Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.08.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Ивелина Атанасова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14354 по описа на ВРС за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 1459 от 22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2839/2019г. по описа на ВРС за следните
суми: сумата 500 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5408120/09.01.2018г.,
сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и С.С.Р., като вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД по
силата на Приложение №1 от 03.12.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 87,61 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 08.02.2018г. до 06.10.2018г.; сумата от 236,25 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 9,66
лева, представляваща законна лихва за периода от 07.10.2018г. до
11.02.2019г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 03.12.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит”
ООД и „А.з.с.н.в.” ЕООД, по силата на което е прехвърлено вземането на „Вива
Кредит“ ООД срещу С.С.Р., произтичащо от Договор за паричен заем №
5408120/09.01.2018г. На длъжника било изпратено уведомление за извършената
цесия на адреса, посочен в договора за кредит. Длъжникът следвало да се счита
уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Съгласно договор
за Договор за паричен заем №
5408120/09.01.2018г. на длъжника бил предоставен револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева, като с подписването на договора заемателят е удостоверил,
че е получил същата. Длъжникът се задължил да върне сумата заедно с договорна
лихва в размер на 87,61 лева на 9 месечни погасителни вноски. При попълване на
документите ответницата се възползвала и от допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката, като се е съгласила да заплати такса за същата в
размер на 236,25 лева. Твърди се, че по договора за заем ответницата не е
извършвала никакви плащания. Целият заем следвало да бъде изплатен на
06.10.2018г., след който момент дължала и лихва за забава до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 9,66 лева.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими и
неоснователни. Твърди се, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да
води делото, тъй като няма качеството на банкова институция. Сочи се, че при
сключване на договора за заем са нарушени редица разпоредба на Закона за защита
на потребителите. Твърди се още, че не е осъществена и процедурата по
уведомяване на ответника за извършените цесии.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание назначеният
от съда особен представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакреди ПЛАН“ № 5408120 от 09.01.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и С.С.Р.. По
силата на договора заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сумата от
500 лева, а заемателят се е задължил да върне същата на 9 месечни погасителни
вноски в размер на 91,54 лева, като първото плащане се дължи на 08.02.2018г., а
крайният падеж е 06.10.2018г. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.28 % и ГПР от 49.44 %. Уговорено
е, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане е 823.86 лева. Вписана е, че с подписване на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има сила
на разписка.
Представен по делото е рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, както и Приложение № 1 от
01.12.2018г., съгласно което с договора е прехвърлено и вземане от С.С.Р. по договор № 5408120 с главница от 500 лева и остатък
от дължима сума към датата на цесията 1506,11 лева.
Представени е още рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
03.05.2019г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и извадка от Приложение № 1 от 03.05.2019г. към рамковия
договор, видно от което видно от което под № 52250 е вписано вземане от С.С.Р. по договор № 5408120 с главница от 500 лева, общо дължима сума по кредита в размер на 1434,53
лева.
Представени са и уведомително писма, с което на отвтеницата се съобщава
за извършените цесии, без данни дали са получени от адресата.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява размера на дължимите погасителни вноски, както и че
няма извършени от длъжника погашения по договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Без значение е обстоятелството, че ищецът няма
качеството на банкова институция, предвид че се касае за установяване на
вземане по издадена заповед по чл.410 от ГПК, в който случай не е необходимо
такова специално качество.
Разпределението на доказателствената
тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорна
лихва и размера на същата, валидно сключена договорка за такса за екпресно
разглеждане и предоставяне на услугата по нея, изпадане на длъжника в забава и
възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания
размер, валидно сключени договори за
цесия.
Безспорно
се установи сключването на процесния договор за заем между „Вива
Кредит“ ООД и С.С.Р., доколкото същият е
подписан от ответницата. Установи се и изпълнението на задължението на
заемодателя за предоставяне на уговорената сума, предвид че изрично в чл.3,
ал.2 от договора е вписано, че с подписване на договора клиентът потвърждава,
че е заемната сума. С оглед на изложеното за отвтеника е възникнало
задължението да върне предоставената му сума в уговорения срок. Крайният падеж
на договора е настъпил на 06.10.2018г., т.е. преди датата на подаване на
заявлението.
Уговорено е и
заплащането на възнаградителна лихва.
Ответникът не е направил конкретно възражение по размера на това задължение, а
и съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговарянето му. Общият
размер на ГПР е 49.44 %, който формално не надвишава допустимата стойност
съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и значително да се доближава до същата.
По отношение на клаузата за начисляване
на такса за екпресно разглеждане на
документи съдът намира, че по делото не е доказано искането на ответника да
е разгледано с приоритет пред други молби за финансиране. И доколкото вземането
е за такса за услуга, следва да се приеме, че след като не се доказва услугата,
таксата не се дължи. На следващо място клаузата, регламентираща възникването на
вземане за такса за експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното
разглеждане е именно действие, свързано с отпускането на кредита, която предхожда сключване на договора. Таза дейност
на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
Установи се от съдебно-счетоводната
експертиза, че ответницата не е погасила нито едно от задълженията си по
договора за кредит.
От представените договори за цесия се
установи, че вземането на „Вива Кредит“ ООД от С.С.Р. по процесния договор за кредит е прехвърлено на и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, което от своя страна е прехвърлило вземането на
ищцовото дружество след издаване на заповедта за изпълнение. По отношение на уведомяването за цесиите, липсват
доказателства за получаване на уведомление от страна на ответницата. Въпреки
това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба,
дори и той да е получен от особен представител.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявените искове за установяване на дължимост на сумата от 500
лева – главница и сумата от 87,61 лева – договорна лихва са основателни и
следва да бъдат уважени, а искът за установяван на дължимост на сумата от 236,25
лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на законната лихва върху главницата съдът намира, че същата е дължима,доколкото
ответницата не е изплатила задълженията си на падежа им и е изпаднала в забава.
Съгласно заключението на вещото лице (а и според направени от съда изчисления с
лихвен калкулатор) дължимата законна лихва върху главницата за периода от
07.10.2018г. (деня следващ крайния падеж по договора) до 11.02.2019г. е в
размер на 17,77 лева. Предвид изложеното искът за установяване на дължимост на
законна лихва за посочения период в размер на 9.66 лева е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 175 лева за платен държавна
такса, 322,03 лева за депозит за особен представител, 250 лева за депозит за
вещо лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1
от НЗПП, от които отвтеникът
следва да заплати 642.78 лева. В заповедното
производство разноски ищецът е направил разноски в
размер на 16,37 лева за държавна такса и 31,11 лева
за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 34,02 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.Р., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** следните суми: сумата
500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
5408120/09.01.2018г., сключен между „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и С.С.Р., като
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените
задължения” ООД по силата на Приложение №1 от 03.12.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 87,61 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 08.02.2018г. до 06.10.2018г.; сумата от 9,66 лева, представляваща законна лихва за периода от
07.10.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена Заповед № 1459 от 22.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2839/2019г.
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумата от 236,25 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на документи.
ОСЪЖДА С.С.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 642.78 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 34,02 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: