Решение по дело №226/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 6

гр. Видин, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 деветнадесети декември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Н. Витков

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

226

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Началник РУ Кула при ОДМВР Видин против решение № 286/ 13.10.2022г. по АНД № 539/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 22 – 0291 - 000174 от 04.05.2022г. на Началник на РУ Кула, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС, е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че неправилно районният съд е приел, че НП е неправилно издадено, тъй като не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и НП да бъде потвърдено.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като действително са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел и ВРС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя отчасти.

Твърди се, че на 15.04.2022г. на път трети клас № 1403 в община Макреш, с посока на движение гара Макреш – с.Макреш, жалбоподателят управлявал л.а. с рег. № ВН****АМ, чужда собственост. При извършената проверка на СУМПС на лицето е установено, че на позиция 12 е записан рег. № на автомобил, пригоден за водача, тъй като лицето управлява автомобил с приспособление, компенсиращо увреждане /съединител, задвижван посредством ръка/. Прието е също така, че лекият автомобил не е преминал технотест. Във връзка с проверката актосъставителят С. съставила срещу Н. АУАН за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП. След съставянето на АУАН и връчването му, Н. изготвил Възражение срещу него, входено на 18.04.2022г., в което е посочено, че той притежава валидно СУМПС. Посочва също, че МПС – то, което е управлявал е приведен в състояние, в което може да го контролира, за което моли на същия да бъде извършена техническа оценка на състоянието му. Впоследствие въз основа на акта и след преценка, че възражението е неоснователно, на 04.05.2022г. е издадено и процесното НП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но по други съображения..

След запознаване с приетата фактическа обстановка и всички представени доказателства по административно – наказателната преписка и в производствата пред съда, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като е налице и нарушение на материалния закон.

Според наказващият орган с деянието си ответникът по касация е нарушил посочената по - горе норма на чл.150а,ал.1 от ЗДвП, според който текст, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За това нарушение на ответника по касация е наложено административно наказание на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, съобразно която правна норма се налага наказание на лице, което управлява МПС, без да е правоспособен водач.

Не се установява по делото основанието за налагане на наказание по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП, тъй като не се установява извършване на такова нарушение.

Съгласно нормата на чл.150а,ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач“ се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

В случая още в производството пред наказващия орган е установено, че Н. притежава валидно СУМПС, което е надлежно предоставено на актосъставителя при извършване на проверката. Видно, както от описанието в АУАН и последвалото го НП е, че той е представил на проверяващите го полицаи валидно свидетелство за управление на МПС. Именно от него те са констатирали и вписванията на позиция 12 на рег. № на автомобил, пригоден за съответния водач.

Валидното СУМПС на ответника по касация бе представено за констатация и в с.з. на 19.12.2022г. пред настоящия съдебен състав, като последното е отразено в съдебния протокол, а СУМПС е върнато на лицето.

В този смисъл и според настоящия съдебен състав няма как да се приеме, че лицето не притежава валидно СУМПС, съответно и неправилно му е наложено наказание по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Що се отнася до твърдението, че с оглед вписаният на позиция 12 в процесното СУМПС рег. № на автомобил, който лицето може да управлява, тъй като е пригоден за водача и обстоятелството, че управляваният от него такъв не бил преминал технотест, дори и да се приеме, че представлява нарушение, то не е това, което се твърди, че е извършено от Н. в настоящото производство – от една страна, а от друга – видно от обжалваното НП обвинение за друго нарушение не му е повдигано, съответно не му е и налагано друго наказание, поради което и съдът не следва да се произнася за това.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато нарушение на чл.42,ал.1,т.4 и 5 от ЗАНН, както и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, според които разпоредби в АУАН и НП следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени виновно. В НП липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства, писмени и гласни такива, между които и разпитът на актосъставителя пред ВРС. Без да е налице обаче такава в АУАН и НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административнонаказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо. Следва да се посочи, че никъде, нито в АУАН, нито в НП не е конкретизиран лекият автомобил със съответен рег. №, който наказващият орган твърди, че лицето има право да управлява и е вписан в неговото СУМПС, за да може да се прецени дали той е различен от управляваният от него при проверката на 15.04.2022г. или не.

Нещо повече от така направеното описание в АУАН и НП, което е : „…при проверка на СУМПС се установи, че на позиция 12 е записан рег. номер на автомобила, пригоден за водача. Лицето управлява автомобил с приспособление, компенсиращо увреждането… „ изобщо не може да се направи извод, че лицето е извършило каквото и да било нарушение, още повече твърдяното по делото.

Не на последно място следва да се има предвид, че наложеното наказание следва да съответства на установеното нарушение от наказващия орган, като приетото като нарушение следва от своя страна да съответства на фактите и обстоятелствата, установени от актосъставителя и наказващия орган в развилото се пред тях производство. В случая е налице противоречие между фактите, съответно извършеното нарушение и наложеното наказание. Последното създава неяснота относно приетото от административнонаказващият орган за нарушение.

Така констатираното противоречие води до нарушаване на правото на защита на нарушителя, тъй като за него не е изяснено във връзка с кои факти следва да се защитава и коя правна норма наказващият орган е приел за нарушена. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение.

Следва да се посочи също, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административнонаказващият орган е този, който трябва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това.

При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на решението на ВРС. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващия орган преписка, като е постановил правилно в крайния си резултат решение, но на различни основания.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/ 13.10.2022г. по АНД № 539/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 22 – 0291 - 000174 от 04.05.2022г. на Началник на РУ Кула, с което на Н.Р.Н. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                  2.