№ 1396
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20211100901917 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.К.“ АД ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“****, представлявано от Изпълнителния директор
Н.С. чрез адв.А. Н. от МАК срещу „П.Е.Х.“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М., С.
С. М. ЕГН **********, Х. С. М. ЕГН ********** и „М.-**-М“ ЕООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от
Управителя С. С. М., с която са предявени искове за осъждане на ответниците в условията
на солидарност да заплатят на ищеца сума в размер на 1 398 226,67лв., представляващи част
от дължимите вземания, описани в ИМ в общ размер на 1 887 426,67лв. на основание
Договор за бизнес кредит от 23.01.2019г., а именно:
-сумата от 1 200 000лв. – главница по Договор за бизнес кредит №018008 от
23.01.2019г., Анекс 01/15.01.2020г., Анекс №2/31.03.2020г. и Анекс №3/30.06.2020г.,
обезпечени с НА за договорна ипотека от 23.01.2020г.;
-сумата от 124 560лв. – договорна лихва на осн.чл.5 от Анекс №3/30.06.2020г. върху
главницата от 1 200 000лв. за 180 дни за периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г.;
-сумата от 2000лв. частично от 72 000лв. – начислена и дължима договорна лихва
върху главницата от 1 200 000лв., съгл.чл.3 от Анекс №3/30.06.2020г. за 120 дни за периода
от 01.03.2020г до 30.06.2020г.,
-сумата от 2000лв. частично от 54 000лв. начислена и дължима на осн.чл.4 от Анекс
№3/30.06.2020г. върху главницата от 1200 000лв. за 90 дни за периода от 01.07.2020г. до
30.09.2020г.;
-сумата от 1000лв., частично от 60 000лв., начислена и дължима такса предоговаряне
съгл.чл.2 от Анекс №3/30.06.2020г. във връзка с чл.2 към Анекс №1/15.01.2020г. към
Договора;
-сумата от 5000лв., частично от 60 000лв., начислена на 31.03.2021г. такса в размер на
5% от главницата на осн.чл.5 от Анекс №1/15.01.2020г.
1
-сумата от 58 666.67лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 01.04.2021г. /деня следващ датата на изтичане на
договора до 24.09.2021г. – датата на подаване на ИМ;
-сумата от 5000лв., частично от 258 200лв., представляваща неустойка за забава в
размер на 0,149% дневно за 150 дни върху усвоения размер на главницата, съгласно чл.4 от
Анекс №1/15.01.2020г. към Договора за бизнес кредит, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с ответниците е сключил Договор за бизнес кредит №018008 на
23.01.2019г., по силата на който той е кредитодател, първият ответник кредитополучател, а
останалите ответниците солидарни длъжници. Договореният размер на кредита бил 1 200
000лв. при договорна лихва от 1,5% месечно и 18% годишно. Срокът на договора бил за
дванадесет месеца, като крайната сума с договорената лихва, която следвало да получи
обратно ищецът била 1 416 000лв. Договорът за кредит бил обезпечен с договорна ипотека,
учредена с НА за договорна ипотека №17 том първи, рег.№236 дело №14/2019г. на нотариус
Б.К. №337 НК върху описан в същия недвижими имот, собственост на кредитополучателя и
ипотекарен длъжник. Бил е договорен 12 месечен срок за издължаване на сумата с
погасителни вноски с падеж всяко последно число на месеца по следния начин – 11 месечни
вноски в размер на 18 000лева, всяка от която включвала само договорна лихва, а
дванадесетата вноска – в размер 1 218 000лв. – цялата главница и договорна лихва за един
месец. При забава на плащането била договорена неустойка в размер на 0,149% дневно
върху целия размер на главницата по договора за кредит за времето на забава.
Твърди се, че с Анекс №1/15.01.2020г. срокът на договора е бил удължен с два месеца
до 31.03.2020г. с промяна единствено на чл.5 от договора като неустойката за забава в
размер на 0,149% дневно се начислява и дължи и след изтичане на договора или обявяване
на предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на дължимите суми. С Анекс
№2/31.03.2020г. срокът на договора е бил удължен с още три месеца до 30.06.2020г., а с
Анекс №3/30.06.2020г. срокът е бил удължен до 31.03.2021г., като с подписването на
последния анекс кредитополучателят декларирал, че задължението възлиза на 1 332 000лв.,
от които договорна лихва в размер на 72 000лв. за период от 01.03.2020г. – 30.06.2020г.,
такса в размер на 60 000лв. и главница в размер на 1 200 000лв.
Ищецът не оспорва, че от страна на ответниците са били извършвани плащания.
Развива доводи, че солидарните длъжници по договора нямат качеството на
потребители с оглед естеството на сключения договор - двустранна търговска сделка, по
която те са солидарни длъжници.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците.
В законоустановения двуседмичен срок ответниците са упражнили правото си на
писмен отговор.
Оспорват исковете като неоснователни. Излага се становище за недължимост на
претендираните от ищеца вземания с подробни аргументи. Твърди се, че договорените с
договора и последващите анекси към него лихвен проценти са нищожни поради нарушение
на добрите нрави. Сочат се доводи, че реалният процент на договорената възнаградитената
лихва е по-висок поради наличието на скрита под формата на такси за усвояване и за
предоговаряне на кредита лихва.
Твърди се, че клаузите, регламентиращи заплащането на договорната лихва не са
породили правни последици поради противоречието им с добрите нрави – в нарушение на
принципите за добросъвестно и справедливо участие в облигационните отношения,
кредиторът е уговорил в своя полза възнаграждение, което е значително и явно
нееквивалентно на предоставената от него престация. Според ответниците поради
изначалната недействителност на клаузата за договорна лихва, не е породила действие
извършената между страните сделка.
2
В случай на неприемане на доводите за изначална недействителност на кредитната
сделка, то ответниците поддържат, че не са породени валидни правни последици уговорките
за заплащане на претендираните от кредитора такси за преговаряне по чл.2 от Анекс №3 вр.с
ал.2 от Анекс №1 и по чл.5 от Анекс №3, както и уговорената неустойка за забава по чл.4 от
Анекс №1. Твърди се нищожност на договорената неустойка. Развиват се подробни
аргументи в подкрепа на тез твърдения.
В законов срок е постъпила допълнителна искова молба.
Ищецът оспорва доводите на ответниците за нищожност на процесния договор.
Твърди, че договореният лихвен процент е действително приложеният в отношенията
между страните. Сочи, че таксите за предоговаряне и усвояване на кредита са различни от
договорната лихва и са свързани с административни разходи по тарифи на банките. Таксите
били индивидуално уговорени с кредитополучателя и той се е съгласил с тях.
Оспорват се изцяло твърденията на ответниците като неверни.
Моли в условията на евентуалност в случай, че бъдат уважени възраженията на
ответниците за изначална недействителност на договора за бизнес кредит и анексите към
него поради противоречие с добрите нрави и бъдат отхвърлени исковите претенции, да му
бъде присъдена платената без правно основание сума в размер на 942 508,20лв., ведно със
законната лихва в размер на 251 597, 33лв. от 07.02.2019г. до 24.09.2021г., ведно със
законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Постъпил е допълнителен отговор на ДИМ. Оспорват се твърденията на ищеца,
изложени в ДИМ. Поддържа се нарушение изискванията на чл.63 ал.1 от ЗЗД и
недобросъвестно предоговаряне условията по кредитната сделка, като със сключените
анекси кредитодателят е увеличавал цената на кредита, налагал е заплащането на
допълнителна цена под формата на такси и е наложил допълнителна неустойка за забава по
чл.4 и по чл.5 от Анекс №1 в размери некореспондиращи с евентуалните вреди от
неизпълнението и гарантиращи му значителна допълнителна печалба. Изразява становище,
че договорената лихва в процесния договор надхвърля драстично пазарните лихви по
банковите ипотечни кредити.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
Ищецът „П.К.“ АД е финансова институция, вписано в Регистъра на финансовите
институции по чл.3а от ЗКИ на БНБ под №BGR00277.
От представения по делото Договор за бизнес кредит №018008 от 23.01.2009г. се
установява, че страни по него са ищецът в качеството на Кредитор и ответниците „П.Е.Х.“
ООД, представлявано от С. С. М. и Х. С. М., заедно и поотделно, като Кредитополучател и
С. С. М., Х. С. М. и „**** –М“ ЕООД, представлявано от С. С. М. като солидарни
длъжници.
С подписването на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
паричен заем под формата на инвестиционен бизнес кредит с одобрена главница в размер на
1 200 000лева.
Договорът е бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за
договорна ипотека №17, том 1, рег.№236, дело 14/2019г. на нотариус Б.К. №337 на НК,
приложен по делото, върху описан в акта недвижим имот.
От приложената по делото пазарна оценка на хотелски комплекс „Парк хотел Троян“,
находящ се в ПИ с идентиф.73198.137.28, гр.Троян, м.“Къпинчо“ идентиф.№**********,
възложена от ищеца „П.К.“ АД на „Явлена – И.“ ООД гр.София за определяне на
справедлива пазарна стойност на обекта, която да послужи като обезпечение за кредита се
установява, че по метода на приходната стойност оценката на имота е 3 281 300лв., по
метода на пазарните аналози – оценката е 4 375 000лв. и ликвидната стойност е 2 975 000лв.
към 17.01.2019г.
Съгласно чл.3 ал.1 от Договора кредитополучателят е възложил на кредитора в три
3
дневен срок от учредяване на първа по ред в негова полза договорна ипотека върху
описаните в цитирания НА недвижими имоти – 1. да преведе по банков път по сметка на
„П.Е.Х.“ ООД част от отпуснатия кредит в размер на 296 000лв. за погасяване в пълен обем
задължението на третото лице ЕТ „А. – С. М.“ по договор за банков кредит
№309/21.08.2006г., предоставен от ДЗИ Банк АД с правоприемник „Юробанк България“ АД,
2. да погаси с част от отпуснатия кредит по банков път задължение на трето лице „А. – 2001
ООД по договор за заем №00742.01 от 08.12.2017г., предоставен от „С.Ф.Г.“ ЕООД в размер
на 256 124,23лв.; 3. да погаси чрез прихващане сума в размер на 12 000лв., представляваща
еднократна такса за усвояване в размер на 1% от главницата по договора и 4. да погаси чрез
прихващане сумите, представляващи всички разходи по сделката, които кредиторът ще
направи или е направил до датата на сделката.
От приложените по делото преводни нареждания се установява, че кредитът е усвоен
на траншове в общ размер на 1 200 000лева по посочените от кредитополучателя банкови
сметки за погасяване на задължения на трети лица за сумите 252 874,22лв. и 296 000лв.;
12 000лв. счетоводно прихващане за такса усвояване; 2400лв. счетоводно прихващане за
заплащане на разходи на кредитора по сделката и 636 725,78лв. са преведени по сметка на
„П.Е.Х.“ ООД на 07.02.2019г. с основание отпускане на бизнес кредит по процесния
договор.
Установява се, че договорът е бил сключен при следните индивидуални условия.
Определеният срок в месеци е 12 с краен такъв 31.01.2020г. Месечната лихва е в размер на
1,5%, а годишната е в размер на 18% или договорната лихва възлиза на сумата 216 000лв.
Посочено е, че общото задължение по заема – лихва плюс главница е 1 416 000лв.
Договореният размер на погасителните вноски за първите 11 месеца е 18 000лв., като
включват само договорната лихва, а дванадесетата е в размер на 1 218 000лв. – главница и
лихва.
С чл.5 ал.1 от Договора е била предвидена неустойка при забава в плащането в
размер на 0,149% дневно върху пълния размер на главницата по кредита за времето на
плащане до погасяване на забавените суми.
От приложения Анекс №1 към Договор за бизнес кредит №018008 от 23.01.2019г.,
сключен на 15.01.2020г. се установява, че срокът на договора е бил продължен с два месеца
до 31.03.2020г. при същия размер на главница и договорна лихва. С чл.5 от анекса е
въведена клауза, че при непогасяване на дължимата сума по договора в деня на или до
падежа на кредита, кредитополучателят дължи освен неустойка по чл.5 ал.1 от договора и
чл.4 от анекса, и еднократна такса в размер на 5% от непогасената главница.
От приложеният Анекс №2 към Договор за бизнес кредит №018008 от 23.01.2019г.,
сключен на 31.03.2020г. се установява, че договорът е бил продължен с три месеца до
30.06.2020г. при същия размер на главница и лихви.
С Анекс №3 към Договора, сключен на 30.06.2020г. страните са се съгласили срокът
на договора да бъде увеличен с девет месеца с посочен краен срок на издължаване
31.03.2021г. Договореният процент 0,5% с Анекс №1 за такса предоговаряне на главницата е
бил променен на 5%. Съгласно чл.3 от анекс №3 кредитополучателят и солидарните
длъжници са декларирали, че задължението им възлиза на 1 332 000лв., от които 72 000лв.
договорна лихва за периода 01.03.2020г. – 30.06.2020г., такса съгласно чл.2 от анекса в
размер на 60 000лв. и главница в размер на 1 200 000лв. С чл.5 от анекса е бил променен
размера на месечната лихва на 1,73% за периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г. за реален
брой дни на използване на заемната сума. Така че от 01.10.2020г. до 31.03.2021г. дължимата
месечна лихва от 18 000лв. става 20 760лв.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Р.С. се установява, че отпуснатият
кредит в размер на 1 200 000лв. от ищеца е бил усвоен на отделни траншове за покриване на
задължения към трети лица, счетоводни прихващане на такса усвояване по кредита и
разноски на кредитора по сделката като 636 725,78лв. са били преведени по сметка на
4
ответника „П.Е.Х.“ ООД на 07.02.2019г. Посочено е, че по процесния кредит са извършени
плащания в общ размер на 255 091,80лв. като са били платени 13 броя вноски за
възнаградителна лихва в общ размер на 233 091,80лв. за периода 28.02.2019г. – 29.02.2020г.,
заплатена такса за усвояване на кредита чрез прихващане в размер на 12 000лв., частично
плащане на наказателна лихва в размер на 10 000,00лв. за периода 01.11.2020г. –
30.11.2020г. Вещото лице е посочило, че съгласно условията на процесния договор и
анексите към него фигурират задължения в общ размер на 1 887 426,67лв., включващи
неплатена просрочена главница в размер на 1 200 000лв.; неплатени 11 броя вноски за
възнаградителна лихва в общ размер на 250 560,00лв. за периода 31.03.2019г. – 31.03.2021г;
част в размер на 126 000,00лв. от неплатената възнаградителна лихва от 250 560,00лв.,
представлява отложени вноски за възнаградителна лихва за периода 31.03.2019г. –
30.09.2020г., падежирали на 31.03.2021г. съгласно условията на анекс 3; неплатени такси в
размер на 120 000,00лв., включващи – такса за предоговаряне в размер на 60 000,00лв.,
отложена от 30.06.2020г. до 31.03.2020г. и такса за просрочие в размер на 60 000,00лв.,
начислена с изтичането на срока на договора на 31.03.2021г.; неплатени наказателни лихви в
размер на 258 200,00лв. за периода 01.11.2020г. – 31.03.2021г.; изчислена и неплатена
законна лихва върху просрочената главница в размер на 58 666,67лв. за периода
01.04.2021г. – 24.09.2021г. Вещото лице е посочило, че съгласно договора лихвеният
процент на кредита е в размер на 1,50% месечно или 18% годишно. Таксата за усвояване на
кредита в размер на 12 000лв. представлява 1,00% от усвоената главница 1 200 000,00лв.
Съотнесена към срока на договора таксата представлява 0,08333% от главницата на месечна
база или 1,00% на годишна база. При добавяне на лихвения процент изчислената месечна
част на таксата за усвояване, лихвения процент по кредита се получава 1,58333% месечно
или 19,00% годишно. Изчислената възнаградителна лихва е в общ размер на 227 091,80лв. за
периода 24.01.2019г. – 31.01.2020г. Вещото лице е предложило варианти на изчисление на
годишната и месечната лихва в процентно отношение при срок на договора от 26 месеца по
договора и трите анекса без увеличение на лихвения процент и с увеличение на лихвения
процент по анекс 3, при което логично процентите се увеличават, респ. размера на
възнаградителната лихва. Отбелязано е от вещото лице, че по счетоводна информация,
предоставена от ищеца таксата за предоговаряне по чл.6 от анекс №1 в размер на 0,5% от
предоговорената главница не е начислявана или плащана по кредита и съответно не е
включена към лихвата. Установява се, че и останалите такси в размер на 5% от
предоговорената главница не са били начислявани и плащани, въпреки, че вещото лице е
направило изчисления прилагайки тези такси към възнаградителната лихва, като по този
начин се достигат съвсем различни проценти от реално начислените и претендирани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.240 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр.чл.92
ЗЗД.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240,
ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума - съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Следва да докаже размера на дължимите
неизплатени суми.
Съдът приема, че се касае за договорно правоотношение, което притежава
характеристиките на специфична търговска сделка - договор за бизнес кредит, който е
формален, консенсуален, възмезден и двустранен договор.
5
За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение, то същото
следва да отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми
елементи на договора за кредит са: страните, паричната сума - предмет на договора, целта,
за която е отпусната, условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния
характер на договора - възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване, съответно -
връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа съгласие относно
всички елементи на типичния договор за кредит.
С оглед целта на кредитирането и търговското качество кредитора и
кредитополучателя, процесния договор е изключен както от приложното поле на
специалната уредба на потребителския кредит, така и от общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне с физически лица – ЗЗП. Съдът приема за валидни и обвързващи
страните, постигнатите между тях уговорки за размера на предоставения кредит, условията
за погасяване с фиксирани размери и периоди и уговорени размери на цената на кредитната
услуга – възнаградителната лихва. Съответно уговореното обезщетение за забава.
Установява се, че към датата на прекратяване на договора за бизнес кредит –
31.03.2021г. изискуемата главница е в размер на 1 200 000лв. И няма спор, че липсва
погасяване по същата.
При така констатираното, съдът приема, че договорът е породил валидно
облигационно отношение между страните.
По възраженията на ответниците.
Ответниците желаят да бъде обявен договора за бизнес кредит №018008/23.01.2019г.
и анексите към него за нищожни поради противоречие на клаузата за договорна лихва с
добрите нрави и в условията на евентуалност да бъдат обявени за нищожни клаузите, въз
основа на които кредиторът претендира такса за усвояване, таксите за предоговаряне по чл.2
от Анекс №3 вр. с чл.2 от Анекс №1 и по чл.5 от Анекс №3, както и уговорената неустойка
за забава по чл.4 от Анекс №1.
Първото възражение е нищожност на целия договор поради нищожност на
договорената възнаградителна лихва на основание противоречие с добрите нрави.
Ответниците се позовават на практика на ВКС, съгласно която противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. Към
датата на сключване на договора за кредит и към момента размерът на законната лихва се
определя според ПМС №426 на МС от 08.12.2014г. като сбор от основния лихвен процент
на БНБ за периода плюс 10 пункта. Към датата на сключване на договора основния лихвен
процент е 0,0% или размерът на законната лихва е 10,00% Трикратния размер е 30,00%, а
двукратния 20,00%.
С договора за бизнес кредит в чл.4 ал.1 т.3 е договорена възнаградителна лихва в
размер на 18,00% годишно. В анекс №1 и анекс №2 лихвеният процент не е бил променян. С
анекс №3 в чл.5 страните са договорили, че месечната лихва става в размер на 1,730% и
20,76% годишно. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по
ЗЗД или кредитна услуга. Установява се и от заключението на вещото лице, че фиксираният
процент договорна лихва е действително приложеният, именно който в същност се
претендира от ищеца като задължение за възнаградителна лихва. Разминаването от 1%,
изчислен върху таксата за разглеждане и усвояване на кредита в размер на 12 000лв. не води
до извод, че договорната лихва противоречи на добрите нрави. Ответниците не твърдят и не
доказват да са изпълнили задълженията си за връщане на предоставения кредит, както и за
заплащане на дължимата възнаградителна лихва нито в сроковете, уговорени по общо
съгласие на страните, нито към настоящия момент, което прави предявените в процеса
искове за дължимостта на тези вземания основателни, за пълния предявен размер – 1200
6
000лв. за главница и 124 560лв. договорна лихва.
Таксите предоговаряне и усвояване на кредита са различни от договорната лихва.
Ответниците поддържат нищожност на тези такси. Преценката за нищожност на една клауза
следва от конкретната уговорка в договора, предвиждаща заплащане на съответната такса
върху размера на главницата. Съдът намира, че размерът на такса от 1% върху главницата
или 12 000лв. за усвояване на отпуснатия кредит не би могъл да бъде приет за необосновано
висок или че не се дължи изобщо, тъй като представлявал скрита форма за увеличение на
лихвения процент по кредита. Беше установено от ССчЕ, че този процент съотнесен към
срока на договора възлиза на 0,08333% от главницата на месечна база. Установи се, че
таксата е била прихваната от ищеца с отпускане на кредита и реално не е била включена при
начисляване на лихвата върху оставащата главница. Тази такса кредитната институция
събира еднократно и е свързана с цялостната дейност по преценка и проучване на
финансовото състояние и надеждност на кредитополучателя. Не така стои въпросът за
таксите предоговаряне по чл.2 от анекс №3 вр. чл.2 от анекс №1 и по чл.5 от анекс 3, където
таксата предоговаряне се уговаря, че се дължи в размер на 5% от предоговорената главница,
която е 1 200 000лв. Тук вече определеният размер се явява необосновано висок, сравнен с
размер на възнаграждението на кредитодателя, което ще получи като договорна лихва –
1,5% месечно, независимо, че таксата се плаща еднокартно. Според съда, уговорената такса
би могла да има възпиращ ефект относно възможността за последващо предоговаряне на
кредита и същевременно стимулиращ такъв относно срочното му погасяване. Този процент
обаче /5%/ върху цената на цялата главница противоречи на добрите нрави и води
единствено до неоснователно обогатяване на кредитора, следователно клаузите,
регламентиращи таксите предоговаряне в допълнително сключените анекси са нищожни на
това основание.
По възражението на ответниците за нищожност на договорената неустоечна клауза.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предвижда, че нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД нищожна поради наличие на
посочения порок може да бъде и само отделна договорна клауза. За да се отговори на
въпроса дали уговорената с чл.5 от договора за кредит неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, трябва да бъдат съобразени задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС. В това тълкувателно
решение е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за
неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към
момента на сключване на договора, като се използват някои от следните примерно изброени
критерии: естеството и размера на задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава;
обезпечено ли е изпълнението с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.;
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или незначително; съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, като могат да се използват и други
критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Законът овластява страните както да определят позитивния си интерес, реализацията
на който желаят при обещаното, поради което и очаквано изпълнение на поетите насрещни
задължения, така и да договорят механизъм, обезпечаващ надлежното изпълнение,
съответно осигуряващ обезщетение при липсващо изпълнение. Неустойката в търговските
сделки не подлежи на намаляване, но когато размерът й не може да бъде разумно обоснован
при съчетаване на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
клаузата влиза в противоречие на добрите нрави и губи регулаторния си потенциал. С други
думи, превишението в размера на неустойката спрямо предвидимите вреди може да бъде
оправдано само ако и доколкото обезпечава обезпечителната и санкционната функция на
неустойката.
В случая размерът на неустойката, която е уговорено да се дължи с чл. 5 ал.1 от
договора за бизнес кредит и чл.4 анекс 1, не е определен като точна сума, а в тях е описан
7
начинът, по който той ще се изчислява – посочен е конкретен лихвен процент, който е
0,149% дневно върху усвоения размер на главницата по кредита за времето за забава до
окончателното погасяване на забавените суми. Следователно размерът на тази неустойка по
волята на страните не е поставен в зависимост от това какъв е размера на неизпълнените в
срок задължения за главница и за възнаградителна лихва, като във всеки един случай тя се
начислява върху целия размер на усвоения и невърнат кредит. Това означава, че в случай на
допусната от кредитополучателя и солидарните длъжници забава в изпълнението за един
ден – неустойката ще бъде в размер на 1788лв. на ден, ако забавата е за един месец – ще
бъде 53 640лв. и за една година ще бъде в размер на 652 620лв., която е повече от
половината от размера на сумата на забавеното задължение. С оглед на това съдът намира,
че начинът, по който е уговорено да се изчислява размера на неустойката за забава е такъв,
че води до нарастването й до размер, който е много по-голям от този на забавеното парично
задължение, чието точно изпълнение обезпечава, като причината за това не е поведението
на длъжника, а предвидената в договора по съгласие на страните завишена база при
формирането й. Така уговореният размер на неустойката в договора за бизнес кредит
многократно превишава и размера на действителните вреди от забавеното изпълнение от
кредитополучателя на паричните задължения да върне предоставените в заем парични
средства и да заплати възнаградителна лихва, които се изразяват в невъзможността на
ищеца да използва в търговската си дейност парични средства в размер, равен на този на
забавената вноска от отпуснатия кредит и/или на забавената възнаградителна лихва,
включително като ги предоставя на кредит на други правни субекти. Това превръща тази
неустойка в средство за неоснователно обогатяване само на едната от двете насрещни
страни по сделката – на кредитната институция, за сметка на другата, което излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен изложеното като
допълнителен аргумент следва да се отбележи и следното, че процесният договор е сключен
за срок от дванадесет месеца, с което автоматично рискът на кредитора от инфлационно
обезценяване на предоставената услуга автоматично отпада. Кредитът е обезпечен с ипотека
на недвижим имот, чиято стойност е три пъти по - висока от цената на предоставения кредит
и той би могъл чрез индивидуално принудително изпълнение за удовлетвори изцяло всички
свои претенции. Ето защо съдът намира, че уговорките за заплащане на процесната
неустойка, които са част от съдържанието на договора за бизнес кредит противоречат на
добрите нрави и са нищожни, поради което не пораждат присъщите им правни последици.
Въз основа на нищожните клаузи на чл.5 ал.1 от договора за бизнес кредит и чл.4 от анекс
№1 към договора в тежест на длъжниците не може да възникне претендираното задължение,
което налага изводът, че искът за установяване дължимостта от ответниците на сума в
размер на 5000лв., частично от 258 200лв. представляваща неустойка за забава, е
неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли.
Относно претенцията за сумата от 58 666.67лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 01.04.2021г. /деня следващ
датата на изтичане на договора до 24.09.2021г. – датата на подаване на ИМ.
За разлика от възнаградителната лихва, вземането по чл.86 ал.1 от ЗЗД има
обезщетителна функция за вредите накредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД не се дължи при
нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично
задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се
възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването
на иск за главницата.
С оглед основателността на главния иск за присъждане на главницата по договор за
бизнес кредит, съдът ще уважи и предявения иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от
58 666,67лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят разноски на ищеца в размер
8
на 56 092,40лв. съгласно уважената част от исковете. Ищецът дължи разноски на
ответниците в размер на 4,74лв. съгласно отхвърлената част.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Е.Х.“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М., С. С. М. ЕГН
**********, Х. С. М. ЕГН ********** и „М.-**-М“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М.
да заплатят на „П.К.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****, представлявано от Изпълнителния директор Н.С. в условията на солидарност на
основание Договор за бизнес кредит от 23.01.2019г., а именно:
-сумата от 1 200 000лв. /един милион и двеста хиляди/– главница по Договор за
бизнес кредит №018008 от 23.01.2019г., Анекс 01/15.01.2020г., Анекс №2/31.03.2020г. и
Анекс №3/30.06.2020г., обезпечени с НА за договорна ипотека от 23.01.2020г.;
-сумата от 124 560лв. /сто двадесет и четири хиляди петстотин и шестдесет/ –
договорна лихва на осн.чл.5 от Анекс №3/30.06.2020г. върху главницата от 1 200 000лв. за
180 дни за периода от 01.10.2020г. до 31.03.2021г.;
-сумата от 2000лв. /две хиляди/ частично от 72 000лв. – начислена и дължима
договорна лихва върху главницата от 1 200 000лв., съгл.чл.3 от Анекс №3/30.06.2020г. за 120
дни за периода от 01.03.2020г до 30.06.2020г.,
-сумата от 2000лв. /две хиляди/ частично от 54 000лв. начислена и дължима на
осн.чл.4 от Анекс №3/30.06.2020г. върху главницата от 1200 000лв. за 90 дни за периода от
01.07.2020г. до 30.09.2020г.;
-сумата от 58 666.67лв., /петдесет и осем хиляди шестстотин шестдесет и шест лева
и 67ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за
периода от 01.04.2021г. /деня следващ датата на изтичане на договора до 24.09.2021г. –
датата на подаване на ИМ;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“****, представлявано от Изпълнителния директор Н.С. чрез
адв.А. Н. от МАК срещу „П.Е.Х.“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М., С. С. М. ЕГН
**********, Х. С. М. ЕГН ********** и „М.-**-М“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М.,
искове за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца
следните суми на основание Договор за бизнес кредит от 23.01.2019г., а именно:
-сумата от 1000лв., /хиляда/ частично от 60 000лв., начислена и дължима такса
предоговаряне съгл.чл.2 от Анекс №3/30.06.2020г. във връзка с чл.2 към Анекс
№1/15.01.2020г. към Договора;
-сумата от 5000лв. /пет хиляди/, частично от 60 000лв., начислена на 31.03.2021г.
такса в размер на 5% от главницата на осн.чл.5 от Анекс №1/15.01.2020г.
-сумата от 5000лв. /пет хиляди/, частично от 258 200лв., представляваща неустойка за
забава в размер на 0,149% дневно за 150 дни върху усвоения размер на главницата, съгласно
чл.4 от Анекс №1/15.01.2020г. към Договора за бизнес кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
9
ОСЪЖДА „П.Е.Х.“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М., С. С. М. ЕГН
**********, Х. С. М. ЕГН ********** и „М.-**-М“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул.“****, представлявано от Управителя С. С. М.
да заплатят на „П.К.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****, представлявано от Изпълнителния директор Н.С. разноски в размер на
56 092,40лв./петдесет и девет хиляди деветдесет и два лева и 40ст./ съгласно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „П.К.“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“****, представлявано от Изпълнителния директор Н.С., да заплати на ответниците
разноски в размер на 4,97лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок
от връчване на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10