Р Е Ш
Е Н И Е
№ 644
гр. Перник, 24.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8321
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т.М.К. *** АД с
искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 3246.50
лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата в
размер на 595.87
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2007г. до 06.10.2009г., за които
вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5145/2009г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, въз основа на който срещу Т.М.К. е образувано изп. дело № 1367/2018г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, с
район на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
В исковата молба се излагат твърдения, че са налице настъпили след издаване на
изпълнителния титул обстоятелства, а именно вземанията са погасени по давност.
Ответникът не изразява становище по предявения иск в
срока по чл. 131 ГПК. В открито съдебно заседание на 28.02.2019г. процесуалният
представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД юрисконсулт С. оспорва исковата
претенция.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
Видно от
изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 5145/2009г. по
описа на Районен съд – гр. Перник делото е образувано по подадено от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против Т.М.К. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с искане длъжникът да заплати
на заявителя сумата в размер на 3246.50 лева, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент 6, находящ се в ******
за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на заявлението на 23.10.2009г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 595.87 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания,
формиращи главницата, за периода от 01.07.2007г. до 06.10.2009г., както и
направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 185.27 лева.
Искането на заявителя е изцяло уважено,
като за процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3467/18.11.2009г.,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 05.06.2010г. В указания от
заповедния съд двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал
възражение, поради което и на основание чл. 416, пред. 1 ГПК на 29.06.2010г. е
разпоредено издаване на изпълнителен титул.
Видно от приложеното в цялост
производство по изп. дело № 392/2010г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, с район на
действие Окръжен съд – гр. Перник, ответното дружество е депозирало молба за
образуване на изпълнително производство против Т.М.К. с вх. № 3269/17.08.2010г.
за удовлетворяване на процесните вземания, в която са посочени различни
изпълнителни способи и ведно с която е представен процесния екзекутивен
лист.
Видно от запорно съобщение с изх. № 4827/06.10.2010г.,
връчено видно от известие за доставяне № ИД PS 2300 00DQW P на 21.10.2010г., е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника получавано по трудово правоотношение с „ДАФНИ – 2009“
ООД.
Видно от преводни нареждания от
24.01.2011г. и 21.03.2011г. въз основа на наложения запор съдебният изпълнител
е събрал сумата в размер на 277.14 лева, която е преведена на взискателя.
С постановление от 07.01.2017г.
съдебният изпълнител прекратил изп. дело № 392/2010г. на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК.
С молба от 20.01.2017г. взискателят
поискал да му бъде върнат оригинала на процесния изпълнителен лист.
Видно от приложеното в цялост
производство по изп. дело № 1367/2018г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, ответното дружество е депозирало молба за образуване
на изпълнително производство против Т.М.К. с вх. № 12355/01.06.2018г. за
удовлетворяване на процесните вземания, в която са посочени различни
изпълнителни способи и ведно с която е представен процесния екзекутивен
лист.
Видно от запорно съобщение с изх. №
23991/05.09.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника получавано по трудово правоотношение ****. По делото
е постъпилo
писмо от работодателя с вх. № 211361/15.10.2018г., в което третото лице сочи,
че върху трудовото възнаграждение на Т.М.К. е наложен запор по изп. дело №
20168580401762 по описа на ****.
Видно от запорно съобщение с изх. №
23992/05.09.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на Т.М.К.
в ******
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемане на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност на процесните вземания.
Съгласно разясненията дадени с мотивите
на т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г.,
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на изпълнителното производство,
Гражданския процесуален кодекс от 2008г. урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес, поради което подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяване на
иск за установяване на съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен, както е в разглеждания случай, давността не се счита прекъсната с
подаване на заявлението.
С Решение №
321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник, с което изцяло е възприето застъпеното в Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.
по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция
на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването
на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
От изложеното следва, че по
сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече приравняването
на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както на
касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в
страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на
Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. №
179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик и посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съгласно разясненията дадени с т.10 и
т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на изпълнителния процес, давността
се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане
на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се
прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен
изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване
на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. От изложеното следва, че когато в
молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ същата
прекъсва давността. В разглеждания случай в подадената от ответника молба за
образуване на изпълнително дело за събиране на процесните суми № 392/2010г.
по описа на ЧСИ Анелия
Василева, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник
с вх. № 3269/17.08.2010г. е посочен
изпълнителен способ, а именно налагане на запор, като ведно с искането е
представен и изпълнителния титул, поради което същата отговаря на изискванията
за редовност.
Съгласно разясненията дадени с Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от
въззивната инстанция с Решение № 363/12.11.2018 г., постановено по в. гр. д. №
489/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, по силата на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната
давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната,
но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното производство по изп.
дело № 392/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено
от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление
№ 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); , ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.)
съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения
се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната
норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт
и тя поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава
да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение
или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези
съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б.
„б“ ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция
на изпълнителното производство ( както изрично е приела въззивната инстанция),
новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – 26.06.2015 г.
С подаване на молба с вх. №
12355/01.06.2018г., по която е образувано изп. дело № 1367/2018г. по описа на
ЧСИ Стилян Бадев, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, кредиторът е предприел същинско изпълнително действие
за принудително удовлетворяване на вземанията по процесния изпълнителен титул,
водещо до прекъсване на давността. От датата на последното извършено в хода на
изпълнителното производство действие ( налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на 15.10.2018 г. ) не са изтекли пет години, с каквато давност
се погасяват вземанията установени с влязла в сила заповед за изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество
съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.М.К., ЕГН **********,*** против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 3246.50
лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата в
размер на 595.87
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2007г. до 06.10.2009г., за които
вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5145/2009г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, въз основа на който срещу Т.М.К. е образувано изп. дело № 1367/2018г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, с
район на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД.
ОСЪЖДА
Т.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:24.04.2019г.
Съдебен
деловодител: