РЕШЕНИЕ
Номер........................... Година 2022 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд Девети касационен състав
на девети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова Станислава Стоева
секретар Пенка Михайлова
прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1106 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл, от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на Д.З.Г., чрез адв. З., срещу Решение № 423/28.03.2022 година, постановено по НАХД № 111/2022, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 629/14.12.2021 г. Издадено от Директора на “Регионална дирекция по горите” гр. Варна, с което на Д.З.Г. на осн. разпоредбата на чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150.00 лева за нарушение на чл, 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
С депозираната жалба се иска отмяна на постановеното Решение № 423/28.03.2022 година, постановено по НАХД № 111/2022 година по описа на Районен съд-Варна, като незаконосъобразно и алтернативно да се намали размера на наложеното наказание до законовия минимум от 50.00 лева.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано и неправилно поради неправилно прилагане на закона. Излага мотиви за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила допуснато в хода на административнонаказателното производство, за което липсва произнасяне в мотивите на въззивния съд. Сочи, че АНО се е произнесъл след едномесечния срок дефиниран в чл.52, ал.1 от ЗАНН, който касатора счита за преклузивен. Претендира и за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Установено е, че на 30.10.2021г. свидетелите И. и Г. били на КПП Харамията, при което забелязали камион с ДК№ В****СН управляван от касатора Г., който бил натоварен с дървесина. Поради това те тръгнали след него и успели да го спрат в началото на с. Бенковски, общ. Аврен. Извършили проверка на водача и документите за превоза при което установили, че се превозва дървесина еднометрови трупи от дървесен вид Липа, без дървесината да е придружена с изрядни документи относно произхода и собствеността й.
В хода на проверката на място било установено, че превозваната дървесина била 1,3 куб. метра дърва за огрев от вида липа, поради което на място бил съставен констативен протокол.
Св. И. установил, че 1,3 - те куб. метра дървесина не са придружени с превозен билет при транспортирането им, поради което бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който квалифицирал извършеното от жалбоподателя Г. нарушение, като такова по чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от Закона за горите.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. Директорът на Регионалната дирекция по горите - гр. Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, наложил на Г. административно наказание „глоба” в размер на 150 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл, 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно липсата на допуснати от АНО в хода на административнонаказателното производство нарушение на материалния и процесуалния закон, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Настоящият състав, като касационна инстанция не споделя възраженията наведени в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на АНО, което да води до незаконосъобразност на издаденото НП. Вярно е, че в чл.52, ал.1 от ЗАНН е посочено, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването и. Този срок обаче, се приема от съдилищата за инструктивен, а не за преклузивен, както твърди жалбоподателя. В подкрепа на това тълкуване са и разпоредбите на чл. 54, ал.1 т.4,5 и 6 от ЗАНН, след изменението му с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Именно там са посочени основанията, при наличието на които АНО не следва да издава НП, а да прекрати административнонаказателното производство. Видно от посочените разпоредби, преклузивни са сроковете посочени в чл.34, а не в чл.52 от ЗАНН.
Настоящият
състав, като касационна инстанция, също намира, че не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Както правилно е посочил още АНО в обжалваното НП,
подобни деяния, които са много чести през последните години водят до значителни
по размер вредни последици за горските територии. По същите съображения, съдът
намира размера на наложеното наказание за справедлив и достатъчен да осъществи,
както индивидуалната, така и генералната превенция.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания - необоснованост и немотивираност на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423/28.03.2022 година, постановено по НАХД № 111/2022, година по описа на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1