твърди, че има множество посегателства, за които той е докладвал.

Защитникът на подс. И.Н. –адвокат А., счита, че обвинението спрямо подс. Б. не е доказано- обвинението не е установено и доказано по категоричен и несъмнен начин, както изисква закона- как, по какъв начин, каква роля е имал подзащитния му Н. в процесната организирана престъпна група, сочи, че са налице противоречия между обвинението и установеното в хода на съдебното следствие-че е купувал гориво, а не продавал, твърди, че няма обща користна цел, не е установен общия замисъл. Защитникът посочва, че  подс. И.Н. е с чисто съдебно минало, с постоянни доходи, няма криминални регистрации, поради което счита, че следва да бъде оправдан.

Подсъдимият И.Н. в правото на лична защита моли за оправдателна присъда.

При последната си дума към съда подс. С. моли за справедливо наказание, подс. Л.-за справедлива присъда, подс. С.-за справедлива присъда, подс. Б. –да бъде оправдан, подс. Н. –за оправдателна присъда и подс. Г.-да бъде оправдан.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Дружество „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, стопанисва (от неустановена по делото дата преди 01.01.2012 г. и понастоящем) магистрален тръбопровод (продуктопровод), свързващ пристанище „Р.“ – град Б. и петролна база И. – град С..

Охраната на тръбопровода в участъка от гр. К., обл. Б. до гр. ***-, област ***- се извършва от дружество „***-“ ЕООД.

Считано от 01.10.2002 г. до 08.09.2013 г. включително като охранител в дружеството „***-“ ЕООД с месторабота обект „ОР ***- – продуктопровод“ и с основно задължение да осъществява наряд на обект „ТПС Л. – ОР ***- – трасе“, бил назначен подс. Б.. Заеманата от обв. Б. длъжност обуславя качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.

В периода от неустановена по делото дата през м. октомври 2012 г. до 08.09.2013г. и след това са установени множество престъпни посегателства –кражби на гориво-бензин и дизел от продуктопровода, които са констатирани, както и от служители на „***-“ ЕООД, така и от полицейските служители.

Във връзка с така посочените посегателства полицейските служители започнали провеждането на акция за установяване на извършителите на кражбите на гориво като използвали оперативно-издирвателни мероприятия и експлоатиране на СРС спрямо С.В.А., С.Б., П.С., И.С., А.Л. и З.Х.Г.. Проведеното наблюдение и използване на СРС продължили до 08.09.2013г., когато подсъдимите били задържани и извършени множеството процесуално-следствени действия.

На посочената дата на смяна бил подс. Б. като охрана на трасето по продуктопровода. Подсъдимите С., Л. и С. отишли да източат петролни продукти от тръбопровода в участък в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***- като набили метално шило в участък от тръбопровода, преминаващ през гориста местност в землището на с. ***-, общ. ***-, местност „Д.Б.“, находяща се на около 2 км западно от крепостта „Т.В.“, на около 350 м от електрически стълб с № *. Към задната част на шилото обв. С. свързал маркуч, по който започнало да изтича гориво – бензин, от подавания по тръбопровода. Заедно с подс. Л. и С., подс. С. започнал да пълни бензин в носените от тях пластмасови съдове -  14 броя туби с вместимост 25 л., 3 броя туби с вместимост 10 л и бутилка от 1,5 л, които напълнил догоре.  Посредством отворите в металното шило и монтирания на него маркуч, подс. С., Л. и С. източили в пластмасови съдове общо 381,5 литра бензин. Съдовете натоварили в двата автомобила, с които били дошли - лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, собственост на подс. С., и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, ползван от подс. С..

Около 15,00 часа подс. С., С. и Л. тръгнали обратно по посока гр. ***- с управляваните от тях автомобили, като в непосредствена близост до мястото, от където били източили петролните продукти, били спрени и задържани от полицейските служители.

При извършеното претърсване и изземване от л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, собственост на подс. С., били установени и иззети 10 броя туби с вместимост 25 л и един брой туба с вместимост 10 л, пълни догоре с жълтеникава течност. От тубите били иззети представителни проби, предоставени за изследване от вещото лице, изготвило заключението на назначената физикохимична експертиза – протокол № ***

На мястото на задържането на 08.09.2013г. било извършено претърсване и изземване от л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- , собственост на Й. В. Й.ов, ползван от подс. С., в хода на което в багажното му отделение били установени и иззети 4 броя туби с вместимост 25 л, 2 бр. туби с вместимост 10 л и 1 бр. бутилка от 1,5 л, пълни догоре с жълтеникава течност. От тубите и бутилката били иззети представителни проби, предоставени за изследване от вещото лице, изготвило заключението на назначената физикохимична експертиза – протокол № ***

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза – протокол № ***. във взетите на 08.09.2013 г. представителни проби от течността, установена в съдовете, иззети от леките автомобили, управлявани от подс. С. и С., бил установен бензин.

Общото количество на източения по гореописания начин бензин, установен и иззет от леките автомобили, управлявани от подс. С. и С., възлизало на 381,5 литра, с единична цена съгласно ДСОЕ 1.29 лева, на обща стойност 494,04 лева.

 

По доказателствата:

 

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:

- показанията на св. Д.Г.Т., Ж.А.К., И.Д.И., Л.Г.З., К.И.Г., П.Г.М., Р.Е.Щ., В.С.В., М.В.Х., Р.В.И., З.Х.Г., П.Н.Г., А.В.О. и А.И.А., които съдът кредитира изцяло

- показанията на св. С.Г.П., В.Г.А. и Г.Д.Н.–полицейски служители, които са експлоатирали СРС, следва да бъдат лишени от доказателствена стойност по отношение на фактите, които представляват възпроизвеждане на информация, придобита чрез СРС. По отношение на показанията им за факти, съдържащи се в изготвените по надлежния ред ВДС за СРС  е налице аргумента, че е недопустимо подмяната на първични доказателства с производни, съдържащи се в показанията на посочените свидетели. От друга страна- по отношение на фактите, посочени от свидетелите в техните разпити, които факти се припокриват по смисъл и съдържание с фактите, съдържащите във ВДС за експлоатирани СРС, изготвени не по установения ред, е налице извода- негодността на първичните доказателства влече като последица непризнаването на доказателствена стойност на производните им доказателства.  Що се отнася обаче до фактите, които свидетелите излагат като непосредствени впечатления, извън експлоатацията на СРС –същите следва да бъдат преценени като годни гласни доказателства по делото;

-          показанията на св. Н.Н. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са по реда на НПК- направените възражения от страна на защитата в хода на съдебното следствие да не се кредитират показанията на този свидетел, тъй като той е заявил, че е участвал и е извършвал ПСД „претърсване и изземване“ в дома на подс. А.Л., са неоснователни. Видно от приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, касаещи  А.Л. или други лица, св. Н. не е посочен като разследващ орган, извършил коментираното процесуално-следствено действие, нито е участвал в качеството на поемно лице, експерт или технически помощник. Ето защо законовите пречки по чл.118 НПК не се отнасят за св. Н. и съдържащите се доказателства в дадените от него показания са годни.

- Съдът кредитира показанията на св. К.А.К. от 02.10.2015г., ведно с прочетените показания от ДП от от 11.09.2013г. пред орган на ДП, находящи се на лист 131-132, том 4 от ДП, въпреки че в хода на съдебното заседание на 02.10.2015г. свидетелят е заявил, че на ДП е бил заплашен при даване на обяснения в полицията, че ще бъде уволнен, ако не даде показанията, които „те искат“, тъй като по делото липсват каквито и данни или доказателства за това. Освен това, преди и след прочитане на показанията от ДП, на свидетеля е дадена възможност да изложи устно и непосредствено пред съдебния състав всички обстоятелствата, които са му станали известни. Ето защо прочетените показания от ДП на св. К. следва да се съпоставят и коментират с оглед показанията от съдебно заседание от 02.10.2015г. с оглед принципа на непосредственост  по чл.18 НПК;

-          св. С.В.А. е заличен от списъка на свидетелите по ОА, тъй като видно от приложения акт за смърт по делото, свидетелят е починал и в проведеното съдебно заседание на 02.10.2015г. подсъдимите и защитниците не са дали съгласие за прочитане на показанията на свидетеля по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК.

- всички протоколи за претърсване и изземване и за обиск по реда на чл.161 и чл.164 НПК отговарят на изискванията на НПК и за всеки един от тях е налице съдебен контрол, видно от приложените по делото определения на СНС, поради което следва да се кредитират изцяло;

- същият извод се отнася и за изготвените в хода на разследването протоколи за оглед на местопроизшествие; протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване на лица по снимки;

- По делото са приложени ВДС от експлоатирани СРС: Относно веществените доказателства средства в резултат на прилагане на специални разузнавателни средства съдът намира, че съдържащите се секретни материали в том 7, 8, 9 и 10 са изготвени  при спазването на законовата  процедура, свързана  с искането и получаването на разрешение за това от компетентния за това орган, поради което същите притежават годна доказателствена сила. Всяко едно от исканията е изготвено от СП до СпНС,  при спазване на изискванията относно компетентността с оглед вида на престъплението, за което е образувано досъдебното производство. Относно ВДС за експлоатираните СРС преди образуването на досъдебното производство с постановление на СП от 14.05.2013г., настоящият съдебен състав счита, че същите нямат доказателствена стойност с оглед издаването им от некомпетентен орган. Вярно е, че всяко едно от исканията, приложени в т.2, 3, 4, 5 и 6 е изготвено от компетентен орган –ГДНП МВР от дати съотв. 28.02.2013г., 19.04.2013г., 19.04.2013г., 18.02.2013г. и 19.04.2013г. по отношение съответно на св. С.В.А., подс. С.Б., подс. П.С.С., И.С.С. и А.Ж.Л.. Исканията са отправени до СГС, като са посочени престъпления по чл.195 и чл.196 НК, а именно –кражби на петролни продукти от петролопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Само по себе си така посоченото престъпление е в компетентността на СГС с оглед преценката за разрешение за използване на СРС, като към момента на изготвяне на исканията не е била налице информация за точното място на извършваните кражби, за да се прецени евентуална компетентност от ОС С.. В мотивировката на направените искания обаче се сочи, че кражбите са извършвани от група лица с вероятен лидер И.С. с прякор „Перника“.  Така описаните фактически обстоятелства водят на извода, че правомощие да издаде разрешение е имал не СГС, а СпНС, комуто са подсъдни делата за престъпления по чл.321 НК. Ето защо дадените разрешения от СГС се явяват в нарушение на изискванията за подсъдност на делата съгласно чл.42 ал.1 НПК, поради което следва да бъдат изключени от доказателствената маса;

- експретизите по делото- физикохимична експертиза протокол № *, химична експертиза протокол № *,  физикохимична експертиза протокол № *, физикохимична експертиза протокол № *, физикохимична експертиза протокол № 14/ФЗХ-152, комплексна експертиза протокол № *, основна и допълнителни съдебно-оценителни експертизи са извършени по правилата на НПК, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло;

- фактическата обстановка, изложена по-горе се  установява и от  справка от „***-“ ООД, справка от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; справки от мобилни телефонни оператори, свидетелство за съдимост и характеристика на подс. Н.; свидетелство за съдимост и характеристика на подс. Л.; свидетелство за съдимост и характеристика на подс. Г.; свидетелство за съдимост и характеристика на подс. С.; свидетелство за съдимост на подс. С.; свидетелство за съдимост на подс. Б.; справки от мобилни телефонни оператори и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложението по делото веществени доказателства.

- в хода на съдебното следствие подсъдимите не дават обяснения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от

                         

            ПРАВНА СТРАНА:

 

Подсъдимият И.А.С. е обвинен за две престъпления – по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

            Първото обвинение е за това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013г., ръководил организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, в която участвали А.Ж.Л., ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК.

            В обстоятелствената част на ОА се твърди, че като ръководител на посочената ОПГ подсъдимият С. не само познавал останалите участници и знаел за участието им в съвместната задружна умишлена престъпна дейност, но определял на кои дати и на кои места да се поставят металните шила по тръбопровода, като предварително събирал информация от свои познати и от обв. Б. кога ще има подаване на петролни продукти по тръбопровода и кои лица от охранителното дружество ще осъществяват охраната на обекта на съответните дати като поръчвал на св. С.В.А. изработването на необходимия му брой метални шила и осъществявал специфичната дейност по „набиване“ на шилата в тръбопровода.

            Безспорно по делото е установено, че подсъдимите се познават помежду си, като почти всички от тях се познават със свидетелите по делото–по име, визуално или „се знаят“. Видно от приложените годни ВДС за СРС по отношение на подс. И.С. и подс. П.С., безспорно се установява наличие на комуникация между подс. И.С., подс. П.С. и подс. Н.Г.. От съдържанието на проведените разговори помежду им обаче не може да бъде направен извода за наличие на ОПГ помежду им с ръководител подс. С.. След запознаване със съдържанието на изготвените ВДС –том 8 и том 9 от секретните материали не се откриват разговори между подс.И.С. и подс.А.Л. и между подс. С. с подс. И.Н.. Съгласно трайно установената практика не е необходимо всички участници в групата да се познават помежду си, ето защо липсата на комуникации между подс. С. и подс. Л. и подс. Н. сама по себе си не аргумент за липса на ОПГ, макар подс.С. да е посочен за ръководител на ОПГ. По- същественото в случая е, че в проведените разговори /том 8 и том 9/ между подс. С. и подс. Б., подс. Г.  и подс. С. няма указния, нареждания от страна на С. към останалите подсъдими. Въпреки, че следва да бъде отчетена конспиративността в провежданите разговори, съдът не може да направи категоричен извод по смисъла на чл.303 НПК за определяне от страна на подс. С. на дати и места за поставяне на металните шила в тръбопровода, като се твърди в обвинението. От друга страна, съдът приема, че  липсват доказателства по отношение на двете обвинения за подс. Б., тъй като видно от разпитаните по делото свидетели С.Б. не е разполагал с информация кога и какво гориво ще бъде проведено по петролопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Липсата на информация у Б. съответно води до извода за невъзможност от негова страна за предоставяне на такава информация на подс. И.С., както се твърди в обвинението. Същевременно никой от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не заяви за връзки и отношение между подсъдимите по повод извършване на престъпна дейност, в случая-кражби на гориво. Изказаните от тях предположения или слухове, че се занимават с кражби на гориво не са достатъчни, с оглед на невъзможността обвинението и присъдата да почиват на предположения или изводи на трети лица. Единствените свидетели, които подробно разказват за връзките и отношенията между подсъдимите като участници в ОПГ са полицейските служители, но тази част от показанията им следва да бъде изключена от доказателствена маса по съображенията, изложени по-горе- възпроизвеждане на фактите от ВДС по СРС по делото.

Ето защо по отношение на обвинението за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК за подс. С. могат да бъдат направени следните изводи:  налице е първият признак за наличие на ОПГ по смисъла на чл. 93 т.20 НК-установени са повече от три лица, които се познават и поддържат връзка помежду си-подс. С. с подс. С., подс. Б. и подс. Г.. Не може да бъде доказана връзката между подс. И.С. и подс. Л. и подс. Н., като това е правно ирелевантно, тъй като законодателят не е предвидил като съставомерен белег на престъплението изискването всеки от членовете на групата да осъществява дейността си координирано с всички останали и с ръководителя или да знаят за съществуването им. Наличието на три или повече лица, поддържащи отношения, обаче, не е достатъчно само по себе си като факт за извода за наличие на ОПГ.

По отношение на изискването за трайност на сдружението- също не може да бъде доказано. В параметрите на повдигнатото обвинение се сочи, че организираната престъпна група е в период от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013г. По делото обаче първото надлежно разрешение за СРС, което е съотносимо към предмета на доказване е от 30.07.2013г. и съответно проведените разговори следва да бъдат изследвани като съдържание от тази дата. Дори и да се приеме, че в посочените разговори се съдържат доказателства между подсъдимите като ръководител и участници в ОПГ, то периодът от време от 30.07.2013г. до 08.09.2013г. се явява твърде кратък /около месец и десет дни/, за да отговори на изискването „трайност“ на престъпното сдружение като ОПГ. Вярно е, че нито НК, нито съдебната практика поставят минимален критерий по отношение на времето за съществуването на ОПГ. Още повече, че в съдебната практика изрично е посочено, че самият период във времето не е достатъчен сам по себе си, за да се обоснове трайност на групата-следва да бъдат взети предвид наличието или липсата на съществуващите трайни структурни връзки между участниците в нея като изискването за “трайност“ трябва да бъде разглеждано в смисъла на „устойчивост“. Посочените по-горе комуникации между подсъдимите обаче не водят на извода за наличие на изискуеми структурни връзки помежду им. Още повече, че другото изискване на чл. 93 т.20 НК е по отношение „структурираността“ на сдружението, а такава не се открива и доказва по делото.

На следващо място-в обвинението е посочено, че групата е създадена, за да извършва  престъпления – кражби  по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Липсват доказателства обаче именно за множество престъпления- наличните по делото доказателства касаят само извършената на 08.09.2013г. една кражба на гориво от петролопровода, а не множество кражби.

В този смисъл не са налице изискванията по отношение на ОПГ, посочени в Решение №551/24.01.2014г. на ВКС I НО –„Трайността на сдружението (продължаваща, обособена в конкретни времеви параметри), и при относително кратък период от време, без да се приема за темпорален критерий, но разгледано с оглед на предназначението за създаването му (съгласие за постигане на целите) и в съчетание с изискването за структурираност (установеност на връзките между членовете, дори без изискване за субординация) осъществяване на усложнена престъпна дейност (синхронизирана между членовете на престъпления в страната или чужбина, наказуеми с повече от 3 години лишаване от свобода) на поне три лица определя отликите на организираната престъпна група от ординерното съучастие (инцидентна проява по повод извършване на конкретно деяние/деяния)“.

За съставомерността на престъплението по чл.321 НК е необходимо извършителят му да съзнава, че принадлежи към организирана престъпна група, и да знае, че членовете й действат синхронизирано и дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления. В настоящото производство не се събраха доказателства, че подс. И.С. съзнава, че е ръководител на ОПГ, нито че той и останалите подсъдими действат синхронизирано за постигане на общите цели на групата. Единствените доказателства по отношение на  общност на умисъла се отнасят за подс. С., С. и Л. относно извършването на престъплението по чл.195 НК при условията на съучастие като всеки един от тях е действал като съизвършител.

Користната цел -да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, посочена в обвинението също не се доказва- по делото липсват доказателства за предаване на петролни продукти, предмет на кражба от петролопровода, на останалите участници- подс. Н. и подс. Л., които след продажбата да са предавали цялата или част от печалбата на останалите участници и ръководителя на групата- подс. И.С., като липсват доказателства и за разпределение на печалбата-предварително или последващо, между подс. С. и участниците в групата.

Предвид гореизложеното, следва извода, че не са налице достатъчно доказателства по отношение на престъплението по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК по отношение на подсъдимия И.С..

Относно второто обвинение  спрямо подс. И.С.-за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, съдът счита, че обвинението е доказано за това, че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 1,295 лева, на обща стойност 494,04 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам.

В хода на съдебното следствие са приети изготвените по досъдебното производство физико-химически експертизи, заключението на които е, че  петролните продукти в продуктопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД  са без добавки, които добавки се прибавят впоследствие при разпространението на горивото в търговската мрежа. На базата на така приетото заключение е назначена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, приета в съдебно заседание на 16.03.2016г., заключението на което редуцира стойността на бензина от 1014.79лв. до 494.04лв., като приема, че стойността на литър бензин без добавки е 1.295 лв., поради и което в тази част на обвинението подс. И.С. е оправдан.

Признаването на подс. С. за невиновен в частта по отношение на съучастието със С.Л.Б. с ЕГН: ********** като помагач, каквото е повдигнатото обвинение съгласно обвинителния акт, е в резултат на извода на съда, че по делото липсват доказателства относно подс. Б..

В подкрепа на обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК са доказателствата, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване от 08.09.2013г.  в л.а. „***- ***-“ с ДК № ***- ХА, собственост на Й. В. Й.ов. При извършване на посоченото процесуално-следствено действие в автомобила, управляван от подс. И.С. в землището на с. М., на около 300 м. от югоизточно от далекопровода на ел. преносна мрежа №117 са намерени и иззети туби, пълни догоре с течност със специфична миризма, от които са иззети представителни проби. Видно от приетите заключения на съдебно-химични експертизи, течността в тубите представлява бензин и дизел, като и двата вида горива са без добавки. Идентичността на вида гориво, намерено в автомобила в района на местопрестъплението и вида гориво-без добавки в продуктопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, води на извода, че бензинът в тубите в посоченото МПС е от вида гориво, подавано по петролопровода, така както е и обвинението по ОА. Не следва да се кредитират възраженията от страна на защитата, че мястото на задържане на подсъдимите е далеч от продуктопровода. Действително подс. С., Л. и С. не са задържани непосредствено до продуктопровода. С оглед показанията на св. А.- полицейски служител, който е посочили че са планирали задържането да бъде извършено след престъпното посегателство, е логично обяснимо и възможността за отдалечаването на подсъдимите от местопроизшествието, а именно- в землището на с. ***-, община ***-.

При извършения на 08.09.2013г. оглед на местопроизшествието са намерени излизащ от земята черен на цвят ПВЦ маркуч, който завършва с монтиран на него спирателен кран от бял метал, като от другата му страна се наблюдава монтиран гумен маркуч, монтиран за спирателния кран посредством метална скоба, а на 50м. от маркуча е намерен метален кожух с тръба на четвърти въздушен преход от магистралния продуктопровод.

Доказателствата, съдържащи се в огледа на местопоризшествието се подкрепят от доказателствата, съдържащи се в показанията от 18.09.2015г. на св. К.И.Г.-ръководител на Технологична помпена станция - ***- при „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Свидителят е заявил, че след разкриването на тръбата и цялата система е видял, че „системата завършваше със сферичен кран, към тръбопровода продължаваше - този сферичен кран беше присъединен към черен пластмасов маркуч, след това този пластмасов маркуч посредством муфа преминаваше в нов пластмасов маркуч и последната част, втората част от втория маркуч да го наречем беше присъединен към въпросното „шило“ така наречено, което беше забито в тръбата. „Шилото“ имаше страничен отвор, който продължаваше в централен вертикален отвор, по който горивото от тръбата постъпва към въпросния маркуч и го отвежда до неговия край - сферичния кран. Цялата тази система беше в земята. Единствено при първоначалното пристигане се виждаше сферичния кран, който беше открит - над земята. Маркучът вървеше под земята. В тази присъединена допълнителна система при отваряне на крана изтичаше гориво. Но тази система нямаше резервоар, завършваше само със сферичен кран.“ Св. Г. е заявил, че при задържането е видел подс. С., заедно с още три лица, две от които разпознава в съдебна зала- подс. С. и подс. Б..

По същия начин са и дадените показания от св. П. Б. М., който в разпита на 02.10.2015г. е заявил, че на 08.09.2013г. не е видял как е прикрепен маркуча към тръбопровода-„това стана ясно при отстраняването на аварията. Аз бях при отстраняването на аварията, видях че маркуча беше прикрепен посредством стоманено шило забито в магистралния продуктопровод. Не си спомням къде бяха съдовете с гориво, когато отидохме на място при установяване на аварията“.

Тези доказателства следва да бъдат преценнени съвкупно с гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. С.П., който в разпита е заявил, че при задържането на тримата подсъдими „С. доброволно показа на колегата къде е кранът“. По същия начин св. Н.Н. в съдебно заседание е заявил че подс. И.С. при задържането  е показал на полицейските служители „място в почвата в самата гора, от където стърчеше парче маркуч, може би 20-30см, със спирателен кран в края, като останалата част от маркуча беше заровен и не се виждаше и този маркуч стига до тръбопровода, който беше навътре в гъсталака в гората, може би на около 200 метра“.

В подкрепа на обвинението по чл.195 НК по отношение на подс. С. са и намерените и иззети вещи при претърсването на 08.09.2013г. в къща, находяща се в с. С., община ***-, обитавана от И.А.С., при което са иззети три броя пластмасови туби, пълни догоре с течност със специфична миризма, както и 1 бр. метална тръба с дължина 176 см, диаметър 4 см  и метални лостове.

Видно от приетата комплексна трасологична и физико-химична експертиза - протокол № *, находяща се в том 6, лист 57-65 от ДП формата на обект 2 фотокопие №6 позволява, ако се постави до определено разстояние в съд с течност под налягане, тази течност да се изкачи по тръбата и да стигне до горния й край. Вещите лица  са посочили изрично, че заключението не е категорично, т.к. не разпологат с информация къде е петролопоровода- дали да под или над земята, дали са издигнати на определено разстояние. Възражението от страна на защита за липса на категоричност на заключението на изготвената експретиза, е неоснователно, тъй като само по себе си заключението на СКТФХЕ действително е лишено от категоричност, но то следва да бъде преценено съвкупно с останалите, посочени по-горе доказателства, които водят на извода за използване на намереното шило, забито в петролопровода, което не е било установено първоначално от полицейските органи, а им е било показано от подс. С.. Знанието у подс. С. относно мястото на кражбата и използваното средство, преценено съвкупно с намерените туби с бензин в управляваното от него МПС в района на местопроизшествието, води на извода за доказаност на обвинението за кражба по отношение на подс. С..

Обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подс. И.С. се доказва и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. А.А.- изрично е заявил, че подсъдимият С. го е попитал дали може да вземе празните туби до гаража му и че след като С. е отишъл при свидетеля да вземе празни туби, св. А. се закупил две туби с гориво от подс. С. на цена по-ниска от тази в бензиностанциите.

Твърдението, изложено в ОА, че подс. С. поръчвал на св. С.В.А. изработването на необходимия му брой метални шила не може да бъде доказано чрез разпит на св. С.А., тъй като видно от приложения акт за смърт по делото, свидетелят е починал и в проведеното съдебно заседание на 02.10.2015г. подсъдимите и защитниците не са дали съгласие за прочитане на показанията на свидетеля по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК и същият е заличен от списъка на свидетелите по ОА. Доказателства за контактите между подс. И.С. и св. С.А., се съдържат във приложените по делото ВДС за експлоатираните СРС на разговори между двамата. Конкретика относно  направените поръчки от подс. С. към св. А. за изработване на инструменти, чрез които може да се източва гориво от тръбопровода има в разговорите в том 5 от класифицираните материали, откоито се вижда, че подс. И.С. поръчва на св. А. да изработи инструменти „на струга“, тъй като „онва не става“,  а свидетелят заявява, че вече го е изработил, след което подс. С. му поръчва и „резервно за всеки случай“. С оглед изложените по-горе съображения, че така експлоатираните СРС са не по установения законов ред, сочените доказателства във ВДС в том 5, обаче не могат да бъдат ползвани.  Доколкото квалифицираният състав на кражбата по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК изисква доказване на използване на техническо средство и този факт се установява от коментираните по-горе доказателства, не е необходимо събиране на допълнителни доказателства за поръчването и изработването на техническото средство, поради което недоказването на този факт от обстоятелствената част на ОА е без значение.

Ето защо, при преценка на гоеризброените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК за подс. И.С. е доказано, поради и което за това престъпление съдът го е признал за виновен с присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ   А.Ж.Л. също има две обвинения – по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 НК.

Обвинението твърди, че подс. Л. в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и П.С.С., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода като по този начин осъществил състава на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК.

Изложените по-горе съображения за липса на доказателства за съществуването на ОПГ могат да бъдат посочени и по отношение на повдигнатото обвинение спрямо Л.. Нито ВДС за СРС по делото, нито показанията на свидетелите или другите доказателствени средства съдържат доказателства в подкрепа на извода, че е съществувала организирана престъпна група с участници, измежду които и подс. Л.. Липсват доказателства, че подс. Л. е получавал указания или нареждания от подс. С. за разпределение на работата, свързана със закопаване на маркучите, чрез които се източвали петролните продукти от тръбопровода, и съдовете, в които се събирало източеното количество петролни продукти, които подсъдимите транспортирали от мястото на източване на петролните продукти, складирали по домовете си и продавали. Липсват и доказателства относно разпределние на получените приходи от продажбата на петролните продукти между членовете на престъпното сдружение, както и получване от страна на подс. Л. на такива приходи от печалбата.

Безспорно са налице разговори и контакти между подс. С. и подс. Л., но след запознаване с тяхното съдържание не може да бъде направен извода, че са налице указания или нареждания, които подс. Л. като участник в ОПГ е получавал от подс. С..

Аргументите по-горе за липса на трайност, за множество престъпления, за користна цел могат да бъдат съотнесени напълно и в цялост по отношение на обвинението за подс. Л.. По делото липсват доказателства, чрез които да бъде доказано извършване на определени активни действия, чрез които подс. Л. се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата, липсва и съзнание от негова страна, че принадлежи към съществуваща престъпна организация с останалите членове.

Ето защо съдът е признал подс. А. Л. за невиновен по отношение повдигнатото му обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.

За второто обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 НК обаче съдът приема, че са налице достатъчно доказателсва за това, че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** - съизвършител и С.Л.Б. с ЕГН: ********** – помагач, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам, и е извършена повторно в немаловажен случай – след като Л. е бил осъждан с влязло в сила на 05.01.2012 г. определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 580/2011 г. по описа на ***-ски районен съд, за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 18, ал. 1 НК на наказание „пробация.

И тук са съотносими аргументите за оправдаване в частта относно стойността на предмета на кражбата /предвид допълнителната съдебно-оценителна експертиза/ и участието на подс. Б. като помагач / с оглед липсата на информация относно доставките на гориво по петролопоровода/.

По делото обаче не се спори и е доказано, че подс. А.Л. е задържан заедно с подс. И.С. и подс. П. Славчевна 08.09.2013г. в района на местопроизшествието, като в лекия автомобил „***-“ са намерени и иззети туби с течност, експретизата на която доказва, че течността е бензин без добавки. В показанията на св. Н.Н. същият е заявил, че при задържането при автомобила с тубите с течност са били подс. Л. и подс. С. /“ Пропуснах да кажа, че в автомобила, двете лица от мъжки пол, които бяха задържани, беше младежа, в който беше претърсването /свидетеля сочи подсъдимия А.Л./, а другият беше по-едър възрастен мъж /свидетеля сочи подсъдимия П.С.“/. Вярно е, че при извършеното претърсване и изземване в дома на подс Л.-*** не са немерени и иззети вещи, съотносими по делото. По същия начин и при извърешия обиск на 08.09.2013г. на подс. Л. са намерени и иззети само мобилни телефони със СИМ карти. В допълнение на обвинението спрямо подс. Л. обаче могат да бъдат посочени и показанията на св. З.Г., в които се съдържат гласни доказателства в подкрепа на обвинението, доколкто свидителят Г. е заявил, че е купувал от подс. Л. гориво на по-ниска цена.

Същевременно с оглед приложената спрвака за съдимост по делото се установява, че подс. Л. е осъждан с влязло в сила на 05.01.2012 г. определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 580/2011 г. по описа на ***-ски районен съд, за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 18, ал. 1 НК на наказание „пробация“, което обуславя повторността по смисъла на чл.28 НК и съответно квалифициращото обстоятелство по т.7 на чл.195 НК, каквото е повдигнатото обвинение.

Ето защо, на базата на доказетлствата, съдържащи се протокола за претърсване и изземване от 08.09.2013г., в заключението на съдебно-химическата експертиза, съдебно-оценителната експретиза,  в показанията на св. Н. и тези на св. Г. са достатъчни, за да се докаже участието като съизвършител от страна на подс. Л. в престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 НК , поради и което същият е признат за виновен.

 

По отношение на обвинението на П.С.С. по чл.321 ал.3 т.2 ар. ал.2 НК се установява следното: От приложените по делото ВДС за експлоатирани СРС се установяват разговори между подс. С. и подс. С., подс. Л. и подс. Н.г.. Съдържанието на проведените разговори обоче не може да мотивира извода за налчие на ОПГ помежду им и съответно- участието на подс. С. в престъпно сдружение. Липсата на трайност, съггласуваност  помежду подс. С. и останалите подсъдими за извършвне на две или повече престъпления –кражби на гориво и липсата на користната цел обосновават извода за недоказаност на обвиненито по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК. По делото липсват и доказатеплства относно субективната страна на посоченото престъпление.

Ето защо съдът е признал подс. П.С.С. за невиновен по отношение повдигнатото му обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.

Относно обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, съдът намира, че е доказано, че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като съизвършител с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, А.Ж.Л., ЕГН: ********** - съизвършител и С.Л.Б. с ЕГН: ********** – помагач, отнел чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам.

Докозателства се съдържат в протокола за претърсване и изземване от 08.09.2015г. на л.а. „***-“ модел „***-“ с ДК №***- АХ, паркиран в землището на с. М., общ. К.. В багажното отделение на амтомобила са намерени и иззети 10 броя туби с вместимост 25 л. и една туба с вместимост 10 л., пълни догоре с бледожъленикава течност, от която са иззети представителни проби.

Видно от приетите заключения на съдебно-химични експертизи, течността в тубите представлява бензин и дизел, като и двата вида горива са без добавки. Идентичността на вида гориво, намерено в автомобила в района на местопрестъплението и вида гориво-без добавки в продуктопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, води на извода, че бензинът в тубите в посоченото МПС е предмет на кражбата по обвинението.

Фактът на намирането на туби в управлявания от подс. С. автомобил се потвърждава и в показанията от 18.05.2015г. на св. Н.Н., който в разпита си е заявил, че при задържането на лицата в автомобил „***-“  е видял „в задната част на автомобила, под одеяло имаше подредени няколко пластмасови туби“ с „миризма на петролен продукт“. В  посочения разпит св. Н. е заявил, че „в автомобила, двете лица от мъжки пол, които бяха задържани беше младежа, в който беше претърсването /свидетеля сочи подсъдимия А.Л./, а другия беше по-едър възрастен мъж /свидетеля сочи подсъдимия П.С.“.

При извършеното претърсване на 08.09.2013г. в дома на подс. С. –къща и принадлежащите части, находяща се в с. С. община ***- са намерени туби и бидони с жълтеникава течност и специфичен мирс, която течност съгласно СХЕ е гориво без добавки.

Посочените по-горе доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят на извода, че подс. П.С. е виновен за извършеното на 08.09.2013г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

По отношние на обвинението на С.Л.Б. по  чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК съдът намира за достатъчно да посочи, че аргументите по –горе за липса на ОПГ са съотносими и за това обвинение спрямо Б.. Налице са ВДС за проведени разговори между подс. Б. и подс. И.С., но дори и да се приеме, че в проведените разговори се съдържа информация от страна на Б., то  тези разговори като съдържание са твърде „оскъдни“ и предпазливи, за да се направи категоричен извод за участие от страна на подс. Б. в ОПГ.

Мотивите, изложени по-горе относно трайност, две и повече престъпления, користна цел и субективна страна могат да бъдат споделени и по отношение на този подсъдим.

За второто обвинение съдът счита, че не са налице доказателства, че на 08.09.2013 г., около 12,00 ч., в землището на с. ***-, общ. ***-, обл. ***-, от продуктопровод на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, в съучастие, като помагач, с И.А.С., ЕГН: ********** – съизвършител, П.С.С., ЕГН: ********** – съизвършител, и А.Ж.Л., ЕГН: ********** – съизвършител, спомогнал – като пазел съизвършителите на кражбата да не бъдат установени и задържани от охраната на петролопровода, да бъдат отнети чужди движими вещи – 381,5 литра бензин, с единична цена на литър бензин 2,66 лева, на обща стойност 1014,79 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от владението на МОЛ К.И.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез използване на МПС – лек автомобил марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***- и л.а. марка „***-“, модел „***-“ с ДК № ***-, техническо средство – метално конусовидно шило с остър връх, и специален начин – чрез набиване на металното конусовидно шило с присъединен към него ПВЦ маркуч в петролопровода и изпомпване на гориво оттам.

Видно от показанията от 18.09.2015г. на св. К.Г. –ръководител Технологична помпена станция - ***- при „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД „Охранителите са запознати с трасето на горивопровода, това е едно от задълженията при новопостъпващ служител – да познава много добре трасето, за да знае и как да го охранява, подстъпите съм него, обходни пътища, през които може да се стигне до него“. Свидителят обаче е пояснил, че по петролопровода не  тече постоянно гориво –тръбата е в състояние на покой и „на движение“, като „графикът за движение се подава от диспечерския отдел към оператор на помпената станция или на ПСБ. Диспечерът го има този график, но обикновено графиците нямат един дългосрочен план, не се изготвя за месец, а се изготвя максимум два дни напред, най-често за деня той получава – „В толкова часа се приготви за движение.“ Нито диспечарите, нито охраната имат  предварителна информация за налчие на гориво по тръбопровода. Едва след като започне подаване на гориво по петролопровода дежурният оператор, според свидителя, е длъжен да предупреди за това охранителите на смяна като времето на подаване на гориво по продуктопровода е различно в зависимост от необходимоста на съседната база-какви са проджабите и какви са заявките.

Ето защо съдът приема, че подс. Б. не е разполагал с информация относно движението на гориво по петролопровода, за да може да я сведе до знанието на останалите подсъдими-С., Л. и/или С..

По отношение на второто твърдение в обвинението, че подс. Б. е се заемал с охрана на мястото, на което обвиняемите осъществявали престъпната си дейност, за да не бъдат разкрити от друг охранител (осъществявал т.нар. „отцепка“) и при нужда подс. Б. помагал на обвиняемите да заличават следите от кражбите- съдът намира и това твръдение за недоказано с оглед фактите, съдържащи се в показанията на св. А.В.О. от 18.05.2015г. –охрана във фирма „ИПОН“, колега на подс. Б.. Свидетелят пояснява, че графиците за екипите, които да охраняват продуктопровода се е изготвял предварително от Началнка на охраната, като промени са се допускали по изключение поради болест или друга причина, но изрично заявава, че „Не се е случвало С. да се отклонява от работата ни и да ме оставя сам, винаги сме били заедно. Самата обстановка не ни позволява да се отделяме един от друг, не може единия да ходи някъде, трябва двамата да сме заедно.“ Последното твърдение води до фактическа невъзможност от страна на подс. Б. да осигури т.нар. „отцепка“, поради и което подсъдимият е опрадван за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 НК.

 

Подсъдимият И.Л.Н. е обвинен за това, че в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, Н.И.Г. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

Изложените по-горе аргументи относно елементите на състава по чл.321 НК могат да бъдат посочени и тук. С оглед конспиративността на създадената ОПГ не могат да бъдат посочени конкретни действия от страна на подс. Н. по отношение взетото от него решение да участва в ОПГ.

По делото безспорно са налице доказателства, свързани със съхранението и разпространение на гориво от вида, предмет на кражбите на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. В тази насока са следните твърдения и доказателства:

В обстоятелствената част на ОА се твърди, че подс. Н. активно търсел лица, които желаят да закупят източените от тръбопровода петролни продукти, като предлагал продуктите на цени, по-ниски от пазарните сред свои познати и съграждани. Твърди се, че от подс. Н. с дизелово гориво се снабдявал св. Д.Т.; обвиняемият предложил да продава дизелово гориво на св. К.К..

При така изложените факти съотв. доказателства в подкрепа или не на обвинението, следва да бъдат търсени в  показанията на св. Д.Т. и св. К.К.. В хода на проведения разпит в съдебно заседание от 11.11.2015г. свидетелят Т. е заявил, че „И.Н. ми е предполагал нафта, взимал съм от него, не ми хареса като гориво и като цена и не съм взимал повече от него“. Същото свидителят е заявил и в прочетените по реда на чл.281ал1 т. НПК показания от ДП от 09.09.2013г. , дадени по реда на чл.223 НПК, при което св. Т. е посочил, че е купувал нафта и от И.Н. и от „Слипката“. В посочения разпит свидетелят изрично е направил изявление,че подс. И.Н. му е предлагал да закупи от него бензин на по-ниски цени /конкретно посочени в разпита/. Т. е заявил че два пъти е закупил от И.Н. бензин -веднъж 80, а втория път-120 литра. Вярно е, че като предмет на кражбата по чл.195 НК, за което в ОА има повдигнато обвинение /но не и на подс. Н./ е посочено само бензин, не и нафта, но доколкото в обвинението по чл.321 НК, че вторичната престъпна дейност са кражби на „петролни продукти“, следва да се приеме, че посочените от св. Т. факти касаят именно вторичната престъпна дейност по обвинението по чл.321. Настоящият съдебен състав не счита, че доказателствата, съдържащи се в протокол от 08.09.2013г. за претърсване и изземване в жилище-къща с прилежащи към нея помещения и стопанки постройки, нахоядщи се в гр. ***-, ул. „И.Ш.“ №*, обитавани и ползвани от Д.Т. са в подкрепа на обвинението. Действително при извършеното ПСД в дома на св. Т. са намерени и иззети множество пластмасови бутилки и варел /подробно описани в протокола/ със светожълта течност, от която при претърсването са иззети проби. Видно от назначената ФХЕ -Протокол *., изготвена от вещо лице Ц.Н., находяща се в том 4, лист 104-107 от ДП, приети в съдебно заседание на 19.02.2016г. по нохд №64/2015г., иззетите проби от течността представляват бензин, в тях не е установено налчие на етанол. При разпита на вещото лице в съдебно заседание от 19.02.2016г. същият е пояснил, че „: Съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници, в горивата, продавани на територията на Република България, трябва да се съдържа биокомпонент. Допустимите биокомпоненти са описани в закона, като масово използваните в България са: за бензин компонента е етанол“, след което е пояснил, че „При излизане от завода производител и при износ на гориво, те не трябва да съдържат такъв компонент. Съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници, смесването трябва да се извършва в данъчните складове преди пускането им в продажба“. Т.е. намереното при посоченото претърсване гориво-бензин не може да е било закупено от търговската мрежа, тъй като не съдържа примеси-етанол или друг компонент, който впоследствие се добавя преди продажбата в търговската мрежа. По делото няма иззети представителни проби от гориво от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за да се установи наличие или липса на идентичност с намереното при проведените претърсвания и изземвания, но самият факт, че иззетият бензин е без добавки води на извода, че е от производителя или от доставчика. Това обстоятелство се потвърждава и от гласните доказателства на св. Т., че е закупил посоченото гориво от физическо лице, а не от търговската мрежа.

 Заявеното от свидетеля Т. в протокола за претърсване и изземване, че е закупил тази нафта от лице с прякор „С.“ от с. С. няма процесуална стойност, тъй като не е по реда на НПК, но същото се потвърждава от изложеното в показанията на свидетеля. При разпита на свидетеля пред съда от 11.11.2015г., той е  заявил, „тази нафта“ я е закупил от друго лице- „един апашор С.. Мисля, че той от Б., живее във В., после в Е. П. Той ми я продаде за 1.80 лева за литър. Той ми я докара с други 2 момчета, които не познавам, но мисля че са от Е. П. Така посочените доказателства не са в подкрепа на обвинението, доколкото свидетелят посочва не подс. Н., а друго лице, от което е закупил намереното в дома му гориво.

Гласните доказателства, обаче, съдържащи в показанията от 11.11.2015г. по нохд №64/2015г. на СНС 16 състав, за това, че подс. Н. е предлагал на св. Т. нафта, нещо повече-че свидетелят е купувал от подсъдимия, отговорят на обстоятелствата в ОА, че подс. Н. е разпространявал откраднатото гориво. Твърденията от страна на свидетеля Т., че „Доколкото знам я е взимал от някакъв камионджия или тираджия за 2,05 лв.“ са само предположения и изводи, направени от свидетеля и не следва да се кредитират.

В ОА се твърди, че свидетелят К. А. К. се е снабдявал с гориво от подс. Н.. Разпитан в хода на съдебното следствие на 02.10.2015г., свидетелят К. първоначално е заявил, че „С И.Н. не сме провеждали разговори, той да ми продаде гориво.“. С оглед установените от съда противоречия между дадените в съдебно заседание показания и тези от ДП, на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК съдът е прочел показанията на св. К. от ДП от 11.09.2013г. пред орган на ДП, находящи се на лист 131-132, том 4 от ДП, при които той е заявил, че „И.Н. ми е обещавал много пъти, че ще ми донесе в нас горивото, но не ми е носел никога“. След прочитане на показанията от ДП, свидетелят в хода на съдебното следствие, е заявил, че не е купувал гориво от Н., но са имали уговорка с Н. да му даде нафта, но нямало. Т.е. единственото, което може да се установи по категоричен начин е фактът, че св. К. не е купувал гориво от подс. Н.. С оглед последно направено изявление от страна на св. К. в посоченото съдебно заседание, и то след прочитане на показанията му от ДП,  че е имал уговорка с Н. да му продаде нафта, съдът приема, че са налице гласни доказателства за разпространяване и продажба на гориво от вида на горивото от тръбопровода. Твърдението от страна на св. К., че не виждал туби с гориво в дома на подс. Н. не изключват наличието на такива в жилището на подсъдимия и са в противоречие с извършените ПСД по делото-а именно-претърсването и изземването от 08.09.2013г. в дома на подс. Н..

В ОА се твърди, че съдовете, в които било прелято отнетото количество петролни продукти се съхранявало от подс. Н. /и С. и С./ в домовете им и се пласирало без забавяне. Действително с протокол от 08.09.2013г. за претърсване и изземване в присъствието на И.Л.Н., в триетажна жилищна постройка, находяща се в гр. ***-, ул. „Г. Р.“ №*,  са намерени и иззети метален варел, сив на цвят, затворен с метална винтова капачка, съдържащ жълтеникава течност до приблизително половината от варела- условно номериран обект 1; метален варел, син на цвят със жълтеникава течност-условно номериран обект 2; метален варел, сив на цвят със жълтеникава течност-условно номериран обект 3; пластмасов бидон, зелен на цвят, пълен в по-голямата си част със жълтеникава течност- обект4, пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с жълтеникава течност-обект 5, пластмасова туба с жълтеникава течност-обект 6 и пластмасова туба с жълтеникава течност-обект 7.

При изземването на посочените по-горе съдове, от всеки от тях е взета проба от жълтеникава течност, като по в хода на ДП е назначена и изготвена  ФХЕ. Видно от назначената ФХЕ -Протокол *., изготвена от вещо лице Ц.Н., находяща се в том 4, лист 104-107 от ДП, приети в съдебно заседание на 19.02.2016г. по нохд №64/2015г., иззетите проби от течността представляват бензин, в тях не е установено налчие на етанол. И тук важат направените по-горе изводи с оглед цитираното по-горе заключение на вещото лице. Като се има предвид, че изследваното гориво е без добавки, в който вид се разпространява в търговската мрежа, а отговаря на вида гориво, което се е провождало в петролопровода, следва извода, че намереното в дома на подс. Н. гориво е от същия вид, предмет на кражбите от „ЛУКОЙЛ“.

В обясненията, посочени в протокола за претърсване и изземване подс. Н. е посочил, че иззетата от дома му течност е бензин, която е я закупил от човек с прякор „П.“ когото познава отдавна и живее в гр. ***-. Направеното изявление от страна на подс. Н. към момента на провеждане на посоченото ПСД не е по реда, предвиден в НПК, още повече  към този момент той не е имал никакво процесуално качество.

Всички посочени по-горе доказателства касаят дейността на подс. Н. за продажба на гориво от вида на това, предмет на кражбите от тръбопровода на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По делото обаче липсват доказателства относно връзките и взаимоотношенията между подс. Н. и ръководителя на групата и/или останалите участници. Вярно е, че съдебната практика предвижда, че не е необходимо всички участници в ОПГ да се познават помежду си. Безспорно обаче е необходимо доказването на връзките между  посъдимия и някой от тях. Съгласно Решение №139/07.04.2014г. на вКС, II н.о. „Проявлението на изпълнителното деяние за всяко престъпление, включително и по чл. 321 от НК, следва да бъде несъмнено доказано“. По делото няма използвани СРС по отоншение на подс. И.Н.. Изследвайки подробно и с необходимото внимание приложените специални разузнавателни средства, приложени по отношение на другите посъдими,  и проследявайки съдържанието на подслушаните телефонни разговори от тях, сред тях не се намират разговори с подсъдимия Н. или касаещи подсъдимия, за да установи задължителната за престъплението по чл. 321 от НК връзка между ръководителя на една организирана престъпна група с нейните членове. Не са записани и разпореждания от страна на подсъдимия И.С. към подс. Н., които да са коментирали в телефонните разговори.

По делото при подс. Н. безспорно се установява наличие на гориво от вида, предмет на кражбите от „ЛУКОЙЛ“, но липсват доказателства, че подсъдимият е придобил или получил това гориво от някой от останалите участници в групата или че в изпълнение на получени нареждания или указания от страна на ръководителя на създадената ОПГ- подс. И.С., И.Н. е разпространявал петролните продукти. Липсват и доказателства, че са налице средства от продажбата на гориво, които да са били предавани изцяло или отчасти на ръководителя подс. И.С. или са били разпределяни между подс. Н. и останалите участници в групата.

По делото липсват доказателства и относно субективната страна на престъплението по чл.321 НК по отношение на подс. И.Н.. Съгласно трайно установената съдебна практика умисълът на участника в ОПГ следва да включва съзнанието, че той самият е част от групата заедно с други поне две лица и това сдружаване е с определена цел- извършване на престъпления с цел да извличат печалби. С оглед липсата на доказателства относно контактите и връзките между подс. И.Н. и останалите участници, следва извода, че не може да се докаже, че той е знаел за наличието на такава група, а още по-малко–да съзнава собствената си принадлежност към организирана престъпна група.

Липсата на доказателства относно посочените обстоятелства, води на извода, че обвинението спрямо подсъдимият И.Л.Н. не е доказано, поради и което той епризнат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.

 

Относно подсъдимия Н.И.Г. в обвинителния акт се твърди, че подсъдимият в периода от неустановена по делото дата през месец октомври 2012 г. до 08.09.2013 г., участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК- структурирано трайно сдружение на шест лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – кражби, извършени чрез използване на техническо средство и по специален начин, по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194 НК, на петролни продукти от магистрален тръбопровод, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, действаща на територията на С. област, ръководена от И.А.С., ЕГН: **********, в която участвали и А.Ж.Л., ЕГН: **********, И.Л.Н. с ЕГН: **********, П.С.С., ЕГН: ********** и С.Л.Б. с ЕГН: **********, като групата е създадена с користна цел – да извлича печалби от продажбата на противозаконно отнети от владението на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД петролни продукти, и в групата е участвало длъжностно лице – С.Л.Б., назначен на длъжност „охранител“ в дружество „***-“ ООД, осъществяващо охраната на тръбопровода и по тази начин е осъществил състава на  престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. с ал. 2 НК.

 

Изложените по-горе съображения за липса на доказателства за съществуването на ОПГ могат да бъдат посочени и по отношение на повдигнатото обвинение спрямо Г.. Нито ВДС за СРС по делото, нито показанията на свидетелите или другите доказателствени средства съдържат доказателства в подкрепа на извода, че е съществувала организирана престъпна група с участници, измежду които и подс. Г.. Липсват доказателства, че подс. С. разпределял между подс. Л., С. и Г. работата, свързана със закопаване на маркучите, чрез които се източвали петролните продукти от тръбопровода, и съдовете, в които се събирало източеното количество петролни продукти, както и че подс. Г. складирал в дома си и продавал, и че подс. Г. продавал гориво, предмет на кражбите, печалбите от които продажби сада са били разпределяни между него и останалите членовете на престъпното сдружение.

Налице са разговори и контакти между подс. С. и подс. Г., и между подс. С. и подс. Г., но след запознаване с тяхното съдържание не може да бъде направен извода, че са налице указания или нареждания, които подс. Г.  като участник в ОПГ е получавал от подс. С. или разговори, от които да се направи извод за съгласуваност между подс. Г. и останалите подсъдими за извършване на престъпна дейност.

Посочените аргументи по-горе за липса на трайност, за множество престъпления, за користна цел могат да бъдат съотнесени напълно и в цялост по отношение на обвинението за подс. Г.. По делото липсват доказателства, чрез които да бъде доказано извършване на определени активни действия, чрез които подс. Г. се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата, липсва и съзнание от негова страна, че принадлежи към съществуваща престъпна организация с останалите членове.

Ето защо съдът е признал подс. Н.Г.  за невиновен по отношение повдигнатото му обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.

 

 

ПО НАКАЗАНИЯТА:

 

За извършеното от подсъдимия И.А.С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години. 

В конкретният случай при определяне на наказанието на подсъдимия С. съдът съобрази, както предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на неговото извършване, така и обстоятелствата по чл. 54 НК-степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и смегчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото.

Съдът счита, че в настоящия случай  по отношение на  подс. И.С. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия и ниската стойност на предмета на кражбата. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият С. е реабилитиран и с оглед разпоредбата на чл.85 НК, която предвижда, че реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците на осъждането, следва извода, че към момента на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало. По отношение на стойността на горивото, предмет на кражбата същото е на стойност 1.59 минимални заплати за страната към момента на деянието /съгласно ДСОЕ/, която стойност сама по себе си предполага приложението на чл.218б НК, ако не са налице квалифициращите признаци и обстоятелства по чл.218б, ал.2, т.1-3 НК.

Използването на техническо средство, на МПС и специалният начин не следва да се определят като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като съгласно чл.56 НК и установената съдебна практика не могат да бъдат отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Доколкото горепосочените три обстоятелства са явяват квалифициращи признаци на извършената кражба, не следва да се кредитира искането на прокурора за разглеждането им като отегчаващо обстоятелство.

Ето защо, с оглед наличието на констатираните смекчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказанието следва да бъде определено към предвидения законов минимум на посоченото престъпление, поради което съдът е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

В така определения размер съдът  е намерил, че  наложеното наказание  ще бъде достатъчно за  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, така и за оказване на  предупредително въздействие  върху останалите членове на обществото. С оглед на личната и на генералната превенция  изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

По отношение на наказанието на подсъдимия П.С.С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК аргументите са същите, предвид настъпилата реабилитация, отразена в приложената по делото справка за съдимост и ниската стойност на предмета на кражбата.  Ето защо и съдът е определил същото наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на които е отложил за срок от ЧЕТИРИ години със същите мотиви, каквито са взети превдвид при определяне на горепосоченото наказание, като приема, че по делото липсват доказетлства за тежко социално и имуществено положение.

Относно подсъдимият А.Ж.Л. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1 НК по-високото наказание в сравнение с наказанието на подс. С. и подс. С. се определя от наличието на още един квалифициращ признак, а именно- повторност по смисъла на т.7. Съдът е взел предвид предходното осъждане на дееца не като отегчаващо обстоятелство /тъй като повторността определя квалифициращия признак на т.7/, а фактът, че това предходно осъждане е отново за кражба и то на гориво от петролопровода на „Лукойл“. Като се има предвид и малкият период между двете деяния-по предходното осъждане и по деянието, предмет на настоящото производство следва извода, на подс. Л. му е определено по-високо наказание, а именно–ТРИ години лишаване от свобода. Размерът на наказанието е съобразен и с наличието на коментираното по-горе смегчаващо обстоятелство –ниската стойност на предмета на кражбата и с младата възраст на дееца. С оглед наложеното наказание „пробация“ при предходното осъждане, съдът счита, че за постигане целите на наказанието изпълнението на наказанието следва да бъде отложено.

От приложените по делото доказателства се установява, че всеки от тримата подсъдими – И.А.С., П.С.С. и А.Ж.Л. е бил задържан на основание ЗМВР,  на основание чл.64 ал.2 НПК  и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, поради което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимите са били задържани.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото подсъдимите И.А.С., П.С.С. и А.Ж.Л., които са признати за виновни, следва да понесат и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ги е осъдил да заплатят разноски в размер на 607.22 лева /шестстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/ за всеки от тях. Така посочената сума се равнява на разноските по досъдебното производство и тези в съдебна фаза, разделени между тримата подсъдими. На признатите за невиновни посъдими С.Л.Б., ИВАН Л.Н. и Н.И.Г. съдът не е вменил задължение за разноските по делото с оглед оправдаването им по повдигнатите обвинения.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              СЪДИЯ: