№ 12846
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110168560 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. К. Б. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: сумата 446,69 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС,
аб.№******, ведно със законна лихва за период от 27.09.2023г. до изплащане на вземането,
сумата 72,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020г. до
19.09.2023г., сумата 31,97 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период
от 27.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата 7,09 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.10.2020г. до
19.09.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
52916/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, с
който е посочено, че внесла сумата от 558,07 лева по сметка на ищеца. 22 години й искали
пари за отопление, но не ползва такова. Поддържа, че проблемите с „Топлофикация София“
ЕАД били много. Във вх. Д били на една абонатна станция, но били разклонение и за
1
тяхната абонатна станция не се грижил никой и тръбите били студени. Винаги била
допускала отчетника вътре, но нямало резултат.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че не е собственик на процесния имот.
Трето лице отговаряло за задълженията за имота. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел
становище по основателността на исковете.
С молба от 04.04.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че от страна на
ответника е постъпило плащане на 22.02.2024г. в размер на 558,07 лева. Сочат, че за
момента бил налице остатък в размер от 122,47 лева, като съгласно ЗЗД били погасени
разноски, лихва и главница. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 08.05.2024г. В. Б. сочи, че ищецът води нередовно счетоводство и
осчетоводява разноски, които все още не били присъдени. Твърди, че с извършеното
плащане били погасени изцяло задълженията за главница и лихви, поради което и
неправилно ищецът погасявал задължения за разноски. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че с постъпилото плащане са погасени суми за законна лихва, съдебни
разноски, мораторна лихва и част от главницата като била останала неизплатена част от
главница в размер от 122,47 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в
заповедното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с определението от 21.03.2024г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че между „Топлофикация София“ ЕАД и В. К. Б. е било налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния
имот и период, както и че ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот и период
на стойността, посочена в исковата молба.
Спорен между страните е единствено въпросът дали са останали неизплатени вземания
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. По този
въпрос съдът намира следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
С исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал плащане на две
олихвяеми главници – за цена на топлинна енергия в размер на 446,69 лева и за цена на
услугата дялово разпределение в размер на 31,97 лева. Двете главници са претендирани на
осн. чл. 214, ал. 2 ГПК ведно със законната лихва върху тях считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
В конкретния случай по делото е приета вносна бележка за извършен банков превод от
22.02.2024г. в полза на ищцовото дружество на сумата от 558,07 лева с основание „446,69
лв.глав.м 052019Г до 04 2022Г ведно със законна лихва 27 09 2023Г 72.32 лв мораторна л-ва
15 11 20 до 19 09 23Г 7.09 л-ва 16 10 20 ДО 19 09 23Г аб.НР****** ID187756 В. К. Б.
**********“.
С оглед на обстоятелството, че ответникът е платила точният сбор на процесните
вземания- 558,07 лева /446,69+72,32+31,97+7,09/, както и посочената от нея воля в молба от
08.05.2024г., че с извършеното плащане се погасяват изцяло задълженията за главница и
лихви, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване
чрез плащане в хода на процеса. Единствените непогасени задължения в настоящото
производство са за законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/27.09.2023г./ до датата на извършеното плащане /22.02.2024г./ върху двете главници за
топлинна енергия и дялово разпределение.
Съдът, използвайки лихвен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК, изчисли размера
на законната лихва върху вземанията за цена на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение на сумата от 26,21 лева.
Съдът намира, че извършеното от ищцовото дружество отнасяне по пера на платената
от ответника сума е неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. С оглед
изричните изявления на процесуалния представител на ищеца в молбата от 04.04.2024г. и в
проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г. се установява, че ищецът е погасил с
извършеното от В. Б. плащане и сумата от 100 лева, представляваща сторените разноски за
държавна такса в исковото и заповедното производство. В този смисъл следва да бъде
уточнено, че вземането на ищеца за съдебни и деловодни разноски възниква едва от датата
на влизане в сила на съдебния акт, с който те са му присъдени, а не от датата, на която е
направил разходите. „Разноски“ по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД са само присъдените с
влязъл в сила съдебен акт разноски, независимо дали се касае за държавни такси или за
юрисконсултско възнаграждение. Изразеното чрез плащането признание на ответника, че
3
дължи сумите, предмет на исковете, не обуславя извод, че ответникът признава и
отговорността си за разноски и техния размер /в този смисъл разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и
ал. 5 ГПК/.
По гореизложените мотиви съдът приема, че с извършеното плащане В. Б. е погасила
изцяло задълженията си за главници и лихви, поради което предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове следва да бъде отхвърлени.
Следва да се уважи единствено претенцията за законна лихва върху двете главници в
общ размер от 26,21 лева.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото
плащането на процесните суми е извършено в хода на процеса, респ. ответникът е дал повод
за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от 75 лева, които
следва да му се присъдят. В исковото производство е сторил разноски за държавна такса и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 175 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу В. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Б.
дължи следните суми: сумата 446,69 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, АДРЕС, аб.№******, сумата 72,32 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020г. до 19.09.2023г., сумата 31,97
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата 7,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.10.2020г. до 19.09.2023г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 52916/2023г. по описа на
СРС, 25-ти състав, поради плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 26,21 лева, представляваща законна лихва върху цената на
топлинна енергия и върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
4
27.09.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 22.02.2024г. /датата на
извършеното плащане/, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
52916/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 75 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 175 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5