РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Т., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223500500192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Д. и Т. Д. Д., чрез адв. К. М.,
АК-Варна, срещу решение № 253/03.06.2022 г. по гр.д. № 122/2022 г. по описа
на РС – Т..
С обжалваното решение е допусната делба между В. С. Н., ЕГН
**********, гр. О., обл. Т., ул. „Г.“ № 28, вх.а, ет.1, ап.1; Г. С. Г., ЕГН
**********, гр. Т., бул. М.А.“ № 1, вх.Б, ет.7, ап.24; В. И. Г., ЕГН **********,
гр. Т., ул. „Ген. Янков“ № 15; Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. Т., ул. „Р.“ № 10,
вх.Б, ет.2, ап.4 и Т. Д. Д., ЕГН **********, гр. Т., ул. „К.“ № 65, вх.В, ет.5,
ап.15, на следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр. Т., ул.
„Г.Я.“ № 15:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73626.511.307, на адрес в гр.
Т., ул. Г.Я. № 15, с площ от 764 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при
1
съседи на ПИ: 73626.511.308; 73626.511.409; 73626.511.306; 73626.511.261,
ведно със СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.2 със застроена площ от
57 кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване, при дялове между
съделителите: за В. С. Н. - 21/36 ид.ч.; за Г. С. Г. -13/36 ид.ч.; за Д. Д. Д. -1/36
ид.ч.; за Т. Д. Д. -1/36 ид.ч. ;
СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.1 със застроена площ от 29
кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване, разположена в ПИ с
идентификатор 73626.511.307 на адрес в гр. Т., ул. Г.Я. № 15, при дялове
между съделителите: за В. С. Н. -1/12 ид.ч. ; за Г. С. Г. -1/12 ид.ч.; за Д. Д. Д. -
1/12 ид.ч.; за Т. Д. Д. -1/12 ид.ч.; за В. И. Г. - 8/12 ид.ч.
Считайки решението за незаконосъобразно и неправилно, поради
неучастие на съсобственик, жалбоподателките молят за неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, с
указание за включване на всички съсобственици в делбата, включително и в
СИО.
Съображенията, изложени в жалбата са: Едва в края на съдебния процес
пред PCТ пълномощникът на жалбоподателките бил уведомен от тях, че
ищцата В. С. Н. е омъжена за Ц.А.Н. от 15.08.1998 г. Когато с нот.акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, вх.peг. No 4291,
акт № 51, том XIII, дело № 2519/ 20.09.2021 г. по описа на СлВп- Т.
(съответно акт № 105, том II, peг. № 3748, дело № 246/20.09.2021 г. по описа
на нотариус № 735 на НК) В. Г. прехвърля на внучката си В. С. Н.,
възмездно, собствените си 8/36 ид.ч. от недвижимия имот, същите са
придобити от последната в режим на СИО, заедно със съпруга й Ц.А.Н. –
обстоятелство, което не е взето в предвид нито от ищците, нито от съда. В
тази връзка въвеждат оплакване, че съдът неправилно е приел В. С. Н. да
притежава самостоятелно 21/36 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на
делото. Твърдят, че в пледоарията по същество и в представените писмени
бележки пред РСТ са изтъкнали тези си опасения, и съдът, вместо да
пристъпва към постановяване на решение, служебно е следвало да отмени
дадения ход по същество на делото и да го върне във фазата на събиране на
доказателства за изясняване на въпросите кои са всички съсобственици на
имота и да допусне делбата между тях. Позовават се на разпоредбата на чл.
75, ал. 2 от ЗН за нищожност на делбата, поради неучастие на един от
2
съсобствениците на поделените имоти, с оглед и разясненията на ВКС,
дадени в ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2004 г., ОСГК.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, е депозиран отговор от останалите трима
съделители, чрез пълномощника им адв. Р. Р., ТАК, със становище за
основателност на жалбата. Признават, че като ищци, са пропуснали да
включат съпруга на В. С. Н. в делбата, предвид извършеното на 20.09.2021 г.
възмездно прехвърляне с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 105, том II, peг. №3748, дело № 246/2021 г. на 8/36
ид.ч. от поземлен имот 73626.511.307 и сграда с идентификатор
73626.511.307.2, като въпросните идеални части са придобити в режим на
СИО. Възразяват само, че въпросното оплакване е следвало да бъде
направено в по-ранен етап на процеса, за което е имало възможност, както и с
оглед процесуална икономия. В заключение молят съда да уважите жалбата,
като Ц.А.Н. ЕГН:********** бъде включен в делбата, като квотите следва да
бъдат:
1.За поземлен имот с идентификатор 73626.511.307, с площ от 764 кв.м
и сграда с идентификатор 73626.511.307.2 с площ от 57 кв.м.: - за В. С. Н. -
21/36 ид.ч. от недвижимия имот, от които 8/36 ид.ч. са придобити в режим на
СИО с Ц.А.Н. ЕГН:710223 8289, за Г. С. Г. - 13/36 ид.ч. от недв.имот; за
жалбоподателките Д. Д. Д. и Т. Д. Д. – по 1/36 ид.ч. от недв.имот,
2.За сградата с идентификатор 73626.511.307.1 със застроена площ 29
кв.м. - съгласно първоинстанционното решение.
С отговора са представени: удостоверение на ОбНС- О. за сключен
граждански брак на 15.08.1998 г. между Ц.А.Н. и съделителката В. С. Г.а, у-
ние от 14.07.22 г. за съпруг/а и родствени връзки, изд. от община О., приети
по делото.
След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск за делба е обоснован с обстоятелствата, че посочените
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 73626.511.307, с площ от
764 кв.м и сграда с идентификатор 73626.511.307.2 с площ от 57 кв.м., както и
сграда с идентификатор 73626.511.307.1 със застроена площ 29 кв.м. са
3
съсобствени между тях и ответниците, която съсобственост молят да бъде
прекратена, като бъде допусната делба по посочените от тях квоти.
Процесните имоти са били придобити в СИО от третата ищца и починалия й
съпруг, като по време на брака, приживе същите са се разпоредили с част от
тях в полза на ищцата М.В. (тяхна дъщеря) – съответно въз основа на дарение
на 1/3 ид.ч. и покпко-продажба на 1/3 ид.част от поземлен имот с
идентификатор 73626.511.307, с площ от 764 кв.м и от сграда с
идентификатор 73626.511.307.2 с площ от 57 кв.м., определящо и посочените
в исковата молба квоти, предвид и факта, че родените от брака им две деца
дъщеря М.В., починала на 22.07.18г. e оставила за свои наследници първите
двама ищци, а синът им Д.К., починал на 27.03.2014 г. е оставил за свои
наследници двете ответници – Д. Д. и Т. Д..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са изложили становище за
допустимост и вероятна основателност на иска за делба, с пояснения, че
съществуващите в имота сгради не са закупени през 1957 г., а явно са строени
в последствие. Изложили са становище, че е налице привидна сделка на
скрито дарение между страните общо за 2/3 ид.ч. от имота, с доводи, че
всъщност продажба не е имало и „продавачите“ вероятно не са получили
цената за имота си, но изрично са заявили, че не правят възражение за
нищожност и/или възстановяване на запазени части.
След извършена самостоятелна оценка на събраните в
първоинстанционното производство, както и на приетите в настоящото
въззивно производство доказателства, съдът прави следните фактически и
правни изводи:
Д.К. Г.ев и В. И. И. са сключили граждански брак на 29.10.1956 г., като
съпругата приела брачното фамилно име Г..
От препис-извлечение от акт за смърт и от удостоверение за
наследници на Д.К. Г.ев, починал на 25.01.2021 г. се установява, че той и
съпругата му са имали две деца: дъщеря М.Д.В., ЕГН: **********, поч. на
22.07.2018 г., оставила законни наследници Г. С. Г. и В. С. Н. (нейни деца) -
първите двама ищци и син Д. Д. К., ЕГН:**********, поч. на 27.03.2014 г.,
оставил двама законни наследника - Д. Д. Д. и Т. Д. Д. (негови дъщери) -
ответниците.
Преживялата съпруга на Д.К. Г.ев - третата ищца В. И. Г. е баба по
4
майчина линия на първите двама ищци и съответно баба по бащина линия на
двете ответници.
По време на брака си Д.К. Г.ев и В. И. Г. придобили на името на
съпруга, чрез покупка с Нотариален акт за покупко-продажба № 196, том 1,
дело 306 от 21.12.1957 г., недвижим имот: Дворно място от около 640 кв.м.,
понастоящием ПИ с идентификатор 73626.511.307, с площ от 764 кв.м (скица
№ 15- 36344/17.01.2022 г., изд. от СГКК-Т.).
В ПИ са построени две сгради: сграда с идентификатор 73626.511.307.1
със застроена площ от 29 кв.м. и предназначение - друг вид сграда за
обитаване (скица на сграда № 15-7897/06.01.2022 г.) и сграда с
идентификатор 73626.511.307.2 с площ от 57 кв.м. и предназначение - друг
вид сграда за обитаване (скица № 15- 36370/17.01.2022 г.).
По отношение на Поземлен имот с идентификатор 73626.511.307 и
СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.2.
Не е спорно, установява се и от приетите по делото писмени
доказателства, че приживе, преди смъртта на Д.К. Г.ев (поч.на 25.01.2021 г.),
на 16.03.2015 г., съпрузите се разпоредили с ЧАСТ от делбените имоти, а
именно - Поземлен имот с идентификатор 73626.511.307 и сграда с
идентификатор 73626.511.307.2, в полза на дъщеря си М.Д.В., а именно:
С нот.акт за дарение на недвижим имот № 122, том 3, per. №3162, дело
370/2015 г. дарили на дъщеря си М.В. 1/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 73626.511.307, както и сграда с идентификатор
73626.511.307.2.; а с нот.акт за покупко-продажба № 123, том 3, per. №3163,
дело 371/2015 г. са продали на дъщеря си М.В. 1/3 ид.ч. от същия ПИ с
идентификатор 73626.511.307 и от сградата с идентификатор 73626.511.307.2.
На 20.09.2021 г. В. И. Г., с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 105, том II, рег.№ 3748, дело № 246 от
20.09.2021г. по описа на нотариус № 735 на НК, В. И. Г. прехвърля на
внучката си В. Н. (една от наследниците на М.Д.В.) собствените си 8/36 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 73626.511.307 и сграда с идентификатор
73626.511.307.2.
От приетите във въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че съделителката В. С. Н. от 15.08.1998 г. е в граждански брак с
Ц.А.Н..
5
По отношение на СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.1:
За нея е представено удостоверение за търпимост № УД-Т-14 от
14.1.2021г., изд. от Община Т. и скица от СГКК-Т.. Същата представлява
едноетажна постройка - лятна кухня, строена през шейсетте години на ХХ
век, от Д.К. Г.ев и В. И. Г. в режим на СИО.
С процесната сграда разпоредителни сделки не са извършвани от страна
на общия наследодател Д.К. Илиев и съпругата му В. Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК.
Безспорно е установено наличието на смесена съсобственост, получена
от наследяване (по отношение на всички съделители), от прехвърлителни
сделки и по наследство (по отношение на съделителите В. С. Н. и на Г. С. Г.)
и от собственост на лично основание, при прекратяване на СИО (по
отношение на съделителката В. И. Г.).
Съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.) действащ към момента на
закупуване на недвижимия имот, и по силата на §4 от ПР на СК от 1985 г. за
заверените бракове, недвижимите и движими вещи и права.
Съсъобствениците не са постигнали съгласие за доброволно
прекратяване на съсобствеността, поради което и искът за делба е
основателен по същество.
С оглед разпоредбите на чл.9 ал.1 от ЗН (съпругът наследява част, равна
на частта на всяко дете); чл.5 ал. 1 от ЗН (децата на починалия наследяват по
равни части), както и придобиване чрез прехвърлителни сделки (дарение,
покупко-продажба и прехвърляне срещу гледане и издръжка).
По отношение на имот сграда с идентификатор 73626.511.307.1 със
застроена площ от 29 кв.м.:
Същата е придобита от Д.К. Г.ев и В. И. Г. в режим на СИО, като не е
била обект на прехвърлителни сделки – поради което представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства не я касаят. След смъртта на Д.
Г.ев неговата 1/2 ид.ч. се поделя между преживялата съпруга В. И. Г. /1/2
ид.ч. от СИО + 1/3 от половинката на съпруга й/, М.Д.В. /1/6/ и Д. Д. К. /1/6/.
Делът на всеки един от последните двама се дели между техните низходящи
6
(чл. 5, ал. 1 ЗН). Така делът на В. И. Г. е 8/12 ид.ч., а на всеки един от
останалите четирима съделители е по 1/12 ид.ч.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, решението в тази
му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на Поземлен имот с идентификатор 73626.511.307 и
СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.2.
Установява се от приобщените във въззивното производство
доказателства – удостоверение за граждански брак и удостоверение за
родствени връзки, че съделителката В. С. Н. е сключила граждански брак на
15.08.1998 г. с Ц.А.Н., с кого са съпрузи и към настоящия момент.
Приетите от въззивния съд доказателства са основание за извод, че по
отношение на горепосочените имоти, делбеното производство е проведено
без участие на съсобственик в имота, а именно съпругът на съделителката В.
Н., придобила горепосочените идеални части по силата на договора за
покупко-продажба и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Режимът на СИО, в който е придобито имуществото,
може да се прекрати, ако в хода на брака страните са избрали друг режим на
имуществени отношения: договорен режим или режим на разделност.
Придобитото имущество по време на брака по наследство или с дарение е
лично имущество на придобилия го съпруг.
Възприетото в т. 3 от ТР № 5/29.-12.2014 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС становище, че извършената без участието на единия съпруг
доброволна делба, когато идеална част от съсобствен имот се притежава в
режим на СИО, не е нищожна на осн.чл. 75, ал. 2 от ЗН, касае само договора
за доброволна делба и е неотносимо към съдебната делба ( определение №
255/14.06.2016 г. по гр. д. № 1755/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Разпоредбата на чл.
24, ал. 4 от СК е приложима към разпоредителните сделки, но не и към
съдебното производство по чл. 341 от ГПК, в което съпрузите са
задължителни другари и неучастиетто на единия води до нищожност на
съдебната делба. В тази насока са и мотивите на Търкувателно решение №
3/29.06.2017 г. по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че
задължилното другарство е уредено като изключение в предвидените от
закона случаи – един от които е съдебната делба , при която участието на
всички съсобственици е условие за действителност на делбата.
7
С оглед горното, решението в тази му част, постановено без участие на
един от съсобствениците в делбата, се явява недопустимо, обуславящо
обезсилването му и връщане на делото на районния съд за разглеждането му
отново, след даване на указания за конституиране в процеса като съделител и
на Ц.А.Н., доколкото се касае за нереводност на исковата молба, която не
може да бъде отстранена във въззивното производство.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззивниците
следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна
такса в размер 30 лв., при определена държавна такса по въззивната жалба по
правилата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 ТДТГПК в размер 40 лв. (съгласно т.17 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК)
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 253/03.06.2022 г. по гр.д. № 122/2022 г. по
описа на РС – Т., в ЧАСТТА,с която е допусната делба между В. С. Н., ЕГН
**********, гр. О., обл. Т., ул. „Г.“ № 28, вх.а, ет.1, ап.1; Г. С. Г., ЕГН
**********, гр. Т., бул. М.А.“ № 1, вх.Б, ет.7, ап.24; В. И. Г., ЕГН **********,
гр. Т., ул. „Ген. Янков“ № 15; Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. Т., ул. „Р.“ № 10,
вх.Б, ет.2, ап.4 и Т. Д. Д., ЕГН **********, гр. Т., ул. „К.“ № 65, вх.В, ет.5,
ап.15, на следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр. Т., ул.
„Г.Я.“ № 15 на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73626.511.307, на адрес в гр. Т., ул. Г.Я. № 15, с площ от 764
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи на ПИ:
73626.511.308; 73626.511.409; 73626.511.306; 73626.511.261, ведно със
СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.2 със застроена площ от 57 кв.м. и
предназначение - друг вид сграда за обитаване, при дялове между
съделителите: за В. С. Н. - 21/36 ид.ч.; за Г. С. Г. -13/36 ид.ч.; за Д. Д. Д. -1/36
ид.ч.; за Т. Д. Д. -1/36 ид.ч., като недопустимо, на осн.чл. 270, ал. 3 от ГПК и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за ново разглеждане,
който да разгледа иска за делба на горепосочения недвижим имот при
участието и на съпруга на съделителката В. Н. –Ц.А.Н..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, в която е допусната
8
делба на СГРАДА с идентификатор 73626.511.307.1 със застроена площ от
29 кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване, разположена в ПИ с
идентификатор 73626.511.307 на адрес в гр. Т., ул. Г.Я. № 15, при дялове
между съделителите: за В. С. Н. -1/12 ид.ч. ; за Г. С. Г. -1/12 ид.ч.; за Д. Д. Д. -
1/12 ид.ч.; за Т. Д. Д. -1/12 ид.ч.; за В. И. Г. - 8/12 ид.ч., на осн.чл. 270, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Н., Г. С. Г. и В. И. Г., с посочени адрес и ЕГН да
заплатят на Д. Д. Д. и Т. Д. Д., с посочени адрес и ЕГН, сумата 30 лв.-
разноски за въззивното производство, на осн.чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС от страните по делото,
в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9