Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две
хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на
прокурора от ВОП Александър Атанасов , като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 26 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.К.К. с ЕГН *********** и съдебен адрес ***, офис 8 , срещу решение №
898/18.11.2021г. по анд. № 3342/2021 г.
по описа на Варненския районен съд /ВРС/.
Релевира се допуснато нарушение на закона и
съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Излагат се твърдения, че
административнонаказателното производство е било инициирано по сигнал до
ДИТ-Варна като в изготвения АУАН липсва
яснота относно датата на неговото съставяне – дали на 07.06.2021 г. или на
25.06.2021 г. Не се споделя тезата на районния съд за допусната техническа грешка от актосъставителя . Оспорва се фактическата констатация на наказващия орган за престиране на труд от Д.М.
в полза на жалбоподателя като негов работодател. Твърди се облигационен
характер на правоотношението . Като
съществено нарушение на процесуалните правила се сочи немотивираният отказ на районния съд да
допусне провеждане на очна ставка между
актосъставителя и свидетеля С.относно това дали при проверката на
контролните органи и присъствал собственика на ремонтираното жилище.
Предвид изложеното се отправя искане касационната
инстанция да отмени решението на Районен съд – Варна. Отправя се и искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът , редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна , се представлява от ст. юриск. Б.Н., който
твърди правилност на обжалваното
съдебно решение и моли съда същото да бъде оставено в сила , като се
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, тъй като
изхожда от процесуално легитимирано лице – страна във въззивното производство и
е подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване
правото на жалба, а разгледана по същество тя е и основателна.
Предмет на съдебна проверка за
обоснованост и законосъобразност пред ВРС е било НП №03-013843/30.06.2021г. на
директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на М.К.К.
е наложено административно наказание „глоба“ от 1500 лева на основание чл.414
ал.3 от КТ.
От фактическа страна районният съд е приел, че на 07.06.2021 г. служители на ДИТ - Варна- св. Н. и св. Ж.
, са извършили проверка на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „**************“
, собственост на св. С., който е бил ремонтиран от М.К.К.. В обекта е имало двама работници, единия от които св. М.,
който е извършвал трудова дейност като общ работник.
В попълнена декларация М. е
декларирал, че работи за М.К. от 07.06.2021г. като „общ работник“, с работно
време от 08,00 ч. до 16.00 ч. , при договорено трудово възнаграждение от 50
лева на ден , при липсата на сключен
трудов или граждански договор, при
договорени почивни дни – 30 .
На 25.06.2021г. служител на ДИТ
Варна — св. Н., съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
въззивника за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Д.М. М.
като „общ работник“, при определено работно място, определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение.
Актът за установяване на
административно нарушение е бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя ,
който не е вписал възражения и не е депозирал писмени такива.
На 30.06.2021г. е било издадено
НП с правна квалификация на деянието по чл. 414, ал.3 във вр. с чл.62 ал. 1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
За да потвърди издаденото НП, ВРС
е счел, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН , както и
изискванията на чл.42 и чл.57 от същия кодекс. Поради допусната техническа
грешка в началото на АУАН , като дата на неговото съставяне първоначално е била
вписана датата на нарушението, впоследствие коригирана.
Предходната съдебна инстанция е
преценила, че е налице трудово правоотношение предвид показанията на
проверяващите лица, възприели М. да полага труд в обекта, обясненията на
нарушителя , които са в съответствие с писмените доказателства по делото-
констативен протокол; декларация от заетото лице и др. Решаващият съд не е
кредитирал показанията на работника М. , понеже остават изолирани от
доказателствения материал по делото.
Според районния съд не е налице
облигационно правоотношение между нарушителя и М. , тъй като всички събрани по
делото доказателства сочат на установеност на фактологията, твърдяна от
наказващия орган. Декларацията на М. свидетелства за параметрите и времетраенето
на установеното трудово правоотношение, кореспондиращо с показанията на
проверяващите лица- св. Н. и св. Ж..
Според ВРС са спазени
правилата по индивидуализация на адм.
наказание, тъй като нарушение е първо по ред за дееца и липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо , но неправилно поради
погрешно прилагане на относимите материалноправни разпоредби . Служителите на
ДИТ-Варна при проверка на 07.06.2021г на
апартамент , собственост на П. С., са възприели изнасяне на дограма и
изкъртена мазилка от Д.М. . Същият в
писмена декларация е посочил , че това му е първия ден на обекта , без да
посочи уговорени между него и К.
седмични почивки, размер на платен годишен отпуск , срок за изплащане на
трудово възнаграждение.
Няма събрани доказателства
дейността по изнасяне на стара дограма и мазилка от ремонтиран апартамент да е обичайно повтарящо се явление в
отношенията между М.К. и Д.М. и поради тази причина тяхната правна връзка
няма белезите на трудово правоотношение, а на облигационно такова.
Изнасянето на изкъртена мазилка и
дограма е еднократно изпълнение за определен период от време на конкретно възложената задача от К. на М. , като няма регулярност и
продължителност на тази деятелност. Тази
дейност не е трудова, защото не се
изпълнява трайно и постоянно.
От разпита на актосъставителя и
свидетеля по АУАН се констатира, че наказаното лице М.К. не е било на обекта , респективно Д.М. е изнасял стара дограма без да е под надзор или под
ръководството на К. като негов работодател . Няма събрани доказателства М. да е
бил длъжен да спазва трудова дисциплина при осъществяване на тази дейност.
Именно поради облигационния
характер на съглашението между страните-
изнасяне на изкъртена мазилка и стара дограма от ремонтирания апартамент , К. и
М. не са договорили срок на междуседмична
почивка, продължителност на
полагаеми отпуски , които са задължителни елементи на трудовото правоотношение. Естеството на работата на М. е свързано с
ремонтирания апартамент, но това не е работно място по смисъла на КТ.
Няма непрекъснатост и
повтаряемост на функциите и поради тази
причина договорът между страните е такъв по изработка . Дейността на
изпълнителя е определена по съдържание и
обем, цели постигане на резултат – изнасяне на изкъртена мазилка и стара дограма
от ремонтиран апартамент .
На следващо място , според
регламентацията на КТ трудово правоотношение
възниква или със сключване на трудов договор / арг. глава V от КТ/ или с
издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
/ арг. чл. 405а от КТ/ . Според съдържанието на чл. 405а от КТ контролните
органи при установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ нямат право на
избор дали да издадат постановление , а
са длъжни да го направят. Според дадените обяснения от наказващия орган няма
издадено такова постановление по конкретния случай и това е поредното доказателство за отсъствие на трудово
правоотношение между М.К. и Д.М. .
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 898/18.11.2021 година на Районен
съд – Варна, постановено по анд. № 3342/2021г. по описа на този съд и вместо
него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №03-013843/30.06.2021г. на директора на
дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на М.К.К. с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ от 1500 лева на основание чл.414
ал.3 от КТ.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.