№
2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 6.02.2020 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Йова Проданова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора Силвиян И.
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
касационно дело № 30 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на „Р.-2001” ООД ,против решение № 2076/18.11.2019 г. по НАХД № 3092/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от заместник-директора на ТД на НАП-Варна НП № 435140/481185/ 15.05.2019 г.
С изложени в жалбата доводи за допуснато
от въззивния съд нарушение на
материалния закон,поради неприлагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и пропуска му да констатира допуснатите от
наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила,се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна
на НП. В съдебно заседание касационната
жалба се поддържа с подадената от пълномощника адв.И. молба с.д. 1743/4.02.2020
г. и приложените към нея писмени бележки.
Ответникът ТД на НАП-Варна ,чрез
подадените от упълномощения юрисконсулт П.писмени бележки с.д. 1389/28.01.2020
г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл.355,ал.1 от КСО имуществена
санкция в размер на 500лв. за
нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ вр. с
чл.5,ал.4 от КСО,а именно: затова,че
в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5,ал.1 от КСО дружеството
не е изпълнило задължението си да подаде декларация обр.6 „Дължими осигурителни
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за периода м.декември 2018 г. за 17 лица
назначени по трудов договор ,в законоустановения срок,а именно до 25.01.2019 г.
съгласно изискването за едновременна обработка на основание чл.2,ал.4 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ.
За да потвърди наказателното постановление, ВРС е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения и за наличието на предпоставки за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Касационният съд
намира,че въззивното решение е постановено при липсата на заявеното с
жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
Правилни са изводите на
ВРС за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП. Противно на
изложеното в касационната жалба,обжалваното НП съдържа посочена в него дата на
извършване на адм.нарушение – изпълнителното деяние е такова на
бездействие,постоянно осъществяващо се във времето за периода след посочената в
НП дата 25.01.2019 г. Действително
,мястото на извършване на адм.нарушение не е изрично посочено,но в случая този
процесуален пропуск представлява процесуално нарушение,което не е съществено –
правото на защита не е ограничено,доколкото мястото на адм.нарушение е законово
определено от безспорния факт за
местонахождението на седалището и адреса на управление на наказаното
дружество в района на ТД на
НАП-Варна,пред която е следвало да бъде подадена декларацията обр.6.
Не е нарушена
разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗАНН – поканата за съставяне на АУАН е връчена по
електронен път на 28.03.2019 г.,като след изтичане на определеният с нея
7-дневен срок, представляващият дружеството е направил пред инспектора по
приходите Н.В.Д.волеизявление за съставяне на АУАН в негово отсъствие.
Непосочването в АУАН на
ЕГН и адрес на свидетеля не притежава
характера на съществено процесуално нарушение ,тъй като по никакъв начин не се е
отразило на правилното установяване на фактите по делото,още повече,че в случая
приложима е била разпоредбата на чл.40,ал.4 от ЗАНН – нарушението е установено
само въз основа на писмени доказателства.
Относимите към
правилното приложение на материалния закон факти не са били спорни по делото –
неподаването в срок на описаната в НП декларация обр.6 не е било оспорвано във
въззивния процес от страна на настоящият касатор. Неизпълнението на това
задължение осъществява състава на адм.нарушение по чл.355,ал.1 от КСО,включително
и към момента на провеждане на
касационния процес – Наредба № Н-8/29.12.2015 г. е отменена от 3.01.2020 г.,но
разпоредбата на чл.4,ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.1,б.”а” от действащата Наредба №
13/17.12.2019 г. за съдържанието,сроковете,начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите,осигурителите за осигурените при тях
лица,както и от самоосигуряващите се лица е напълно идентична с цитираната в НП
като нарушена разпоредба на чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
Релевираните с
касационната жалба доводи по приложението на чл.28 от ЗАНН са същите като
повдигнатите и обсъдени от въззивния съд. Правилна е преценката на ВРС,че
внасянето след срока на дължимите суми не представлява обуславящо маловажност
на случая изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – отговорността е
за липсата на деклариране в срок,а не за невнасяне на сумите за осигуровки и
данъци ,като самото деклариране на 26.03.2019 г. сочи на висока степен на
обществена опасност на нарушението,тъй като е извършено след изтичането на
значителен период от време след датата 25.01.2019 г. Неотносими са и останалите
изтъкнати в касационната жалба аргументи във връзка с чл.28 от ЗАНН – лошите
финансови резултати,предвид влошените агрометеорологични условия през
2017г. и 2018 г., не могат да бъдат
основателна причина за неизпълнение на задълженията за внасяне на дължимите осигурителни
вноски и данъци,което с още по-голяма
сила важи за релевантното задължение за подаване на декларация обр.6. Нарушението
е с висока степен на обществена опасност и не представлява маловажен
случай,включително поради броя на лицата ,чиито осигурителни права то засяга –
17 бр.
Като е потвърдил процесуално и материално законосъобразното по
тези съображения НП, районният съд
е приложил правилно материалния закон,а
при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение,такива пороци не се установиха,поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
2076/18.11.2019 г. по НАХД № 3092/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :